Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 21 ное 2014, 15:07, 8662 прочитания

Градушка от проблеми

Бедствията през годината влошиха резултатите на застрахователите, което поставя въпроса за качеството на резервите им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Крахът на КТБ с нейния модел да се ползва като лична касичка за финансиране на компании и проекти на собственика й има много негативни ефекти за хиляди хора и бизнеси. Има обаче и поне един положителен - заостри вниманието към опасностите от инвестиране в свързани лица. А в целия финансов сектор то се превърна в национален спорт за всички институции, които са част от местни групи.

За кредитирането на свързани лица от банки има доста, макар и откъслечна информация. Известен е и проблемът с вложенията на пенсионните фондове в компании, близки до собствениците на управляващото ги дружество, които понякога надвишават и половината от активите им. Малко обаче се знае за това в какво са инвестирани резервите на застрахователните компании.


Това вече не е така. Причината е, че  Комисията за финансов надзор (предполагаме инцидентно или вследствие на подмяната на огромната част от експертите й в последните години) публикува пълните отчети за надзорни цели на застрахователите на сайта си, вместо, както досега, само част от справките. А те показват донякъде неизненадващо, че практиката не й е чужда в този сектор.

Любимите банки


Според данните, които "Капитал" систематизира на база отчетите към края на трето тримесечие, застрахователите държат близо 340 млн. лв. в общо 22 банки (виж таблицата). Разпределението между тях обаче е неравномерно и непропорционално на пазарните им дялове, като логично по-напред излизат банките, които са в една група с голям застраховател. Това само по себе си не е нарушение - според кодекса за застраховането единственото ограничение е до 50% от техническите резерви да са вложени в банкови депозити, като не повече от 25% от брутния им размер да са в една банка.

Така ЦКБ се оказва с 36.7 млн. лв. пари на застрахователи, които в голямата си част идват от дружеството в групата й "Армеец" - близо 33 млн. лв. Аналогично основната част от депозитите в СИБанк идват от ДЗИ - 23 млн. лв., а в Алианц банк България от едноименния застраховател (7.6 млн. лв.) и от "Енергия", където има 50% дял (2.5 млн. лв.). При по-малките бивши здравни фондове също има подобна концентрация към банката в групата им - "България" в Инвестбанк, "ФИХелт" в ПИБ, ОББ-AIG в Обединена българска банка, Токуда в Токуда банк и т.н. Новият застраховател "Асет иншурънс" очаквано е предпочел Интернешънъл асет банк.



ЗАД "Виктория", където собственикът на затворената КТБ беше председател на надзорния съвет, е прехвърлило по-голямата част от парите си в Уникредит Булбанк. А любопитното е, че това е и единственият застраховател, който към септември на практика е отписал вземанията си от КТБ. Други застрахователи (основно Бул инс - 7.9 млн. лв., Булстрад - 4.3 млн. лв., и БАЕЗ - 3.5 млн. лв.) обаче предстои да направят това, така че секторът ще трябва да понесе 17.6 млн. лв. загуба от фалита на банката, освен ако междувременно не са направили успешни цесии.

Любимите инвестиции

Тенденцията да се минимализира излизането на пари от групата се забелязва и при вложенията в акции и облигации. Така двете дружества от групата "Химимпорт" - "Армеец" и "Съгласие", са заложили почти изцяло на акции на откровено и прикрито свързани дружества, търгуващи се на БФБ, като са инвестирали над 60 млн. лв. Същото важи и за "Евроинс", чиито мениджъри са вложили над 24 млн. лв. в компании от групата на компанията майка - "Еврохолд", или в свързани с нея дружества.

При тези две групи това е практика и в пенсионните фондове, които контролират. От години двете пенсионни дружества от групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", както и близкото до "Еврохолд" - "Бъдеще", влагат голяма част от активите си в същите свързани лица, които са избрани и от двата застрахователя. Там обаче става въпрос за доста по-големи мащаби. За проблемите с инвестиции в свързани лица на пенсионните фондове официално се говори още от 2007 г., като тогавашният зам.-председател на КФН, отговарящ за сектора (и сега председател на НОИ) Бисер Петков признаваше за практиката, но смяташе, че е нужна законова промяна, за да й се противодейства. Мениджъри на пенсионни дружества също нееднократно са констатирали, че това е един от най-големите проблеми на втория стълб.

При застрахователите проблемът далеч не е толкова остър, но високата концентрация може да е опасна. Много от тези инвестиции в групата са практически непродаваеми и неликвидни. И ако при някакво бедствие се наложи изплащане на много обезщетения, осребряването на активите може да се окаже проблемно. А през тази година имаше няколко такива, като индикациите са, че щетите от градушката в София са се отразили доста негативно на резултатите.

Очукани печалби

Докато към средата на годината 15-те компании, предлагащи автомобилни застраховки, отчитат 23 млн. лв. печалба, към края на деветмесечието те са на 10 млн. лв. загуба. Тук обаче ударът, за разлика от този на градушката, е доста неравномерен. Финансовите резултати на някои застрахователи са пострадали доста по-силно от други, като основната причина са различните условия за презастраховане, договорени от различните компании. Така докато при някои рискът се прехвърля, при други е концентриран в тях. Отчетите показват най-големи загуби за третото тримесечие от "Алианц", "Лев инс" и "Армеец". Същевременно друг от големите в автозастраховките - "Бул инс", дори увеличава печалбата си.

Загубите влошават и коефициентите за стабилност. По закон собствените средства на всеки застраховател, намалени с нематериалните активи, трябва да превишават по-високото от два сложно изчислявани показателя - границата на платежоспособност или гаранционния капитал. По данните към септември някои дружества са застрашително близо до под 100% покритие. "Евроинс", което е публична компания, вече е внесло проспект за увеличение на капитала, с което компанията търси да набере 14 млн. лв.


Къде е проблемът

Тук трябва да се отбележи, че за разлика от пенсионните фондове (където инвестициите в свързани лица са забранени, но заобиколими) и банките (където има лимит за големи експозиции към отделна група лица, който също често се заобикаля) при застрахователите няма изрично ограничение за свързани инвестиции. Разбира се, има лимити за отделни класове активи (акции, облигации, ДЦК и т.н.), но не и забрана да влагат в свързани лица. Все пак има няколко общи текста, които биха дали възможност на регулатора да се задейства, ако вижда нещо притеснително.

Така например е предвидено изискване "активите за покритие на техническите резерви да се диверсифицират и разпределят така, че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял". Друга точка гласи: "Инвестиция в категории активи, които са с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покритие на техническите резерви, които имат ниска ликвидност, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 2 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 17152 прочитания

Счетоводна революция в застраховането Счетоводна революция в застраховането

Новият МСФО 17, който ще влезе в сила от януари 2023 г., ще направи по-лесно сравнението между дружествени отчети и ще даде по-детайлна информация за печалбата

18 май 2020, 5067 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Commerzbank ще таксува корпоративните си клиенти с големи депозити

Решението е в отговор на въведната отрицателна липва от ЕЦБ

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10