Законова несигурност за деривативите върху валути
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законова несигурност за деривативите върху валути

Reuters

Законова несигурност за деривативите върху валути

Законови изменения формулират забрани за банки да сключват деривативи върху валути, а разрешават на всички останали лица да правят това

4830 прочитания

Reuters

© TOBY MELVILLE


1. Какво представляват деривативите върху валути и каква икономическа роля изпълняват?

Деривативните финансови инструменти върху чуждестранна валута представляват разнообразни инструменти (предимно форуърди и суапове) за защита срещу т.нар. валутен риск. Така например при форуърдите, които са един от видовете деривативни финансови инструменти, едната страна (например търговец, чийто основни приходи са от продажби в левове, но който има заеми в евро) се задължава на определена бъдеща дата (например на първия работен ден от всеки календарен месец в продължение на няколко години) да плаща определена сума в левове, а насрещната страна (обикновено инвестиционна банка) се задължава да плати равностойността на същата сума в евро по предварително договорен курс (например по курса от 1 лев = 0.511292 евро, фиксиран, съгласно чл. 29 от Закона за Българската народна банка).

С тази сделка търговецът елиминира риска от евентуална промяна на валутния курс (в примера по-горе, от промяна на фиксирания в закон валутен курс), при която може да се окаже, че стойността, която той ще получи за своите стоки, ще намалее и той няма да е в състояние да обслужва кредита си. При големи синдикирани кредити утвърденият в практиката пазарен стандарт е самите кредитори задължително да изискват от кредитополучателя да сключи валутен дериватив за защита срещу валутния риск, ако приходите от търговска дейност на съответния кредитополучател са във валута, различна от тази на кредита.

2. Защо трябва да има специални изисквания към лицата, сключващи деривативи върху валути по занятие?

Деривативите върху валути се отличават от обикновените покупко-продажби на валута (т.нар спот сделки) по това, че сетълментът при деривативите е по-дълъг от обичайните два работни дни след сделката, които са максимумът за сетълмент на обикновените продажби на валута. Лица, извършващи такива деривативни сделки по занятие, поемат сериозни рискове, защото валутните курсове подлежат на промяна и никой не може да предвиди какъв би бил валутният курс след една година или дори след един месец.

Заради тези повишени рискове в повечето държави на ЕС лицата, сключващи по занятие деривативи върху валути, подлежат на по-строг контрол. Така беше доскоро и у нас, като такива сделки по занятие като основна дейност можеха да извършват банки и финансови институции. Характерно за тези лица е, че те трябва да притежават значителен начален капитал, лицата, които ги управляват, трябва да имат висока квалификация и професионален опит и трябва да не са осъждани, а дейността им подлежи на постоянен контрол от страна на БНБ. С такива регулаторни мерки се намалява рискът за третите лица (ползватели на услугата – хеджиране срещу валутен риск), че лицето, извършващо съответната дейност по занятие, няма да изпълни задължението си на уговорената бъдеща дата.

3. Кой може да извършва по занятие деривативни сделки върху валути по българското право в момента?

С ДВ, бр.27 от 2014 г., чл.2, ал.2, т.8 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) беше изменен и в резултат на това деривативите върху валути бяха изрично изключени от обхвата на дейностите, които може да извършва една банка или една финансова институция. От мотивите на Министерския съвет1 и доклада на бюджетната комисия на Народното събрание2 към проекта на изменението може да се направи извод, че целта на изменението е да накара банките и финансовите институции да получат лиценз за това по друг закон, а именно - по Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Проблемът обаче е, че извършването на деривативни сделки върху валути само по себе си не е дейност, която подлежи на лицензиране по ЗПФИ3. Съществува изрично тълкуване на Комисията на ЕС в този смисъл4 по Директива 2004/39/ЕО (Директивата). Това тълкуване трябва да се вземе предвид, защото ЗПФИ транспонира у нас именно Директивата и съответно - нормите на ЗПФИ трябва да се тълкуват по същия начин, както и тези на Директивата. С други думи, българският законодател е допуснал грешка, смятайки, че за деривативите върху валути е необходим лиценз по ЗПФИ.

В резултат на тази грешка се оказва, че за банките (които са лицата, най-често извършващи такива сделки по занятие) има единствено норма, формулирана като забрана да сключват деривативни сделки върху валути, като в същото време няма правен режим по друг закон, спазването на който да им разреши да извършват такива сделки. Тази забрана е проблем, защото принципът по чл.2, ал.1 от Валутния закон е, че сделките с валути (в т.ч. деривативи върху валути) се извършват свободно, освен ако няма ограничение по закон, а ЗКИ урежда именно ограничение за банки, колкото и да е абсурдно това.

Струва ми се, че в конкретния случай въпреки изричната забрана разумното тълкуване би следвало да бъде, че банките трябва да могат да сключват деривативни сделки върху валути. Това тълкуване може да се обоснове с текста на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, който урежда, че нормативните актове трябва да се тълкуват според целта им. Целта на законодателя, посочена в мотивите към изменението, е не да лиши банките от способност да извършват деривативни сделки върху валути, а да ги накара да получат лиценз по ЗПФИ. Тази цел обаче не може да бъде постигната, защото валутните сделки са извън обхвата на ЗПФИ и съответно не може да се получи лиценз за такива сделки по ЗПФИ (или по който и да е друг закон в момента). При такава липса на лицензионен или регистрационен режим разумният извод трябва да бъде, че банките би следвало да могат да извършват деривативни сделки върху валути.

Въпреки предложеното тълкуване практиката показва, че съществуващата забранителна формулировка в ЗКИ за банки да сключват деривативи върху валути притеснява потенциалните контрагенти на български банки, които при търсене на правно мнение биха искали да имат пълна сигурност относно това, че банката може да сключи съответната сделка.

В същото време извън въпроса за способността на банките да сключват деривативи върху валути измененията на ЗКИ водят до извода, че в момента за всички останали лица няма никакви специални изисквания, за да могат те да сключват такива сделки по занятие. Затова например в момента няма пречка такива сделки да се рекламират и да сключват по занятие от едно ООД с капитал от 1 лев, чийто управител е с основно образование и е осъждан за измама.

Абсурдните изводи, посочени по-горе в настоящата статия, водят до много рискове и несигурност при деривативите върху валути и би трябвало колкото е възможно по-скоро новото Народно събрание да възстанови редакцията на чл.2, ал.2, т.8 от ЗКИ от преди изменението с ДВ бр.27 от 2014 г.

-------

1.Документът е достъпен в интернет на адрес: http://parliament.bg/bills/42/302-01-44.pdf

2.Документът е достъпен в интернет на адрес: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2066/reports/ID/4584

3.По аргумент от чл.5, ал.3, т.4 и чл.7, ал.2 от ЗПФИ

4.Тук няма да се спирам на аргументите на Комисията на ЕС, тъй като тълкуването е достъпно в интернет на адрес: http://ec.europa.eu/yqol/index.cfm?fuseaction=question.show&questionId=292

1. Какво представляват деривативите върху валути и каква икономическа роля изпълняват?

Деривативните финансови инструменти върху чуждестранна валута представляват разнообразни инструменти (предимно форуърди и суапове) за защита срещу т.нар. валутен риск. Така например при форуърдите, които са един от видовете деривативни финансови инструменти, едната страна (например търговец, чийто основни приходи са от продажби в левове, но който има заеми в евро) се задължава на определена бъдеща дата (например на първия работен ден от всеки календарен месец в продължение на няколко години) да плаща определена сума в левове, а насрещната страна (обикновено инвестиционна банка) се задължава да плати равностойността на същата сума в евро по предварително договорен курс (например по курса от 1 лев = 0.511292 евро, фиксиран, съгласно чл. 29 от Закона за Българската народна банка).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha

    Браво , полезна статия в духа на добрият стар "Капитал" . В последно време ни заливат с политическа плява и все по-малко полезна информация.

  • 2
    iap45306816 avatar :-P
    Леля Гичка

    По отн.на препратката в т.4

    "Invalid or missing IDentifier (ID)The IDentifier of the data element you are trying to visualise is missing or invalid. If you accessed it by a shortcut or a link outside the web site, please delete this link.

    You can still search for any data element by using the search function associated."

    така че, не, тълкуването не е достъпно в интернет ;-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.