Държавата погаси външен дълг за 1.9 млрд. лв.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата погаси външен дълг за 1.9 млрд. лв.

Глобалните облигации в долари бяха емитирани през 2002 г. от екипа на Милен Велчев като финансов министър, като винаги са предизвиквали противоречиви коментари за целесъобразността на операцията

Държавата погаси външен дълг за 1.9 млрд. лв.

От плащането можеше да се спестят 230 млн. лв., ако курсът на долара бе останал стабилен за последните шест месеца

Гергана Михайлова
10871 прочитания

Глобалните облигации в долари бяха емитирани през 2002 г. от екипа на Милен Велчев като финансов министър, като винаги са предизвиквали противоречиви коментари за целесъобразността на операцията

© АСЕН ТОНЕВ


България погаси последните облигации от външния дълг за 1.87 млрд. лв., с които бяха заменени брейди книжата през 2002 г. Ниският растеж и трупаните хронични дефицити през последните няколко години на криза обаче не позволиха средствата да се осигурят от излишъци в бюджета, а дойдоха от нов заем на международните пазари. Все пак единият положителен ефект от операцията е, че за следващите години държавата ще плаща доста по-ниски лихви по новия дълг - 2.95% при 8.25% досега. Отрицателният обаче е лошият късмет с поскъпването на долара през последните месеци - така държавата плати с 230 млн. лв. повече за погашение само на главницата, отколкото ако беше направено през лятото. Тук реално правителството нямаше много варианти  - от една страна, поевтиняването на петрола и паралелното поскъпване на щатската валута се оказа изненадващо за пазарите, а опция за предсрочно погасяване на облигациите нямаше. От друга - не е честа практика държавата да прави хеджиращи операции, за да се предпази от валутните рискове - нещо, за което обаче може да се помисли в бъдеще, ако се използва валута, различна от евро. 

Какво се плаща

Държавата изплати на датата на падежа 1.87 млрд. лв., колкото е равностойността в левове на главницата и последното купонно плащане от общо 1.08 млрд. долара (1.13 млрд. долара с лихвата). Нужните средства за операцията бяха осигурени през лятото на миналата година, когато правителството продаде на инвеститорите книжа за 1.4 млрд. евро. Така доларовият дълг бе рефинансиран с евров, изтеглен при по-благоприятни условия, с което на данъкоплатците се спестяват 95.6 млн. лв. годишно от лихви, а съвкупното ниво на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) спада от 27% на 24.8%, показват разчетите на Министерството на финансите. Благоприятна бе и реакцията на международните пазари вчера, където рисковата премия за страната се нормализира до 190 базисни пункта спрямо пика от 220 базисни точки преди месец, а цената на еврооблигациите отчете покачване.

Погасените облигации бяха емитирани по времето на Милен Велчев като финансов министър, за да заменят брейди дълга на България. Книжата бяха деноминирани в щатски долари и носеха фиксирана лихва от 8.25%. Оригиналният номинал на емисията бе 1.27 млрд. долара, но през 2009 г. имаше обратно изкупуване, което намали обема им.

През годините замяната на брейди дълга с доларови облигации беше повод за противоречиви коментари от страна на политици и финансисти. Основната критика е за това, че новите инструменти са емитирани при висока фиксирана лихва спрямо плаващите лихви по брейди облигациите, които през следващите години се понижиха и можеха да бъдат предсрочно обратно изкупени на изгодни нива.

Друга критика бе изборът на валута, в която да се деноминират книжата, тъй като доларът започна да поевтинява, което би направило една по-късна замяна по-изгодна. "Тези транзакции свалиха стигмата, която брейди облигациите налагаха върху България, и с тях започна нова ера в управлението на българския дълг", коментира в навечерието на падежа финансистът Красимир Катев, който бе сред инициаторите на замяната преди 13 години. Друг позитив според него е свързан със създаването на "контингент от лоялни инвеститори в български дълг".

Лошият късмет с долара

През миналата година правителството на Пламен Орешарски предприе стъпки за осигуряването на ресурса, необходим за погасяването на задължението по облигациите, и емитира 10-годишни еврооблигации в края на юни 2014 г. По този начин бяха изтеглени 1.49 млрд. евро чрез продажбата на 10-годишни книжа с фиксиран лихвен купон от 2.95%. Към датата на ценообразуване на емисията курсът на долара към лева е 1.437 лева за един щатски долар, или, за да изплати задължението от 1.08 млрд. долара, държавата се е нуждаела от 1.56 млрд. лв. Към датата, на която се извършва плащането по доларовите облигации, курсът на долара е вече 1.661 лева за един долар, което променя размера на дължимото плащане на 1.79 млрд. лв. без лихвите. Тоест поскъпването на долара е оскъпило погасяването на дълга с повече от 230 млн. лева.

От финансовото министерство не коментираха пред "Капитал Daily"дали валутният риск е бил хеджиран. Практиката обаче показва, че това не се прави. В правомощията на финансовия министър е да сключва сделки за застраховане на рискове като валутния, но дали такава операция е била удачна към лятото на миналата година е спорен въпрос и според валутните експерти. От една страна, може да се говори за оскъпяване, но трябва да се има предвид, че през миналата година дългът нямаше как да бъде погасен предсрочно, тъй като не е падежирал. В такива случаи може да се изкупува на открития пазар, което би повишило цената му. По-скоро с цел хеджиране е можело да се купуват долари, но това също е рискова операция и в министерството пак можеше да бъдат упрекнати, коментират експертите.

Лихвени икономии

От Министерството на финансите посочват, че погасяването на доларовите облигации с евровите от миналото лято е донесло икономия на лихвени разходи от 95.6 млн. лв. годишно. Калкулацията е направена на база на лихвата по доларовите книжа от 8.25% и лихвата по евровите от 2.95%, което е 5.30 пункта по-малко. Държавните експерти посочват още, че с погасяването на плащането по глобалните облигации държавният дълг на България се редуцира с около 919.6 млн. евро - от близо 11.4 млрд. евро до 10.5 млрд. евро. Това представлява спад в съотношението дълг към брутен вътрешен продукт над два процентни пункта, като визираното съотношение вследствие на погашението ще се редуцира от 27% на 24.8%, а относителният дял на държавния дълг в щатски долари ще спадне до 0.5% в общия обем на дълга.

България погаси последните облигации от външния дълг за 1.87 млрд. лв., с които бяха заменени брейди книжата през 2002 г. Ниският растеж и трупаните хронични дефицити през последните няколко години на криза обаче не позволиха средствата да се осигурят от излишъци в бюджета, а дойдоха от нов заем на международните пазари. Все пак единият положителен ефект от операцията е, че за следващите години държавата ще плаща доста по-ниски лихви по новия дълг - 2.95% при 8.25% досега. Отрицателният обаче е лошият късмет с поскъпването на долара през последните месеци - така държавата плати с 230 млн. лв. повече за погашение само на главницата, отколкото ако беше направено през лятото. Тук реално правителството нямаше много варианти  - от една страна, поевтиняването на петрола и паралелното поскъпване на щатската валута се оказа изненадващо за пазарите, а опция за предсрочно погасяване на облигациите нямаше. От друга - не е честа практика държавата да прави хеджиращи операции, за да се предпази от валутните рискове - нещо, за което обаче може да се помисли в бъдеще, ако се използва валута, различна от евро. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    bateb avatar :-|
    Bate B

    Било е достатъчно просто да се купят доларите тогава. Не е нужно хеджиране, деривати и т.н. :) Но "умните" глави не са се сетили

  • 2
    buran avatar :-|
    buran

    До коментар [#1] от "Bate B":

    и ако пазара беше тръгнал в обратната посока, щеше да кажеш, че Чобанов (защото по това време предлагаш да са купили доларите) е направил далавера, нали?

  • 3
    today avatar :-|
    today

    Добре е, че при поскъпващ долар се оказваме с много ниско ниво на доларов дълг. Освен ако новия "Милен Велчев" не реши да превалутира.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "buran":

    Трябваше при достигането на исторически нива 1,395$ за 1€ да се обърне половината от сумата, а другата да се остави. Не виждам никакви проблеми, при положение че емисията беше изтеглена целево за целта. Все пак да си отдъхнем, че оттук насетне чиновници няма да се занимават с валутни операции, защото им видяхме постижението - веднъж обърнаха голяма част от дълга от $ в евро при исторически най-висок курс на $, а сега при най-нисък курс на $ хем изтеглиха по-рано емисията, хем седяха и гледаха как доларът поскъпва. Както казах, слава Богу, оттук насетне поне тази чиновническа играчка няма да я има - доларовите ни дългове са вече под 1%.

  • 5
    forsenx avatar :-|
    forsenx

    До коментар [#2] от "buran":

    Да обаче вероятността пазарът да беше тръгнал в обратна посока (еврото да поскъпва срещу долар) беше най-много 5%. Всичко сочеше, че EUR/USD отива на юг. А ако в ЕЦБ не се вслушат сега в германците и пуснат печатницата ще имаме EUR/USD 1:1 до средата на годината. Ако и гърците направят някакви проблеми и също лихвите в САЩ се вдигнат, тогава може и да стане вече неприятно... някой тук да си спомня за ЕКЮ-то?

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "citizenx":

    При хеджирането на валутен риск такива "прогнозни изчисления" никой не прави. Не се знае, дали не са отчетени в цената още преди 3 години, когато друг е правил същите "изчисления".Класиката е да се раздели сумата на 2 части и рискът нагоре/надолу да се намали на 50%

  • 7
    volrath avatar :-?
    volrath

    Аз не разбирам в крайна сметка, ако доларът сега беше 1.5 лева, щеше ли да значи това, че сме направили добра сделка тогава?

    Някой, който е на ти, ако обясни, ще е супер. Предварително благодаря!

  • 8
    forsenx avatar :-|
    forsenx

    До коментар [#6] от "cinik":

    Казвам само, че когато се емитира целево новия дълг през юни 2014 (защото се очакваше, че тогава държавата ще постигне по-добри условия - което е правилно като начин на мислене) и тъй като юнския дълг беше в евро, трябваше веднага да се превалутира в долари, тъй като и падежиращия през януари 2015 дълг е в долари. А риска при тази валутна операция беше почти нулев. Сега не ми се занимава да изброявам фактите, сочещи, че еврото се готвеше да пада сериозно срещу долара. Тези факти бяха много и всичките в подкрепа на тази прогноза (EUR/USD здраво надолу).

  • 9
    xyha avatar :-P
    xyha

    Лошият късмет с долара ...

    Няма лош късмет ... долара е скъп когато трябва да връщаш, и ефтин когато има да харчиш.

  • 10
    forsenx avatar :-|
    forsenx

    До коментар [#7] от "vojdek":

    Ако сега имахме EUR/USD 1.5000 щеше да значи, че е добре, че не сме купили доларите юни 2014 защото тогава курсът е бил да кажем 1.4000 (т.е. при курс 1.5 можеш да купиш повече долари с твоите евра). А сега със същите евра можеш да купиш много по-малко долари защото курсът вече е 1.17 долара за евро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK