След шока от лятото

Едно от основните предизвикателства пред банковата система през 2015 г. ще бъде възстановяването на доверието на клиентите и на обществото като цяло. Въпросът е за доверието в цялостната среда, а не само за банките. По отношение на тях има доказателства за наличие на такова – увеличаващите се депозити в системата, посочи Мария Русева, изпълнителен директор на Сосиете женерал Експресбанк.

Случаят с доверието в банките сега вече не е такъв, какъвто беше през лятото, каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. По думите му тогава системата преживя шок, като при банковата паника през лятото тя е успяла да се самоизмъкне.

Според него обаче сега "няма смисъл да си заравяме главите в пясъка", имайки предвид случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) и масовото теглене на депозити в края на юни от Първа инвестиционна банка. "Трябва да направим всичко възможно такъв тип стресове и такъв тип бизнес, какъвто имаше КТБ, да не се случват, или поне не в такива мащаби. Трябва да се види какво да се направи и в каква посока за тази цел", заяви Хампарцумян.

По отношение на ефектите върху сектора от случилото се с КТБ той посочи, че това беше банка, която изкривяваше пазара по повече от един начин и изчезването й от пазара именно като банка ще се отрази положително на икономиката. По думите му това, че няма да я има, не е чак толкова лошо, особено имайки предвид практиките, които е използвала при отпускане на кредити. И според Добромир Добрев, член на управителния съвет на Райфайзенбанк, липсата на КТБ със сигурност няма да влоши нивото на кредитиране, дори ще го подобри.

Що се отнася до ПИБ – другата пострадала банка по време на банковата паника, Чавдар Златев, член на управителния съвет на ПИБ, заяви, че към днешна дата ситуацията е преодоляна и банката работи стабилно. Във вторник беше одобрен и планът за преструктуриране на ПИБ от Европейската комисия срещу получената през лятото държавна помощ.

Слабо кредитиране и много депозити

Като основен проблем беше очертано ниското ниво на кредитиране. За банките е от изключителна важност да се съживи бизнес инициативата, клиентите и обществото като цяло да се почувстват по-сигурни и да предприемат инвестиционни начинания, посочи Мария Русева. За банките би било голямо предизвикателство, ако няма съживяване на кредитната дейност. И според Чавдар Златев е проблем това, че банките не успяват да трансформират депозитите в системата в кредити, като същевременно са жадни за бизнес. За да има развитие на кредитния пазар, са необходими устойчивост и предвидимост, подчерта още Добромир Добрев.

Според прогнозите на Сосиете женерал Експресбанк ръстът на кредити през 2015 г. – и корпоративни, и за физически лица, се очаква да бъде около 4% в резултат от подобряване на експорта, намаляване на безработицата, както и при надеждата за политическа стабилност. По отношение на необслужваните кредити Мария Русева посочи, че данните им на база официалната статистика показват относително подобрение към момента. За по-съществено свиване се налага да изчакаме, но то зависи и от това как ще се подобри средата за бизнес, каза още тя. Неустойчивата и парадоксална правна система също има принос за ниските нива на кредитиране и принуждава банките да бъдат по-консервативни от обичайните банкови практики, посочи Левон Хампарцумян.

Двойно по-голям е прогнозният ръст на депозитите за 2015 г. – 8%. Те растат, но това представлява известен проблем за банките, защото увеличава разходите им за лихви по тези депозити. Очакванията са, че след изплащането на гарантираните влогове в КТБ ще има завръщане на част от тези депозити отново в системата. И според Добромир Добрев част от депозитите от КТБ ще останат в системата, като това ще създаде допълнително натиск върху разходите на банките и съответно ще доведе до намаляване на лихвите по тях. Именно разходите за тази голяма ликвидност Мария Русев очерта като едно от предизвикателствата пред банковата система за догодина.

КАРЕ: "Да" на единия надзорен механизъм

Като положително определиха отношението си към единния надзорен механизъм (ЕНМ) в Европейския съюз присъстващите на конференцията банкери. Те посочиха, че като част от големи международни банкови групи, които са пряко надзиравани от новия европейски орган вече това се усеща и върху дъщерните поделения в България.

По отношение на присъединяване на България към ЕНМ Левон Хампарцумян посочи, че е необходимо да се предприемат някои технически стъпки. Една от предпоставките за ЕНМ в България обаче е наличие на известна стабилност в регулатора, която сега изглежда липсва, каза още той.