Регулатор със свръхправа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регулатор със свръхправа

Написаният от КФН проект за изменение на Закона за пазарите на финаснови инструменти породи остри реакции, но въпреки това продължава своя път към парламента почти без промени

Регулатор със свръхправа

Комисията за финансов надзор може със закон да получи оръжие за административен произвол и рекет

Гергана Михайлова
7259 прочитания

Написаният от КФН проект за изменение на Закона за пазарите на финаснови инструменти породи остри реакции, но въпреки това продължава своя път към парламента почти без промени

© Строителство Градът


Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар, ако управляващите приемат проекта за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) във варианта, в който се предлага от Комисията за финансов надзор (КФН). Синхронизация с европейското законодателство е формалният повод за промените, които трябваше отдавна да са направени, но се забавиха покрай падането на кабинета на Орешарски. Сега, след сформирането на ново правителство, проектът е един от първите, които се придвижват напред към парламента. Притеснителното е, че той предвижда директно прилагане на брюкселските текстове, без да ги съобрази с особеностите на малкия капиталов пазар в България, каквито възможности има. Освен това са добавени няколко местни предложения, които биха дали на регулатора още по-голяма власт да се меси в работата на бизнеса. Заради новите свръхправомощия, а и заради практиките на регулатора през последните години е разбираема острата реакция, с която професионалната общност посрещна готвените промени.

"Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", възнегодува представител на инвестиционните среди, когато написаният от КФН проект бе публикуван за пръв път на сайта на регулатора през февруари тази година. През седмицата, почти без промени по текста, проектът бе качен и на страницата на Министерството на финансите, което означава, че в този вид скоро може да стигне до правителството и да отиде за гласуване в Народното събрание. По пътя му дотам шансове за редакции все още има.

Фалит чрез глоба

Първата и най-притеснителна за участниците на капиталовия пазар промяната е тази, с която се вдига размерът на санкциите. За нарушения, извършвани от инвеститори физически лица, глобите ще стигат до 10 млн. лв., а за юридически - до 10% от годишните им приходи от дейността. Няма инвестиционен посредник, който би понесъл такова наказание. "Той буквално тръгва към ликвидация след подобна глоба", коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Според него европейските правила са изработени така, че да са приложими за големи институции. "Едно е да се глоби международна банка с 10 млн. лв., съвсем различно е такава по размер санкция да се наложи на български инвестиционен посредник", посочва Бояджиев. Той счита, че има възможност директивата да не бъде въведена напълно, без това да нарушава европейското законодателство. "Затова и писмото, което изпратихме на регулатора през май тази година, съдържаше точно такъв призив: да се съобразим с европейското законодателство, но имплементацията да не е пълна, а съобразена с особеностите на нашия пазар", каза ръководителят на БАЛИП.

Субективна преценка

Доколкото размерът на санкциите е фиксиран в европейската директива и няма как да бъде променен, дискусионни са възможностите, които регулаторът си дава по отношение на прилагането им. Според предложението обхватът на нарушенията, които ще могат да се санкционират с най-тежки глоби, е значително увеличен и оставен на субективна преценка. Иначе казано, КФН ще може да прилага целия арсенал от нови принудителни административни мерки (ПАМ) и тежки парични санкции не само за нарушенията, които определя Брюксел и които обикновено визират нееднократно или системно престъпване на правилата, но и за по-леки прегрешения. Като например ангажименти за периодична отчетност, разкриване на информация и др. Според проекта комисията ще може да отстранява управители, да предписва по-високи капиталови или ликвидни изисквания, да налага промени във вътрешните правила и процедури, да ограничава дейността на посредник, като му забрани да извършва определени сделки или услуги, да разпореди ограничаване на оперативните разходи, да капитализира печалбата му, да изисква допълнително, по-често или публично разкриване на допълнителна информация ... Евентуално субективно използване на комбинация от тези мерки може да направи практически всеки инвестиционен посредник нарушител, който да бъде санкциониран с европейски по мащаб глоби.

Когато през февруари "Капитал" се обърна към КФН за разяснения как ще бъде гарантирано, че тези правомощия няма да доведат до административен произвол върху бизнеса на инвестиционните посредници, тогавашният заместник-председател на комисията Николай Попов каза, че регулаторът е колективен орган и решенията по отношение на поднадзорните лица не се взимат едностранно.

Двоен контрол и бюрокрация

Друг текст, който би могъл направо да отпадне от проекта за изменение на закона, е свързан с контрола върху дейности, които могат да представляват пране на пари. В момента за това следи Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), но промените в закона ще дадат правомощия и на КФН, с което инвеститорите ще попаднат под регулация за едно и също нещо от две страни. Така се увеличава обемът от работа, с която КФН се нагърбва и с което тя оправдава въвеждането на допълнителни принудителни административни мерки и наказания. От тях бюджетът на регулатора ще може лесно да се пълни, което е добре, ако се пристъпи към изпълнение на плана КФН да бъде оставена на самоиздръжка. Но в същото време ще бъдат натоварени допълнително поднадзорните лица. Самата комисия признава, че те ще трябва да понесат финансови последици от въвеждането на допълнителните изисквания. "Увеличението на разходите на инвестиционните посредници ще се отрази косвено върху цената на предлаганите от тях услуги, като това ще засегне потребителите на техните услуги", пише в мотивите към проекта за изменение на закона. А това е достатъчен повод да се преразгледат допълнителните тежести, с които биха били натоварени трийсетината оцелели след кризата дружества във финансовия сектор.

Наказание без нарушение

Задължителни за преразглеждане, според представители на бранша, са текстове, с които на регулатора ще се даде възможност да санкционира в зависимост от собственото тълкуване на закона. Един от тях казва дословно следното: "Комисията, съответно заместник-председателят, може да приложи мерките ... и когато въз основа на събраните доказателства може обосновано да предположи, че инвестиционният посредник в следващите 12 месеца ще наруши разпоредби на този закон." Това означава, че някой може да бъде наказан за нещо, което не е извършил. Освен че е в противоречие с основен принцип на правото, това би създало куриоз, на който и Брюксел би се посмял. За плиткия български капиталов пазар обаче новите норми не са смешни, а убийствени.

Свръхрегулация заплашва капиталовия пазар, ако управляващите приемат проекта за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) във варианта, в който се предлага от Комисията за финансов надзор (КФН). Синхронизация с европейското законодателство е формалният повод за промените, които трябваше отдавна да са направени, но се забавиха покрай падането на кабинета на Орешарски. Сега, след сформирането на ново правителство, проектът е един от първите, които се придвижват напред към парламента. Притеснителното е, че той предвижда директно прилагане на брюкселските текстове, без да ги съобрази с особеностите на малкия капиталов пазар в България, каквито възможности има. Освен това са добавени няколко местни предложения, които биха дали на регулатора още по-голяма власт да се меси в работата на бизнеса. Заради новите свръхправомощия, а и заради практиките на регулатора през последните години е разбираема острата реакция, с която професионалната общност посрещна готвените промени.

"Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", възнегодува представител на инвестиционните среди, когато написаният от КФН проект бе публикуван за пръв път на сайта на регулатора през февруари тази година. През седмицата, почти без промени по текста, проектът бе качен и на страницата на Министерството на финансите, което означава, че в този вид скоро може да стигне до правителството и да отиде за гласуване в Народното събрание. По пътя му дотам шансове за редакции все още има.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    alex_yordanov avatar :-|
    alex_yordanov

    Тоя ми изглежда с някакво умствено отклонение като че ли? Имам предвид "шефа" на КФН. Еб@хти и държавата сме!!!

  • 2
    today avatar :-|
    today

    КФН е нещо като "малкия СГС".

  • 3
    teodeo avatar :-|
    teodeo

    Докато ГЕРБ не махнат най-големите си крадльовци, все по-зле ще става. Всеки ИП ще отчита вече 10% от всеки акт по новите глоби на този, ако не иска да получи цялата глоба. Ай да ви е честито на целия бизнес!

  • 4
    kaktaka avatar :-|
    kaktaka

    Добър повод да се смени ръководството от ДПС

  • 5
    fred avatar :-|
    Fred

    Мавродиев ми е КРАЙНО неприятен и то от много време, всеки който следи какво пиша го знае. Но в статията има един текст който ме притеснява:

    "Притеснителното е, че той предвижда директно прилагане на брюкселските текстове, без да ги съобрази с особеностите на малкия капиталов пазар в България, каквито възможности има."

    Значи когато се приемаше текста, че влоговете са гарантирани до 100, 000 евро което е непосилно за българският пазар бизнесът /и Капитал/ не се притесняваше, знаеше че държавата отговаря и тя ще плаща, т.е. ние. Но когато ТЕ трябва да плащат изведнъж се оказа, че трябва да отчитаме местните особености.

    Много интересно нещо, за заплатите НИ трябва да отчитаме местните особености но за цените ИМ на великите ни бизнесмени няма нужда, трябва да са европейските. И така във ред неща. Това неприкрито лобиране за бизнес интереси в Капитал почва да ме нервира последно време.

  • 6
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Наказания за бъдещи действия? Дали Кафка би го измислил?

  • Чарли Мишкин

    Народе ВНИМАВАЙ!

  • 8
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    '... варианта, в който се предлага от Комисията за финансов надзор ".
    Значи този тарикат вече и закони предлага. И то такива,които ще му гарантират неограничена власт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK