Федерико Гицони: Не търсим придобивания, но бихме разгледали възможности
21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Федерико Гицони: Не търсим придобивания, но бихме разгледали възможности

Федерико Гицони

Федерико Гицони: Не търсим придобивания, но бихме разгледали възможности

Главният изпълнителен директор на Unicredit Group пред "Капитал Daily"

Мария Иванова
5354 прочитания

Федерико Гицони

© Капитал


Федерико Гицони

Визитка

Федерико Гицони е главен изпълнителен директор на италианската Unicredit Group от края на 2010 г. Работи в групата от 1980 г. и е заемал различни ръководни позиции в структурата й във Великобритания, Сингапур, Турция и Полша. През 2007 г. застава начело на дирекция "Полски пазари" в Unicredit Group и влиза в управителния съвет на групата, като отговаря за бизнеса й в страните от Централна и Източна Европа, както и за Bank Austria. Завършил е право в Университета в Парма.

Към края на декември 2013 г. девет от италианските банки не покриваха теста, но ако погледнем на ситуацията от днешна дата, имайки предвид развитието на събитията от края на юни 2014 г., вече говорим само за две. Смятам, че положителното в това е, че италианските банки бяха способни да реагират през 2014 г., като излязоха сами на пазарите, без да поискат нито евро подкрепа от правителството или от ЕС. Те доказаха, че имат доверието на пазара и успяха да подобрят резултатите си. Освен това е ясно, че Италия излиза от тригодишна рецесия и това неминуемо се отразява на резултатите на банките. Като цяло, ако трябва да съм честен, мисля, че резултатите са добри, като се имат предвид тези два фактора – тригодишната рецесия и способността на банките да наберат средства от пазара. Да не забравяме, че в много други страни банките все още са собственост на правителствата и трябва да връщат държавна помощ. Това не се отнася за Италия с изключение на една банка.

Да, не е включена – стрес-тестовете започнаха преди около година и към онзи момент дефлацията не се смяташе за проблем. Ще видим дали ще бъде включена в следващите проверки. Все пак от страна на ЕЦБ е налице силното убеждение, че еврото ще се завърне към инфлация следващата година, така че е малко нелогично централната банка да залага дефлацията като риск, при положение че полага усилия да върне цикъла в посока инфлация.

Има известен риск и той леко се повишава. В момента шест държави в Европа имат дефлация – освен България, в такава ситуация е и Италия например, а също така и Словакия, Португалия и др. Що се отнася до ЕЦБ, смятам, че вече направиха много за инжектирането на ликвидност в банковия сектор и сега топката е по-скоро в полето на правителствата, които трябва да възстановят доверието и да създадат отново условия за повече потребление, което ще доведе и до връщането на известна инфлация.

Възстановяването може да бъде генерирано само от две неща – едното е обсъжданият в Брюксел план за инвестиции. Европа се нуждае от инвестиции поради две причини. Едната е, защото инфраструктурата в континента като цяло е относително остаряла в сравнение с други региони по света, а също така се обновява с по-бавни темпове. И втората е, че инвестициите означават потребление, намаляване на безработицата и сами по себе си генерират възстановяване. Така че и в това отношение се нуждаем – и то не само в южните страни, а във всички държави – от повече действия от страна на правителствата. В северната част на Европа те трябва да опитат да стимулират вътрешното потребление и инвестициите в по-голяма степен от направеното до момента, а в южната част на Европа трябва най-накрая да извършат т.нар. структурни реформи – на пазара на труда, във фискалната сфера, в публичната администрация, в правосъдието, които са необходими, за да се създадат условия и за рестартирането на частните инвестиции. Един предприемач не инвестира само ако му дадете евтин ресурс – той трябва също така и да вярва в бъдещето на страната, в бъдещето на Европа. Така че правителствата и ЕС трябва да направят много повече от това, което са направили до момента.

Мисля, че въпреки политическата криза и фактори като дефлацията наблюдаваме продължаващ растящ интерес от страна на инвеститорите за идване в България. Смятам, че това се дължи на факта, че въпреки всичко страната е стабилна, а по отношение на цената и качеството на труда и на инфраструктурата като цяло е конкурентна. А също така и защото по мое мнение от геополитическа гледна точка България става по-стратегически важна, отколкото беше преди, а покрай кризата в Украйна и напрежението между Европа и Русия вярвам, че това ще се засилва. Така че има редица условия, които привличат инвеститорите, макар и представянето на икономиката сама по себе в момента да не е брилянтно.

Смятам, че колкото повече хората наблюдават фалита на тази банка, толкова по-убедени са, че това е изолиран случай, така че съвсем не очаквам целият банков сектор в България да премине през такива проблеми. Това беше изолиран случай. Нашата банка се представя изключително добре – расте както по отношение на размер, така и по отношение на рентабилността си, а смятам, че и по отношение на качеството на предлаганите услуги. Резултатите също са впечатляващи – капиталовата адекватност на банковата система в България е сред най-високите в Европа, близо 20% адекватност на капитала от първи ред. Така че не бих смесвал една банка с останалата част от системата, която според мен е надеждна, силна система.

Има потенциален риск да наблюдаваме отлив на депозити от банковия сектор като цяло, но смятам, че кризата беше управлявана правилно. Числата от статистиката показват, че като цяло депозитната маса в страната продължава да расте, което е знак, че хората не са загубили доверието си. Уникредит Булбанк заема категорична лидерска позиция по новопривлечени депозити.

Основният проблем за мен е в това, че и търсенето все още не е особено високо. Ако вземем например новите дългосрочни нисколихвени кредити на ЕЦБ, през септемврийския търг Unicredit вече взе 7.7 млрд. евро, които да бъдат насочени към пазара в Италия. Търсенето на кредитиране в Европа за средносрочни инвестиции все още е ниско и това се отразява и в БВП на Европа. Разполагаме с ограничени инвестиции както от страна на правителствата, така и от страна на частния сектор. Това е обща тенденция – наблюдаваме я както в България, така и в Румъния, Италия, Германия, Австрия, Франция и т.н. Банките в момента, и особено след проверките на ЕЦБ, са в добра позиция за осигуряване на кредитиране, много проактивни сме в опит да подобрим резултатите си, тъй като за нас кредитирането означава и повече лихвени приходи и печалба, но трябва да открием подходящи клиенти и да стимулираме повече търсенето от страна на клиентите.

Unicredit е на лидерска позиция в България и както отбелязах, банката тук продължава да расте, така че не сме на пазара, за да търсим придобивания, макар, разбира се, винаги да може да се появи неочаквана възможност. Като цяло обаче банката е фокусирана върху растежа си и върху запазването на силните си позиции на пазара. Ако се появи нещо, ще го разгледаме като възможност, но не сме под натиск да търсим придобивания просто така. Не забравяйте също така, че преминаването през един процес на придобиване е нещо хубаво, но и рисковано. А през последните години виждаме, че можем да растем успешно по органичен път, така че сме фокусирани върху това и инвестираме в иновации и в подобряване на мрежата си, като някои от решенията, приложени в България, се пренасят и към останалите страни, в които групата работи. Така че за момента това е нашият фокус, а нататък ще видим как ще се развие пазарът.

Интервюто взе Мария Иванова.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK