С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
106 24 окт 2014, 16:48, 44814 прочитания

Кои са виновниците за КТБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Цветан Василев

"Не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава." Тази народна мъдрост е по принцип вярна, но когато зелникът е 5% от БВП на държавата, да си мислиш, че може безнаказано да ги погълнеш, е извън всякаква нормалност.
Очевидно мажоритарният собственик на банката е в основата на превръщането й от банка в пирамида. От финансова институция КТБ се превърна в инструмент за придобиване на активи и изграждане на олигархичен конгломерат от банка, фирми и медии, за контрол върху институциите, а също и върху бизнес и политическите конкуренти на силните на деня. Цветан Василев спонсорираше всичко, което можеше да се спонсорира - волейбол, баскетбол, гимнастика, футбол, култура, манастири, та чак до Атлантическия съвет в САЩ и фондацията на Бил Клинтън. Малката подробност, която се потвърждава сега, е, че е харчил чужди пари - парите на вложителите в КТБ.  

И тъй като това не можеше да стане съвсем откровено - поради законовите ограничения собственикът на банка да пилее парите на вложителите, да кредитира собствените си сделки за придобиване на активи, цялата схема трябваше да бъде изградена чрез сложна плетеница от подставени лица.

Поради чувството за недосегаемост, осигурено от политическия гръб на Пеевски и ДПС, и политическата зависимост на регулаторите, всичко това обаче нямаше нужда дори да става особено прикрито. Така десетки фирми без служители, регистрирани на няколко адреса, можеха без проблем да станат получатели на многомилионни кредити, стига да не се нарушава най-пряко буквата на закона, без някой да се замисля за смисъла му.

Въпреки това Цветан Василев винаги е бил в двойствената роля да се представя пред обществеността за собственик, но за пред закона да остава просто кредитор. Така той в последните години пред медиите спокойно битуваше като собственик на футболния клуб "Ботев" - Пловдив, без обаче ТЦ-ИМЕ (дори в едно интервю изрично говори за нея като за "моята фирма") и "Интегрирани пътни системи", чрез които го контролираше, да се приемаха за свързани от надзора в БНБ. И съответно КТБ да е ограничена да ги финансира.

Напоследък в опитите да опише цялото рухване на КТБ само с атаките спрямо него Василев мина в режим на признания, който повдига още повече прозиращата завеса между банката и финансираните от нея фирми. Първо на 8 октомври той обяви, че преди това той е бил "изнудван за безвъзмездно прехвърляне на акции от "Виваком", "Петрол" и "Дунарит" на определени фирми, зад които стоят определени хора". Тъй като по документи той никога не е бил акционер в последните две, е странно защо такова искане е насочено към него.

На 20 октомври изповедите продължиха с: "Групата на "Петрол", придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката (а не от мажоритарния й собственик), е с обща експозиция от 200 млн. евро." Това е директно признание, че банката е заобикаляла Закона за кредитните институции.
 
Делян Пеевски/Ахмед Доган

Докато Василев и Пеевски действаха в тандем, те условно се приемаха като финансовото и политическото крило в общата им схема, като взаимно се допълваха. КТБ например финансира създаването на медийната империя на (майката на) спорния политик от ДПС. В продължение на няколко години след 2009-а вестници, телевизии и сайтовете бяха придобивани на цени в пъти над пазарните. Никоя нормално функционираща банка не би дала финансиране за сделки на подобна стойност, защото те видимо изглеждаха напълно несъстоятелни от бизнес гледна точка. Както се разбра обаче, замисълът беше друг. Медиите търсеха не търговска печалба, а да осребрят влиянието си. Те продаваха съдържанието си - подмазваха се на тези, от които зависеше оцеляването на схемата на КТБ, и бяха безжалостни към конкурентите и критиците й. Така машината около банката беше вече напълно сглобена - тя можеше да разчита на политическа и медийна подкрепа. Ако трябваше да се промени закон, така че да бъде ударен противник на банката, той се променяше. Ако трябваше някой да се дискредитира, медийната машина биваше включвана моментално. В замяна КТБ финансираше и служеше за лице и на други дейности, свързвани с Пеевски - от придобиването на "Булгартабак" (по време на правителството на ГЕРБ), през множество недвижими имоти, още медии, печатница, строителни компании до финансиране на "конкурентни" политически партии и създаване на нови политически проекти.

Един от големите въпроси в това съдружие е дали Делян Пеевски е самостоятелен играч. Повечето станало известно от тъмнината на задкулисието говори, че голяма част от силата му всъщност идва от "почетния" лидер на ДПС Ахмед Доган. Трудно е да се повярва, че Пеевски сам е овладял добре сглобената и ефикасна машина на ДПС на всички нива - от ръководството на партията, през парламентарната група до местните структури.

Възходът на банката започна по времето на тройната коалиция, когато Доган беше в пика на политическото си влияние. По това време Пеевски имаше повече голям апетит, но все още не се беше развихрил в толкова голяма степен. Трудно е да се повярва и че договорката за КТБ с Бойко Борисов - да не се закача банката и да не се вадят парите на държавните фирми от нея, е направена от Пеевски - по това време Доган все още държеше официално всичко под контрол в ДПС.

Пеевски, разбира се, не е просто подставено лице, но сигурното е, че един човек, колкото и амбициозен да е, колкото и "талант" да има в сглобяването на различни схеми за източване на публични ресурси, не би могъл да свърши всичко това сам.
 
БНБ

Централната банка е отговорна за банковия надзор в страната и е логично да е сред основните виновници. Трудно може да се приеме каквото и да е обяснение, че дупка от такъв порядък и нарушения в мащабите, описани от одиторите, може просто да са били прикривани чрез представяне на "недостоверни и подвеждащи" финансови и надзорни отчети, както се твърди в последното съобщение на БНБ, разкриващо нуждата от обезценки за 4.2 млрд. лв.

Още през юли дългогодишният управител на БНБ Иван Искров се опита да прехвърли практически изцяло отговорността на назначения едва през юни 2013 г. подуправител, отговарящ за "Банков надзор", Цветан Гунев. В свое изявление той обясняваше, че останалите членове на управителния съвет нямат "директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор". А също и че действията, за които сега сезира прокуратурата, "не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби". И всичко това се е случвало в рамките на последната година преди поставянето на банката под специален надзор и след последната инспекция на място.

Тези твърдения обаче тотално се разпадат след публикуваните от самата БНБ изводи на одиторските компании. Там се говори за кредити за 1.4 млрд. лв., които са били предоговаряни многократно, като са удължавани сроковете за тяхното погасяване - нещо, което предполага това да се е случвало от години. А размерът на окачествените от одиторите като проблемни експозиции е показателен, че при каквато и да е случайна извадка при надзорна инспекция в КТБ БНБ би трябвало да открие нередности.
Освен това през годините имаше достатъчно индикации, че банката се използва за придобиване на активи от собствениците й и близки до нея лица. В началото на 2013 г. разследване по темата на "Капитал" показа концентрация, чувствително надвишаваща законовите лимити. Тогава БНБ отговори бланкетно на конкретните въпроси: "Надзорът на големите експозиции на банките у нас се осъществява чрез надзорните периодични отчети и инспекции на място. След всяка инспекция се дават предписания на банките, включително и когато няма формални нарушения на ЗКИ. Проверките (надзорните инспекции) се извършват във всички банки, в т.ч. и цитираната от вас банка. Към момента няма докладвани нарушения на законовите лимити. Повече информация може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ, които са публично достъпни." А след това не последва нито опровержение на изнесената информация, нито разследване от "Банков надзор" обаче вижда проблем. Така че, доколкото вина има Гунев, тя би трябвало да се простира и над предшественика му Румен Симеонов.

Фактът, че БНБ беше с напълно затворени очи, докато банката не беше затворена и изведнъж Цветан Василев вече не беше фактор в държавата, може да има само три обяснения - некомпетентност, зависимост или корупция. И можем само да се надяваме да е последното и да е изолиран случай, защото в противен случай възниква логичният въпрос как можем да вярваме на твърденията на централната банка, че КТБ е изолиран случай.
 
Управляващите

Няма съмнение, че ДПС носи основната политическа отговорност за схемата КТБ. Тя обаче не би била възможна без участието на управляващите партии през последните три мандата. Ключов момент в началото на пирамидалното развитие на КТБ беше концентрирането на парите на държавни предприятия в нея. Този процес започна някъде през управлението на тройната коалиция, за да премине като тънка и дори доста дебела нишка през практически всички управления досега.

Концентрацията на свободния ресурс на държавните дружества в банката, която през 2009 г. беше близо ¼ от привлечените средства на КТБ и според епизодичните данни на моменти достигаше над 700 млн. лв., действаше по няколко линии. Първо, той даде основа тя да изникне от джудже на пазара в доста голям фактор. Второ, даде начален капитал за финансиране на първите крупни и мащабни проекти като изкупуването на медии от Ирена Кръстева. И трето, държаните на разплащателни сметки суми бяха евтин ресурс, който позволяваше КТБ да предложи високи лихви по депозитите, без това да оскъпи прекомерно цената й на финансиране до степен, че привлеченият ресурс да стане неизползваем.

Тази схема работеше толкова добре и централизирано, че дори и след като стана публично достояние, бяха нужни години тя да се разгради. Няколкото опита на финансовия министър в кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков да въведе ред в управлението на финансите на държавните дружества не срещнаха подкрепа в управляващата партия и от премиера Бойко Борисов и завършиха с използването на медийната машина на Пеевски срещу него.

Така чак през 2013 г. служебният кабинет на Марин Райков успя да въведе правила, които ефективно намалиха концентрацията. За тези години обаче КТБ вече беше успяла да се раздуе до 6.7 млрд. лв. активи и загубата на няколкостотин милиона вече не беше толкова пагубна.

Вината на всички партии, управлявали пряко или непряко с ДПС - БСП и НДСВ, а след това ГЕРБ и отново БСП, обаче си остава. През цялото това време КТБ и институционализираните чрез нея корупция и медиен рекет така и си останаха тема табу и нямаше и бегъл опит за разграждането им.
 
Прокуратурата

"Страхувам се, че, първо, под похлупака ще се окаже дупка. На второ място, опасявам се, че ще се окажат много хора, които са се хранили от тази дупка. В крайна сметка ще дойде един момент, в който много хора ще бъдат призовани като свидетели, и мисля, че тогава ще стане ясно кой, защо и как" - така в неделя главният прокурор Сотир Цацаров се опита да отговори на въпроса какво се крие под стъкления похлупак (метафората за похлупака е негова отпреди няколко месеца), който е бил над КТБ.

Вече четвърти месец държавното обвинение е основен двигател по казуса КТБ. В началото действията на прокуратурата в седмиците преди ръководството на банката да поиска поставянето й под специален надзор, дадоха възможност на близките до Делян Пеевски медии да разгорят паниката. После прокуратурата стана основен двигател на разследването за т.нар. убийство на Делян Пеевски, по което бяха задържани трима мъже, но след като стана ясно, че цялото разследване е било нагласено от магистратите, то беше прекратено. Целият сюжет се разви с мълчаливото одобрение на Сотир Цацаров, който награди наблюдаващия прокурор с пост в Софийската градска прокуратура. Селективността на Цацаров към сина на Ирена Кръстева стана очевидна и когато той отказа въобще да се произнесе по по-голямата част от сигнала на "Протестна мрежа", който засягаше именно Пеевски. Пак по линиите на зависимостите с ДПС прокуратурата отказа да проверява и защо Ахмед Доган и Емел Етем не са декларирали кредитните карти с високи лимити от КТБ.

Не без значение е фактът, че с одобрението на Цацаров цялото разследване по казуса с банката е възложено на столичното следствие, което се ръководи от скандалния следовател Петьо Петров, известен в магистратурата с прякора си Еврото. Петров също е член на привилегирования клуб магистрати с кредитни карти от КТБ.

Държавното обвинение има и историческа вина за случилото се с КТБ – прокуратурата (при Велчев) не пожела да реагира на множеството сигнали за нередностите в банката и отказа на надзора да извърши проверка. Именно по времето на Борис Велчев държавното обвинение не само не успя да спре генезиса на пирамидата, а стана и активен участник в него. Така например по време на мандата на бившия президентски съветник борбата с корупцията беше възложена на Роман Василев (по информация на "Капитал" той и семейството му имат блокирани няколко милиона евро в банката), който не само не направи нищо, за да разобличи държавната корупция, която позволи феномена КТБ, но и активно допринасяше за нея. В тази посока е показателен скандалният случай с делото срещу Юрий Ангелов за стъкларския завод "Рубин", който беше притиснат от прокуратурата (и дори задържан под стража за няколко месеца) в момента, в който беше в тежък конфликт с банкера.

Все пак прокуратурата не може да бъде упреквана за това, че макар и късно, започна основателно да разследва източването на КТБ. Оттук нататък нейната роля в проследяване на откраднатите пари и купените с тях активи също ще бъде ключова.
 
КФН

Макар и да не носи отговорност за банковия надзор, другият финансов регулатор има своята роля в изграждането на КТБ. Ако отчетите на банката не са отговаряли на действителността, то подведена е не само БНБ, а и инвеститорите, тъй като КТБ е публична компания. Най-фрапиращата част е, че при последното увеличение на капитала на банката през борсата новите акции за записани от компании, финансирани от самата нея - това по същество е кухо увеличение, което превръща депозити в капитал и увеличава риска.

Отделно чрез очевидно фиктивни сделки с акции банката и свързани с Цветан Василев фирми като "Бромак" в рамките на седмици и дори дни генерират изкуствени борсови печалби. Типичен пример - в края на октомври 2012 г. "Бромак" придобива пакет от 8.24% акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв.

Въпреки всички индикации за трупащ се риск Комисията за финансов надзор, която в последните години под ръководството на председателя Стоян Мавродиев имаше противоречива практика да съветва институционални инвеститори да се освобождават от конкретни инвестиции, прилагаше този "инструмент" доста субективно и не е отправяла препоръки по отношение КТБ. Резултатът е констатацията далеч след като банката е затворена, че фалитът й може да донесе загуби за десетки милиони левове на нейни поднадзорни лица.

Буквално до ден преди обявяването на банката под специален надзор Гаранционният фонд на застрахователите е държал над ⅓ от средствата си на депозит в КТБ и въпреки тегленето в последния момент все още има около 10 млн. лв. Взаимни фондове и застрахователни компании също са на път да понесат загуби за десетки милиони.
 
Одиторите "КПМГ България"

В писмо до медиите бившите директори на банката казват: "Фрапантната цифра от над 4.222 млрд. лв. обезценка на активите, произтичаща основно от оценка на вземания по кредитни сделки, от които нито една не е сключена по време на управление на квесторите, означава, че загубата е трупана с месеци, ако не и с години, и не може да не е усетена дори от неспециалисти. През цялото време обаче дейността на КТБ АД е одитирана от авторитетна, международно призната външна одиторска фирма и отчетите са представяни в БНБ, която освен това периодично е извършвала и надзорни инспекции, като нарушения не само не са констатирани, а и КТБ АД няколко дни преди специалния надзор е определена от самата БНБ като стабилна банка и в това качество й е разрешено да придобие акциите на ТБ "Креди Агрикол".

Това е точно така и именно тук е големият проблем с вината на регулатора и независимите одитори.

Обвинението на БНБ, че КТБ системно е предавала заблуждаващи отчети към нея, звучи като нескопосан опит за оправдание. Но същевременно то е и звучен шамар за "КПМГ България", което от години безрезервно заверява финансовите резултати на банката. Българското дружество, ползващо името на една от четирите големи световни одиторски компании, е изправено пред пълен репутационен погром в светлината на оценките на колегите им от други две елитни групи - EY и Deloitte, както и българската АФА.

Няма как да знаем дали и тяхната оценка е абсолютно точна. Числото 4.2 млрд. лв. може и да е свръхконсервативно и реално при осребряването на активите на КТБ да се види, че може да се възстанови по-голяма стойност. Вероятността обаче трите оценителя да са сбъркали в порядъци не е много голяма.

А дори и да игнорираме числото, самите практики в банката, описани в представените от БНБ резултати, би трябвало да са достатъчни да всеят доста съмнение у одиторите на КПМГ.

Още на 25 юни регулаторът - Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, е започнала разследване на дейността на КПМГ в банката. Засега окончателен резултат няма, но според информация на "Капитал" изводите от събраните данни са потресаващи. В крайна сметка става дума за контрол и одит на едва 137 кредитни досиета, които представляват 97% от всички кредити в КТБ.

Най-тежкото, но логично решение би било отнемане на лиценза за дейност на "КПМГ България", защото с подобно затваряне на очи и лоши практики дейността на фирмата застрашава финансовата стабилност. КПМГ е основен одитор на повечето търговски банки, включително и на самата БНБ. При подобен скандал с кухи специални инвестиционни дружества при фалита на Enron през 2001 г. одиторът Arthur Andersen (тогава един от Голямата петорка) беше разформирован и преустанови дейност.

За българските партньори в КПМГ вероятно ще има сериозна санкция и от централата на одиторската фирма. А ако може да се очаква положителен резултат, то това би било затягането на практиките на всички одиторски компании, особено при работата им с банки и други компании от висок обществен интерес. Просто едва ли някои от колегите на одиторите в КПМГ ще искат в скоро време да изпитат подобен срам. Което може да ги направи доста по-неотстъпчиви, а финансовата информация - по реалистична.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Тихият растеж на финансовите технологии Тихият растеж на финансовите технологии

Секторът вече допринася за 0.5% от националната икономика

20 сеп 2019, 1351 прочитания

Приходите на инвестиционните банки се понижават до 13-годишно дъно Приходите на инвестиционните банки се понижават до 13-годишно дъно

Причините за това са геополитическото напрежение, забавящият се растеж и ниските лихвени проценти

9 сеп 2019, 2417 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
След фалит - гаранция

В новия Закон за гарантиране на влоговете депозитите в заворена банка ще са достъпни до 7 дни

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит