Въпрос за 196 хил. лв.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Въпрос за 196 хил. лв.

Въпрос за 196 хил. лв.

Плюсовете и минусите на различните варианти за инвестиране на сумите, изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете

9812 прочитания

© Инна Павлова


Изборът какво да прави човек с парите си е изключително индивидуален. Той зависи както от очакванията ви за доходност, от размера на сумата, от познанията ви, от личния хоризонт за колко време няма да се нуждаете от средствата си, от личната ви поносимост към риск, от това дали тези пари са ви жизнено необходими, или имате и други спестявания и сигурно от още десетки субективни и обективни критерии.

Затова и да се даде еднопосочен съвет какво да правите, ако сте един от десетките хиляди, които след 4 декември ще се сдобият с дългочаканите си гарантирани депозити в КТБ, е невъзможно. Все пак обаче има известни базови правила, а също и местни и моментни особености на различните пазари, които могат да ви помогнат да вземете по-добро решение.

Всъщност най-доброто решение е... да не се спирате на едно решение. "Бих искал да посъветвам хората със спестявания да потърсят диверсификация на своите средства, което не означава разхвърляне на парите в различни банки, а по-скоро влагането им в различни класове активи и дори търсене на по-рискови активи като акциите или взаимните фондове, инвестиращи в акции. Рискът може да бъде минимизиран, като се инвестира само с определен процент от спестяванията, примерно 10-20%", казва Петко Вълков от "Конкорд асет мениджмънт".

Този съвет е с универсална валидност, но може да се окаже неприложим за масовите вложители, които ще получат от ФГВБ по до 20 хил. лв. Такава сума очевидно не е достатъчна за закупуване на имот, но все пак може да се помислят и алтернативи на депозитите. Те обикновено носят по-голям риск от банковия депозит, особено при наличието на държавна гаранция, но съотношението на очаквана доходност и поет риск може и да е по-добро.

БАНКИТЕ: Вечният фаворит

Очаквана доходност: 2-3%

Риск: изключително нисък

Плюсове: пасивна инвестиция, която не изисква усилия или познания

Минуси: ниска доходност


За повечето българи все още не съществуват други опции за спестяване. Затова и се очаква огромната част от парите от КТБ да се върнат в другите банки.

Но ако КТБ е урок за нещо, то е, че високите лихви по правило се съпътстват и от по-висок риск. В случай че влагате до гарантирания таван от 196 хил. лв., опасността да загубите парите си е минимална и опира дотам държавата да се окаже неплатежоспособна или да се срути валутният борд и да получите парите си в обезценяващи се левове. И двете на този етап изглеждат доста далечни.

Но казусът с недостъпните близо половин година пари в КТБ показа, че винаги има шанс нещо да се обърка. Затова и е важно при избора на банки освен лихвените нива да се гледа и за тяхната стабилност. Проблемът е, че няма един-единствен измерител за нея и за хора, които не се занимават професионално с финанси, е трудно да се ориентират в показатели и коефициенти. А освен това и самите данни, които предоставят банките, невинаги са надеждни, като КТБ с нейните отчети неотчели провизии за милиарди - одитирани и приети от БНБ, са печален пример.

Все пак има няколко лесно смилаеми показателя, които могат поне да минимизират опасността да направите грешен избор. Едното очевидно е лихвените нива, предлагани от банките по депозити. Макар и да изглеждат примамливо, те са сигнал за по-голям риск, особено за банки, които чувствително се различават от средните пазарни нива. Традиционно банките с местна собственост, които нямат подкрепа от европейска централа, се финансират по-скъпо, но дори и при тях има ножица, която може да е показателна. В момента най-високите оферти, стигащи до над 4% годишно, са от ПИБ, Инвестбанк и Интернешънъл асет банк.

Друг лесен за проследяване показател е кредитният рейтинг, който е присъден от агенция, която е сверила множество показатели. Не че рейтинговите агенции са безгрешни, но като цяло могат да дават добри сигнали - преди да се стигне до затварянето на КТБ, оценката й от Moody's беше понижена няколко пъти до пет степени под инвестиционен клас - т.е. доста дълбоко в спекулативната територия. А оценката й за финансова сила на банката E+ съответстваше на "скромна финансова сила с висока вероятност за периодична външна подкрепа и евентуална нужда от външна помощ". Тук също има и недостатъци като различията в скалите и методологиите.

Качеството на кредитния портфейл е другият ключов момент, който поражда риск. За него има малко и епизодична публична информация, като реално никога не може да знаем дали някоя банка не крие скелети в гардероба си. Все пак публикации за лоши практики, подобни на тези в КТБ, може да са сигнал да помислите отново. Особено ако са от достатъчно достоверни и сериозни медии.

При избора да върнете парите си от КТБ в банкови влогове също е добре да имате предвид за какъв период сте склонни да ги инвестирате. При стандартните едногодишни депозити е хубаво да отчетете, че дори сега да хванете някакви промоционални условия, след 12 месеца такива може и да няма. Засега не се очертават много причини да се вдигат лихвите, предвид че в банковата система като цяло има свръхликвидност и дори изнася зад граница. А парите от КТБ ще увеличат свободния ресурс в банките, без да се задава някакъв инвестиционен бум, предполагащ възможности за тях да увеличат чувствително кредитирането. Това ще отнема от атрактивността на банките като възможност за високи пасивни доходи и ще ги приближи до функцията, която имат в по-развитите страни - да запазват стойността на парите от инфлацията.
ИМОТИТЕ: Потенциалния печеливш


Очаквана доходност: 5-6%

Риск: нисък до умерен

Плюсове: стабилни нива на доход и дългосрочен потенциал за поскъпване на имотите

Минуси:
нужда от активно управление и вероятност имотът да остане неотдаден

Покупката на жилище с инвестиционна цел определено не е за всеки. То е относително скъпа инвестиция, която изключва хората с по-скромни спестявания или ги ограничава да не могат да диверсифицират риска, като вложат част от парите си и в други активи. Тя ще изисква търсене и контакти с наематели, като и носи риск имотът да остане незает, да има щети по него и т.н. Освен това инвестицията в имоти далеч не е незабавно ликвидна - ако непредвидено се нуждаете от средства, продажбата на имот може да отнеме месеци, като винаги е съпътствано с разходи - данък, брокерски такси и т.н.

За разлика от депозита тук стойността на инвестицията не е гарантирана. Цените на имотите могат да падат и да се окаже, че се налага да продавате на загуба, но дългосрочно тенденцията е да се покачват.

Досега всичко това в комбинация с високите лихви по депозити правеше покупката на жилище с инвестиционна цел нерентабилно. Дори и такова финансирано със собствени средства. Сега този баланс е променен и при положение че хиляди хора, търсещи висока доходност, ще получат накуп по до 196 хил. лв., за много от тях опцията имот може да стане привлекателна.

Предвид сумата и пазарната конюнктура инвестирането на средствата от ФГВБ е ограничено почти изцяло до жилищния пазар в София и другите големи градове, като експертите не очакват масирани сделки на другите сегменти на пазара.

"Пазарът на София се раздвижи в две посоки – търсене на жилища за живеене или инвестиционни имоти за доходност от наеми. И при двата типа сделки има ръст. Инвестициите в жилища се съживяват заради двойно по-високата доходност, която носят спрямо това да депозираш пари в банка и да получаваш лихви", коментира Александър Бочев, управител на агенция RealNet. "Търсената доходност от купувачите на такива имоти е 6-6.5% годишно – двойно над банковия депозит. Важна роля за съживяването на пазара изигра и намаляването на лихвите по жилищните кредити. Към момента може да се сключи такъв кредит на 6-7%. Започва да става привлекателно."

Полина Стойкова от "Бългериан пропертис" очаква и повече покупки на ваканционни жилища в летните и зимните курорти главно заради ниските цени на апартаментите там. На практика нивата вече са такива, че дори с бюджет от 15 000 евро може да се инвестира в малък ваканционен апартамент в Банско.

Според други агенции обаче подобни сделки са по-слабо вероятни. Страхил Иванов от "Явлена" изтъква ниската доходност, която тези жилища носят - 2-3% годишно, и смята, че в такива имоти биха инвестирали основно хора, които искат да "замразят" парите си.

ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ: Недооценената алтернатива


Очаквана доходност: 10-15%

Риск: умерен до висок

Плюсове: възможности за постигане на неограничен доход

Минуси: риск от инкасиране на също толкова неограничени загуби


Ако впечатлението ви за капиталовите пазари и фондовите борси са изградени предимно от Холивуд, можете да си поемете спокойно дъх. Съжалявам да ви го съобщя, но инвестирането не включва задължително (нито обичайно) безкрайни съсипващи здравето и психиката партита, изпълнени с пиене, наркотици и секс. Но не е и непременно нещо, чак толкова сложно и изискващо специално образование и непрестанно гледане на мигащи числа и графики.

Всъщност чрез взаимни фондове и други подобни инструменти можете реално да поверите на друг да управлява парите ви. Тези услуги струват пари, няма гарантиран резултат и дори той може да е силно отрицателен. Въпреки това обаче предимствата са, че дългосрочно можете да получите висока доходност, която не просто компенсира инфлацията.

Борсов бум като през 2005-2007 г. не е вероятен, но дори и след като събитията около КТБ охладиха ентусиазма, покачването на основния индекс на Българската фондова борса SOFIX от началото на годината досега е 5.7%. А при пика през април беше над 25%. Пламен Дерменджиев от Търговска банка Д, който е и професионален инвеститор, очаква като ефект от изплащането на влоговете в КТБ през следващите месеци да доведе до осезаем ръст на индексите. И към момента обаче има взаимни фондове, отчитащи доходност от началото на годината от порядъка на 10-15%.

Друга атрактивна страна на взаимните фондове е, че можете да си изберете рисков профил и съответно да направите комбинация от няколко. Нискорисковите фондове инвестират предимно в депозити, инструменти на паричния пазар и ДЦК и носят доходност, съпоставима с тази на банковия влог. Балансираните правят комбинации от облигации и акции, докато високорисковите инвестират предимно в акции.

Предимство е и че те могат да ви предложат секторен или географски фокус. Има фондове, които могат да са индиректен начин да инвестирате на стоковите пазари, във финансови акции в конкретен регион и т.н.

Но може би най-голямото им предимство спрямо срочните депозити е абсолютната ликвидност. Всеки взаимен фонд всеки ден обявява цена за емитиране на нови дялове и за изкупуване на вече издадени. Това означава, че във всеки момент можете да изтеглите парите си, без да изгубите натрупаната до момента доходност.

Разбира се, ако се чувствате подготвени и достатъчно уверени, можете да опитате и директно да инвестирате на български и чужди пазари. Инвестиционните посредници, които предлагат онлайн платформи за търговия, често осигуряват и обучения. Тогава обаче естествено и рискът нараства. Конкретно за българския пазар трябва да имате предвид ниската ликвидност. Дневната търговия на цялата борса често е под 1 млн. лв., като продажбата на закупени акции (особено ако е по-голям пакет) може да се окаже изключително трудна.
БУРКАНЪТ: Безсмисленият избор


Очаквана доходност: минус 1-2%

Риск: висок

Плюсове: парите са ви винаги подръка

Минуси: може да се окаже, че са подръка и на друг, стопяват се от инфлацията


Естествена реакция при цялата институционална немощ около КТБ е покачване на недоверието в банките като цяло. Логичен е въпросът: след като това се е случвало в една банка и банковият надзор не го е видял, каква е гаранцията, че не се случва и другаде.

Нормалното проявление на тези притеснения е изтеглянето на парите и съхраняването им кеш в чужда валута. Сред недоволните вложители в КТБ се чуваха дори призиви за своеобразен бойкот на банковата система. Това обаче чисто икономически е най-необоснованото решение.

На първо място, съхранението на пари в брой носи рискове за опазването им. За да се минимизират те, е нужна инвестиция в сейфове или каси или пък слагането им в обществен трезор на банка. Това обаче е свързано не само с пропуснати доходи, но и със съвсем реални разходи. Законът за ограничаване на разплащанията в брой също намалява опциите какво правите с банкнотите в буркана.

Освен това за подобен ход в стил паниката от 1996 г., когато реално борбата на всеки беше да спаси каквато може стойност от хиперинфлиращия лев, сега подобни страхове изглеждат преувеличени. Дори и при всички съмнения и подозрения, които всеки вложител може да има за една или друга банка, нито мащабът на проблемите е като тогава, нито лошите практики са разпространени повсеместно в банковата система.

Но дори и при тотална липса на доверие в банките и в националната валута, пак имате достатъчно опции лесно да вложите парите в чужбина, които просто не оправдават трупането на кеш, освен ако не смятате да го похарчите скоро.

Изборът какво да прави човек с парите си е изключително индивидуален. Той зависи както от очакванията ви за доходност, от размера на сумата, от познанията ви, от личния хоризонт за колко време няма да се нуждаете от средствата си, от личната ви поносимост към риск, от това дали тези пари са ви жизнено необходими, или имате и други спестявания и сигурно от още десетки субективни и обективни критерии.

Затова и да се даде еднопосочен съвет какво да правите, ако сте един от десетките хиляди, които след 4 декември ще се сдобият с дългочаканите си гарантирани депозити в КТБ, е невъзможно. Все пак обаче има известни базови правила, а също и местни и моментни особености на различните пазари, които могат да ви помогнат да вземете по-добро решение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    Апетитите за "тези пари"са големи, но който има нагласа да спестява просто ще смени само банката:)

  • 2
    ivailoa avatar :-|
    Ivailo Asparouhov

    Пропуснахте да включите най-старата опция за спестяванена света - златото. В монента цената е надолу и аз бих взел 3 килца (ако имах 196000. лв.)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Аз предпочитам "да спестявам " в имоти .
    Най- добре в тях да се върти собствен бизнес .
    Не забравяйте да диверсифицирате риска , обаче !

  • 4
    avgustina avatar :-|
    Avgustina

    Ако човек търси сигурност, запазване на стойността и нейното нарастване, имотът в София с добра локация е най-добрият избор. Търсенето но жилища под наем надвишава предлагането и в никакъв случай не бива да се подценява стабилния месечен наем. За тази цел жилищата без ТЕЦ са за предпочитане поради лесния контрол дори по Интернет на плащането на тока и водата. Да, не е бързоликвидна инвестиция, но както се оказва, и в някои банки също не е. Златото също е добър начин за диверсификация. Това са доказалите се олд скул начини по мое мнение.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#4] от "Avgustina":

    И къде ще намерите читав имот с добра локация в София? Имотите с добра локация се разпадат, тия по-новите пък са пълна скръб - маломерни или пък в презастроени райони без инфраструктура. Навсякъде обаче е мизерия - паркирането е в градинки, тротоари начупени.. улици под всякаква критика. Къде в европа има толкова мизерни имоти, толкова мизерна инфраструктура и то на цена 200 средни работни заплати, че и повече? Да не говорим, че поне 20% от апартаментите в София не се обитават.. просто са куче касички... Други не знам колко са на хора работещи в чужбина.

    Огледайте се.. една улица няма която да е поддържана както трябва, да се почиства както трябва и да няма по нея паркирани коли.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    И каква 5% доходност измислихте на имотите? Даваш 200 хил. значи трябва да намериш наематели за поне 15000 лева на година, че има и разходи... Ако пропуснеш някоко месеца се връщаш назад..

    Може би за малките евтини панелни апартаменти които да се дават под наем на студенти.. големите са трудна работа.

  • 7
    durvodeleza avatar :-|
    Vladimir Valtchev

    До коментар [#2] от "ivailoa":

    Пропускат възможността за спестяване в злато неслучайно. Представи си че народа започне да спестява в кюлчета какво става с правителствата? Единствения им шанс е да го обявят извън закона както е направил Рузвелт, задължавайки населението да го обмени по фиксиран курс, или подлежиш на наказателна отговорност. Но въпреки тези мерки само 25 % от притежателите на злато го предават на държавата.....и след това започва стремглавия му скок. Златото не е удобна величина, защото е коректор на безумието на политиците и печатането на пари. То също може да се балонизира като всичко останало, но е платежно средство от зората на цивилизацията и винаги е валидно. То е надживяло много правителства и цели държави. Представи си какво ще стане ако хората предпочетат вместо в "Задължителни доброволни пенсионни партиди" започнат да спестяват за старини в Наполеони елиминирайки преразпределението на държавата? В интерес на истината така е било в цялата хилядолетна история на човечеството и едва в последните 100 години и дори и по-малко се създава определението "пенсия". Всеки сам е бил отговорен за своя живот и бъдеще. И е бил малък предприемач в пълния смисъл на думата, от земеделеца до обущаря. Държавните служители са били два автобуса с народ.

  • 8
    tuo avatar :-|
    tuo

    Липсва и още една алтернатива - застраховка живот със спестовен характер.

  • 9
    too_many avatar :-|
    too_many

    не знам но темата се разглежда така сякаш всички депозанти имат по 196 000 лева , всичките тези 225 000 ...а според мене замислете се ,че повечето са с по средно десетина хиляди ..за какви аартаменти , острови и джипове

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Вложители, които са оставили парите се да лежат в КТБ, нямат знания и интереси да направят друго. Депозитът /без лихвите/ ще легне в друга банка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK