ЕЦБ ще изчака догодина за количествените облекчения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕЦБ ще изчака догодина за количествените облекчения

Марио Драги обяви, че ЕЦБ ще следи отблизо резкия спад на цената на петрола.

ЕЦБ ще изчака догодина за количествените облекчения

Банката намали очакванията си за ръста на иномиката на еврозоната за 2015 г.

4604 прочитания

Марио Драги обяви, че ЕЦБ ще следи отблизо резкия спад на цената на петрола.

© Reuters


Европейската централна банка (ЕЦБ) намали очакванията си за ръста на икономиката на еврозоната и инфлацията през следващата година. Финансовата инстиуция вече предвижда брутният вътрешен продукт във валутния съюз да се повиши с 1% догодина, като през септември прогнозите бяха за 1.6%, съобщава Reuters. Прогнозната инфлация за 2015 г. беше намалена до 0.7% от 1.1% - почти два пъти по-малко от заложената цел от 2%.

Ръководството на банката запази без промяна основната лихва - 0.05%, а лихвите по депозитите са -0.2%, което означава, че банките плащат за съхраняването на средства в централната банка. Президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че чак в началото на следващата година ЕЦБ ще вземе решение дали трябва да предприеме по-нататъшни мерки за възстановяване на икономиката на еврозоната.

Притеснения за инфлацията

"Рисковете около прогнозите за развитието на еврозоната постепенно намаляват", заяви Марио Драги след заседанието на управителния съвет. Той отбеляза, че банката ще следи отблизо резкия спад на цената на петрола. "Няма да толерираме продължителни отклонения от стабилната цена", каза той.

През миналия месец инфлацията достигна ниво от 0.3% на годишна база, което е най-ниското за последните пет години. Очаква се тя да продължи да спада заради срива на цените на петрола. Самият Драги предупреди, че ниската инфлация може да доведе до дефлационна спирала на цените, а домакинствата да намалят потреблението. Въпреки че миналия месец Драги се зарече да увеличи инфлацията "колкото е възможно по-бързо", членове от ръководството на банката го посъветваха да изчака ефектите от текущите стимули.

Количествени облекчения – догодина

Драги потвърди, че банката първо ще трябва да оцени ефекта от мерките за стимулиране на икономиката, които институцията вече е предприела, като това ще се случи в началото на следващата година. Той изтъкна, че персоналът на ЕЦБ "е започнал стъпки по техническата подготовка за следващите мерки, които ако е необходимо, може да бъдат вкарани в действие моментално". По този начин Драги даде най-ясната индикация до момента, че банката възнамерява да започне изкупуване на държавен дълг на страните от еврозоната. Това доведе до спекулации, че банката – която до момента се съпротивляваше да поеме по стъпките на централната банка на Япония, е принудена да започне по-скоро програма за изкупуване на правителствен дълг, по-известна като "количествени облекчения".

Същевременно, някои пазарни анализатори посочват, че Драги ще е принуден да започне изкупуването на дълг колкото се може по-скоро. Карин Кавъноу от Voya Investment Management каза пред Bloomerg, че "Драги ще трябва да започне да купува дълг, ако иска да се измъкне от кризата, в която е еврозоната." Експертът посочи още, че за пазарите ще е добра новина, когато ЕЦБ обяви започването на програма за количествени облекчения.

През изминалите няколко седмици ЕЦБ започна програмите си за изкупуване на обезпечени облигации и ценни книжа. Следващата стъпка, която ще бъде предприета през идните дни, е второто отпускане на дългосрочни заеми на банките в еврозоната. Така ЕЦБ се надява те да увеличат кредитирането към бизнеса. Businessweek припомя, че през септември банките изтеглиха от ЕЦБ незадоволителните 82.6 млрд. евро заеви. Очаква се на 11 декември те да бъдат финансирани с още около 170 млрд. евро, според предвижданията на икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Европейската централна банка (ЕЦБ) намали очакванията си за ръста на икономиката на еврозоната и инфлацията през следващата година. Финансовата инстиуция вече предвижда брутният вътрешен продукт във валутния съюз да се повиши с 1% догодина, като през септември прогнозите бяха за 1.6%, съобщава Reuters. Прогнозната инфлация за 2015 г. беше намалена до 0.7% от 1.1% - почти два пъти по-малко от заложената цел от 2%.

Ръководството на банката запази без промяна основната лихва - 0.05%, а лихвите по депозитите са -0.2%, което означава, че банките плащат за съхраняването на средства в централната банка. Президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че чак в началото на следващата година ЕЦБ ще вземе решение дали трябва да предприеме по-нататъшни мерки за възстановяване на икономиката на еврозоната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Както казват американците "твърде малко, твърде късно". Нерешителната позиция на Централната Европейска Банка, до голяма степен по вина на позицията на правителството на Меркел, ще постави в много трудно положение по-слабите иконимики на Европа.

  • 2
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    До коментар [#1] от "daskal1":

    Те хубаво, че не се осират като американците

  • 3
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    Марио Драги има едно общо нещо с останалите 500 милиона европейци.
    И той като всички други европейци "наблюдава" отстрани как еврозоната затъва все по-дълбоко.

    Ума ми не го побира как е възможно в днешно време да има толкова важна и отговорна институция която да е толкова очевидно некомпетентна и никой да не обръща внимание.

    Тези хора освен всичко друго взимат огромни заплати за да правят за европейската икономика толкова колкото и баба ми.

  • 4
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    До коментар [#2] от "pirocorp":

    Дааа на американциете им е супер гадно с безработица едва 5%, ръст на икономиката 3-4% и растящи заплати.

    Друго си е тука в европа със здравословната двуцифрена безработица и 0% ръст.

  • 5
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#4] от "
    Взехте ми сумите от устата, както се казва. Имаме си го този моно идеологичен подход останал в съзнанието: Щом са Американци те са Лоши, щом са Руснаци са Добри или в обратния ред, но никога конкретно.

  • 6
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    ссети се ЕЦБ 4-5 години след Фед. друг е въпросът, че само с парична политика без реформи на трудовия пазар и регулациите едва ли може да се постигне растеж. паричната политика не може да замести реформите. в Япония печатат пари вече 20 години, но ефектът не ефектът е почти никакъв. ЕС (с изключение на Германия, Холандия, Австрия, Полша и скандинавските страни) просто не е конкурентен в глобалната икономика. истината е че на европейците не им се работи, а политически никой не може да прокара реформи.

  • 7
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    До коментар [#6] от "Forrest Gump":

    Япония води адекватна парична политика от 2012 г. насам. Откакто Абе дойде на власт.
    Преди това паричната им политика беше рестриктивна, точно както ЕЦБ води рестриктивна парична политика от 2008 г. насам. Те затова и японците 20г. нямаха никакъв ръст.

  • 8
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    До коментар [#7] от "sheldoncooper":
    http://www.wsj.com/articles/SB10001424052748704444304575628403102379326
    монетарната политика на Япония е всичко друго но не и рестриктивна от края на 90-те години. фискалната още повече. но това няма особен ефект вече почти 20 години.

  • 9
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    Накратко това че някой пише за WSJ не означава че разбира от макроикономика и парична политика.

    Основния проблем при много "експерти" и журналисти е да преценяват дали паричната политика на дадена централна банка е експанзионистична или рестриктивна по това дали основната лихва на ЦБ е ниска или висока. Това е изключително подвеждащо тъй като нивото на лихвите се влияе от много фактори и не е показателно за това какво е състоянието на паричната политика.
    Единствения показател за това дали дадена ЦБ води рестриктивна или експанзионистична политика е темпа на нарастване на номиналната икономика на страната. (номинален БВП) Инфлацията е показател който също може да се ползва понякога но и тя е несъвършен показател защото има реален компонент. (т.е. промените в инфлацията може да са резултат от реални фактори в икономиката от рода на добра/лоша реколта, а не в резултат на политиката на ЦБ)

    Като се гледа как се е променяла номиналната икономика на Япония до 2012 може да се види колко рестриктивна е била паричната им политика през периода.

    Мога да да направя една аналогия за да покажа защо понякога изглежда че някоя ЦБ печата много пари без това в крайна сметка да води до ръст на номиналната икономика. Представете си че ви дам заем при 0% лихва, но ви кажа че в момента в който решите да изхарчите парите ще си ги поискам обратно. БоДж правиха точно това в продължение на 20 години и затова на много хора им се струва че са водили свръх експанзионистична парична политика. Но реално те през цялото това време не позволяваха не тези пари които печатаха да се завъртят в икономиката им.

    Фискалната им политика отпределено беше супер експанзионистична и огромния им дълг е показателен за това. Фискалната политика обаче не може да направи нищо ако централната банка активно саботира опитите за ръст на номиналната икономика, било от некомпетентност или с някакви други неясни цели.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.