Депозитите след КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Депозитите след КТБ

Депозитите след КТБ

Изплатените на клиентите на затворената банка гарантирани суми останаха в системата. И много от тях отново се насочиха към високите лихви

Николай Стоянов
18793 прочитания

© Стоян Ненов/reuters


Кризата около Корпоративна търговска банка не е подкопала доверието в банковата система, но и продължилото близо половин година блокиране на парите на клиентите й не е премахнало апетит за високи лихви. Това са основните изводи, които се очертават от започналото на 4 декември изплащане на гарантираните влогове до 196 хил. лв. в банката, след като тя бе затворена през юни и лицензът й бе отнет в началото на ноември.

За седмица са обслужени близо 65 хил. клиенти, които са се разпоредили с 2.35 млрд. лв., или почти 2/3 от цялата сума, подлежаща на гаранция (виж графиката). Огромната част от парите остават в банковата система, като донякъде изненадващо изтеглените в брой количества са минимални. Според банкери голяма част от сумите остават в съответната от деветте институции, избрана да ги обслужва, като за различни банки те варират между 40 и 60%. Имало е и пренасочване към приеманите за най-стабилни институции със западни банки майки, но много клиенти тръгват отново към офертите за високи лихви и според представители на три от обслужващите банки има сериозен приток към институциите с българска собственост и най-вече към ПИБ и ЦКБ. "Склонността на хората въпреки всички развития през годината да избират високолихвени оферти определено ме изненада. Явно моралният риск от гаранцията на депозитите е твърде висок", коментира банкер.

С малко тегления и без много бързане

Въпреки опасенията от опашки пред клоновете на банките изплащането започна доста спокойно. Донякъде абсурдно единствената опашка на 4 декември е не пред някоя от обслужващите банки, а пред централата на самата затворена КТБ, където клиенти са били насочвани за допълнителни документи и удостоверения при проблеми с данните им, сменени лични карти и т.н.

Така, въпреки че за ден са обслужени 25 хил. клиенти, реално до напрежение не се стига. Това, както и фактът, че през следващите дни струпванията на клиенти допълнително намаляват, се оценява като изключително позитивно. Според банкер може да се очаква оттук нататък още по-голям дял от клиентите да останат в обслужващите ги банки, тъй като в първите дни логично са били най-притеснените и нетърпеливите вложители. Според него като цяло е имало тенденция клиентите да раздробяват депозитите си в няколко банки. "Хората видяха, че депозитната гаранция работи, но това забавяне от близо шест месеца да си получат парите ги направи по-предпазливи и ги накара да разпръскват парите си на повече места", обясни той.

Като много положително се оценява и че тегленията в брой са били минимални. От баланса на управление "Емисионно" се вижда, че Фондът за гарантиране на влоговете е изтеглил парите си от БНБ, дал ги е на банките и те са ги депозирали в БНБ (виж графиката). За да задоволи евентуални по-големи тегления в дните преди започване на изплащането, централната банка е увеличила предлагането на банкноти и монети с около 0.5 млрд. лв. спрямо края на ноември и те достигат около 11.3 млрд. лв. Явно те в голямата си част са останали неизползвани, като обаче по принцип заради празничното пазаруване декември е месец на повишено търсене на пари и БНБ традиционно повишава парите в обращение около седмица преди Коледа.

Друга интересна тенденция, която отчитат банкерите, е, че огромната част от парите при тях се влагат на срочни депозити. Това, че клиентите са склонни да заключат парите си за по-дълго, е обяснимо предвид, че очевидно основният двигател за тях остава високият доход. Но изборът на срочни депозити е ясен сигнал, че надеждите на други сектори като имотния и борсовия за по-големи парчета от средствата от КТБ може да се окажат свръхоптимистични.

С големи лихви и малки подсладители

Отключването на 3.6 млрд. лв. ресурс нормално отвори и конкуренцията между банките за него. Естествено деветте банки, обслужващи изплащането на гарантираните влогове, имат предимството през клоновете им физически да преминават клиенти, за които те да ползват всички похвати, за да ги задържат. Далеч не всички от тях обаче имат нужда от този относително скъп ресурс и затова и при повечето от тях не се наблюдават промени в лихвените бюлетини.

Същевременно обаче някои институции излязоха с агресивни промоции, очевидно насочени към привличане на клиентите на КТБ. Най-очевиден апетит към парите от КТБ показа Инвестбанк, която обяви удължено работно време на редица свои офиси в периода от 4 до 12 декември, като до края на месеца обяви и промоционални лихви за 3-, 6- и 12-месечни депозити. С предлаганите от нея 4.5% за нови или за досегашни клиенти, които увеличат сумата на падежирал депозит с минимум 25%, банката реално предлага най-високата доходност по годишен влог на пазара. А като нестандартна добавка има и по бутилка вино за клиентите.

Поне няколко банки целево са променяли и тарифи по такси. Например с промени в сила от 4 декември Пощенска банка временно до 31 март 2015 г. премахва таксите за откриване на разплащателна сметка. ЦКБ също премахва таксите за откриване на сметка за декември 2014 г. Те по принцип не са големи като размер - в рамките на няколко лева, като вероятно се търси предимно маркетингов ефект. А и откриването на една сметка в обслужващата банка според обявеното от Фонда за гарантиране на влоговете в България е безплатно, така че тези промени едва ли са имали голям ефект.

Друга серия промени са в таксите за преводи. Обслужването на клиентите на КТБ става по унифицирана тарифа, която предвижда по един безплатен междубанков превод през БИСЕРА (до 100 хил. лв.), като всеки следващ е по тарифата на банката. Единните изисквания обаче не казват нищо за вътрешнобанковите преводи и явно за да контрират безплатния превод към други банки, няколко институции са намалили или премахнали свои вътрешни такси. В този дух например ПИБ е намалила комисионите си за вътрешнобанкови преводи от началото на декември. Любопитно е, че още преди изплащането на гарантираните депозити в КТБ ПИБ е оттеглила обявената си промоция по 12-месечен свободен депозит, който правеше лихвата ефективно 4.1% годишно, и сега офертата й е за 3.57%.

Най-изгодните предложения за левови депозити след това на Инвестбанк, което след приспадането на 8% данък носи 4.12% лихвен доход, идват от БАКБ, Интернешънъл асет банк и ЦКБ (виж таблицата).

С много доверие и малко мисъл за риск

Преследването на офертите с най-високи лихви е донякъде обяснимо. Макар и със закъснение заради дългото тупане на топката, преди да се вземе решение за отнемане на лиценза на КТБ, държавата успешно влезе в ролята си на банков застраховател. Тя покри съзнателно и несъзнателно поетия риск от хиляди вложители в банката и без особени затруднения успя да финансира недостига на средства във Фонда за гарантиране на влоговете в България. Затова и логично повечето банкови клиенти игнорират или поне поставят на много заден план рисковете и се водят основно от обещаната висока доходност.

Сега вече натрупаните във ФГВБ за 15 години 2.1 млрд. лв. са изразходвани и дори в следващите няколко години той ще има да връща около 1.5 млрд. лв. заем от правителството. При това положение, от една страна, може да се очаква доверието в способностите на фонда да се справи с нови евентуални проблеми да е по-малко. От друга страна обаче, с подготвяните законови промени вече се премахва възможността клиентите на затворена банка да останат без достъп до парите си за такива продължителни периоди и дори проектът е България да въведе изключително кратък срок от седем дни, който европейската директива предвижда да стане задължителен чак от 2024 г. Това допълнително усилва моралния риск и за депозанти, и за банкери, и залага основите на нови подобни на КТБ потенциални капани за бюджетни милиарди.

Реално ползата от наличието на гаранция за депозитите - да тушира кратковременни и необосновани банкови паники, напълно се обезсилва, ако банковият надзор е неадекватен и позволява казуси като КТБ да стигнат до такива размери, че да се наложи да струват по 5% от БВП на страната. Затова и при липсата на възможност приетата в целия ЕС гаранция да се изключи в България единствената опция моралният риск да се намали е с качествен надзор, който да идентифицира проблемите рано и да ги обезврежда. А не да си заравя главата, докато бомбата не избухне от само себе си.

Кризата около Корпоративна търговска банка не е подкопала доверието в банковата система, но и продължилото близо половин година блокиране на парите на клиентите й не е премахнало апетит за високи лихви. Това са основните изводи, които се очертават от започналото на 4 декември изплащане на гарантираните влогове до 196 хил. лв. в банката, след като тя бе затворена през юни и лицензът й бе отнет в началото на ноември.

За седмица са обслужени близо 65 хил. клиенти, които са се разпоредили с 2.35 млрд. лв., или почти 2/3 от цялата сума, подлежаща на гаранция (виж графиката). Огромната част от парите остават в банковата система, като донякъде изненадващо изтеглените в брой количества са минимални. Според банкери голяма част от сумите остават в съответната от деветте институции, избрана да ги обслужва, като за различни банки те варират между 40 и 60%. Имало е и пренасочване към приеманите за най-стабилни институции със западни банки майки, но много клиенти тръгват отново към офертите за високи лихви и според представители на три от обслужващите банки има сериозен приток към институциите с българска собственост и най-вече към ПИБ и ЦКБ. "Склонността на хората въпреки всички развития през годината да избират високолихвени оферти определено ме изненада. Явно моралният риск от гаранцията на депозитите е твърде висок", коментира банкер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

60 коментара
  • 1
    chichka avatar :-|
    chichka

    Ха, анализа не е достатъчно задълбочен.

  • 2
    voxy avatar :-|
    voxy
    • -111
    • +41

    гаранцията по депозитите трябва да се намали на 10 000 евро, какви са тези огромни суми които се гарантират, това са си чисти инвестиции и всеки да си рискува сам не знаейки че е защитен да се вълнува само от лихвите

  • 3
    chichka avatar :-|
    chichka

    Продължавам. Хората използваха възможноста да си преведат парите в друга банка, от където на малки партиди да си изтеглят сумите без такси. Но какво беше изумлението, когато всички банки имащи лимит без такса за ежедневно теглене на суми 1-2 000 лв веднага въведоха такси!! Много нови клиенти спечелиха с това си действие, нали?
    А хората, които си оставят отново парите на депозити в банките в България......отново ще си купят акъл, ама много скъп акъл!

  • 4
    zmuz avatar :-|
    zmuz
    • -13
    • +105

    До коментар [#2] от "voxy":

    Изискването за гарантирани депозити до 100 хил. евро се базира на стандартите на ЕЦБ. Свалянето на гаранцията до 10 хил, както предлагаш, ще се възприеме като индикация за изключително сериозни вътрешни проблеми на банковата система със съответните последствия - паника сред населението и опит за масово изтегляне на вложенията - с резултат - колапс на системата или въвеждането на мерки, каквито бяха временно въведени през зимата на 1996-97 г. Високото ниво на гарантираните вложения е сигнал, че системата е стабилна. Дори и при катаклизма породен от случая КТБ фондът бе в състояние да покрие всички гарантирани депозити - при това, без особени утежнения за данъкоплатците. Това е само по себе си индикация, че банковата система в България в края на 2014 г. се намира в относително добро и стабилно състояние.

  • 5
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Май банковата система нямаше толкова проблеми колкото и създадоха останалите системи. Не казвам, че КТБ е била без проблеми, но все пак с един ефективен надзор при такова голямо доверие от страна на хората, нещата можеха да минат с пъти по-гладко. В България липсва ликвидност на борсата, хората пиха една студена вода с имотите, какво да правят!? Не знам защо има учудени от сегашната ситуация. Лошото е, че ако сега няма поне стотина в затвора, опитът от КТБ ще бъде приложен и от други жадни за пари.

  • 6
    dimitrov21 avatar :-|
    дурак

    [quote#0:"Дневник"] С много доверие и малко мисъл за риск[/quote]

    никой не обръща внимание на този текст от публикацията

    а са го Написали ....

    явно българинът помни три минути...

    после пак може да си чука главата и да псува държавата

  • 7
    boian.ikonomov avatar :-|
    jgold

    Наистина ми е странно някой, който 6 месеца си е чакал парите да си ги набие в цитираните в тази статия банки само заради високите лихви. И то при условие, че Фондът е на минус 1,5 млрд.лв., а възможностите бюджета да го финансира с още няколко милрд., за да покрие следващ фалит далеч не са големи.
    Просто удивително, а после държавата ще е виновна за глупави (или алчни) постъпки.

  • 8
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#7] от "jgold":
    До коментар [#4] от "zmuz":
    Точно гарантирането и осигуряването на пари от държавата, а не от банковия гаранционен фонд.....ще доведе до повторение на КТБ. И държавата ще тегли заеми, ще плаща по депозитите.....но в българския закон е записано 196 000 лв или100 000 евра. Проверете и помислете! защото ако е записано 196 х лв, държавата след следващата криза ще плати до 196 х лв. НО едно едро колко ще бъде в него момент??? 5 или 6 лв за евро? Е този урок много не искат да прочетат, не да го научат, те ще го научат, но после!

  • 9
    dof06377210 avatar :-|
    dof06377210

    Хаха, КТБ сложи край на илюзиите за България.
    каквито и статии да се пишат колко всичко е ок, не.
    Видя се безотговорността, мафията, некадърността за пореден път.
    Всичко свърши.
    Честните хора с възможности няма и да помислят вече за Булгаристан.
    Остават купените, идиотите, циганите и охранителите.
    Ще дойде ден когато охранителите ще избият господарите си и накрая
    ще се самоизбият.
    И да не заправя турците и русктата мафия.
    Така, че статии като тази ме развеселяват.

  • 10
    mammita avatar :-|
    mammita

    До коментар [#4] от "zmuz":

    Много точно казано. Забелязвам, че основно в сблъсъка на тези по темата са залегнали 2 гледни точки. Едните гледат на микро ниво - един човек, един проблем, едно решение. А другите гледат на макров ниво - едно решенние на ного проблеми, за колкото се може повече хора.
    В случая с банковата система трябва да се взимат решения на макро ниво. Тук микро нивото си е просто чист популизъм. За съжаление граничещ с невежество.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK