Решението на ЕЦБ зарадва пазарите

"Това е абсолютно необходимо за съхранение на перспективите за средносрочен икономически просперитет. Програмата няма да осигури този просперитет, а само ще създаде условия за него." Марк Карни, управител на Bank of England  "Съгласен съм, че има предимства, но и рисковете не са незначителни. Колкото по-голям е обемът на такива операции, толкова по-големи са и проблемите с евентуални странични ефекти." Евалд Новотни, член на управителния съвет на ЕЦБ   "Независимо от това какво прави ЕЦБ, не трябва да подценяваме факта, че реалният растеж трябва да се основава на условия, осигурени от политиците." Ангела Меркел, канцлер на Германия

Макар да беше очаквано, решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне печатане на пари доведе до вълна от оптимизъм на европейските и световните капиталови пазари. Решението беше приветствано и от Международния валутен фонд (МВФ) и европейските политически лидери, но повечето коментари включват предупреждения, че това само по себе си няма да е достатъчно за справяне с предизвикателствата пред реалната икономика.

Пазарен ентусиазъм, очакван удар за еврото

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След обявяване на решението в четвъртък всички големи пазари е Европа отбелязаха ръст, като тенденцията се задържа и в петък. Акциите поскъпнаха и на борсите в развиващи се икономики като Унгария, Полша, Румъния и Турция. Оптимизмът се пренесе и на пазарите в Азия и Северна Америка, които също излязоха на зелено. Доходността по германските държавни ценни книжа с падеж от 10 и 30 години спадна съответно до 0.317% и 0.97%, а основният индекс на франкфуртската борса DAX достигна нови исторически рекорди. Испания и Италия също се радват на понижени разходи за финансиране, като доходността по техните десетгодишни книжа спадна съответно до 1.297% и 1.459%. Инвеститорите повишиха търсенето и на ДЦК от Великобритания, скандинавските държави и САЩ, като доходността по щатските 10-годишни облигации спадна до 1.7820%.

Заявлението, че от март ЕЦБ ще започне да налива по 60 млрд. евро всеки месец във финансовите пазари на еврозоната, доведе до очакван срив на единната валута до 11-годишно дъно. По време на търговията в петък еврото спадна до 1.1229 долара, което е най-ниското ниво от август 2003 г. Единната валута се обезценява вече шест поредни седмици, което се е случвало последно в средата на 2010 г. Анализаторите от Morgan Stanley понижиха прогнозата си за курса на единната валута, като вече очакват той да е 1.05 долара в края на годината. Обезценяването на еврото е основният ефект, който ЕЦБ цели с печатането на пари. Слабата валута оскъпява вносните стоки, което подкрепя инфлацията, като същевременно прави произведените стоки в еврозоната по-изгодни за износ, което трябва да стимулира производството.

Според главния пазарен стратег на Goldman Sachs Питър Опенхаймер мерките на ЕЦБ ще осигурят дългосрочна подкрепа за цените на акциите. "Дефлационният риск направи Европа да изглежда непривлекателна за много инвеститори. Намаляването на този риск може да има голяма възвращаемост при сегашните цени и ние вярваме, че няма да изисква много усилия, за да се преобърне паричният кръг в позитивен поне за известно време", заявява той, цитиран от Wall Street Journal.



Пазарите са особено ентусиазирани заради отворения характер на програмата. Макар засега да се предвижда покупките да продължат до септември 2016 г., президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че тази политика ще се поддържа, докато не се установи устойчива промяна на инфлацията в съответствие със заложените от банките цели. ЕЦБ цели да поддържа инфлация от малко под 2% на годишна база, но през декември еврозоната изпадна в дефлация за пръв път от 2009 г.

С едно наум

Извън финансовите пазари реакциите също са положителни, но оптимизмът е по-умерен. Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси коментира пред германското издание Handelsblatt, че според него решението на ЕЦБ е в интерес на еврозоната като цяло, тъй като трябва да се предотврати изпадането в дефлация. Той обаче добавя, че въпреки това е "абсолютно необходимо" да се продължат структурните реформи в страните от региона. Ръководителят на Bank of England Марк Карни от своя страна отбелязва, че програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ полага основите за подобрение на европейската икономика. "Това е абсолютно необходимо за съхранение на перспективите за средносрочен икономически просперитет. Програмата няма да осигури този просперитет, а само ще създаде условия за него", отбелязва той, цитиран от Reuters. Коментарите на Карни последваха по-ранното изявление на британския министър на финансите Джордж Озбърн, който също приветства решението на ЕЦБ, но предупреди, че това няма да бъде достатъчно. "Мисля, че това е добре дошло действие от страна на ЕЦБ, но действията на централната банка са необходими, но не и достатъчни за възстановяването на Европа", изтъкна министърът пред Bloomberg.

Един от членовете на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни коментира, че той лично не подкрепя решението, тъй като е било по-добре първо да се изчака ефектът от предприетите през миналата година мерки за стимулиране, преди да се "изстреля последният куршум, с който банката разполага". "Съгласен съм, че има предимства, но и рисковете не са незначителни. Колкото по-голям е обемът на такива операции, толкова по-големи са и проблемите с евентуални странични ефекти. Такива ефекти могат да произтекат от наливането на прекалено много ликвидност. Вече имаме негативни лихвени нива в някои сектори. Това определено не е желано развитие в дългосрочен аспект", предупреждава той. Според Новотни основният въпрос е в това доколко паричната политика сама по себе си може да се справи с икономическата слабост.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард също смята, че мерките на ЕЦБ би трябвало да стимулират икономиката на еврозоната, но няма да са достатъчни сами по себе си. "Нуждаем се от дълбоки структурни реформи, които ще повишат конкурентоспособността", изтъква тя. Германският Канцлер Ангела Меркел, чиято страна е най-активният противник на решението на ЕЦБ да предприеме печатане на пари, предупреди другите европейски лидери, че не трябва да забавят икономическите реформи. "Независимо от това какво прави ЕЦБ, не трябва да подценяваме факта, че реалният растеж трябва да се основава на условия, осигурени от политиците", заяви тя по време на световния икономически форум в Давос. Според нея правителствата трябва да действат дори още по-решително за реформиране на икономиките си, тъй като решението на централната банка им осигурява повече време.

Една от най-проблемите държави по отношение на икономическите реформи остава Гърция. Проблемите на страната се влошиха заради силното изтичане на капитали от четирите най-големи банки в страната в навечерието на парламентарните избори. Макар да се предвижда изкупуване на ценни книжа само с инвестиционен рейтинг, Гърция също може да бъде включена в програмата на ЕЦБ при определени условия. Според члена на управителния съвет на банката Игнасия Виско е възможно гръцките държавни облигации да бъдат включени в програмата през юни.