Последният печатар

На фона на изливащите се по страниците на вестниците трилиони от 2008 г. обявената от Европейската централна банка инжекция от 60 млрд. прясно напечатани евро месечно не звучи шокирано. Но ако искате да разберете мащаба на интервенцията, си помислете, че това е приблизително 1.5 пъти БВП на България. Или за обявените минимум година и половина на quantitative easing (QE), какъвто е евфемизмът за изкупуването за книжа на вторичния пазар, ЕЦБ ще създаде от нищото това, което българската икономика произвежда за 27 години.

Макар и мащабна, намесата на централната банка няма никаква гаранция, че ще постигне целите си - да измъкне икономиката на еврозоната от тинята на дефлацията и да даде начален тласък за растеж. Според привържениците на опитите с монетарни инструменти да се направлява икономиката, решението идва твърде късно и е твърде недостатъчно. Докато САЩ, Великобритния и Япония бързо предадоха ортодоксалните ценности на централните банкери и започнаха с печатането още в острата фаза на световната криза, заради сложните политически игри в блока от вече 19 държави на ЕЦБ й трябваха години да си осигури политически гръб. Време, през което дисблансите между еропейските страни се усилиха още повече, а дълговите кризи в южната периферия едва не разкъсаха съюза. И въпреки това размерът на инжекцията от малко над 1 трлн. евро като процент от БВП е около 1/3 от това, което САЩ и Великобритания предприеха навремето.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Но по-страшното, след като вече и последната голяма централна банка се включи в масовото печатане, е пълната липса на идея кога и как ще може да се излезе от тази фаза. Явната цел на упражнението навсякъде по света е парите да стигнат до реалната икономика и да я раздвижат. Скритата - на много места е да обезценят валутата си и да стимулират износа си, като откраднат малко растеж за сметка на съседите си. Но реалността е, че неизвестно каква огромна част от парите просто отиват в създаването на нови балони, чието спукване може много да боли.

С германски шрифт

Задачата на ЕЦБ в никакъв случай не е лесна. С един лост тя трябва да управлява машина, при която едни страни се финансират на 7-8%, докато други при нива, близки до 0%, а краткосрочно дори и инвеститорите са склонни да им плащат, за да съхраняват парите им в техни книжа. А освен това цялата система се ръководи не от най-икономически ефективното, а от политически постижимото в пъзела от политически лобита, чрез които Германия и Холандия и всички на север от нея се опитват да не позволят трансфер на юг. От една страна, заради чисто моралното си чувство за справедливост, а от друга - за да запазят малкото пазарни стимули не само за Гърция и компания, но и за Франция, да правят реформи и да стават по ефективни.



На този фон решението на ЕЦБ очевидно дава глътка въздух от натиска на пазарите. Когато през март централната банка започне да изкупува държавни облигации, тя ще направи живота на правителствата по-лесен, като те ще могат да се финансират по-евтино. Затова и Германия, макар на вид да хвърля кърпата и да се предава след дългогодишните си принципни обструкции срещу QE, тя все пак е успяла да го подправи поне малко по свой вкус.

Покупките ще са пропорционални на квотите на страните в ЕЦБ. Така се подсигурява, че програмата няма да се използва да се търси фискален вместо монетарен ефект, като напечатаните пари отидат за спасяване на правителства. Така, тъй като квотата на Германия е най-голяма, около 1/4 от интервенцията ще отиде в Bund-овe, които най-малко имат нужда от това. Вече двугодишните германски ДЦК се търгуват на -0.18% доходност, петгодишните са около нулата, а при покупки от 15 млрд. евро месечно няма да е чудно германското правителство да има възможност да се финансира отрицателно и с дългосрочни книжа. А същевременно борещите се да балансират бюджета си и да не влязат в дефлационна спирала страни от южната периферия като Гърция и Кипър може да останат напълно изхвърлени от покупките. Друг момент е, че 80% ще бъдат изкупувани от националните централни банки и рискът от загуби ще си остава в тях.

Така Германия донякъде постига целите си да не позволи размиване на риска в целия съюз, но опасността е да разтвори още повече пропастта между Севера и Юга. А същевременно и на домашния фронт това въобще не изглежда като победа и има доста критични гласове, че се отваря бутилката, без да се знае точно какъв дух ще излезе от нея. И те може би имат основание.

Без епилог

Дни преди решението бившият главен икономист на Банката за международни разплащания Уилям Уайт предупреди пред The Telegraph, че масовото прегръщане на QE от банките е "модна безсмислица" и че аргументите, че САЩ и Великобритания растат по-бързо, защото са го предприели по-рано, объркват, виждат несъществуваща причинно-следствена връзка. "Натрупват се сериозни странични ефекти и не знаем какво ще се случи, когато се опитат да обърнат стореното", предупреждава той, а гласът му е от тези, които се слушат като един от предреклите доста точно кризата в годините преди фалита на Lehman Brothers.

Пазарите, разбира се, са радостни да се къпят известно време в дъжд от евтина ликвидност. Икономическите анализатори могат да почнат да слагат залози дали ходът на Драги ще даде желаните резултати. Едно обаче е сигурно - ЕЦБ изигра един от последните си силни козове. Спрямо две години по-рано когато разпадът на еврозоната звучеше като реалистичен сценарий, не се е променило чак толкова много. Просто плавно, а от четвъртък и напълно ЕЦБ се присъедини към другите централни банки, които буквално пътуват във времето, като с действията си купуват от бъдещия растеж. Всички отказват да погледнат проблема в очите и да отпишат лошите дългове сега. Вместо това те се препакетират в нови и нови форми от балансите на банките отиват в правителствата, а оттам някъде другаде. Малко прилича на това да надуваш спукан балон - не е невъзможно, но все някога ще трябва да си поемеш дъх.