Неспасяемо зле
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неспасяемо зле

Обещаната оставка на управителя на БНБ Иван Искров може да се окаже и първият неумел опит на институцията да се оттласне от бездната, в която се вкара самa

Неспасяемо зле

Защо КТБ не може и не трябва да бъде оздравена и защо този път за разнообразие можем да повярваме на БНБ

Николай Стоянов
21680 прочитания

Обещаната оставка на управителя на БНБ Иван Искров може да се окаже и първият неумел опит на институцията да се оттласне от бездната, в която се вкара самa

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Не е лесно една банка да отчете отрицателен собствен капитал. По идея той служи за буфер за загуби и трябва да се поддържа над определена стойност. А ако тръгне да се стопява, заради влошаване на икономиката или някакво шоково събитие, регулаторът бързо предписва увеличение на капитала.

Затова, за да се стигне до ситуация, в която трябва да се изтрият наведнъж две трети от активите на Корпоративна търговска банка (КТБ), трябва или тя мащабно да е лъгала с информацията, която предоставя, или надзорът напълно да си е затварял очите. Или, което е по-вероятно, и двете заедно. И както след доста бурни дискусии по темата през седмицата управителят на БНБ Иван Искров обобщи от парламентарната трибуна: "Не е лесно, да не кажа не е възможно, да се оздрави банка с отрицателен капитал"

Разбира се, собствениците и мениджмънтът на КТБ, големи депозанти и всякакви други групи, заинтересувани от оцеляването на банката с помощта на инжекция от бюджета, се опитваха с всички сили да торпилират доверието в оценката, а оттам и нуждата по закон да се отнеме лицензът при отрицателен капитал. Алтернативната вселена, която рисуват защитниците на мажоритарния собственик Цветан Василев, е конспиративен заговор, оркестриран от всемогъщия Делян Пеевски и включващ едва ли не всички държавни институции, одитори и медии в страната срещу КТБ. И макар далеч да не искаме да подценяваме ресурсите и размаха на депутата от ДПС, нито апетита му към бизнеси, контролирани от Василев, в случая прозаичното обяснение пасва по-добре. А то е, че банката просто е източена.

Същинският проблем на КТБ обаче не е в числото 4.2 млрд. лв., колкото според трите одиторски компании е необходимата обезценка на нейните досега приемани за 6.6 млрд. лв. активи. Проблемът е, че описаните от БНБ и одиторите практики вътре са толкова стряскащи, че всеки, който реши да вложи пари в опит да оздравява КТБ, поема невероятен риск да затъне в дългогодишни съдебни битки с кухи дружества, ръководени от подставени лица. Ако някой реши да прави това със свои частни средства, може и да е оправдано (макар сметките да не изглеждат обнадеждаващи), но с чужди публични средства при силните нагласи против (според социологическите проучвания) граничи с престъпление. И депутатите, макар за кратко да се плъзнаха по тази плоскост с опити за промени на закона в последния момент, при вида на предложението (в карето) на частните инвеститори в петък затвориха страницата със "спасителния" сценарий.

Банка, която не е точно банка

През седмицата стана ясно, че паралелно с оценката на одиторите и БНБ е правила своя надзорна проверка от 7 юли до 14 октомври 2014 г. И изводите от нея напълно потвърждават най-лошите опасения, очертани от "Капитал" в разследване още от март 2013 г., както и в много други материали.

На първо място регулаторът потвърждава за кредитирането на свързани лица в колосални размери. Установено е, че към края на 2013 г. 86 дружества – кредитополучатели в банката, са регистрирани на седем адреса. Те не са били декларирани пред БНБ, тъй като този тип връзки не са изрично описани в закона, но надзорът не обяснява защо това не е било сигнална лампичка и преди.

Освен това са формирани 18 групи свързани лица, общата експозиция на всяка преди редуциране на кредитния риск надвишава 10% от собствения капитал на банката. От тях две големи експозиции към групи свързани лица по линия на контрол (лица, чиято дейност се контролира от трето лице или от неговото дъщерно дружество) не са докладвани пред БНБ, а заемите на други две дружества кредитополучатели не са включени в докладваните от банката сделки към свързани лица.

Изводът на БНБ е, че КТБ практически е заобиколила закона, като е постигнала особено висока концентрация без формално да е нарушен законовият праг за големи експозиции към отделна група свързани лица (25% от капитала).

Другото разкритие на БНБ е, че чрез различни техники "банката е поддържала изкуствено качеството на значителна част от кредитния си портфейл, като е докладвала несравнимо високо ниво на обслужваните кредити". Анализът на регулатора е показал, че "42% от погашенията са средства с първоначален източник усвоени кредити, преминаващи през няколко сметки на различни дружества, насочени посредством индиректни преводи към кредитополучатели на банката".

Например на ТЦ-ИМЕ,което не е кредитополучател, но КТБ има миноритарен дял, е служило като източник на средства за погасяване на заеми на други дружества. Според БНБ  през сметката му индиректно са преминавали част от средствата, наредени от други компании, включително и от усвоени кредити, отпуснати от банката. През ТЦ-ИМЕ са минавали пари за дружества, официално контролирани от Цветан Василев ("Фина Ц", "Фина С", "Бромак"), както и за формално несвързани компании като "Интегрирани пътни системи", "Вивес", "Кен трейд", чрез което се заобикалят ограниченията за свързаност. Дружеството е било източник на средства и за собственика на TV7 "Краун медиа", с които са покривани генерираните от телевизията ежегодни загуби, достигнали сумарно 130 млн. лв. А също и за "Балканска медийна компания" на Ирена Кръстева - майката на Пеевски, чрез което тя е собственик на "Нова българска медийна група" и изданията "Телеграф", "Монитор", "Политика" и др.

Или казано по-просто, банката е използвала новопривлечените от депозанти пари, за да рефинансира постоянно и да поддържа вече отпуснати кредити. Досега за това имаше достатъчно косвени индикации, че е било масова практика, но публичната информация беше съвсем откъслечна. Още в първата си оценка трите одиторски компании - EY, Deloitte и АФА, констатираха многократно предоговаряни кредити без обяснение на какво се дължат. Според БНБ това е подвеждаща и измамна практика и трудно е можела да бъде установена при стандартна надзорна инспекция на място, посочват от централната банка.

Подобно циклично използване на парите на вложителите БНБ констатира и за капитала на КТБ. Една от често повтаряните защитни тези на Василев е, че не само не е източил банката, но и е капитализирал печалбите и влагал допълнително собствени средства през последните години. Централната банка обаче констатира факт, който също е публично описван и лесно проследим - че последното увеличение на капитала от 2013 г. с 86 млн. лв., както и приетият за капитал подчинен срочен дълг от "Бромак" (184 млн. лв.) идват основно от кредити, отпуснати от самата банка.

При тези оценки всеки опит за рекапитализиране и оздравяване на банката изглежда напълно безсмислен (виж инфографиката).

Преглед на оригинала

Кога казва истината

Тези изводи изглеждат стряскащи, но при напълно разклатеното доверие в БНБ логично се подлагат и на публично съмнение. Кога казва истината регулаторът? Преди, когато не реагираше на всички сигнали на пазара и чрез медиите, че в КТБ има солиден проблем, и при надзорните си проверки не констатираше нарушения? Или сега, когато вече каруцата е обърната и валят публични обвинения към нея, че е допринесла за това чрез бездействие или дори чрез конкретни действия?

Има няколко причини да приемем, че сега управляваната от Иван Искров институция е доста по-близко до реалността, и то не само на база на данните за кредитополучателите.

Ако обвиненията на Цветан Василев, че БНБ се е превърнала просто в маша в ръцете на зложелателите му и оценката е нагласена, а действията на регулатора са изцяло насочени за убийството на КТБ, то тя можеше да постигне този ефект и доста по-лесно. Едва ли имаше нужда Искров и целият управителен съвет на банката да се прекарват през публичния срам да трябва да обясняват как са успели да проспят дупка в една от 30-те им поднадзорни институции с размери, измерващи се в проценти от икономиката на страната. На изслушването в парламентарната бюджетна комисия на 30 октомври обвиненият от прокуратурата подуправител, отговарящ за "Банков надзор", Цветан Гунев буквално блокира на въпросите за разминаванията между двете надзорни проверки и как е възможно да липсват не просто кредитни досиета, но и да няма вписани обезпечения, както констатират оценителите.

