Просрочени дългове за близо 150 млн. лв. са продадени през 2013 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Просрочени дългове за близо 150 млн. лв. са продадени през 2013 г.

Просрочени дългове за близо 150 млн. лв. са продадени през 2013 г.

Договарят се основно стари кредити, отпускани в периода 2006 - 2008 г.

Валентина Илиева
7650 прочитания

© Капитал Daily


През тази година банките вече продават и кредити, отпускани след 2009 г.
"Отчитаме засилен интерес за продажба на дългове от страна на такива компании, които закриват или ограничават бизнеса си в България."

Тихомир Вълчев, заместник-управител на "Еос Матрикс" в България

Сделки с просрочени дългове за близо 150 млн. лв. са направени през 2013 г., сочат данни на Асоциацията на колекторските агенции в България. Това е обща номинална стойност на продадените необслужвани вземания на специализираните компании. В този обем се включват предимно финансови продукти, а просрочия предлагат основно банки и телекоми, като в последно време се активизират и небанковите финансови компании. Пазарът на необслужвани вземания в България обаче е неразвит, предлагат се стари задължения – с просрочия над 1000 дни. Това са основни наблюдения и изводи от практиката на компании за събиране на вземания, до които "Капитал Daily" се допита.

Липсва официална информация

Официална информация за пазара на дългове на практика няма. "Трудно е да се определи годишен обем на продаваните необслужвани вземания, тъй като колекторските агенции по принцип не публикуват никъде такава информация", коментира Александър Грилихес, изпълнителен директор на "Фронтекс интернешънъл". Преди няколко седмици компанията закупи портфейл от необслужвани потребителски кредити за общо 94 млн. лв. номинал от "БНП Париба лични финанси". Миналата година също е имало сделка от подобен мащаб с потребителски портфейл от необслужвани дългове на банка. Практика е имената на банките и компаниите, които продават, да не се разкриват поради съображенията за евентуални щети върху имиджа - практика непозната в чужбина.

Компаниите, които членуват в АКАБГ (10 на брой), събират помежду си данни и така все пак се получава известна представа за обемите, търгувани на пазара. По данни на асоциацията през миналата година са продадени дългове на обща номинална стойност от близо 150 млн. лв., като в тях се включват предимно финансови продукти. През 2012 г. по вътрешна оценка на една от големите компании в сектора - "Еос Матрикс", в България са прехвърлени около 200 млн. лв. необслужвани вземания, посочи Тихомир Вълчев, заместник управител на компанията.

Колко се плаща

Освен за продаваните обеми дългове информацията е оскъдна и за цената, на която са придобити. Необслужваните вземания се продават на определена отстъпка, като това зависи от доста фактори. Александър Грилихес посочи, че цената зависи от много неща – големината на портфейла, колко стари са задълженията и др. И Тихомир Вълчев коментира, че е трудно да се каже каква е платената цена като общ размер за година например. "Това е така, защото всяка търговска сделка е конфиденциална, особено в тази си част. В цената на всяко портфолио се калкулира рискът, който купувачът поема". По думите на Вълчев, ако прогнозите на купувача за събираемост, които е заложил в оценката си за портфолиото, не се оправдаят, тогава той търпи директни загуби.

Цената, на която се продават просрочията, варира в големи граници – според "Еос Матрикс" от 1-2% до 40-50% от номиналната стойност на вземанията, като по никакъв начин не може да се обобщи ценова рамка. Причината е, че всяко портфолио се оценява индивидуално и основно значение за цената му имат неговите характеристики. Зорница Димитрова, мениджър в "Кредит инаксо", обясни, че поради заниженото, оскъдно предлагане на необслужвани вземания цените са доста по-високи от тези в съседните страни, имайки предвид Румъния.

Кой продава

По оценка на колекторските компании най-голям дял при продавачите на портфейли заемат банките. Наблюденията на "Фронтекс" показват, че има и много микрокредитиращи компании, които продават необслужваните си вземания. Основните телеком играчи на пазара също продават портфейли, както и компаниите, предлагащи комунално-битови услуги. От българското поделение на полската "Кредит инкасо" определят като съвсем естествено предлагането на основните обеми от необслужвани вземания да е от банките. Те също посочват, че в последните месеци са организирани и няколко продажби от небанкови финансови институции. Причината според Зорница Димитрова е, че при този сегмент се забелязва значително повишение в ръста на отпуснатите кредити за разлика от тези при банките. Този тип дружества по принцип нямат капацитет за управление на просрочията си, което прави логично продажбата им на специализирани компании.

Тихомир Вълчев посочва, че освен като обем при банките предлагането на портфолиа от дългове за продажба е най-голямо и като честота. По думите му последните промени в Закона за кредитните институции и вдигането на минималния изискуем капитал на компаниите за бързи кредити (от 250 хил. на 1 млн. лв.) са повлияли на процеса. "Отчитаме засилен интерес за продажба на дългове от страна на такива компании, които закриват или ограничават бизнеса си в България", посочи Вълчев.

Продават се стари задължения

Основните значими пакети, които се предлагат, са с просрочие над 1000 дни, посочи Зорница Димитрова. По думите й това са кредити, отпуснати в периода 2007-2008 г. Според нея кредитите, които се предлагат за продажба, са далеч по-стари като дни просрочие, отколкото би било разумно. Тя определя като "екзотични" случаите, когато има търгове за кредити с около 200 дни просрочие. "Това изкуствено задържане на тези вземания е сериозна пречка за развитието на икономиката като цяло и създава затруднения в свободното урегулиране на пазарните механизми", коментира тя. Наблюденията на "Еос Матрикс" също показват, че продаваните вземания от банки в последните няколко години са били предимно от периода преди кризата (2006 - 2008 г.) – кредитите, отпускани в големи обеми и останали необслужвани със забавянето на икономиката. През тази година банките вече продават и заеми, отпускани след 2009 г., посочи Тихомир Вълчев. Има и друга опция за продажба - някои банки и други финансови институции регулярно прехвърлят по-малки пакети с по-ниско просрочие, например над 180 дни.

Според Александър Грилихес в България все още няма изградена конкретна практика при събирането на вземания и съответно всяка банка или друга компания, продаваща необслужваните си вземания, действа по различен начин – едни продават на по-ранен, а други на по-късен етап.

Събираемостта: колкото - толкова

Логично големият период на просрочията по вземанията определя и ниска степен на събираемост. Нивото на събираемост зависи от това до какъв етап е достигнал случаят – дали кредитът е падежирал, дали е на етап съдебно събиране и т.н., коментира Александър Грилихес. Оформят се три основни фактора, от които зависи това– вид на вземането, размер и просрочие по него. Като цяло събираемостта е различна за различните видове продукти и просрочие. Като пример Зорница Димитрова посочи, че за кредитите над 1500 дни просрочие събираемостта е около 3-5% на годишна база.

Практиката на "Еос Матрикс" показва, че в различните продукти и закъснения разликите са драстични – в някои сегменти, например в най-ранните просрочия непрехвърлени вземания, успех под 98% е неприемлив. С нарастването на просрочието обаче се стига до нива, при които всяка събираемост е успех.

Пазарите в региона



Общото мнение е за слабо развит български пазар в сравнение с пазарите в страните от региона. По наблюденията на "Фронтекс" в Румъния този бизнес е доста по-добре развит. Впечатлението на "Кредит инкасо", която работи в Полша, Румъния, Русия и България, е, че българският пазар е най-слабо развит по отношение на предлагането на необслужвани вземания.

"Еос Матрикс" посочват, че в цяла Източна Европа продажбата на вземания е на значително по-ниски нива от западните пазари. Фактори за това са по-малкият размер на пазарите и недостатъчният опит на кредиторите в областта на продажбите на дългове, както и поради по-ниския интерес от страна на инвеститорите. Оценката им е, че традиционно интересни за големите инвеститори са сравнително по-развитите пазари на Чехия, Унгария, Полша и Румъния. Русия е била много aктивен пазар през последните няколко години – по-голям от всички страни в региона, взети заедно, но през тази година продажбите значително са намалели. По мнение на компанията България е в средата между тези относително по-развити пазари и пазарите, които все още не са част от ЕС – Сърбия, Македония, Молдова и др.

Автор: Капитал Daily
През тази година банките вече продават и кредити, отпускани след 2009 г.
"Отчитаме засилен интерес за продажба на дългове от страна на такива компании, които закриват или ограничават бизнеса си в България."

Тихомир Вълчев, заместник-управител на "Еос Матрикс" в България

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK