Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 22 яну 2015, 19:03, 9819 прочитания

Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Скай управление на активи": Държавното осигуряване се нуждае от спешна реформа, защото доверието в него е загубено

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Владислав Панев е председател на съвета на директорите на "Скай управление на активи" от 2006 г. Бил е изпълнителен директор на инвестиционния посредник "КД секюритис", а от 2004 г. - инвестиционен консултант в същата компания. Работил е като финансов репортер във в. "Банкер" и в. "Дневник". Завършил е УНСС.

Акцент

Мениджърите на добрите пенсионни дружества са наясно, че действията на малка част от техните колеги поставят на риск целия втори осигурителен стълб.


Има ли проблеми в пенсионните фондове и какви са те?
- Проблеми има и всеки по-запознат е наясно с това. Става въпрос най-вече за инвестициите в свързани с мениджмънта на някои от пенсионноосигурителните компании лица. По принцип Кодексът за социално осигуряване (КСО) забранява това, но текстовете са такива, че забраната се заобикаля лесно. Защо се прави това? Защото може. Очевидно надзорът, дори и да се опитва да си върши работата, е достатъчно слаб, а интересите са изключително големи.


Важно е да се подчертае, че това далеч не се върши от всички пенсионноосигурителни дружества. Поне половината работят напълно добросъвестно и всъщност действията на останалите вредят на имиджа на целия бизнес. За мен голяма крачка в правилната посока е писмото от октомври миналата година на четири пенсионноосигурителни дружества, собственост на западни инвеститори. В него те сигнализират, че други дружества манипулират цените на ценните книжа от своите портфейли в края на всяко тримесечие, когато се определя доходността на пенсионните фондове, както и към 15-о число на всеки месец, когато се определя на каква цена ще бъдат прехвърляни партиди на хора, които са заявили желанието си да преминат от един пенсионен фонд в друг. Сигналът явно дава резултат, защото в края на 2014 г. сделките за изкуствено повишаване или понижаване на цените на дадени неликвидни акции намаляха значително.

Има ли риск за партидите на осигурените в пенсионните фондове от това?
- Рисковете са част от тези инвестиции да се окажат губещи. Знаем поговорката във финансовия свят, че не бива да слагаме всички яйца в една кошница, още повече ако тази кошница е свързана с мениджърите на пенсионния фонд. Ясно е, че те биха си затворили очите, за да могат да вземат тези пари и да разполагат с тях по изгоден за тях начин. Рискът е тези пари да не могат да бъдат върнати и по този начин, въпреки показаната моментна доходност от няколко пенсионни фонда, да се окаже, че реалната доходност е много по-ниска или отрицателна.
 
Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев каза, че няма никакви проблеми в дружествата, пред "Нова телевизия", заместник-председателят Ангел Джалъзов също не изтъкна проблемни зони. Затваря ли си КФН очите?
- Тъй като целият финансов пазар знае за какво става въпрос, аз съм убеден, че експертите в КФН също са наясно. Дали си затварят очите, има пропуски в законодателството, или може би се страхуват, аз не мога да кажа. Все пак трябва да се има предвид, че от едната страна стоят интереси за 8 млрд. лв., а от другата страна са служители на КФН с държавни чиновнически заплати. Затова и не вярвам комисията да предприеме достатъчни действия за защита на интересите на осигурените лица, без да има изрична подкрепа за това от страна на правителството.

Убеден съм, че що се отнася до спазване на буквата на закона, нарушения няма. Пенсионните фондове имат достатъчно добри юристи, които са наясно какъв тип инвестиция би нарушила КСО и какъв би го позволил. От няколко години в КФН отлежават промени в КСО, чиято идея е да се задълбочи понятието свързаност, и които евентуално биха ограничили инвестициите на пенсионните фондове в свързани лица. Аз лично не мисля, че това би решило проблема, тъй като винаги пенсионните фондове ще бъдат с едни гърди пред държавния регулатор. Според мен изходът е някакъв тип споразумение дори в рамките на Асоциацията на пенсионните фондове, че подобни действия не са допустими. Мога да дам пример с Асоциацията на управляващите дружества, на която моето дружество е член на управителния съвет. Преди няколко години ние изключихме от асоциацията наш член заради неспазване на етичния кодекс на асоциацията. Това даде повод на КФН няколко месеца по-късно да отнеме лиценза на това дружество и наистина след това стана ясно за широката публика, че там проблемите са били достатъчно големи, за да се действа.



Мениджърите на добрите пенсионни дружества според мен са вече наясно, че действията на малка част от техните колеги поставят на риск целия втори стълб на пенсионното осигуряване. Стъпки към национализация с цел закърпване на бюджетни дупки през последните години бяха предприети в редица страни от Централна Европа (Унгария, Полша, Чехия и др). Трябва да сме големи оптимисти, за да вярваме, че българските политици мислят по-дългосрочно от колегите си и няма да се полакомят за събраните средства във фондовете. Информация за лошо управление само ще налее вода в мелницата на привържениците на национализацията.

В каква посока трябва да са законодателните промени, които се отнасят до пенсионното осигуряване?
- Промени при втория стълб очевидно са нужни, но не и в посока на приетите от Народното събрание миналата година. Ясно е, че най-вече заради демографската катастрофа трудно можем да разчитаме на нормални пенсии. Просто няма да има кой да ни ги плаща. Затова и частното осигуряване е необходим елемент от цялата система. Аз обаче бих разширил втория стълб, като въведа лични пенсионни сметки и дам възможност на хората да избират дали да инвестират вноските си в частни пенсионни фондове или в друг тип финансови инструменти (например ДЦК, застраховки "Живот", договорни фондове, депозити). Това би повишило значително конкуренцията на пазара и би свалило таксите за управление на сметките. Заедно с това обаче е крайно наложително да започне кампания за повишаване на инвестиционната култура на българина. Система, в която вероятно 90% от хората нямат идея в кой точно фонд се осигуряват и каква е причината да са го избрали (ако не са служебно разпределени), определено няма как да буди доверие. И след като държавата не прави необходимото, за да обясни точно за какво става въпрос, няма как да се сърдим на незаинтересоваността и на евентуалните грешни решения на хората.

Заедно с това спешно трябва да се извърши реформа и в държавното осигуряване, където е очевидно, че доверието е загубено. Всички сме чували мнението на много хора, че няма защо да се осигуряват, тъй като надали ще доживеят до пенсия, а дори и това да се случи, доходът, който ще получават, ще е мизерен. Натискът за увеличаване на осигурителните вноски вече започна, изказване за това направи министър Калфин. Аз бих подходил по по-нестандартен начин. Може да се помисли например за рязко покачване на размера на данък обществено осигуряване (с до 10 пункта) едновременно с пълното премахване на данък общ доход. Чисто математически промяната и за данъкоплатците, и за фиска ще е нулева. Обаче НОИ ще покрие огромна част от дефицита си, като няма да се налага да получава многомилиардна субсидия от централния бюджет. Наличието на достатъчно собствени приходи практически ще спре приказките, че НОИ е фалирал, и вероятно ще повиши доверието в системата в някаква степен. Разбира се, няма как да минем и без рязкото ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране, както и без поощряване на по-късното пенсиониране. Можем да помислим и за прехвърляне в Сребърния фонд на дялове и акции от останалите държавни компании, така че той да получава средства от дивиденти и евентуална бъдеща приватизация.

Иначе най-сигурният начин за решаване на проблема с пенсиите е рязко увеличаване на броя на работещите. Това обаче може да стане само ако сложим в ред икономиката на страната и заплатите станат привлекателни за българите, които живеят в чужбина, или за привличане на гастарбайтери. Помним, че преди кризата от 2008 г. се обсъждаше внос на работници от страни като Виетнам, така че вероятно в бъдеще това също може да бъде опция. Засега обаче положението е предкатастрофално и то изисква смели и нестандартни решения.

Статията е допълнена и променена в 11.13 ч.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истинският стрес тест Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 1323 прочитания

БНБ до дни ще обяви как ще третира просрочията вследствие на мерките срещу вируса 1 БНБ до дни ще обяви как ще третира просрочията вследствие на мерките срещу вируса

Решението трябва да даде облекчения за банките, базирани на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган

25 мар 2020, 2108 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Последният печатар

В опит да победи дефлацията ЕЦБ се присъедини към играта на останалите да изкупуват облигации на пазарите

Още от Капитал
По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10