С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 21 дек 2014, 11:58, 7112 прочитания

Регулатор със свръхправа

Комисията за финансов надзор може със закон да получи оръжие за административен произвол и рекет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар, ако управляващите приемат проекта за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) във варианта, в който се предлага от Комисията за финансов надзор (КФН). Синхронизация с европейското законодателство е формалният повод за промените, които трябваше отдавна да са направени, но се забавиха покрай падането на кабинета на Орешарски. Сега, след сформирането на ново правителство, проектът е един от първите, които се придвижват напред към парламента. Притеснителното е, че той предвижда директно прилагане на брюкселските текстове, без да ги съобрази с особеностите на малкия капиталов пазар в България, каквито възможности има. Освен това са добавени няколко местни предложения, които биха дали на регулатора още по-голяма власт да се меси в работата на бизнеса. Заради новите свръхправомощия, а и заради практиките на регулатора през последните години е разбираема острата реакция, с която професионалната общност посрещна готвените промени.

"Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", възнегодува представител на инвестиционните среди, когато написаният от КФН проект бе публикуван за пръв път на сайта на регулатора през февруари тази година. През седмицата, почти без промени по текста, проектът бе качен и на страницата на Министерството на финансите, което означава, че в този вид скоро може да стигне до правителството и да отиде за гласуване в Народното събрание. По пътя му дотам шансове за редакции все още има.


Фалит чрез глоба

Първата и най-притеснителна за участниците на капиталовия пазар промяната е тази, с която се вдига размерът на санкциите. За нарушения, извършвани от инвеститори физически лица, глобите ще стигат до 10 млн. лв., а за юридически - до 10% от годишните им приходи от дейността. Няма инвестиционен посредник, който би понесъл такова наказание. "Той буквално тръгва към ликвидация след подобна глоба", коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Според него европейските правила са изработени така, че да са приложими за големи институции. "Едно е да се глоби международна банка с 10 млн. лв., съвсем различно е такава по размер санкция да се наложи на български инвестиционен посредник", посочва Бояджиев. Той счита, че има възможност директивата да не бъде въведена напълно, без това да нарушава европейското законодателство. "Затова и писмото, което изпратихме на регулатора през май тази година, съдържаше точно такъв призив: да се съобразим с европейското законодателство, но имплементацията да не е пълна, а съобразена с особеностите на нашия пазар", каза ръководителят на БАЛИП.

Субективна преценка



Доколкото размерът на санкциите е фиксиран в европейската директива и няма как да бъде променен, дискусионни са възможностите, които регулаторът си дава по отношение на прилагането им. Според предложението обхватът на нарушенията, които ще могат да се санкционират с най-тежки глоби, е значително увеличен и оставен на субективна преценка. Иначе казано, КФН ще може да прилага целия арсенал от нови принудителни административни мерки (ПАМ) и тежки парични санкции не само за нарушенията, които определя Брюксел и които обикновено визират нееднократно или системно престъпване на правилата, но и за по-леки прегрешения. Като например ангажименти за периодична отчетност, разкриване на информация и др. Според проекта комисията ще може да отстранява управители, да предписва по-високи капиталови или ликвидни изисквания, да налага промени във вътрешните правила и процедури, да ограничава дейността на посредник, като му забрани да извършва определени сделки или услуги, да разпореди ограничаване на оперативните разходи, да капитализира печалбата му, да изисква допълнително, по-често или публично разкриване на допълнителна информация ... Евентуално субективно използване на комбинация от тези мерки може да направи практически всеки инвестиционен посредник нарушител, който да бъде санкциониран с европейски по мащаб глоби.

Когато през февруари "Капитал" се обърна към КФН за разяснения как ще бъде гарантирано, че тези правомощия няма да доведат до административен произвол върху бизнеса на инвестиционните посредници, тогавашният заместник-председател на комисията Николай Попов каза, че регулаторът е колективен орган и решенията по отношение на поднадзорните лица не се взимат едностранно.

Двоен контрол и бюрокрация

Друг текст, който би могъл направо да отпадне от проекта за изменение на закона, е свързан с контрола върху дейности, които могат да представляват пране на пари. В момента за това следи Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), но промените в закона ще дадат правомощия и на КФН, с което инвеститорите ще попаднат под регулация за едно и също нещо от две страни. Така се увеличава обемът от работа, с която КФН се нагърбва и с което тя оправдава въвеждането на допълнителни принудителни административни мерки и наказания. От тях бюджетът на регулатора ще може лесно да се пълни, което е добре, ако се пристъпи към изпълнение на плана КФН да бъде оставена на самоиздръжка. Но в същото време ще бъдат натоварени допълнително поднадзорните лица. Самата комисия признава, че те ще трябва да понесат финансови последици от въвеждането на допълнителните изисквания. "Увеличението на разходите на инвестиционните посредници ще се отрази косвено върху цената на предлаганите от тях услуги, като това ще засегне потребителите на техните услуги", пише в мотивите към проекта за изменение на закона. А това е достатъчен повод да се преразгледат допълнителните тежести, с които биха били натоварени трийсетината оцелели след кризата дружества във финансовия сектор.

Наказание без нарушение

Задължителни за преразглеждане, според представители на бранша, са текстове, с които на регулатора ще се даде възможност да санкционира в зависимост от собственото тълкуване на закона. Един от тях казва дословно следното: "Комисията, съответно заместник-председателят, може да приложи мерките ... и когато въз основа на събраните доказателства може обосновано да предположи, че инвестиционният посредник в следващите 12 месеца ще наруши разпоредби на този закон." Това означава, че някой може да бъде наказан за нещо, което не е извършил. Освен че е в противоречие с основен принцип на правото, това би създало куриоз, на който и Брюксел би се посмял. За плиткия български капиталов пазар обаче новите норми не са смешни, а убийствени.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Годишните резултати на UBS разочароваха, акциите й спаднаха с 5% Годишните резултати на UBS разочароваха, акциите й спаднаха с 5%

Последните три месеца са били най-успешните за швейцарската банка от 10 години

22 яну 2020, 1162 прочитания

ПИБ отчита над 20% спад на печалбата за 2019 г. до 130 млн. лв. ПИБ отчита над 20% спад на печалбата за 2019 г. до 130 млн. лв.

Според предварителните данни на банката тя е имала силно последно тримесечие, вероятно помогнато от еднократни ефекти

20 яну 2020, 3000 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Проблемните заеми намаляват през ноември

Свиването в обема е основно заради изключването на КТБ от статистиката

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10