Лихвите по кредити и депозити намаляват през октомври

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [БНБ] Смаляване

Лихвите и по кредити, и по депозити като цяло запазват низходящата си тенденция през октомври, показват данните на централната банка. Според лихвената статистика на БНБ за последния месец цената, при която банковият сектор привлича вложения от бизнеса и от домакинствата, продължава да намалява както за спестяванията в левове, така и за тези в евро. Спад е отчетен и в почти всички сегменти на кредитирането.

Кредитно затишие

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сред малкото изключения от общия тренд на понижения са жилищните заеми за домакинствата, отпускани в евро (виж графиката). При тях през октомври средните лихвени равнища са се увеличили с 0.1 процентни пункта (пр.п.) спрямо месец по-рано до 6.99%. Стойността им обаче остава под отчетените преди година 7.09%. По-ниска както на годишна, така и на месечна база е и стойността на годишния процент на разходите (ГПР, който освен лихвата и всички такси и комисиони по заемите) за евровите ипотеки. Същевременно, тъй като цената на жилищното кредитиране в левове остава по-ниска, обемът на новоотпуснатите през месеца ипотечни заеми в евро (37.5 млн. лв.) е близо три пъти по-нисък от този на финансирането, предоставено в левове (109 млн. лв.), показва статистиката.
Повишение има и при цената на кредитите, които банките отпускат на бизнеса в левове – за последния месец средната лихва по тях се увеличава с 0.77 пр.п. до 7.04%. Поради свитото кредитиране в сегмента обаче подобни флуктуации на цените в последните години не са рядкост, като често са резултат от единични по-големи сделки, които оказват еднократен, но видим ефект върху средните стойности.

Депозитен спад

Лихвите по депозитите също запазват установената си вече от няколко години посока на понижение. През изминалия месец спадовете в отделните сегменти и валути са в диапазона от 0.06 до 0.4 пр.п. Така очакванията някои от банките на пазара да опитат да привлекат част от изтеглените през лятото от системата средства чрез по-високи лихви за момента по-скоро не се оправдават. В края на юни покрай масовите тегления на вложители от Корпоративна търговска банка (КТБ), а след това и от Първа инвестиционна банка (ПИБ) фирмите и домакинствата изтеглиха от банковия сектор спестявания за над 1 млрд. лв. В следващите месеци паричната статистика на БНБ показа постепенното завръщане на тези пари в банките.