Около 340 компании, сред които са Apple, IKEA, JP Morgan, PepsiCo, AIG Inc. и Deutsche Bank AG, са сключили споразумения с Люксембург с цел намаляване на данъчните си задължения. Това обявиха от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), като се позовават на разпространени неофициално документи, съобщава Reuters. Сделките с властите в страната са били сключвани през 2002 и 2010 г.
Изтеклите документи
Компаниите са пренасочвали стотици милиарди долари през Люксембург и са спестили милиарди от данъци, посочват от разследващата журналистическа група, съставена от представители от 26 страни. Те се позовават на почти 28 хил. страници поверителни документи. Журналистическото разследване Luxembourg Leaks е било извършено в продължение на шест месеца. Френският вестник Le Monde, който пръв публикува резултатите от разследването, изтъква, че Люксембург пази договорите в тайна и не разкрива условията по тях с европейските си партньори.
Най-големите корпорации в света са създавали свои представителства или холдинги в европейската страна и са сключвали предварителни договори с властите за нивата на данъчните ставки, се посочва в изтеклите документи. ICIJ посочва на сайта си, че Люксембург е била наричана "магическа приказна земя" от компаниите, които са искали да избегнат данъчното облагане.
Изтеклите документи, разгледани от журналистите в ICIJ, включват стотици частни съдебни решения, свързани с данъчни декларации – познати като "удобни писма" (comfort letters) - които Люксембург е осигурил на компаниите, търсещи изгодни данъци. От своя страна Люксембург отрича наличието на "преференциални договори" в данъчната система на страната.
"Данъчната система на Люксембург е конкурентна – няма нищо нечестно или неетично в това", посочва Никълъс Макел от Министерството на финансите на Люксембург в интервю, цитирано от ICIJ. В свой доклад за извършеното разследване вестник Guardian посочва, че методите, използвани от големите компании, са напълно законни.
До този момент Pepsi, AIG и Duetsche Bank не са били открити за коментар. Регулаторите в Европейския съюз (ЕС) в момента разследват данъчните споразумения на Amazon в Люксембург. Брюксел предполага, че чрез договорите с Люксембург от американската компания може да са занижили декларираните печалби и да са се облагодетелствали от това.
Новите данъчни регулации
В края на октомври представители на 51 държави се срещнаха и се съгласиха да споделят финансовите данни и данъчните декларации на гражданите си, за да се борят с избягването на данъци. Като основен организатор на постигнатата договореност е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за да принуди известните офшорни зони да разкрият имената и богатствата на индивидите, декларирали данъците си там. Сред подписалите договора са всичките 28 страни от Европейския съюз, но и не и САЩ. Очаква се договорените условия да влязат в сила през 2017 г.
Около 340 компании, сред които са Apple, IKEA, JP Morgan, PepsiCo, AIG Inc. и Deutsche Bank AG, са сключили споразумения с Люксембург с цел намаляване на данъчните си задължения. Това обявиха от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), като се позовават на разпространени неофициално документи, съобщава Reuters. Сделките с властите в страната са били сключвани през 2002 и 2010 г.
16 коментара
Сега и европейската комисия се осраха, без извинение
Че какво лошо има в това?
Ирландците празнуват.
Възползването от различни данъчни режими в различни страни е съвсем нормално, икономически обосновано и законно действие. Точка.
Race to the bottom...
До коментар [#4] от "bricky":
"Възползването от различни данъчни режими в различни страни е съвсем нормално, икономически обосновано и законно действие. Точка."
Колкото повече пари има дадено лице (физическо или юридическо), толкова повече "иновативни" счетоводители и адвокати може да наеме, да му намират нови вратички за укриване на данъци. Пък ако става въпрос за наистина много пари, може и няколко лобистчета да цани, да му напазаруват политици, които да му сътворят още вратички. Та в този смисъл, да, това е "законно" действие, то наистина е "икономически обосновано" за лицето, което укрива данъците и май наистина е "съвсем нормално", уви! Но то не е нито етично, нито "икономически обосновано" (или дори устойчиво) за обществото, от което въпросното лице укрива данъци. Защото тези данъци се полагат за печалби, реализирани от търговски дейности в конкретни държави, които са създали необходимите предпоставки за това: инфраструктура, сигурност, законов ред, квалифициран персонал... Тези неща никак не са безплатни, а без тях бизнес няма как да има, освен ако не говорим за бизнес с бухалки. Така че изброените корпорации много се излагат, особено като се има предвид, че всичките са с рекордни печалби през последните години, а същевременно в Европа и Северна Америка данъчните ставки са най-ниските от Първата световна насам. Юнкер дължи обяснение на европейците - и въобще на всички данъкоплатци по света, които не ползват услугите на Люксембургската пералня.
До коментар [#6] от "WOI":
Пропускаш, че укритите данъци се връщат в икономиката на съответните страни като инвестиции и евентуални работни места или нови технологии, а не като преразпределен държавен бюждет за помощи, армия, безработни... Така де, тези не крият данъци за да държат едни тонове пари в едни сейфове, а просто реинвестират печалба, която държавата би похабила. А се връщат в икономиката, щото иначе инфлацията ще ги ограби — тя е по-голям бирник от бирниците, защото няма къде да скриеш парите от нея.
До коментар [#7] от "gost22":
Първо, съдейки по наличните данни, изброените корпорации не "реинвестират печалба", а седят върху рекордно високи количества пари - значителна част от които са резултат от укрити и неплатени дължими данъци. Второ, по време на криза инфлация няма, но има свиване на доходите - както на малки и средни фирми, така и на служители. Трето, дали държавата би похабила приходите или не е много спорен аргумент. Факт е, че в Сомалия данъците са по-ниски отколкото в Ню Йорк или Германия, а в Русия са по-ниски отколкото във Франция. Но, ако изключим екстравагантни персонажи като Жерар Депардийо, повечето рационални хора предпочитат да живеят в цивилизовани общества. Или, както е казал американският общественик от ДЕВЕТНАДЕСЕТИ век Оливър Уендъл Холмс, "Обичам да си плащам данъците: с тях купувам цивилизация". И четвърто: конкретно относно Великото херцогство Люксембург - чийто министър-председател и/или финансов министър от 1989 година е новият председател на Европейската комисия, това "велико" херцогство никога не би имало и една стотна от клиентите за своето химическо чистене на пари ако не бе част от ЕС, възползвайки се от принципа на свободно движение на капитал и стандартизирани финансови и законови практики. Уви, доказателствата сочат, че блатото наречено Люксембург от десетилетия се държи като екзотичен остров в Карибско море. На фона на този скандал, свине като Пеевски са наивни дечковци, честно.
http://www.theguardian.com/world/2014/nov/05/luxem
До коментар [#6] от "WOI":
"Но то не е нито етично, нито "икономически обосновано" (или дори устойчиво) за обществото, от което въпросното лице укрива данъци. Защото тези данъци се полагат за печалби, реализирани от търговски дейности в конкретни държави, които са създали необходимите предпоставки за това: инфраструктура, сигурност, законов ред, квалифициран персонал..."
Не. Разликата между tax avoidance и tax evasion е предвидена както в етичните и професионални стандарти, така и в техническите документи и правната литература и е ясно посочено, че това не е възползване от "дупка" в закона. Също както ако в рамките на една държава бизнесът успява да разпредели паричните потоци и локацията на дейността по общини, така че да оптимизира данъчното си бреме. И причината за това е, че описаната от теб в горния цитат връзка между държава и бизнес е криворазбрана и всъщност не работи по този начин. Данъкът не е нито възнаграждение за държавата за това, че е осигурила такива условия, нито е следствие на тези инфраструктура, законов ред и т.н. необходими за създаване на продукт. Всъщност посоката на връзката е обратна на описаната от теб, а данъчното задължение е БЕЗВЪЗМЕЗДНО, т.е. срещу него не се очаква и подразбира никакво конкретно действие на съответната държава. Нещо повече - в много случаи въпросните корпорации инвестират в необходимата инфраструктура и изобщо не разчитат на държавата да им я осигури, например. Ако тръгнеш да обосноваваш дълг на бизнес към държава с това какво тази държава била осигурила, ще затънеш в такива глупости, че няма измъкване. Например, когато корпорация се мести не заради данъци, а заради ниски разходи за работна ръка - етично ли ти изглежда? Или когато бизнес се мести, за да се възползва от липсата на квоти за въздушни емисии или други ограничения, свързани с опазването на околната среда. Можеш да наричаш Люксембург пералня, но не трябва да забравяш, че не е възможно всички държави по света да въведат единна данъчна политика с еднакви данъчни ставки и правила поради простата причина, че това са прекалено хетерогенни икономики, с различни фискални и монетарни системи, структури и нужди. А регулациите не могат да спрат местенето на бизнеси и релокацията на паричните потоци, защото това би парализирало огромна част от международните операции на мултинационалните компании. Корпорацията не може да бъде "морално" задължена на някаква държава, колкото и да ти се иска. И не заради реинвестиране на печалбата. Държавата НЕ осигурява и НЕ гарантира бизнеса - корпорацията си го изгражда сама - от инвестиране в иновациите, до трейнинга и развитието на човешките ресурси, от търсенето на оптималния микс от материали и суровини за производството, до намирането и позиционирането на правилните пазари... И тя е свободна да пренесе тези неща където си иска, вкл. паричните потоци, генерирани благодарение на тях. А строежите и законите на държавата, се променят всяка година, вкл. в ущърб на компаниите в много случаи, и не се правят заради определена компания, а заради всички. Избягването на определени данъци не значи, че не са платени никакви данъци. Означава, че определени видове данъци са платени в по-малки размери на друга държава, а неизбегнатите данъци пак са внесени във въпросната хазна на първата държава. А възможността да се маневрира между конкуриращи се данъчни системи е изключително силен стимул за данъчна реформа, за да може съответните страни да запазят конкурентоспособни условия за правене на бизнес. В крайна сметка, ако такс авойданса се превърне в преследвано от закона действие, съвсем лесно в съвременния свят той може за 1-2 години да се превърне в РЕЛОКАЦИЯ.
До коментар [#6] от "WOI":
По въпроса за това кое е етично. Етично ли е хора, получили образованието си в дадена държава, субсидирано от тази държава, да я напускат след завършване и да отиват да работят в друга страна, където ще плащат данъци и ще получават заплати, вместо на своята собствена? Етично ли е хора, внасяли осигуровки в осигурителната система на дадена страна, изведнъж да я напуснат и да пренесат осигурителните си права в нова система на друга страна? Етично ли е работник, чието обучение е било заплатено от даден работодател, който му е осигурявал условия да се развива и да расте и да се учи, да напусне този работодател и да почне с тези нови умения, финансирани от стари, да носи добавена стойност за новия?
Ако "етично" и "морално" бяха категории, зависещи от това кой какво е финансирал и оттам кой какво дължи на кого, значи всички щяхме да сме едни неетични свине, защото много от нас са финансирани от родителите си в образованието и развитието си, а после изоставяме родителите си и търсим щастието, доходите и растежа си далеч от тях... Категориите "етично" и "морално" са субективни и те НЕ МОГАТ да значат едно и също нещо и да имат общоприета дефиниция за всички. Те резонират с конкретно възприятие на човека, който ги ползва.