В емисионната си политика финансовото министерство си е подготвило и възможност за реакция при необходимост от оказване на ликвидна подкрепа, каквато получи банковият сектор през миналата година заради затварянето на КТБ. Тогава това се случваше основно чрез сконтови емисии ДЦК на вътрешния пазар. Такива ще има и през тази година със срочност 3 и 6 месеца през първото полугодие и 12-месечни през второто. Лихвоносните ценни книжа, които ще се предлагат на местния пазар, ще са основно 3-, 5- и 10.6-годишни, като целта е да се избегне струпване на плащания през 2017 г., когато падежира еврооблигационната емисия от 950 млн. евро на Симеон Дянков като финансов министър.  

Прави впечатление, че през тази година няма да има 7-годишни ДЦК, както и еврови книжа, предлагани на местния пазар, което специалисти свързват именно с извънредните предлагания на такива книжа през миналата година. Първият от аукционите на финансовото министерство ще се проведе на 12 януари, като за месеца се предвиждат продажби на ценни книжа за 300 млн. лв. През февруари и март е заложено изтеглянето на още 500 млн. лв. от вътрешния пазар. Все още няма яснота за кога се подготвя еврооблигационната емисия на външните пазари, както и дали предвидените средства ще се вземат на един път или чрез няколко аукциона. През тази година финансовото министерство се ангажира с подобрение на инфраструктурата на пазара. На въпрос на "Капитал" за повече конкретика от там отговориха, че за нуждите на вторичния пазар на ДЦК предстои да се използва организирано място за търговия. Целта е постигането на  повече прозрачност.

Неизпълнение на бюджета е сред основните рискове

Експерти от пазара смятат, че новият български бонд може да се появи в първата половина на годината, като ако матуритетът на книжата бъде 7-годишен и не настъпи съществена промяна в международната обстановка, може да бъде постигната доходност от 2 - 2.20%. Според Григорий Ананиев от Citibank държавата може да пласира и 15-годишни облигации, а решението да се разчита основно на външните пазари през тази година е правилно. Становището поддържа и Мартин Търпанов от SG Експресбанк. "Фокусът е основно към външните пазари и това е нормално, имайки предвид благоприятната обстановка с ниските лихви в еврозоната. От интервюто на президента на ЕЦБ Марио Драги пред германската преса стана ясно, че банката може да прибегне до покупката на суверенни бондове, което означава, че има изгледи ниските лихви в Европа да се задържат такива още дълго време", коментира специалистът. Държавата ще може да набере необходимите й средства сравнително лесно, като нивото на задлъжнялост няма да попречи, е мнението и на Емил Аспарухов от Банка ДСК. Според него рисковете за страната идват по линия на случващото се в съседна Гърция, където политическата обстановка през последния месец се влоши. Друга опасност според специалистите крие неизпълнението на бюджетните приходи, които са разчетени при цена на петрола от 91 долара за барел.  

Подобни неблагоприятни събития биха покачили рисковата премия за страната, което прави заемите по-скъпи. През декември, когато агенция Standard & Poors понижи рейтинга на България от  ВВВ- на ВВ+, с което той вече не е инвестиционен, застраховките срещу фалит на държавата, измервани през 5-годишния CDS в долари, се повишиха до 220 пункта. След като другата голяма агенция - Fitch, потвърди предишната си оценка за суверенния рейтинг на 20 декември, котировките на CDS-ите се понижиха до ниво от 190 пункта на 31 декември (виж графиката). Това илюстрира успокоение от високите нива, но продължава да е аргумент за международните инвеститори да искат по-висока лихва от българските ДЦК.

Автор: Капитал Daily

Преглед на оригинала