Доходността на всички пенсионни фондове е над минималната

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Daily Смаляване

Доходността на всички пенсионни фондове за последните 24 месеца е в рамките, определени от Комисията за финансов надзор (КФН), стана ясно от съобщение на регулаторната институция. Нито една осигурителна схема няма резултат под минималната граница, която се определя от КФН, няма и такива, които прехвърлят максимално допустимата доходност.

От 5% нагоре

Средният едногодишен резултат на най-масовите универсални фондове е 5.12%, а на професионалните е 5.32%. Универсалните схеми са задължителни за всички, родени след 31.12.1959 г., но с последните законови промени се предвижда работещите да могат по желание да се осигуряват само в държавната система, т.е. парите им да са в Сребърния фонд. За последните три години държавният фонд доходност няма, така че който избере този вариант, няма да получава печалбата, която частните фондове отчитат от инвестиции. Един от аргументите за законовите промени беше настояването, че пенсионните фондове имат ниска доходност, която дори е отрицателна, ако се сложи инфлацията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Дългосрочна инвестиция

Данните на КФН са изчислени на база 24-месечен период и показват годишната доходност за това време. Логиката да се взема по-дълъг период е дългосрочната стратегия на пенсионните фондове – те не са спекулативни инвеститори и трябва да осигуряват печалба за десетки години на осигуряване, преди да започнат да изплащат пенсии. Тъй като с най-малко инвестиционни ограничения са доброволните фондове, в момента те имат и най-висока средна доходност – 6.4%. Обичайно те инвестират по-голяма част от активите си в рискови инструменти в сравнение със задължителните фондове, така в периоди на борсов подем и печалбите им са по-големи.

Доброволните фондове нямат горна и долна граница на доходността. За универсалните и професионалните резултатът трябва да е поне колкото е минимално определената доходност – в противен случай дружеството трябва да допълни разликата с пари от резервите си. Обратно – ако се надмине горната граница, печалбата над нея се заделя за резерви, припомнят от КФН.