След фалит - гаранция

В новия Закон за гарантиране на влоговете депозитите в заворена банка ще са достъпни до 7 дни

Гарантираните депозити в КТБ ще се изплащат по старите правила
Гарантираните депозити в КТБ ще се изплащат по старите правила    ©  ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Гарантираните депозити в КТБ ще се изплащат по старите правила
Гарантираните депозити в КТБ ще се изплащат по старите правила    ©  ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Кошмарът на вложителите в КТБ от това лято, изглежда, няма да има как да се повтори отново с друга банка. Или поне това предвижда изготвеният изцяло нов Закон за гарантиране на влоговете в банките, с който "Капитал" разполага.

Основните промени:

- Седем работни дни ще бъде срокът, в който депозитите в затворена банка ще бъдат достъпни. - И привилегированите влогове ще бъдат гарантирани, както и тези на акционери, роднини, одитори и пр. в банка.

- Вноските във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще бъдат определяни според риска, който носи всяка банка.

Проектът е изготвен от служебния кабинет и предстои до края на октомври да бъде изпратен в Европейската комисия като част от отговора на България по започнатата от еврокомисията в края на септември наказателна процедура срещу страната. Предстоят допълнителни съгласувания по проекта, преди да бъде изпратен в Брюксел.

Графикът за обсъждането, приемането и влизането в сила на новия закон е доста кратък. В началото на ноември трябва да бъде представен в парламента по думите на финансовия министър Румен Порожанов отпреди седмица. В самия законопроект е записано, че той влиза в сила от 1 януари 2015 г., което означава, че няма как да е приложим към КТБ. Изключение е въвеждането на т.нар. рисково претеглени премийни вноски – разпоредбите за тях влизат в сила от началото на 2016 г., за да има време да се изработи конкретната методология. Законът на практика въвежда новата европейска директива за схемите за гарантиране на депозитите (2014/49/ЕС). Посочените три нови правила отразяват изискванията на директивата. Според нея сегашните по българското законодателство изключения от гаранцията влизат в нея и всички банки в ЕС ще плащат вноски, определяни въз основа на рисковия им профил. Срокът за достъп до неналични депозити е предвидено плавно да се скъсява и да достигне до 7 работни дни чак 2024, но служебното правителство, изглежда, търси психологически ефект, като изпреварва събитията.

Достъп до 7 дни

Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ), който продължи (и все още е в процес) четири месеца, направи особено чувствителна темата за достъпа до депозитите в затворена банка. Оказа се, че въпреки наличието и сега на общи за ЕС правила в това отношение (в т.нар. стара директива 94/19/ЕС) българските норми са други. Причината е несъответствие в прилагането на директивата. По българския закон има специален надзор, отнемане на лиценз, няма такова нещо като "неналични депозити" и пр. Затова гарантираните средства на вложителите са и ще останат блокирани над четири месеца в КТБ и дъщерната й ТБ "Виктория".

Ако правилата от новата директива бъдат приложени коректно в новия закон, при бъдещи проблеми с банки фондът ще е длъжен да осигури достъп до подлежащите на изплащане суми по гарантираните влогове не по-късно от 7 работни дни. Тези 7 дни ще се броят от датата, от която влоговете са станали неналични. В това отношение има още две обстоятелства – решение на БНБ за отнемане на лиценз или акт на съдебен орган, с който поради финансовото състояние на банката се прави невъзможен достъпът до влоговете. С наличието на това условие – за съдебния орган, донякъде се елиминира аргументът на БНБ в отговора й до Европейския банков орган, че в сега действащото законодателство в България няма определен орган, който да установи неналичност на депозитите. Поради това и централната банка не можела да направи това и влоговете остават блокирани, докато не се вземе окончателно решение за КТБ.

Срокът със седемте дни в България влиза от началото на следващата година. В директивата е заложен преходен период до 2024 г., от който страната няма да се възползва. Така стартиралата наказателна процедура от ЕК може да бъде прекъсната поради предприети действия. И в мотивите на проекта е посочено, че заради тези действия на ЕК директивата трябва да се приложи в изключително кратки срокове.

Голямото гарантиране

Интересен нов момент в проекта е отпадането на част от изключенията в обхвата на гаранцията по сегашния закон. Това са привилегированите депозити с индивидуално договорени лихви, които обичайно са по-високи от стандартния лихвен бюлетин и от официално предлаганото на клиентите, влоговете на акционери с над 5% от капитала, членове на управителния и надзорния съвет, одиторите на банката, съпрузи и роднини. В новата директива това не са изключения и България е длъжна да също да ги премахне, тъй като идеята на Брюксел е чрез пълна хармонизация финансовите пазари на континента да са максимално унифицирани. Така сякаш се елиминира едно логично препятствие пред наличие на конфликт на интереси собственикът/шефът на банката да влага парите си в собствена си банка на каквото лихва би си решил.

Извън гаранция остават влоговете на други банки, на небанковите финансови институции, застрахователи, презастрахователи, фондове за задължително и доброволно пенсионно осигуряване, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, бюджетни организации.

Обхватът и размерът на гаранцията се запазват - на всички физически и юридически лица (извън изключенията) до 100 000 евро или 196 000 лв. в българския вариант.

Вноска според риска

Принципно нов подход ще бъде приложен при финансирането на фонда. От началото на 2016 г. ще се въведат рисково претеглени премийни вноски. Тоест размерът на вноската, която всяка банка ще прави, би трябвало да съответства на риска, които поема тя при финансирането си. Признак за този риск е високата лихва по депозити, или иначе казано, скъпите пари, които си набавя банката. Логиката е банки с по-голяма вероятност от фалит и съответно спасяване на вложителите им от фонда да плащат по-големи вноски. Това сега се прилага в някои страни, но в България всички банки плащат 0.5% от влоговата си база, което прави вноските им пропорционални на размера им, а не на поетия от тях риск.

В проектозакона е записано, че годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка. "Това ще позволи отразяването на рисковите профили на отделните кредитни институции, включително техните различни бизнес модели, и ще насърчи прилагането на бизнес модели, характеризиращи се с по-ниска степен на риск", се казва в мотивите към закона. Методологията ще се предложи от фонда и ще се одобри от БНБ.

Идеята за такъв тип вноски за България не е нова, но до момента не е приложена. Последно през 2008 г. имаше голяма степен на готовност в това отношение – изработен модел, получил и одобрението на банките. Финансовата криза обаче отложи прилагането му на практика с мотива, че кризата не е време за резки движения.

Освен основно за изплащане на суми по гарантирани влогове средствата във фонда ще се ползват и за преструктуриране на банки, както и за подпомагане на банки, които са застрашени от изпадане в неплатежоспособност, като им се предоставя гаранция и заем или друг вид ликвидна помощ.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


21 коментара
  • 1
    ktbnakude avatar :-|
    .......

    новият закон е още в зародиш...Ще...някога..

    след като "гол хорст ин дъ ривър"...

    Пирамиди , фараони...

  • 2
    tp avatar :-|
    tp

    - Вноските във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще бъдат определяни според риска, който носи всяка банка.

    Това е голяма тъпотия. То и КТБ имаше перфектни показатели до юни...

  • 3
    marto76 avatar :-|
    marto76

    До коментар [#2] от "tp":

    Имаше, ама на хартия! Истината се оказа, че отчетите, които са били представяни от КТБ на управление "Банков надзор" на БНБ, са били недостоверни и подвеждащи. Именно затова и резултатите от отчетите са предадени на Прокуратурата. Оттук нататък топката е в тях и би следвало да потърсят отговорност на Цветан Василев.

  • 4
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    Не знам какъв е този нов закон , но знам ,че ако сумите не са гарантирани във валута в която са внесени и не се изплащат в нея при фалит всичко ще е отново много изкуствено . Можеш да девалвираш лева за ден и в един момент големи депозити в евро , долари или друга валута при изплащане да намалеят драстично . А като им гледам закона , точно тази точка се опитват по никакъв начин да не я приемат .

  • 6
    stoner_boner avatar :-|
    Damyan Ganchev

    Идеята за такъв тип вноски за България не е нова, но до момента не е приложена. Последно през 2008 г. имаше голяма степен на готовност в това отношение – изработен модел, получил и одобрението на банките. Финансовата криза обаче отложи прилагането му на практика с мотива, че кризата не е време за резки движения.

    - доказано грешно мнение.

  • 7
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    Значи ще гарантираме и влоговете на всички негодници - властимеющи с позиции в банката. Както в случая с КТБ - приватизаторът на банката Иван Костов - измислил схемата с десетина офшорки закупуващи по 9.9% от акциите на банката, за да не ги разследват за произход на парите (ако купят над 10%). Ако някой си мисли, че Костов не е бил собственик в поне половината от тях, значи не го познава. Дъщеря му получаваше по 30 000 лв месечно за "консултации" и още 30 000 за наеми от фирми на Цветан Василев. Семейство Костови имат около милион лева "депозити" в КТБ. Добавям и целокупната тройна коалиция, която наля в банката 54% от парите на държавните фирми и правителството на ГЕРБ, което увеличи този дял на 72%, докато медиите на Пеевски вместо "боко тиквата" започнаха да пишат за него като за другаря Тодор Живков, петимата висши съдии с общо 300 000 000 лева влогове, стотиците ДАНС-аджии, МВР-джии, следователи, прокурори и политици и техните роднини, жени, любовници, секретарки и други с "влогове" в КТБ и списъкът на хора за бесене става много дълъг....

  • 8
    garett avatar :-|
    garett

    Добре,ше се въведе закон.Но от къде ще дойде плащането на парите.П

  • 9
    garett avatar :-|
    garett

    Добре,ше се въведе закон.Но от къде ще дойде плащането на парите.Примерно сега 3,6 мрд гарантирани депозити и 2,1мдд във фонда.Цялата система се гради на едно доверие,доверие,че парите ги има.Ясно е,че банките не си държат в трезорите тези постояно нарастващи до 40 мрд депозите на гражданите.Те трябва да ги раздават като кредити.Но е видно,че кредитирането зацикля и баките са принудени да свалят лихвите по кредитите.Свалят,добре,но все пак нашите лихви остават високи и вероятно това доведе до 10мрд лоши кредити от които банките могат да съберат малко,тъй като обезпеченият са обезценени,а по потребителските кредити е още по зле.Та тази дупка не влияе на системата,само докато има доверие.Но такава пирамида като КТБ,която зачерква(ограбва вложителите си) още милярди,чертае тъмни краски за доверието и за цялостният баланс.

  • adenauer

    Липсват възпиращите фактори -суровите наказания,задължително 30 г.пандела при фалит и декапитализация и пълна конфискация на пари и богатства на всички виновни за банкова или финансова катастрофа.Око се мотае във въздуха чувството за ненаказуемост и т.н.колективна безотговорност нищо няма да се получи.Но най-точният път е декомунизация,Лустрация,Национализация и Народен съд.ННа комунист и агент на ДС никаква власт и управленски функции свързани с влияние .ЛУСТРАЦИЯ за мин.35 г.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход