Доходността на всички пенсионни фондове за последните 24 месеца е в рамките, определени от Комисията за финансов надзор (КФН), стана ясно от съобщение на регулаторната институция. Нито една осигурителна схема няма резултат под минималната граница, която се определя от КФН, няма и такива, които прехвърлят максимално допустимата доходност.
От 5% нагоре
Средният едногодишен резултат на най-масовите универсални фондове е 5.12%, а на професионалните е 5.32%. Универсалните схеми са задължителни за всички, родени след 31.12.1959 г., но с последните законови промени се предвижда работещите да могат по желание да се осигуряват само в държавната система, т.е. парите им да са в Сребърния фонд. За последните три години държавният фонд доходност няма, така че който избере този вариант, няма да получава печалбата, която частните фондове отчитат от инвестиции. Един от аргументите за законовите промени беше настояването, че пенсионните фондове имат ниска доходност, която дори е отрицателна, ако се сложи инфлацията.
Дългосрочна инвестиция
Данните на КФН са изчислени на база 24-месечен период и показват годишната доходност за това време. Логиката да се взема по-дълъг период е дългосрочната стратегия на пенсионните фондове – те не са спекулативни инвеститори и трябва да осигуряват печалба за десетки години на осигуряване, преди да започнат да изплащат пенсии. Тъй като с най-малко инвестиционни ограничения са доброволните фондове, в момента те имат и най-висока средна доходност – 6.4%. Обичайно те инвестират по-голяма част от активите си в рискови инструменти в сравнение със задължителните фондове, така в периоди на борсов подем и печалбите им са по-големи.
Доброволните фондове нямат горна и долна граница на доходността. За универсалните и професионалните резултатът трябва да е поне колкото е минимално определената доходност – в противен случай дружеството трябва да допълни разликата с пари от резервите си. Обратно – ако се надмине горната граница, печалбата над нея се заделя за резерви, припомнят от КФН.
Доходността на всички пенсионни фондове за последните 24 месеца е в рамките, определени от Комисията за финансов надзор (КФН), стана ясно от съобщение на регулаторната институция. Нито една осигурителна схема няма резултат под минималната граница, която се определя от КФН, няма и такива, които прехвърлят максимално допустимата доходност.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
7 коментара
Данните са добри, сега остава и да са верни.
цветя и рози. Докато няма съпътстваща независима оценка на поне още две чуждестранни институции не вярвам!
Развитието на казуса КТБ показа, че отчетите могат да се стъкмяват перфектно.
И тъй като на стихиен регулатор като КФН на Мавродиев доверие не може да има, няма как и някакви обобщени резултати за "фондовеТЕ" да внушават сигурност.
Определено има сигурни фондове, има и пирамиди. Като че ли границата отново, както при банките, върви по линията български/чужди собственици.
И къде е КФН да я очертае?
Госпожо Николаева, информацията в тази статия е почти кръгла нула.
1. Срок 24 месеца е смешно кратък за оценка доходността на пенсионни фондове. КФН го използва само за да сметне минималната доходност. Тя съставлява 60% от определената средна доходност за 24 месеца или с 3 процентни пункта по-малка от средната - което от двете числа е по-малко.
2. Никъде не казвате, че става дума за НОМИНАЛНА доходност. Много по-информативно ще бъде ако се даде РЕАЛНАТА доходност, която се изчислява като полученият резултат за номиналната доходност за периода се коригира по определена формула с темпа на
инфлация за същият период.
3. Не казвате нищо и за Коефициентът на Шарп (Sharpe ratio). Показател който съпоставя постигнатата доходност от управлението на инвестиционен портфейл и поетия риск за постигане на тази доходност. При конструиране на показателя е залегнало схващането, че е оправдано инвестиционен риск да се поема само за реализиране на доходност, превишаваща т.нар. безрискова доходност. Математически коефициентът на Шарп представлява отношение на постигнатата доходност над безрисковата (т.нар. рискова премия) към стандартното отклонение на доходността, т.е. коефициентът на Шарп показва размера на полученото възнаграждение (рискова премия) за единица поет риск. При сравняване на два фонда с различни стойности на коефициента на Шарп, фондът с по-висока стойност на коефициента осигурява по-висока доходност за единица риск.
При определяне на инвестиционните резултати на пенсионните
фондове за безрискова доходност се приема стойността на индекса Eonia (ефективен лихвен процент по овърнайт депозити в евро), който се изчислява и обявява ежедневно от Европейската централна банка.
Те поне имат доходност, за разлика от НОИ,която е в абсолютен дефицит и фалит, ако не успее да източи частните фондове.
До коментар [#5] от "felipeeee":
Да бе, да... Тиа пирамиди е много по-вероятно да пукнат доста преди държавата... или с тия такси да те оставят без 40% след години шаранлък.
Да не си меринджей на фонд? ;)
Те фондовете утре ще предложат и да не плащат и пенсии, а да си ги поеме държавата. За тях да останат само чистите приходи и възможностите за крадене и никакви, ама никакви разходи.
Аз пък ще предложа да се забранят със закон всякакви пенсионни пирамиди, било то - ЧПФ-та - Частни Пирамидални Фондове било то УПФ - Узаконени Пирамидални Форми, било ДПФ - Далавераджийски Пирамидални Форми, било ППФ-та - Престъпно Пирамидални Фондове и всякаква там псевдо-финансова измет барабар с меринджеите им.....