Последният печатар

Последният печатар

В опит да победи дефлацията ЕЦБ се присъедини към играта на останалите да изкупуват облигации на пазарите

Николай Стоянов
4856 прочитания

© KAI PFAFFENBACH


На фона на изливащите се по страниците на вестниците трилиони от 2008 г. обявената от Европейската централна банка инжекция от 60 млрд. прясно напечатани евро месечно не звучи шокирано. Но ако искате да разберете мащаба на интервенцията, си помислете, че това е приблизително 1.5 пъти БВП на България. Или за обявените минимум година и половина на quantitative easing (QE), какъвто е евфемизмът за изкупуването за книжа на вторичния пазар, ЕЦБ ще създаде от нищото това, което българската икономика произвежда за 27 години.

Макар и мащабна, намесата на централната банка няма никаква гаранция, че ще постигне целите си - да измъкне икономиката на еврозоната от тинята на дефлацията и да даде начален тласък за растеж. Според привържениците на опитите с монетарни инструменти да се направлява икономиката, решението идва твърде късно и е твърде недостатъчно. Докато САЩ, Великобритния и Япония бързо предадоха ортодоксалните ценности на централните банкери и започнаха с печатането още в острата фаза на световната криза, заради сложните политически игри в блока от вече 19 държави на ЕЦБ й трябваха години да си осигури политически гръб. Време, през което дисблансите между еропейските страни се усилиха още повече, а дълговите кризи в южната периферия едва не разкъсаха съюза. И въпреки това размерът на инжекцията от малко над 1 трлн. евро като процент от БВП е около 1/3 от това, което САЩ и Великобритания предприеха навремето.

Но по-страшното, след като вече и последната голяма централна банка се включи в масовото печатане, е пълната липса на идея кога и как ще може да се излезе от тази фаза. Явната цел на упражнението навсякъде по света е парите да стигнат до реалната икономика и да я раздвижат. Скритата - на много места е да обезценят валутата си и да стимулират износа си, като откраднат малко растеж за сметка на съседите си. Но реалността е, че неизвестно каква огромна част от парите просто отиват в създаването на нови балони, чието спукване може много да боли.

С германски шрифт

Задачата на ЕЦБ в никакъв случай не е лесна. С един лост тя трябва да управлява машина, при която едни страни се финансират на 7-8%, докато други при нива, близки до 0%, а краткосрочно дори и инвеститорите са склонни да им плащат, за да съхраняват парите им в техни книжа. А освен това цялата система се ръководи не от най-икономически ефективното, а от политически постижимото в пъзела от политически лобита, чрез които Германия и Холандия и всички на север от нея се опитват да не позволят трансфер на юг. От една страна, заради чисто моралното си чувство за справедливост, а от друга - за да запазят малкото пазарни стимули не само за Гърция и компания, но и за Франция, да правят реформи и да стават по ефективни.

На този фон решението на ЕЦБ очевидно дава глътка въздух от натиска на пазарите. Когато през март централната банка започне да изкупува държавни облигации, тя ще направи живота на правителствата по-лесен, като те ще могат да се финансират по-евтино. Затова и Германия, макар на вид да хвърля кърпата и да се предава след дългогодишните си принципни обструкции срещу QE, тя все пак е успяла да го подправи поне малко по свой вкус.

Покупките ще са пропорционални на квотите на страните в ЕЦБ. Така се подсигурява, че програмата няма да се използва да се търси фискален вместо монетарен ефект, като напечатаните пари отидат за спасяване на правителства. Така, тъй като квотата на Германия е най-голяма, около 1/4 от интервенцията ще отиде в Bund-овe, които най-малко имат нужда от това. Вече двугодишните германски ДЦК се търгуват на -0.18% доходност, петгодишните са около нулата, а при покупки от 15 млрд. евро месечно няма да е чудно германското правителство да има възможност да се финансира отрицателно и с дългосрочни книжа. А същевременно борещите се да балансират бюджета си и да не влязат в дефлационна спирала страни от южната периферия като Гърция и Кипър може да останат напълно изхвърлени от покупките. Друг момент е, че 80% ще бъдат изкупувани от националните централни банки и рискът от загуби ще си остава в тях.

Така Германия донякъде постига целите си да не позволи размиване на риска в целия съюз, но опасността е да разтвори още повече пропастта между Севера и Юга. А същевременно и на домашния фронт това въобще не изглежда като победа и има доста критични гласове, че се отваря бутилката, без да се знае точно какъв дух ще излезе от нея. И те може би имат основание.

Без епилог

Дни преди решението бившият главен икономист на Банката за международни разплащания Уилям Уайт предупреди пред The Telegraph, че масовото прегръщане на QE от банките е "модна безсмислица" и че аргументите, че САЩ и Великобритания растат по-бързо, защото са го предприели по-рано, объркват, виждат несъществуваща причинно-следствена връзка. "Натрупват се сериозни странични ефекти и не знаем какво ще се случи, когато се опитат да обърнат стореното", предупреждава той, а гласът му е от тези, които се слушат като един от предреклите доста точно кризата в годините преди фалита на Lehman Brothers.

Пазарите, разбира се, са радостни да се къпят известно време в дъжд от евтина ликвидност. Икономическите анализатори могат да почнат да слагат залози дали ходът на Драги ще даде желаните резултати. Едно обаче е сигурно - ЕЦБ изигра един от последните си силни козове. Спрямо две години по-рано когато разпадът на еврозоната звучеше като реалистичен сценарий, не се е променило чак толкова много. Просто плавно, а от четвъртък и напълно ЕЦБ се присъедини към другите централни банки, които буквално пътуват във времето, като с действията си купуват от бъдещия растеж. Всички отказват да погледнат проблема в очите и да отпишат лошите дългове сега. Вместо това те се препакетират в нови и нови форми от балансите на банките отиват в правителствата, а оттам някъде другаде. Малко прилича на това да надуваш спукан балон - не е невъзможно, но все някога ще трябва да си поемеш дъх.

На фона на изливащите се по страниците на вестниците трилиони от 2008 г. обявената от Европейската централна банка инжекция от 60 млрд. прясно напечатани евро месечно не звучи шокирано. Но ако искате да разберете мащаба на интервенцията, си помислете, че това е приблизително 1.5 пъти БВП на България. Или за обявените минимум година и половина на quantitative easing (QE), какъвто е евфемизмът за изкупуването за книжа на вторичния пазар, ЕЦБ ще създаде от нищото това, което българската икономика произвежда за 27 години.

Макар и мащабна, намесата на централната банка няма никаква гаранция, че ще постигне целите си - да измъкне икономиката на еврозоната от тинята на дефлацията и да даде начален тласък за растеж. Според привържениците на опитите с монетарни инструменти да се направлява икономиката, решението идва твърде късно и е твърде недостатъчно. Докато САЩ, Великобритния и Япония бързо предадоха ортодоксалните ценности на централните банкери и започнаха с печатането още в острата фаза на световната криза, заради сложните политически игри в блока от вече 19 държави на ЕЦБ й трябваха години да си осигури политически гръб. Време, през което дисблансите между еропейските страни се усилиха още повече, а дълговите кризи в южната периферия едва не разкъсаха съюза. И въпреки това размерът на инжекцията от малко над 1 трлн. евро като процент от БВП е около 1/3 от това, което САЩ и Великобритания предприеха навремето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Печатане на пари с цел подхранване на затлъстялата, нереформирана икономика? Това не се ли наричаше "японски сценарий"?

  • 2
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#1] от "cinik":

    Какви са основните проблеми на европейската икономика според теб и какво тярбва да се промени/реформира ?

  • 3
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Твърди се че ЕЦБ ще започне да изкупува не толкова ДЦК колкото банкови бонове и това е скрит баилоут за да се налее ликвидност в банките, да се увеличи кредитирането и да се спре цунамито от евентуален Grexit.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    На всяка забатачена икономика проблемът е един и същи - че потребява повече, отколкото произвежда.

  • 5
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#4] от "cinik":

    А на какво се дължи това:
    -прекалено големи регулации,ограничения и лицензи за бизнеса
    -неефективна образователна сиситема
    -Голяма корупция
    -Високи данъци
    ...........................................................
    Друго ?

  • Dreadlord

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    Ако просто се премахнат зловещо високите акцизи върху горивата, икономиката ще подскокне. Ако се намали бюрократичната намеса на държавите в икономиката до около 20-25%, подскокът ще е още по-значим. Вместо да се вземат реални мерки, големите групи олигофрени дават пари за напълно безсмислени неща и на напълно незаслужили хора. Социалните помощи, например, трябва да са в натура - редят се на казана с боба и това е - за какво са им на социално слабите пари? Защо се дават субсидии - за каквото и да било? Субсидира ли се, значи самото нещо не си струва - разхищение. Най-гнусното на тия активни парични политики е, че малцина близо до източника се облажват, а всички останали плащат като попове. Трябва да се премахне монополът на централното банкиране за да има просперитет - щото сега явно няма.

  • 7
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#6] от "Lord Dreadfort":

    Абсолютно съм съгласен с вас-да добавя и намалвяване на ДДС-то до достигане на нивата в Хонг Конг или швейцария-5-7 %(това доста оскъпява стоките).
    За съжаление,ролята на политицте не е да се грижат за икономиката и просперитета на гражданите,а да си напълнят собствените джобове и да си осигорят гласоподаватели(най често със субсидии и социални помощи).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход