Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 2 ное 2014, 16:38, 4547 прочитания

Законова несигурност за деривативите върху валути

Законови изменения формулират забрани за банки да сключват деривативи върху валути, а разрешават на всички останали лица да правят това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
1. Какво представляват деривативите върху валути и каква икономическа роля изпълняват?
Деривативните финансови инструменти върху чуждестранна валута представляват разнообразни инструменти (предимно форуърди и суапове) за защита срещу т.нар. валутен риск. Така например при форуърдите, които са един от видовете деривативни финансови инструменти, едната страна (например търговец, чийто основни приходи са от продажби в левове, но който има заеми в евро) се задължава на определена бъдеща дата (например на първия работен ден от всеки календарен месец в продължение на няколко години) да плаща определена сума в левове, а насрещната страна (обикновено инвестиционна банка) се задължава да плати равностойността на същата сума в евро по предварително договорен курс (например по курса от 1 лев = 0.511292 евро, фиксиран, съгласно чл. 29 от Закона за Българската народна банка).

С тази сделка търговецът елиминира риска от евентуална промяна на валутния курс (в примера по-горе, от промяна на фиксирания в закон валутен курс), при която може да се окаже, че стойността, която той ще получи за своите стоки, ще намалее и той няма да е в състояние да обслужва кредита си. При големи синдикирани кредити утвърденият в практиката пазарен стандарт е самите кредитори задължително да изискват от кредитополучателя да сключи валутен дериватив за защита срещу валутния риск, ако приходите от търговска дейност на съответния кредитополучател са във валута, различна от тази на кредита.


2. Защо трябва да има специални изисквания към лицата, сключващи деривативи върху валути по занятие?
Деривативите върху валути се отличават от обикновените покупко-продажби на валута (т.нар спот сделки) по това, че сетълментът при деривативите е по-дълъг от обичайните два работни дни след сделката, които са максимумът за сетълмент на обикновените продажби на валута. Лица, извършващи такива деривативни сделки по занятие, поемат сериозни рискове, защото валутните курсове подлежат на промяна и никой не може да предвиди какъв би бил валутният курс след една година или дори след един месец.

Заради тези повишени рискове в повечето държави на ЕС лицата, сключващи по занятие деривативи върху валути, подлежат на по-строг контрол. Така беше доскоро и у нас, като такива сделки по занятие като основна дейност можеха да извършват банки и финансови институции. Характерно за тези лица е, че те трябва да притежават значителен начален капитал, лицата, които ги управляват, трябва да имат висока квалификация и професионален опит и трябва да не са осъждани, а дейността им подлежи на постоянен контрол от страна на БНБ. С такива регулаторни мерки се намалява рискът за третите лица (ползватели на услугата – хеджиране срещу валутен риск), че лицето, извършващо съответната дейност по занятие, няма да изпълни задължението си на уговорената бъдеща дата.

3. Кой може да извършва по занятие деривативни сделки върху валути по българското право в момента?
С ДВ, бр.27 от 2014 г., чл.2, ал.2, т.8 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) беше изменен и в резултат на това деривативите върху валути бяха изрично изключени от обхвата на дейностите, които може да извършва една банка или една финансова институция. От мотивите на Министерския съвет1 и доклада на бюджетната комисия на Народното събрание2 към проекта на изменението може да се направи извод, че целта на изменението е да накара банките и финансовите институции да получат лиценз за това по друг закон, а именно - по Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
Проблемът обаче е, че извършването на деривативни сделки върху валути само по себе си не е дейност, която подлежи на лицензиране по ЗПФИ3. Съществува изрично тълкуване на Комисията на ЕС в този смисъл4 по Директива 2004/39/ЕО (Директивата). Това тълкуване трябва да се вземе предвид, защото ЗПФИ транспонира у нас именно Директивата и съответно - нормите на ЗПФИ трябва да се тълкуват по същия начин, както и тези на Директивата. С други думи, българският законодател е допуснал грешка, смятайки, че за деривативите върху валути е необходим лиценз по ЗПФИ.
В резултат на тази грешка се оказва, че за банките (които са лицата, най-често извършващи такива сделки по занятие) има единствено норма, формулирана като забрана да сключват деривативни сделки върху валути, като в същото време няма правен режим по друг закон, спазването на който да им разреши да извършват такива сделки. Тази забрана е проблем, защото принципът по чл.2, ал.1 от Валутния закон е, че сделките с валути (в т.ч. деривативи върху валути) се извършват свободно, освен ако няма ограничение по закон, а ЗКИ урежда именно ограничение за банки, колкото и да е абсурдно това.



Струва ми се, че в конкретния случай въпреки изричната забрана разумното тълкуване би следвало да бъде, че банките трябва да могат да сключват деривативни сделки върху валути. Това тълкуване може да се обоснове с текста на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, който урежда, че нормативните актове трябва да се тълкуват според целта им. Целта на законодателя, посочена в мотивите към изменението, е не да лиши банките от способност да извършват деривативни сделки върху валути, а да ги накара да получат лиценз по ЗПФИ. Тази цел обаче не може да бъде постигната, защото валутните сделки са извън обхвата на ЗПФИ и съответно не може да се получи лиценз за такива сделки по ЗПФИ (или по който и да е друг закон в момента). При такава липса на лицензионен или регистрационен режим разумният извод трябва да бъде, че банките би следвало да могат да извършват деривативни сделки върху валути.

Въпреки предложеното тълкуване практиката показва, че съществуващата забранителна формулировка в ЗКИ за банки да сключват деривативи върху валути притеснява потенциалните контрагенти на български банки, които при търсене на правно мнение биха искали да имат пълна сигурност относно това, че банката може да сключи съответната сделка.
В същото време извън въпроса за способността на банките да сключват деривативи върху валути измененията на ЗКИ водят до извода, че в момента за всички останали лица няма никакви специални изисквания, за да могат те да сключват такива сделки по занятие. Затова например в момента няма пречка такива сделки да се рекламират и да сключват по занятие от едно ООД с капитал от 1 лев, чийто управител е с основно образование и е осъждан за измама.

Абсурдните изводи, посочени по-горе в настоящата статия, водят до много рискове и несигурност при деривативите върху валути и би трябвало колкото е възможно по-скоро новото Народно събрание да възстанови редакцията на чл.2, ал.2, т.8 от ЗКИ от преди изменението с ДВ бр.27 от 2014 г.

-------

1.Документът е достъпен в интернет на адрес: http://parliament.bg/bills/42/302-01-44.pdf

2.Документът е достъпен в интернет на адрес: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2066/reports/ID/4584

3.По аргумент от чл.5, ал.3, т.4 и чл.7, ал.2 от ЗПФИ

4.Тук няма да се спирам на аргументите на Комисията на ЕС, тъй като тълкуването е достъпно в интернет на адрес:
http://ec.europa.eu/yqol/index.cfm?fuseaction=question.show&questionId=292

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 3 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 2455 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 2 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 18261 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Уникредит Булбанк представи концепцията си за обслужване на чуждестранни клиенти

Новият Международен бизнес център на институцията създава пространство за банково обслужване и контакти между компаниите

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10