Вместо това БНБ можеше да открие доста по-скромни нарушения и дупки, които да дадат основание да предпише отнемане на лиценза или някаква друга угодна на Пеевски мярка - отстраняване на мениджмънт, акционер и т.н. И ако действаха само по поръчка и не се интересуваха за бъдещата си кариера (и без това опциите не изглеждат бляскави) и дали после ще последват дела срещу централната банка или държавата, Искров и компания биха могли да убият КТБ лесно. Арсеналът на БНБ е доста богат.

Освен това би било трудно да се повярва, че в тази игра биха се включили и заложили и собствената си репутация още три одиторски компании. При реалната опасност дори за отнемане на лицензи на колегите им от "КПМГ България", едва ли всички те ще се включат

Силен аргумент, че тяхната оценка е близо до реалността, е и пазарът. След затварянето на КТБ цената на облигациите й, които падежираха през август, се срина до нива около 20% от номинала. Друг измерител са и оспорваните сделки по цедиране на вземания от банката и прехващането им с кредити. От една страна, те се сключват с дисконт, достигащ и 50%, което показва, че големи вложители са готови да изгубят половината си пари, за да ги получат сега - нещо, което не би трябвало да се случва, ако са убедени, че всичко е обезпечено на 120%. Освен това по време на споменатото изслушване в бюджетна комисия единият от квесторите на банката, Станислав Лютов, изнесе и данни, че има заявени прехващания за 600 млн. лв. За четири месеца, ако имаше достатъчно платежоспособни кредитополучатели, досега практически всеки негарантиран вложител, опасяващ се, че може да се стигне до фалит, трябваше да си е открил насрещна страна. Явно броят на можещите да погасят изгодно заемите си е силно ограничен.

Събуждането на БНБ

Констатираната дупка от страна на одиторите и признаването й от БНБ заедно с всички извършени нарушения през годините може да изглежда на пръв поглед като тоталното дъно за регулатора.

Реално обаче то заедно с обещаната оставка на управителя Иван Искров, след като казусът "КТБ" бъде разрешен, може да се окаже и първият неумел опит на институцията да се оттласне от бездната, в която до голяма степен се вкара сама. От трибуната на Народното събрание гуверньорът за пръв път от началото на кризата в КТБ зае остра и ясна позиция - а именно, че при тези данни и тази неангажираща оферта от инвеститорите няма логика банката да бъде оздравявана. Според него така се изисква значително по-голяма държавна помощ в сравнение с това, ако се предостави държавна гаранция за емитиране на заем от фонда за гарантиране на влоговете. Предвиждат се и множество инструменти, които са в противоречие с европейското законодателство, за които правителството трябва да договори изключение с Европейската комисия.

От изказването му стана ясно още, че вероятно в следващите няколко дни ще бъдат получени отчетите на одиторите с осчетоводените обезценки. "БНБ очаква, че капиталът ще бъде силно отрицателен и трябва да последва процедурата по закон, според която БНБ е длъжна да отнеме лиценза, да отправи искане за производство на несъстоятелност и до 20 дни да започне изплащане на гарантираните влогове", обясни още той. С това Искров практически предизвика на трибуната лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който се отказа от идеите за спасяване на КТБ, като отново хвърли вината към бездействието на БНБ и посочи управителя като персонално отговорен.

От началото на световната криза БНБ под ръководството на Иван Искров и тогава прясно избраният подуправител на "Банков надзор" Румен Симеонов отхлаби надзора и остави повече свобода на банките само и само да не показват "слабост". Същевременно банката напълно се капсулира и спря да комуникира проблемите на сектора. Публичните изяви се свиха до реч на 6 декември и няколко захаросани интервюта годишно. Надеждата беше, че всичко ще отмине, икономиката ще почне да расте отново и тогава натрупаните проблеми ще се изчистят от само себе си, а регулаторът отново ще стане строг.

Кризата обаче продължи прекалено дълго и при липсата на здрав надзор БНБ си отгледа чудовището КТБ. Няма защо да си правим илюзии, че то е било незабелязано, просто тогава е било недосегаемо. Засега БНБ не иска директно да признае пропуските си през годините, нито да носи цялата вина, което обаче е трудно след всички зависимости. Дали ръцете на експертите от надзора са били вързани от ръководството на централната банка, от политическо влияние, от корупция или от страх не е ясно. Но поне от реакцията по КТБ става ясно, че те виждат много добре проблемите и при политическа воля и гръб ще могат да започнат да ги изчистват. Нещо, за което следващият управител на БНБ ще трябва да има много ясен план как да стане. И следващия път да реагира навреме.

 

Какво предложи оманският фонд

- консорциумът и българското правителство създават съвместно дружество с участие по равно

- българското правителство участва с 2.3 млрд. лв. капитал

- консорциумът допълва с капитал до запълване на недостига под формата на активи и кеш, които очаква да получи от "Бромак"

- консорциумът не признава оценката на одиторите и иска първо да се запознае с нея и след това тя да се обсъди

- гарантираните депозанти получават достъп до парите си без активиране на ФГВБ

- негарантираните депозанти и облигационерите трябва да понесат загуби, като те може да са в различен размер, ако приемат да задържат парите си в банката по-дълго

- специално законодателство, с което да се наложат загуби на кредитори на банките и да се отменят сделки по цесии и прехващания

Не е лесно една банка да отчете отрицателен собствен капитал. По идея той служи за буфер за загуби и трябва да се поддържа над определена стойност. А ако тръгне да се стопява, заради влошаване на икономиката или някакво шоково събитие, регулаторът бързо предписва увеличение на капитала.

Затова, за да се стигне до ситуация, в която трябва да се изтрият наведнъж две трети от активите на Корпоративна търговска банка (КТБ), трябва или тя мащабно да е лъгала с информацията, която предоставя, или надзорът напълно да си е затварял очите. Или, което е по-вероятно, и двете заедно. И както след доста бурни дискусии по темата през седмицата управителят на БНБ Иван Искров обобщи от парламентарната трибуна: "Не е лесно, да не кажа не е възможно, да се оздрави банка с отрицателен капитал"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

74 коментара
  • 9
    bulgarian_lev avatar :-|
    bulgarian_lev

    Може би наистина отказа от оздравяване на КТБ е правилното решение. Сега ще има мнения за и против фалита, но и в двата случая докато не излезе истината ще живеем с мисълта че ни ограбиха брутално. В единия случай ако фалира ще кажем - ето, някои отвлякоха сума пари и кредити взеха и няма да ги върнат, нито има обезпечения, нито кухи фирми можеш да им вземеш нещо. Ако беше оздравена ще кажем и няма да сбъркаме - те окрадоха парите, а ние в лицето на държавата, нашите пари наливаме и то не се знае дали и тях няма да вземат. кражба има, въпроса е дали няма и такава която тепърва предстои.
    А че може и трупове да има, може. Не изключено - има какво да се крие, следи да се замитат, свидетели да се чистят, за да останат на чисто истинските крадци. Но урока е един - при такава ситуация и в бъдеще (дано никога няма друга такава разбира се) трябва да е ясно - ние няма да наливаме пари (държавата) в някакви пирамиди и да спасяваме лакоми крадци, утре всички ще тръгнат да разоряват банки а държавата ще плаща. Не! А хората да си правят сметка къде държат и инвестират парите си.

  • 10
    bulgarian_lev avatar :-P
    bulgarian_lev

    До коментар [#5] от "krastitel":
    Може тези които искат фалит да са надделели и нощес да са им бутнали по някой милион в куфарче. На всеки от ревящите вчера за оздравяване...Знае ли човек.

  • 11
    gorskiq1 avatar :-|
    gorskiq1

    Кой е луд да налива пари у КТБ,че да я спасява.
    По добре да си купи некоя нормална банка

  • 12
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    Никога не е имало реален частен инвеститор или дружество което да оздравява тази банка . Тези измислени фондове от Австрия и омански офшорки търсеха начин единствено как да възстановят собствените си загуби . Погледнете колко е тъпа и нереална самата им оферта . Предлагат 50 на 50 ! Това добре , но държавата влиза с 2,3 милиарда , а те с какво точно .??? Според техните думи с активи на Бромак за 2,3 милиарда !!!!!!!!!! До вчера същите тези инвеститори твърдяха ,че се разграничават напълно от Цветан Василев и Бромак, не искат той да участва , а днес изведнъж залагат някакви измислени активи за 2,3 милиарда . Този крадец дето се крие в Белград въобще знае ли какво се залага от негово име , и как въобще биха могли да се реализират тези активи, които са на стотици други хора , контролирани неясно от кои лица . Но пък от друга страна мишока ЦВ в Белград твърдеше ,че всичките активи са му на стойност 600 млн, включително и Бромак . Разликата е доста съществена от 600 млн до 2,3 милиарда . Пък ако наистина е имал активи за 2,3 милиарда , той на практика е прехвърлил половина банка в частният си джоб , това е огромна кражба. Положил е невероятни усилия за този грабеж , няма как сега да ги върне доброволно , каквото и да ви казват тези инвеститори . Целта беше да се набута държавата да даде едни 2,3 милиарда , а после вече влязла вътре нямаше на къде да мърда . Щеше да се изръси и още 3 милиарда , а банката накрая пак щеше да си фалира . Но пък всички негарантирани депозити щяха да са платени , а акционерите щяха да са си върнали парите и загубите . Всичко щеше да е платено на гърба на бедният български данъкоплатец.

  • 13
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Службите да не се правят на "неощипана девица" и да прибират мустака у нас да си разкаже всичко!!!

  • 14
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Въпросите, поставени тук са изключително важни. Но какво правим от тук нататък, за да не източи някой друг фонда за гарантиране на депозитите? Тъкмо се беше натрупал, и Цв.Василев, близък до плитическия елит го опоска! Като източи офшорната си банка-КТБ-през офшорни компании, получатели на кредити.

  • 15
    lxo07370614 avatar :-P
    lxo07370614

    Поне една добра новина - ПИБ увеличава печалбата си на деветмесечието. :)

    Какво е общото с темата - МНОГО общо има с темата - замислете се и сами ще се сетите. И за това дали КТБ е банка, и за това как постъпи БНБ в двата случая - на КТБ и на ПИБ...

  • 16
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    До коментар [#6] от "D-r D":

    Ами КТБ не купи ли Доверие през пролетта на 2013 г.

  • 17
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    " Проблемът е, че описаните от БНБ и одиторите практики вътре са толкова стряскащи, че всеки, който реши да вложи пари в опит да оздравява КТБ, поема невероятен риск да затъне в дългогодишни съдебни битки с кухи дружества, ръководени от подставени лица."

    Да наистина описаните практики изглеждат стряскащи, но ако прогнозите за развитие на нечия икономика или как ще се развие дадена ситуация след криза, да не говорим за това, че никой икономист не е предсказал до момента случилите се кризи, то да не забележиш, различиш и предотвратиш такива очевадни нарушения на банковите стандарти, при това в продължение на години, се изисква особен вид дебилност при това на редица добре заплатени държавни служби. Къде са били и с какви средства ( в буквалния и преносния смисъл) са били приспани финансовия надзор, банковия надзор, ДАНС, финансово разузнаване, икономическа полиция и кой знае колко други пропуснати от мен чиновници.
    При това, освен че те сами не са не са видяли ( нещо недопустимо), не могат да кажат че не са били сезирани - Икономедия излизаше веднъж седмично в последните няколко години с материали, които би трябвало да поне да ги накарат да провеждат по-внимателно стандартните проверки.
    Така е днес, др.Искров да не нервничи, а да си търси добър адвокат или да отива при Василев, някъде в странство.
    А ние, освен преките загуби, вероятно ще трябва да покрием и очакваните съдебни искове, поради особената, да не кажа предумишлена "несръчност" при действията на НБ и прокуратурата в последните няколко месеца.

  • 18
    far avatar :-|
    far

    Получавах заплатата си в КТБ на разплащателна сметка.При поставянето на банката под надзор тъкмо ми я бяха превели, но не можах да си я изтегля от банкомата. Сега дали ще мога да си я получа, ако банката я обявят във фалит?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK