Политическата несигурност в Гърция доведе до теглене на депозити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политическата несигурност в Гърция доведе до теглене на депозити

Ликвидна подкрепа търсят третата и четвъртата по големина финансови институции в страната – Eurobank (собственик на българската Пощенска банка) и Alpha Bank (оперира в България чрез клон)

Политическата несигурност в Гърция доведе до теглене на депозити

Eurobank и Alpha Bank потърсиха извънредна ликвидност от държавата като предпазна мярка

13676 прочитания

Ликвидна подкрепа търсят третата и четвъртата по големина финансови институции в страната – Eurobank (собственик на българската Пощенска банка) и Alpha Bank (оперира в България чрез клон)

© ALKIS KONSTANTINIDIS


- Извън тегленията гръцките банки страдат и от поскъпването на швейцарския франк и принудителните покупки на ДЦК.

Несигурността от изхода в предстоящите в неделя избори в Гърция вече има и ефект върху финансовата система на страната. Спестители започнаха активно теглене на депозити - със 7 млрд. евро са се стопили влоговете през декември и януари според медийни публикации. Това пък доведе до първите две банки, които търсят ликвидност от държавата. Става въпрос за третата и четвъртата по големина финансови институции в страната – Eurobank (собственик на българската Пощенска банка) и Alpha Bank (оперира в България чрез клон), съобщиха световните агенции.

Ела с ликвидност

Двете системно важни банки са отправили искания към централната банка на страната за подкрепа с извънредна ликвидност чрез т.нар. система Emergency Liquidity Assistance (ELA), съобщи местното издание Kathimerini. Молбите на Eurobank и Alpha Bank са отправени в четвъртък и ще бъдат разгледани от Европейската централна банка (ЕЦБ) в сряда, а в следващите дни се очаква подобни искания да отправят и други гръцки банки. Според Kathimerini в петък и Piraeus Bank е поискала ликвидност, но нито една друга световна медиа не потвърждава новината.

Извън изтичащите от системата депозити има още два фактора, които влияят негативно на системата - наложените на банките от гръцкото правителство принудителни покупки на държавни ценни книжа и загубите от поскъпването на швейцарския франк, пише Kathimerini.

Обикновено банките прибягват до помощ от ELA, когато са изправени пред риска от кешова криза и не разполагат с достатъчно обезпечения, за да потърсят ликвидност от ЕЦБ, която е основният им източник на финансиране. Разликата е, че финансирането от ELA е доста по-скъпо за тях – лихвата по получените по схемата заеми е 1.55%, в сравнение с едва 0.05% по финансирането от ЕЦБ, уточнява изданието.

Предпазна мярка

Цитирани от Kathimerini представители на банковата система коментират, че решенията на двете банки да прибегнат до ELA идват по-рано от очакваното, което говори за влошаващите се ликвидни условия в кредитния сектор. Освен изтичането на депозити в четвъртък финансовите институции в страната понесоха нов удар и от взетото от Швейцарската централна банка решение да освободи курса на франка спрямо еврото. По оценки на банкери ефектът от последвалото поскъпване на швейцарската валута върху притока на парични потоци на местния пазар е между 1.5 и 2 млрд. евро.

Пред Reuters мениджъри от Eurobank и Alpha Bank коментират, че стъпката е предпазна мярка и донякъде е свързана с експозициите им към ипотечни кредити в швейцарски франкове. "За момента не използваме финансиране от ELA и не очакваме в непосредствено бъдеще да имаме необходимост от използването му, тъй като разполагаме с достатъчни обезпечения, за да потърсим средства от ЕЦБ", посочва мениджър от Eurobank, пожелал да остане неназован. "Експозициите ни към заеми в швейцарски франкове са една от причините, но не основната", допълва мениджърът.

"Искаме да разполагаме с кредитния механизъм ELA като предпазна мярка", посочва и мениджър от Alpha Bank пред агенцията.

Изтъняването на депозитите

Депозитите в банковата система намаляха с 3 млрд. евро през декември – месец, в който традиционно обемът им нараства, пише Kathimerini. Източници от търговските банки коментират, че отливът е под контрол. Засега няма данни за изтичане на средствата извън граница. Според експертите е възможно изтъняването на спестовните сметки да е резултат от коледно-новогодишното пазаруване или от по-високите данъчни плащания.

Темпът на изтъняване на депозитите обаче продължава и през януари, като от началото на годината до петък са изтеглени около 4 млрд. евро от гръцката банкова система, отчитат гръцките медии. Това е и най-скоростното изтъняване на депозитите от лятото на 2012 г. насам.

EurActive изчислява, че Гърция е изгубила 69 млрд. евро, или 30% от депозитите си, в сравнение с 2010 г., когато дълговата криза в страната ескалира и се заговори за пръв път за опасност от излизане на страната от еврозоната. Сега тази реторика отново е на дневен ред заради обявените през декември предсрочни парламентарни избори. Те са насрочени за 25 януари и според предварителните изследвания на нагласите най-много гласове ще има крайно лявата партия СИРИЗА, която настоява за прекратяване на мерките за бюджетна дисциплина, наложени на Гърция от кредиторите й. Социологическо проучване от неделя показва, че радикалният съюз може да вземе 31% от гласовете, което е повече от Нова демокрация (с 28%). Едно от обещанията, които тревожат инвеститорите, е СИРИЗА да приеме нов закон, който да забрани на банките да събират обезпечението по необслужвана ипотека, когато става дума за основно жилище на стойност до 300 000 евро. По данни на централната банка проблемните кредити (тези, които не са обслужвани над 90 дни) са за 77 млрд. евро.

Страничен удар

Допълнителен удар за ликвидността в системата дойде и по линия на допълнителното емитиране на ДЦК през ноември, с което държавата изтегли 2.75 млрд. евро от пазара. През декември правителството в Атина договори и пласирането на допълнителни 3.25 млрд. евро, а вече потърси и 2.7 млрд. евро през януари. Значителна част от тези суми – достигаща до 3 млрд. евро по оценка на банкери – беше в ръцете на чуждестранни инвеститори, които не подновяват експозициите си в гръцки дълг, така че банките в страната бяха принудени да се намесят и да изкупят книжата, пише местното издание.

Подкрепа не за някои, а за всички

За да помогне на двете банки, които официално поискаха ликвидна подкрепа в края на миналата седмица, централната банка на Гърция е отправила официална заявка до Европейската централна банка, с което възможността да получат допълнително средства в случай на нужда ще се предостави на всички търговски банки в страната. Индивидуална преценка на всяка от банките ще е дали да се възползва от финансовата линия или не.

За разлика от последната криза отпреди четири години секторът е в значително по-добра форма. За това време банките успяха да увеличат ликвидните си буфери до 6 млрд. евро. За сметка на това обаче те останаха без достатъчно активи, които да залагат като обезпечения, и така единствената им алтернатива за получаване на средства е Националната банка на Гърция. Тя разполага с достатъчно активи, но за да ги предостави на търговските банки, трябва да има разрешение от ЕЦБ.

Използването на привлечен по този начин ресурс не е необичайно за Гърция. През 2011 г. банките в страната отново прибегнаха до ELA, за да се справят с ефекта от изтичането на депозити и последователните понижения на рейтинга на страната (и съответно и на самите банки), които направиха гръцките ценни книжа недостатъчна гаранция за осигуряването на ликвидност от евросистемата. През юни 2012 г. изтеглените от ELA средства достигнаха рекорден размер от 135 млрд. евро в резултат от несигурната политическа обстановка в страната, породена от двойните избори, която доведе до безпрецедентни тегления на депозити от банковата система. До май 2014 г. гръцките финансови институции бяха върнали изцяло изтеглените от ELA средства, припомня Kathimerini.

Важното решение на ЕЦБ

На 22 януари ръководството на ЕЦБ има насрочено заседание, на което би могло да се вземе решение за пристъпване към изкупуване на държавни облигации на страни от еврозоната, за което вече бе оповестена принципна готовност. Тази операция, която ще влее ликвидност във финансовата система, е очаквана от инвеститорите, които през последните седмици понесоха серия удари от срива в цените на петрола и медта, както и от поскъпването на швейцарския франк след отвързването на курса му към еврото.

Източници на Reuters коментират, че ЕЦБ може да прибегне до модел, при който рискът от подобни операции по изкупуване на държавни ценни книжа може да бъде споделен с националните банки на държави от еврозоната. Тоест местните национални банки също ще поемат ангажимент да изкупуват книжа от пазара.

Общият размер на операцията се очаква да е ограничен в диапазона 500 - 700 млрд. евро в следващите 18 месеца, като обект на изкупувания ще са книжа с инвестиционен рейтинг, прогнозира пред Reuters Гилс Моек от bank of America Merryl Lynch.

Поскъпването на франка удари банковите акции в ЦИЕ

Отвързването на курса на швейцарския франк спрямо еврото миналата седмица се отрази върху търговията с банкови акции. Разпродажбите засегнаха предимно финансови институции, които имат портфолио от ипотечни заеми в швейцарски франкове. Този тип кредити бяха много популярни в страни като Унгария, Полша и Австрия преди финансовата криза. Скъпият франк прави този вид кредити по-трудни за обслужване и събиране от банките. В Полша с повече от 7% поевтиняха акциите на най-голямата банка в страната PKO Bank Polski, загуби отчете и mBank. В Унгария с 2.6% поевтиняха книжата на OTP Bank, а с близо 3% надолу е Erste Group Bank в Австрия, която обяви, че има раздадени заеми във франкове за 6.9 млрд. евро. Сумата при Raiffeisen Bank е за 3.79 млрд. евро, по-голямата част от които са отпускани на клиенти в Полша. По данни на Bloomebrg най-сериозна опасност от поскъпналия франк има в Румъния, Сърбия, Хърватия, Полша и Унгария, където ипотечните заеми в швейцарски франкове са с най-голям дял като процент от БВП.
- Извън тегленията гръцките банки страдат и от поскъпването на швейцарския франк и принудителните покупки на ДЦК.

Несигурността от изхода в предстоящите в неделя избори в Гърция вече има и ефект върху финансовата система на страната. Спестители започнаха активно теглене на депозити - със 7 млрд. евро са се стопили влоговете през декември и януари според медийни публикации. Това пък доведе до първите две банки, които търсят ликвидност от държавата. Става въпрос за третата и четвъртата по големина финансови институции в страната – Eurobank (собственик на българската Пощенска банка) и Alpha Bank (оперира в България чрез клон), съобщиха световните агенции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Проблемите започват още преди левите да са дошли на власт.

  • 2
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Да време Гурция да напуска Е.С. а Бългрия да влиза в Еврозоната.

  • 3
    vaskeh avatar :-|
    vaskeh

    И въпреки отлива на депозити в Гърция няма ощетени вложители в банковата система, няма фалирали банки, няма толкова нагли и безнаказани политици, като нашите.

  • 4
    mentor avatar :-|
    Ментор

    проблема не е в някаква си политическа несигурност, която е нещо неизменно в Гърция, а в опасността на власт да дойдат комунисти. Нормално е всички здравомислещите да изпитват страх от такова развитие.

  • 5
    vdvdvd avatar :-|
    .!.

    До коментар [#4] от "Ментор":

    Че е нормално, нормално е, но вместо да теглят депозити да вземат да излязат и да гласуват!

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Дори ароматът на комунизъм води до фалити на банки. Да бяха питали гърците, да им кажем какво следва :-)

  • 9
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    До коментар [#5] от ".!.":

    Това с гласуването важи и за нас, за съжаление:).
    А иначе казано и гърците, като повечето (особено балканските) народи искат да минат по пълната програма - ще се дърпат до последно, докато накрая ( не дай Боже, не им го желя, а и не е добре, съседа ти да е зле) може да седнат в локвата, имам предвид драхмата.
    Ще им се наложи да видят и заплати и пенсии и заеми и всичко каквото ще им дойде на главите и може би едва тогава, ще ни стане на далавера да ходим в Гърция на море, но в Банско и Сандански ще го закъсат с гръцкото присъствие и ще трябва да си правят информационнирте табели отново на български:).

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "misho73":

    Какъв комунизъм, какви 5 лв?!

    Гърците са смутени от лакърдиите, които ги заливат и техните, и европолитиците за излизане от ЕЗ. Съвсем обяснима е реакцията да си изтегтлят влоговете в евро, преди да ги е помела някаква политическа виелица. Вие как бихте постъпили, ако във всеки вестник, който отворите, пишще за падане на валутния борд?

    Фактът, че гръцките банки могат да поемат теглене на 7 млрд Е за 2 месеца трябва да ви говори нещо за устойчивостта им.

    Само да припомня, че когато през лятото вложители в нашенската ПИБ изтеглиха равностойността на 400 хил. Е, политическата върхушка беше в паника и на крачка от обявяването на банкова ваканция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK