С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 23 яну 2015, 15:04, 4040 прочитания

Последният печатар

В опит да победи дефлацията ЕЦБ се присъедини към играта на останалите да изкупуват облигации на пазарите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Когато заваляха пари

Какво означава програмата на ЕЦБ за покупки на държавен дълг на вторичния пазар и как тя ще се отрази на България

6 мар 2015

Летящият швейцарец

Скокът на франка след шокиращия ход на централната банка в Берн отекна силно в Източна Европа

23 яну 2015

ЕЦБ започва да печата пари

Институцията ще изкупува ДЦК по 60 млрд. евро на месец в опит да пребори дефлацията и стагнацията

22 яну 2015

Печатането на пари от ЕЦБ ще изисква компромиси

Рисковете вероятно ще бъдат прехвърлени върху националните централни банки

19 яну 2015

Европейският съд постанови, че ЕЦБ може законно да купува държавен дълг

Плановете на централната банка да изкупува ДЦК и де факто да печата пари, не противоречат на европейското право

14 яну 2015

Еврозоната изпадна в дефлация

ЕЦБ вероятно ще прибегне до печатане на пари още през януари

7 яну 2015

ЕЦБ ще изчака догодина за количествените облекчения

Банката намали очакванията си за ръста на иномиката на еврозоната за 2015 г.

7 дек 2014

ЕЦБ може да изкупува държавни облигации догодина

Стъпките ще бъдат предприети, ако сегашните мерки не постигнат желания ефект

27 ное 2014
На фона на изливащите се по страниците на вестниците трилиони от 2008 г. обявената от Европейската централна банка инжекция от 60 млрд. прясно напечатани евро месечно не звучи шокирано. Но ако искате да разберете мащаба на интервенцията, си помислете, че това е приблизително 1.5 пъти БВП на България. Или за обявените минимум година и половина на quantitative easing (QE), какъвто е евфемизмът за изкупуването за книжа на вторичния пазар, ЕЦБ ще създаде от нищото това, което българската икономика произвежда за 27 години.

Макар и мащабна, намесата на централната банка няма никаква гаранция, че ще постигне целите си - да измъкне икономиката на еврозоната от тинята на дефлацията и да даде начален тласък за растеж. Според привържениците на опитите с монетарни инструменти да се направлява икономиката, решението идва твърде късно и е твърде недостатъчно. Докато САЩ, Великобритния и Япония бързо предадоха ортодоксалните ценности на централните банкери и започнаха с печатането още в острата фаза на световната криза, заради сложните политически игри в блока от вече 19 държави на ЕЦБ й трябваха години да си осигури политически гръб. Време, през което дисблансите между еропейските страни се усилиха още повече, а дълговите кризи в южната периферия едва не разкъсаха съюза. И въпреки това размерът на инжекцията от малко над 1 трлн. евро като процент от БВП е около 1/3 от това, което САЩ и Великобритания предприеха навремето.

Но по-страшното, след като вече и последната голяма централна банка се включи в масовото печатане, е пълната липса на идея кога и как ще може да се излезе от тази фаза. Явната цел на упражнението навсякъде по света е парите да стигнат до реалната икономика и да я раздвижат. Скритата - на много места е да обезценят валутата си и да стимулират износа си, като откраднат малко растеж за сметка на съседите си. Но реалността е, че неизвестно каква огромна част от парите просто отиват в създаването на нови балони, чието спукване може много да боли.

С германски шрифт

Задачата на ЕЦБ в никакъв случай не е лесна. С един лост тя трябва да управлява машина, при която едни страни се финансират на 7-8%, докато други при нива, близки до 0%, а краткосрочно дори и инвеститорите са склонни да им плащат, за да съхраняват парите им в техни книжа. А освен това цялата система се ръководи не от най-икономически ефективното, а от политически постижимото в пъзела от политически лобита, чрез които Германия и Холандия и всички на север от нея се опитват да не позволят трансфер на юг. От една страна, заради чисто моралното си чувство за справедливост, а от друга - за да запазят малкото пазарни стимули не само за Гърция и компания, но и за Франция, да правят реформи и да стават по ефективни.



На този фон решението на ЕЦБ очевидно дава глътка въздух от натиска на пазарите. Когато през март централната банка започне да изкупува държавни облигации, тя ще направи живота на правителствата по-лесен, като те ще могат да се финансират по-евтино. Затова и Германия, макар на вид да хвърля кърпата и да се предава след дългогодишните си принципни обструкции срещу QE, тя все пак е успяла да го подправи поне малко по свой вкус.

Покупките ще са пропорционални на квотите на страните в ЕЦБ. Така се подсигурява, че програмата няма да се използва да се търси фискален вместо монетарен ефект, като напечатаните пари отидат за спасяване на правителства. Така, тъй като квотата на Германия е най-голяма, около 1/4 от интервенцията ще отиде в Bund-овe, които най-малко имат нужда от това. Вече двугодишните германски ДЦК се търгуват на -0.18% доходност, петгодишните са около нулата, а при покупки от 15 млрд. евро месечно няма да е чудно германското правителство да има възможност да се финансира отрицателно и с дългосрочни книжа. А същевременно борещите се да балансират бюджета си и да не влязат в дефлационна спирала страни от южната периферия като Гърция и Кипър може да останат напълно изхвърлени от покупките. Друг момент е, че 80% ще бъдат изкупувани от националните централни банки и рискът от загуби ще си остава в тях.

Така Германия донякъде постига целите си да не позволи размиване на риска в целия съюз, но опасността е да разтвори още повече пропастта между Севера и Юга. А същевременно и на домашния фронт това въобще не изглежда като победа и има доста критични гласове, че се отваря бутилката, без да се знае точно какъв дух ще излезе от нея. И те може би имат основание.

Без епилог

Дни преди решението бившият главен икономист на Банката за международни разплащания Уилям Уайт предупреди пред The Telegraph, че масовото прегръщане на QE от банките е "модна безсмислица" и че аргументите, че САЩ и Великобритания растат по-бързо, защото са го предприели по-рано, объркват, виждат несъществуваща причинно-следствена връзка. "Натрупват се сериозни странични ефекти и не знаем какво ще се случи, когато се опитат да обърнат стореното", предупреждава той, а гласът му е от тези, които се слушат като един от предреклите доста точно кризата в годините преди фалита на Lehman Brothers.

Пазарите, разбира се, са радостни да се къпят известно време в дъжд от евтина ликвидност. Икономическите анализатори могат да почнат да слагат залози дали ходът на Драги ще даде желаните резултати. Едно обаче е сигурно - ЕЦБ изигра един от последните си силни козове. Спрямо две години по-рано когато разпадът на еврозоната звучеше като реалистичен сценарий, не се е променило чак толкова много. Просто плавно, а от четвъртък и напълно ЕЦБ се присъедини към другите централни банки, които буквално пътуват във времето, като с действията си купуват от бъдещия растеж. Всички отказват да погледнат проблема в очите и да отпишат лошите дългове сега. Вместо това те се препакетират в нови и нови форми от балансите на банките отиват в правителствата, а оттам някъде другаде. Малко прилича на това да надуваш спукан балон - не е невъзможно, но все някога ще трябва да си поемеш дъх.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

24 октомври 2018 г.
Sofia Event Center

capital.bg/hrforum

HR and Leadership Forum: Management 4.0



  • Как да привлечем точните таланти с помощта на креативни подходи, нови технологии и изкуствен интелект?
  • Как да развиваме хората в екипа си “в крак” с новите тенденции и подходи в сферата на обученията?
  • Кои са факторите, които правят хората щастливи на работното им място и какво и как да направим, за да ги осигурим?
  • Какво прави лидерите лидери?
  • Как да развием култура на иновативност и предприемачество и кои от новите стартъп модели (не) работят?

capital.bg/hrforum

Прочетете и това

"Алианц България" вече предлага ексклузивно застраховки в мрежата на Уникредит Булбанк "Алианц България" вече предлага ексклузивно застраховки в мрежата на Уникредит Булбанк

Партньорството между двете компании е част от регионален проект за Централна и Източна Европа

16 окт 2018, 1269 прочитания

ОББ насочва още 115 млн. евро по програма InnovFin към малки и средни компании 1 ОББ насочва още 115 млн. евро по програма InnovFin към малки и средни компании

Това е второто споразумение, което банката сключва с Европейския инвестиционен фонд по програмата

11 окт 2018, 2272 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Еврото достигна 11-годишно дъно

Пазарите реагиртат позитивно на решението на ЕЦБ да печата пари

Без Спас Русев в InterContinental

Спас Русев е излязъл като собственик в хотел InterContiental и вече контролът е еднолично в "Галакси инвестмънт груп"

Данък "Добра заплата"

Максималният осигурителен праг нараства с 15% до 3 хил. лв., което ще удари работещите в ИТ сектора

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Иън Макюън, писател: Властта все повече валидизира насилието

Макюън, един от големите белетристи в съвременната литература, е гост на фестивала Cinelibri

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Президентът наложи десето вето, България е 51-ва по конкурентоспособност

Емисия

DAILY @7PM // 17.10.2018 Прочетете