Кои са виновниците за КТБ

   ©  Анелия Николова
   ©  Анелия Николова
Цветан Василев


"Не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава." Тази народна мъдрост е по принцип вярна, но когато зелникът е 5% от БВП на държавата, да си мислиш, че може безнаказано да ги погълнеш, е извън всякаква нормалност.

Очевидно мажоритарният собственик на банката е в основата на превръщането й от банка в пирамида. От финансова институция КТБ се превърна в инструмент за придобиване на активи и изграждане на олигархичен конгломерат от банка, фирми и медии, за контрол върху институциите, а също и върху бизнес и политическите конкуренти на силните на деня. Цветан Василев спонсорираше всичко, което можеше да се спонсорира - волейбол, баскетбол, гимнастика, футбол, култура, манастири, та чак до Атлантическия съвет в САЩ и фондацията на Бил Клинтън. Малката подробност, която се потвърждава сега, е, че е харчил чужди пари - парите на вложителите в КТБ.  

И тъй като това не можеше да стане съвсем откровено - поради законовите ограничения собственикът на банка да пилее парите на вложителите, да кредитира собствените си сделки за придобиване на активи, цялата схема трябваше да бъде изградена чрез сложна плетеница от подставени лица.

Поради чувството за недосегаемост, осигурено от политическия гръб на Пеевски и ДПС, и политическата зависимост на регулаторите, всичко това обаче нямаше нужда дори да става особено прикрито. Така десетки фирми без служители, регистрирани на няколко адреса, можеха без проблем да станат получатели на многомилионни кредити, стига да не се нарушава най-пряко буквата на закона, без някой да се замисля за смисъла му.

Въпреки това Цветан Василев винаги е бил в двойствената роля да се представя пред обществеността за собственик, но за пред закона да остава просто кредитор. Така той в последните години пред медиите спокойно битуваше като собственик на футболния клуб "Ботев" - Пловдив, без обаче ТЦ-ИМЕ (дори в едно интервю изрично говори за нея като за "моята фирма") и "Интегрирани пътни системи", чрез които го контролираше, да се приемаха за свързани от надзора в БНБ. И съответно КТБ да е ограничена да ги финансира.

Напоследък в опитите да опише цялото рухване на КТБ само с атаките спрямо него Василев мина в режим на признания, който повдига още повече прозиращата завеса между банката и финансираните от нея фирми. Първо на 8 октомври той обяви, че преди това той е бил "изнудван за безвъзмездно прехвърляне на акции от "Виваком", "Петрол" и "Дунарит" на определени фирми, зад които стоят определени хора". Тъй като по документи той никога не е бил акционер в последните две, е странно защо такова искане е насочено към него.

На 20 октомври изповедите продължиха с: "Групата на "Петрол", придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката (а не от мажоритарния й собственик), е с обща експозиция от 200 млн. евро." Това е директно признание, че банката е заобикаляла Закона за кредитните институции.

 


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се