България на боклука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България на боклука

Само пет държави в ЕС са с по-нисък рейтинг от българския според S&P: Унгария, Хърватия, Португалия, Гърция и Кипър

България на боклука

S&P свали рейтинга на държавата и сега тя ще плаща по-високи лихви по заемите си

Гергана Михайлова
8218 прочитания

Само пет държави в ЕС са с по-нисък рейтинг от българския според S&P: Унгария, Хърватия, Португалия, Гърция и Кипър

© shutterstock


Една от трите най-влиятелни рейтингови агенции, Standards and Poor's, понижи преди седмица оценката си за България до степен BB+, която на инвеститорски жаргон се нарича junk, или "боклук". Последствията от това не закъсняха -  рязко поскъпнаха застраховките срещу фалит на държавата, които показват на кредиторите колко голям е рискът да не получат парите си обратно; покачи се и доходността по държавните облигации; ресурсът за всички в страната поскъпва, което е повод за търговските банки да вдигнат лихвите по заемите за бизнеса и домакинствата; появиха се индикации за предстоящи понижения на корпоративни рейтинги. За доста дълъг период България принадлежеше към привилегирования клуб на държавите с кредитен рейтинг investment grade и досега правителствата не изпитваха особени притеснения за това дали някой би им дал заем, за да решават текущите си проблеми, дори докато икономиката на страната е слаба. Това вече не е така – при равни други условия кръгът от инвеститори в български държавен дълг следва да се стеснява, а цената на дълга – да расте.

За последно България е била с толкова нисък рейтинг преди 10 години, а в момента само пет държави от Европейския съюз са в по-лоша позиция пред кредиторите. И макар по скалата на S&P да има още много степени надолу, случилото се е притеснително, защото явно не се разбира правилно от управляващите. С констатациите си преди половин година агенцията отправи препоръки да не се отлагат повече реформите и да подсилят институциите. Вместо да се съобрази, новата власт продължи постарому. Това доведе до второ, поредно понижение на рейтинга в рамките на една година. Засега само от една от агенциите, но с риск да бъде потвърдено и от останалите две.

За какво служи рейтингът

Рейтингът дава информация за способността на една държава (или компания) да обслужва финансовите си задължения и пряко влияе върху цената на заемите, които тя ползва. Когато бъде намален, той сигнализира за проблеми и несигурност, което е сигнал към кредиторите за повишаващ се риск за парите, които са дали или ще дадат назаем. В такъв случай инвеститорите изискват по-висок доход в замяна на по-високия риск, който поемат, и цената на финансирането се увеличава през по-високи лихви. От трите най-влиятелни рейтингови агенции S&P се смята за най-активна в ревизиите на рейтинги и обикновено останалите я следват. В инвестиционните среди казват, че Moody's са по-черногледи и консервативни, макар в момента тяхната оценка за България да е по-висока от тази на S&P. В зоната на инвестиционните рейтинги е и онова, което е отсъдила за страната третата голяма агенция - Fitch. "Капитал" се свърза с тях, но не получи отговор на въпроса дали също подготвят преразглеждане на суверенния рейтинг. Според финансисти, ако се стигне дотам, може да последват масивни разпродажби на български облигации на международните пазари. Причината е, че големите международни институционални играчи, като например пенсионните фондове, имат право да влагат пари единствено в книжа с инвестиционен рейтинг.

Как реагираха инвеститорите

"Към момента реакция на пазарите конкретно към България в резултат на понижения рейтинг според мен няма. Дълговите книжа на страната паднаха, но в тон с тези на държавите от Централна и Източна Европа, включително Турция", коментира Емил Аспарухов, началник на управление "Трежъри и капиталови пазари" в Банка ДСК. Той обяснява натиска върху облигациите в региона с напрежението, породено от случващото се с Русия. Аспарухов признава, че е останал изненадан от решението на S&P, защото в последния месец държавата показа, че лесно си осигурява финансиране на добри нива. "България е подкрепена от европейската икономическа зона и ЕС като цяло. Така че ще бъда изненадан, ако и другите агенции последват S&P в оценките си. Случи ли се това обаче, не изключвам да станем свидетели на разпродажби", коментира експертът.

Дори и да се стигне дотам, все ще се намерят купувачи на еврооблигациите, които България се подготвя да емитира догодина, за да рефинансира мостовия заем от 1.3 млрд. евро, взет през декември. Причината е, че страната няма големи дългове в сравнение със съпоставими държави от региона, макар че през тази година нивото на задлъжнялост порасна от под 20% от БВП до близо 30% от БВП. Освен това, за да стимулират икономическия растеж, централните банки по света са свалили лихвите си на рекордно ниски равнища, а банките разполагат със свръхликвидност, която търсят в какво да вложат. Така българските книжа, макар и по-рискови, остават възможност за тях. Има опасност обаче по-високата лихва, която биха поискали кредиторите, за да купят от следващия български евробонд, да се пренесе по веригата до крайните потребители. Обикновено 3 до 5 месеца след подобно събитие банките вдигат лихвите по кредитите за домакинствата и бизнеса, който и сега е в най-незавидно положение спрямо европейските си конкуренти. 

Първи жертви на рейтинга

Обикновено бизнесът е сред първите жертви на понижения рейтинг. Винаги след ревизия на ниво държава агенциите пристъпват и към преразглеждане на ниво корпорации, а в много случаи събития от подобен род се вписват като клаузи в договорите за заем и автоматично задействат нови условия. В този смисъл най-ощетени ще са компаниите с най-висок кредитен рейтинг, равен на този на държавата. Принципът е, че местните за даден национален пазар дружества, не могат да имат по-висок кредитен рейтинг от правителството на страната, в която осъществяват дейността си. Като илюстрация на тази практика дни след като промени оценката си за България, S&P предупреди и Националната електрическа компания (НЕК), че е заплашена от същото, като постави негативна перспектива пред рейтинга й. Друга компания с присъден кредитен рейтинг, която с помощта му през тази година изтегли 275 млн. евро, е фармацевтичната "Хювефарма". Оттам казаха за "Капитал", че пониженият рейтинг на държавата засега не се отразява върху условията, при които ползват международно банково финансиране.

Рейтингът на държавата има пряко отношение и към сделките по сливания и придобивания, които помагат за притока на инвестиции. "Преди да "продам" на един инвеститор конкретна компания, трябва първо да му продам държавата, след това индустрията и накрая идва конкретната компания. Ако държавата му изглежда несигурна (както Русия в момента), каквато и компания да му предлагам, на каквото и да е цена, той надали ще е склонен да я купи", обяснява Калоян Кирилов, управляващ партньор на "Синерджи груп". Експертът посочва, че при всяка такава сделка част от цената се плаща с дългово финансиране. Така, ако за придобиващата фирма то се окаже твърде скъпо, тя би се отказала от сделката. "Именно евтиното финансиране в САЩ и Европа е една от основните причини да има бум на М&А през тази година там", добавя Кирилов.

Уязвими от понижението на държавния рейтинг са и общините, които набират финансиране с издаването на облигации или изобщо ползват заемен ресурс. Това в най-голяма степен се отнася до общините София, Пловдив и Варна, които се финансират и от международни кредитори.

Вредата от слабия финансов надзор

Преди да приравни България с Гватемала и Индонезия като риск, S&P бе отправила своето официално предупреждение, че ситуацията се влошава. То дойде на 13 юни, петък, точно седмица преди да бъде затворена четвъртата по големина банка в страната, Корпоративна търговска банка (КТБ). Тогава агенцията отбеляза като проблеми липсата на реформи и слабостта на институциите. Тя не успя да предвиди фалита на КТБ, но позна, че слабият надзор може да доведе до проблеми. Така в декемврийската си оценка S&P заяви директно, че слабият финансов надзор е отговорен за това, че държавата се нагърби с извънредни заеми, за да спасява банковата системата. При настоящата си оценка агенцията се осланя на заявките от страна на управляващите, че ще бъдат направени нужните промени в надзора на финансовата система, но реални действия от страна на правителството и парламента в тази посока все още не са предприети. Нещо повече – представителят на S&P (виж интервюто) реферира към "проблеми в банковия сектор, породени от предишния надзорен режим", а към днешна дата той не се е променил по никакъв начин.

При какви условия биха свалили рейтинга казаха и анализаторите на Moody's. Те направиха преглед на оценката си за страната, но без да я променят, в разгара на скандала с КТБ през юли. Тогава от агенцията предупредиха, че ще следят дали проблемите в банковия сектор няма да доведат до необходимост от значителна ликвидна подкрепа от властите, дали слабият икономически растеж ще се запази за продължителен период от време и дали управляващите политици няма да покажат признаци за отстъпление от поетите дългосрочни ангажименти, в това число за свиване на бюджетния дефицит и публичния дълг. Факт е, че новоизбраното правителство предприе мерки за затягане на публичните финанси, но идеите му за завземане на парите от частните пенсионни фондове неутрализират добрите ходове. Бизнесът не изглежда готов да сюрпризира със силен ръст, който да доведе до по-висок от очаквания икономически растеж. Така България е заплашена да изпадне в онова положение, при което реформите вече са неизбежни, а кредиторите се заемат да поправят пропуските на избирателите.

 
Очакваме България да расте по-бавно, отколкото прогнозира правителството

Аарти Сакуджа, анализатор на държавните рейтинги в S&P




Каква е вината на финансовите регулатори в България за намалението на рейтинга?

В контекста на съществуващата слаба регулаторна рамка надзорът допусна да се натрупат проблеми в системно важни банки. Като резултат на това се наложи държавата да оказва подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ПИБ. Това принуди държавата да се нагърби с поемането на нови дългове до степен, която надхвърли нашите очаквания.

Защо очаквате правителствената подкрепата за финансовия сектор да продължи?

Новото правителство заяви намерения да предприеме действия, които са насочени към проблемите в надзорната рамка, но ние съзнаваме, че процеси от това естество отнемат време. Междувременно, ако се появят още проблеми в банковия сектор, породени от предишния надзорен режим, ние считаме, че те най-вероятно ще кристализират в държавния бюджет. Отчитаме и това, че България е в режим на валутен борд и централната банка може да осигурява ликвидна подкрепа за банките единствено ако са налице определени условия.

Българският финансов министър Владислав Горанов каза, че S&P не е взела под внимание някои положителни резултати в икономиката, както и възобновените трансфери на средства от някои европейски фондове. Защо не отчетохте тези подобрения и намалихте рейтинга?

В становището, публикувано на уебсайта на Министерството на финансите, ние видяхме, че министър Горанов е коментирал, че S&P не е взела под внимание прогнозата за намаляване на бюджетния дефицит в средносрочен план, съобразно предприетите мерки. Ние взехме предвид тези мерки, но нашата прогноза за скоростта, с която ще се постига фискалната консолидация, тоест бързината, с която ще се стопява бюджетният дефицит, е различна от тази, дадена от правителството. Това разминаване е резултат от допускането на S&P за по-слаб растеж на БВП в реално изражение, както и от очакванията ни за ниска инфлацията, които допълнително ще затрудняват фискалната консолидация.

Има ли тенденция за понижаване на суверенните рейтинги, особено в Европа, имайки предвид слабия икономически растеж и политическата нестабилност?

Дотук през 2014 г., поглеждайки към Европа, Русия, Украйна и Турция, броят на страните, при които рейтингите бяха позитивно преразгледани, надвишава броя на държавите, при които рейтингите бяха ревизирани надолу. Слабият икономически растеж и политическите рискове бяха основната причина за негативните ревизии, но принос за това имаха също рисковете за външното финансиране и геополитическите рискове.

Една от трите най-влиятелни рейтингови агенции, Standards and Poor's, понижи преди седмица оценката си за България до степен BB+, която на инвеститорски жаргон се нарича junk, или "боклук". Последствията от това не закъсняха -  рязко поскъпнаха застраховките срещу фалит на държавата, които показват на кредиторите колко голям е рискът да не получат парите си обратно; покачи се и доходността по държавните облигации; ресурсът за всички в страната поскъпва, което е повод за търговските банки да вдигнат лихвите по заемите за бизнеса и домакинствата; появиха се индикации за предстоящи понижения на корпоративни рейтинги. За доста дълъг период България принадлежеше към привилегирования клуб на държавите с кредитен рейтинг investment grade и досега правителствата не изпитваха особени притеснения за това дали някой би им дал заем, за да решават текущите си проблеми, дори докато икономиката на страната е слаба. Това вече не е така – при равни други условия кръгът от инвеститори в български държавен дълг следва да се стеснява, а цената на дълга – да расте.

За последно България е била с толкова нисък рейтинг преди 10 години, а в момента само пет държави от Европейския съюз са в по-лоша позиция пред кредиторите. И макар по скалата на S&P да има още много степени надолу, случилото се е притеснително, защото явно не се разбира правилно от управляващите. С констатациите си преди половин година агенцията отправи препоръки да не се отлагат повече реформите и да подсилят институциите. Вместо да се съобрази, новата власт продължи постарому. Това доведе до второ, поредно понижение на рейтинга в рамките на една година. Засега само от една от агенциите, но с риск да бъде потвърдено и от останалите две.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    ruslan avatar :-|

    .......... Така България е заплашена да изпадне в онова положение, при което реформите вече са неизбежни, а кредиторите се заемат да поправят пропуските на избирателите............

    Така и трябва, макар че избирателите не допуснахме кой знае какви грешки, освен пасивността. Не гласуването.
    Влезе в парламента фикуса, бареков, гоце...става въпрос абв-то му.
    Нямаха работа там да пречат.

  • 2
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    Давай, Бойче, харчи заемите!

    След вас, пребоядисани куманези, и потоп...

  • 3
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    След днешния ден най-вероятно ще последваме съдбата на Гърция. Ще потънем в заеми, ще се намалят заплатите и част от икономическите сектори ще фалират. Безработицата ще се увеличи драстично, потреблението ще падне. Винаги съм бил против Горанов, още от времето, когато беше заместник на Дянков, усетил съм колко е багажа в главата му.

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "Росен (путлер капут)": викаш тогава по бързо щяхте да национализирате пенсионните вноски :-)

  • 5
    marto76 avatar :-|
    marto76

    Добре, ако Стандарт енд пуърс е свалил рейтинга на България до степен "боклук", то тези симпатяги свалиха и рейтинга на Уникредит Булбанк до същата степен през тази седмица. Това какво означава?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    ruslan avatar :-|

    До коментар [#4] от "kardinalat":

    То фонд не съществува, така че правилно си го написал - "вноски" са.
    Ама що ми казваш, че ние ще ги приберем не стана ясно.

  • 7
    ydyordanov avatar :-|
    Yordan Yordanov

    До коментар [#5] от "marto76":

    В статията си пише: "В този смисъл най-ощетени ще са компаниите с най-висок кредитен рейтинг, равен на този на държавата. Принципът е, че местните за даден национален пазар дружества, не могат да имат по-висок кредитен рейтинг от правителството на страната, в която осъществяват дейността си." Сиреч с Булбанк нищо специално не се случва. Просто я даунгрейдват поради смъкването на рейтинга на държавата.

  • 8
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#6] от "Росен (путлер капут)": Фондовете са доста повече от 1! А че Вие - ГЕРБ и ДПС си го прибрахте, Росене :-)

  • 9
    marto76 avatar :-P
    marto76

    До коментар [#7] от "ydyordanov":

    В Инвестор обаче са обяснили свалянето на рейтинга на Уникредит Булбанк ето така - цитирам:

    Математическа задачка за арменци:
    (От сайта на Уникредит на 16.12.2014):
    STANDARD AND POOR’S ИЗРАВНЯВА РЕЙТИНГА НА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК С РЕЙТИНГА НА БЪЛГАРИЯ
    +
    (От сайта на Капитал на 13.12.2014)
    S&P свали рейтинга на България до "боклук"

    = Е, можете да смятате и сами.

  • 10
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Това е от слугинското поведение на нашите политици които се стремят по най гнусният начин да угодят на Америка и нейните олигарси и наложиха ембарго на Русия от което си изпати изцяло България и българите
    а не Русия


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK