ЕЦБ започва да печата пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕЦБ започва да печата пари

Президентът на ЕЦБ Марио Драги обави, че се предвиждат покупките да започнат през март и да продължат до края на септември 2016 г.

ЕЦБ започва да печата пари

Институцията ще изкупува ДЦК по 60 млрд. евро на месец в опит да пребори дефлацията и стагнацията

13056 прочитания

Президентът на ЕЦБ Марио Драги обави, че се предвиждат покупките да започнат през март и да продължат до края на септември 2016 г.

© Kai Pfaffenbach


През 2012 г., в най-острата фаза на дълговата криза в еврозоната, Марио Драги произнесе паметната фраза за това, че управляваната от него Европейска централна банка (ЕЦБ) ще направи "каквото е необходимо", за да спаси еврото. И две години по-късно макар и не в толкова драматична обстановка най-накрая на него му се наложи да извади най-мащабното оръжие на институцията - печатане на пари.

В четвъртък ЕЦБ обяви дългоочакваното си решение да реализира масивна програма за изкупуване на активи на вторичния пазар, с която да стимулира слабия икономически растеж в еврозоната и да се противопостави на риска региона да изпадне в дефлационна спирала. Икономическият термин за това е quantitaive easing, което е почти равносилно на печатането на пари. Драги заяви, че ще се изкупуват деноминирани в евро ценни книжа от частния и публичния сектор на обща стойност до 60 млрд. евро месечно.

Предвижда се покупките да започнат през март и да продължат поне до края на септември 2016 г. Което простата сметка показва, че е инжекция на ликвидност за над 1 трлн. евро - повече от предварителните очаквания и далеч над сумата около 500 млрд. евро, която според анализатори вече е отчетена от финансовите пазари. Новата програма за изкупуване на държавен дълг ще действа паралелно с вече започнатите такива за изкупуване на обезпечени облигации и ценни книжа. Централната банка също така задържа основния си лихвен процент на рекордно ниското ниво от 0.05%.

Особености на програмата

Количественото облекчаване на ЕЦБ ще има някои сериозни различия от подобните програми в САЩ, Япония и Великобритания, които се дължат на особеностите на еврозоната и идват като отговор на критиките срещу прилагането на такива мерки най-вече от страна на Германия. Покупките ще се реализират от националните централни банки и ще се базират на техния дял от капитала на ЕЦБ, която ще споделя риска от евентуални загуби само за 20% от покупките. Тази мярка трябва да гарантира, че държавите ще останат отговорни при управлението на финансите си и няма да приемат програмата като възможност за трансфер на риск и създаване на фискален съюз "през задната врата" – едно от основните притеснения на Берлин.

Ще се изкупуват само книжа инвестиционен клас, което засега оставя зад борда Гърция и Кипър. "По отношение на държави, в които действат програми на МВФ и ЕС, ще бъдат прилагани допълнителни критерии за допустимост", заяви витиевато Марио Драги. Решението на ЕЦБ идва само три дни преди изборите в Гърция, които се очаква да доведат на власт противопоставящата се на политиката на бюджетни икономии партия СИРИЗА. И то веднага беше използвано от премиера Андонис Самарас, който в телевизионно обръщение обяви, че ако скъса споразумението с ЕС за ангажиментите си по спасителния план (ключовото обещание на СИРИЗА), Гърция ще бъде изключена от печатницата.

Дългоочаквано решение

Очакванията ЕЦБ да последва примера на Федералния резерв на САЩ в печатането на пари датират още от дълговата криза във валутния съюз. През 2012 г. Драги заяви, че е готов да направи всичко необходимо, за да спаси еврото, като тогава тези заявления се оказаха достатъчни, за да закрепят доверието на пазарите в еврозоната. През последните години обаче аргументите за количествено облекчаване се увеличават. ЕЦБ многократно понижи лихвите, като дори въведе отрицателни нива за депозитите на банките. Бяха въведени няколко програми за осигуряване на нисколихвени дългосрочни кредити на финансовия сектор, както и други мерки. Но докато конвенционалните инструменти на паричната политика се изчерпваха, икономическото възстановяване остана крехко, кредитирането не се увеличаваше, а инфлацията се задържа на опасно ниски нива.

Драги посочва като основна цел на програмата регулиране на инфлацията до целените от банката нива от малко под 2% на годишна база. Инфлацията в региона падна под 1% още през октомври 2013 г., а миналия месец бе отчетена дефлация от 0.2%. Драги за пореден път изтъкна, че другите области на управлението трябва да допринесат "решително", тъй като паричната политика сама по себе си не може да разреши всички проблеми на еврозоната.

Понижаването на разходите за заемане на средства трябва да окуражи банките да увеличат кредитирането за бизнеса, а потребителите да увеличат разходите си. Първоначалната реакция на пазарите бе изключително положителна – всички големи европейски индекси се повишиха, като германския DAX дори достигна нов рекорд, но впоследствие се понижи. Ефектът бе най-виден на облигационните пазари, където доходността по 10-годишните германски облигации спадна до 0.39%, а на френските – до 0.60%. Ефектът се усети и отвъд океана, като доходността по идентичните щатски книжа се понижи до 1.83%. Германските ДЦК с двегодишен падеж достигнаха рекордна негативна доходност от -0.182%, а курсът на единната валута спадна под нивото от 1.15 долара - най-ниското за последните 11 години.

Дългосрочният ефект от този ход на ЕЦБ обаче не е ясен, тъй като много държави в еврозоната вече се радваха на изключително ниски лихви по дълговете си, а еврото загуби много от стойността си спрямо другите валути. "Грешка е да се предполага, че това е панацея за Европа или дори че ще е достатъчно. Имаме достатъчно причини да очакваме, че количественото облекчаване ще има по-слаб ефект в контекста на този регион, отколкото в САЩ", коментира бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс на форума в Давос, цитиран от Reuters.

"Пазарите ще приветстват факта, че ЕЦБ ще изкупува облигации в такива обеми, но решението да споделя само 20% от риска е странно", коментира пред Wall Street Journal анализаторът от Aberdeen Asset Management Люк Бартоломю. "Този ход може да повиши инфлационните очаквания, но вероятно ще има малък ефект върху реалната икономика. Слабото евро ще подпомогне износа, но няма изведнъж да направи икономиките много по-конкурентни без структурни реформи", предупреждава той.

Въпроси и отговори

Какво е количествено облекчаване?

Терминът quantitaive easing описва покупки от страна на централната банка на активи, включително ДЦК. Идеята е това да е продължаване на разхлабването на икономиката чрез понижаването на лихвите, но с други средства. ЕЦБ ще използва баланса си, за да изкупува ценни книжа с нови банкови резерви, за да повишат паричното предлагане в цялата финансова система. Освен това така тя помага и правителствата да се финансират по-евтино, тъй като изведнъж от нищото с прясно напечатани пари създава търсене за дълга им.

Проработило ли е другаде?

След кризата от 2008 г. Федералният резерв на САЩ предприе три тура на "количествено облекчаване", които увеличиха баланса му до над 4.4 трлн. долара. Централните банки на Великобритания и най-вече Япония също прилагат такава политика. В Япония, където първите турове на количествено облекчаване датират още от 2001 г., това не е довело до значително повишаване на икономическата активност въпреки драстичното увеличение на печатането на пари от правителството на Шинзо Абе. В САЩ и Великобритания се наблюдава по-силен икономически ръст и спад на безработицата, отколкото в еврозоната, но не е ясно в каква степен тези тенденции се дължат на количественото облекчаване.

Какво е различно в случая на ЕЦБ?

За разлика от другите централни банки ЕЦБ няма единен вид активи или ценни книжа за цялата еврозона, който може да изкупува. Вместо това ръководената от Марио Драги институция ще надзирава изкупуването на облигации от отделните национални централни банки, като ще споделя само 20% от риска от евентуални загуби.

Какви ще са ефектите?

Започналото обезценяване на еврото вероятно ще се задълбочи след реалното стартиране на програмата. В дългосрочен аспект отслабването на валутата ще помогне на компаниите износителки от еврозоната, тъй като продукцията им ще стане по-конкурентна. Инжектирането на капитали на облигационните пазари намалява доходността по ценните книжа и инвеститорите се пренасочват към по-рискови активи като акциите. Освен за капиталовите пазари печатането на пари от ЕЦБ вероятно ще окаже подкрепа и на цените на златото и други благородни метали, които се приемат като средство за защита от инфлация. Големият проблем, който още не е разрешен, е как централните банки ще успеят да излязат от режима на помпане на икономиката без огромни трусове.
Канада изненадващо понижи лихвите

Централната банка на Канада взе изненадващо решение да понижи основния си лихвен процент с 0.25%. Този ход идва като отговор на рязкото обезценяване на петрола, което се отразява негативно на икономиката на страната, защото е силно зависима от износа на суровини. БВП на Канада вече се очаква да нарасне само с 1.5% през първото полугодие спрямо предишните официални прогнози за повишение с 2.4%. Това е поредно решение на голяма финансова институция, което хваща пазарите неподготвени. Централната банка на Дания също прибегна до неочаквано понижаване на лихвите, а миналата седмица Швейцарската централна банка се отказа да поддържа курса на франка спрямо еврото, което доведе до шокови вълни на валутните и капиталовите пазари.

Нарастващият дефлационен натиск в Европа води и до промяна на намеренията на Bank of England да пристъпи към повишаване на рекордно ниските лихвени нива. Според стенограмите от последното заседание на институцията двама от членовете на ръководството й, които досега са настоявали да се повишат лихвите, са се отказали от позицията си заради ниската инфлация. Докато властите в развитите икономики търсят начини за справяне с опасността от дефлация, много развиващи се държави са изправени пред проблем с обезценяването на валутите им спрямо шатския долар, което води до повишаване на лихвите. В Бразилия централната банка повиши лихвения процент с 0.50% до 12.25%, което е най-високото ниво от август 2011 г.

 

През 2012 г., в най-острата фаза на дълговата криза в еврозоната, Марио Драги произнесе паметната фраза за това, че управляваната от него Европейска централна банка (ЕЦБ) ще направи "каквото е необходимо", за да спаси еврото. И две години по-късно макар и не в толкова драматична обстановка най-накрая на него му се наложи да извади най-мащабното оръжие на институцията - печатане на пари.

В четвъртък ЕЦБ обяви дългоочакваното си решение да реализира масивна програма за изкупуване на активи на вторичния пазар, с която да стимулира слабия икономически растеж в еврозоната и да се противопостави на риска региона да изпадне в дефлационна спирала. Икономическият термин за това е quantitaive easing, което е почти равносилно на печатането на пари. Драги заяви, че ще се изкупуват деноминирани в евро ценни книжа от частния и публичния сектор на обща стойност до 60 млрд. евро месечно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

54 коментара
  • 1
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    Гениално.
    Като нямаме пари,просто ще си напечатме.
    До края на годината доларът и еврото ще са 1 към 1.

  • 2
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    До коментар [#1] от "kapitalcho":

    На бас че няма....

  • 3
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#2] от "Piroman":

    Защо ?
    Доларът се стабилизира,икономиката им върви нагоре,печатането на доларите се спира и се очаква увеличаване на лихвените проценти.
    В Европа става точно обратното.

  • 4
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    До коментар [#3] от "kapitalcho":

    Щом казваш....

  • 5
    meepwn avatar :-|
    meepwn

    @капиталчо всъщност точно това е целта, инфлацията да се повиши до 2-2.5% на година, защото колкото и странно да звучи, в момента е прекалено ниска. Ако продължава да спада, ще влезем в дефлация, което ще махне стимулите на индустрията да произвежда, защото не могат да продават на печалба, което ще доведе до безработица и стагнация.

  • 6
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#5] от "meepwn":

    Ще си позволя да бъда на обратното мнение.
    Нека ти задам един прост въпрос-сега януари има намаления-това до какво води-до свиване и чакане(стоките още да паднат) или до по голямо потребление(защото сега стоката/услугата има по добра цена) ?
    Мантрата,че една икономика трябва да бъде задължително в инфлация за да расте е отживелица-икономиката може и да расте без инфлация.
    С инфлацията икономическия ръст е изкуствен и поражда надуването на балоните.
    Виж икономическата история на света,как има достатъчно примери за ръст даже при дефлация(умерена такава).
    Инфлация за обикновения потребител означава едно-парите му се обезценяват и имат все по малка и малка фунцкия и себестойност.
    А никой няма да го компенсира за това.

  • 7
    maimunimrysni avatar :-P
    Dreadlord

    Този екшън няма да реши ничии проблеми, а още по-лошото е, че го правим "по гъза му" - след като американците изпукаха същия патрон и се наместиха по-сгодно в световната икономика благодарение на измислени пари. Сега и европейците им идваме дюшеш с това олабване на еврото, което само засилва още повече долара и му помага да се окопае на вече завзетите от тяхната печатница пари. Правилният ход е бил или да печатаме когато и те - намалявайки щетите от тях, или да държим печено сега. Дори и привидно да "подейства", сегашното ни печатане само ще увеличи парите у малцина, прецаквайки мнозина (както всъщност е станало и в САЩ).

  • one4all

    Проблема е загатнат още в статията, а именно монетарните инструменти са само едни от факторите за съживяване на икономиката. Видя се, че само Германската рецепта на икономии не помага, нужни са сериозни структурни реформи в пазарите за откъсване от бюрократичното и свръхсоциално управление в Европа.
    И като печатат пари в еврозоната, ние "много дисциплинираните", какво сме виновни, че повлечени от тях девалвираме и собствената си валута. Стабилния валутен борд май стабилно ни държи бедни вече има няма 20 години.

  • 9
    mentor avatar :-|
    Ментор

    печатането на пари е кражба от тези които са отговорни и спестяват, и подарък за тези които имат дългове. Подобна 'политика' ни казва, че е по-добре да се включим в купона на всеобщото безсмислено потребление на кредит, вместо като някакви идиоти да работим, да спестяваме, а инфлацията да изяжда спестяванията ни.
    Т.е. печатането е не само чисто икономически идиотизъм, но създава и огромен морален риск, което е по-страшното. Изглежда все повече хора възприемат икономиката като някаква електронна игра и си въобразяват, че живота на хората може да се подобри с изкупуване на активи на вторичен пазар, фючърси, суапове, виртуална търговия в безумни обеми с физически несъществуващи блага и пр. Всичко това са абсолютни глупости. За да заработи реалната икономика, държавата трябва да престане да и пречи и да я изкривява.

  • 10
    teacherphd avatar :-|
    teacherphd

    До коментар [#9] от "Ментор":

    Колега, подкрепям те напълно. Само ми е мъчно че малцина ни разбират.
    Омръзна ми да ме правят на идиот с галактическата глупост, че печатането на пари трябва да изпреварва реално създадените блага и така щяла да се стимулира икономиката.
    Надпечатването на пари обслужва правителствата = власт имащите = най-големите разбойници и крадци. Парите ги печатат властимащите и колкото повече надпечатат - толкова по-бързо прехвърлят разликата от джоба на бедните в собствения си джоб.
    Е, от време на време се оливат и се развихря хиперинфлация, която от една страна ескалира прехвърлянето на благата в описаната посока, но от друга може да доведе до нежелателно пробуждане на маси и от там - до проблеми в преточването между скачените с толкова майсторство (престъпления) съдове.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK