Големите банки пораснаха след КТБ

Големите банки пораснаха след КТБ

Депозитите и печалбите се концентрираха в институциите с чужди собственици

Мария Иванова
23875 прочитания

Все така замръзнало кредитиране, растящи разходи за обезценки, минимален ръст на нетните лихвени доходи и свиване на постъпленията от такси и комисиони. На този фон банките в България успяха да приключат 2014 г. на печалба, при това доста по-висока от тази за 2013 г. Миналата година обаче беше и доста различна - четвъртата по големина банка затвори, а около 4 млрд. лева депозити от КТБ се преляха към конкуренти. Лятната паника обхвана и втора банка и така се стигна до държавна подкрепа за ПИБ. Но трусовете не са довели до отлив на депозити към края на годината, дори напротив. Ако обобщим: изчезването на КТБ направи големите банки по-големи, като институциите с чужда собственост растат повече от тези с българска.

Печалбите растат

Според данните от надзорната статистика на БНБ за състоянието на банковата система към края на годината общата печалба в сектора за изминалите 12 месеца е 746.3 млн. лв., което представлява ръст от 26% на годишна база. Ако пък от данните се извадят резултатите на Корпоративна търговска банка, която беше поставена под специален надзор в края на юни, а впоследствие БНБ отне лиценза й на 6 ноември, годишният ръст в печалбите достига внушителните 43%. 

Зад силния общ резултат обаче стоят различни индивидуални показатели на отделните 28 опериращи в момента в страната банки. Така например над 73% от общата печалба всъщност е постигната от три големи финансови институции – Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Също както през 2013 г., седем от банките (макар и не точно същите) приключват годината на загуба. Сред тях е дъщерната на КТБ Търговска банка "Виктория", която също беше под специален надзор в продължение на близо половин година. 

Депозитите избират големите

Годината на два пъти пренесе и преразпредели много от спестяванията на фирми и граждани. Първо, през лятото тегленията от КТБ и ПИБ за почти 2 млрд. лв. се върнаха основно в системата, а отчетите за деветмесечието показаха, че средствата отиват основно в банките с чужди собственици. Сега, след изплащането на около 3 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ, данните сочат, че в огромната си част спестяванията са се прелели в двете най-големи институции на пазара по активи - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, чиито привлечени средства от фирми и граждани растат за последната година съответно с 2.1 и 1 млрд. лв. Общият обем на депозитите в ПИБ също расте с малко над 1 млрд. лв. спрямо края на 2013 г., но там увеличението е повлияно съществено от вливането на МКБ Юнионбанк в ПИБ през март 2014 г., а също така в това число влизат и 900 млн. лв. ликвидна подкрепа от държавата. 

С близо милиард (994.8 млн. лв.) са се увеличили и депозитите, привлечени от Сосиете женерал Експресбанк, а по около половин милиард са привлекли Пощенска банка (557.2 млн. лв.) и Банка Пиреос (441.4 млн. лв.). 

Дълъг сън при кредитите

На фона на продължаващото увеличаване на депозитната база в системата банковото кредитиране остава все така около точката на замръзване, като сътресенията през последните месеци съвсем приглушиха традиционно ниския от няколко години насам интерес на компаниите и домакинствата към инвестиции и кредити. Така за изминалите 12 месеца статистиката отчита едва 2% ръст на заемите за бизнеса, а финансирането за физически лица се свива както при потребителските (1.37%), така и при ипотечените (0.81%) кредити.  

Темповете на нарастване на активите на банковата система също се запазват около наблюдаваните напоследък равнища. Като се изключи КТБ, за 2014 г. балансовото число на сектора расте с общо 5.8%, като се увеличава при почти всички финансови институции. Сред по-съществените изключения е "Виктория", където след преминаването през специален надзор беше продадена съществена част от кредитния портфейл, което води до свиване на активите с 52.16% към края на 2014 г. Двуцифрено е понижението и при ПИБ (16.42%), там обаче отново следва да се отчете и това, че при изчисленията в данните за 2013 г. са добавени и тези за активите на МКБ Юнионбанк (близо 1.5 млрд. лв.). Според източници от пазара по време на банковата паника и в последващите месеци ПИБ е губила най-много именно клиенти на Юнионбанк - както при депозититe, така и при кредитите.

Прочистването продължава

За разлика от края на 2013 г. сега данните отново показват свиване в обема на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни). Според публикуваната от БНБ информация в края на 2014 г. техният обем е 9.37 млрд. лв., което е с 5% по-малко спрямо година по-рано. В съпътстващото публикуване на надзорната статистика от БНБ пък посочват, че нетната им стойност, изчислена след приспадане на разходите за обезценки, е 9.41%. За намаляването в обема на необслужваните кредити допринася и активната политика на някои банки през последните близо три години за отписване на заеми, които финансовите институции смятат за несъбираеми. Това свива разходите им за провизии и съответно облекчава балансите им. 

Според банкови анализатори обаче обемът на просрочията може и да се увеличи в следващите месеци. Така например в последната си прогноза анализаторите от италианската Unicredit отбелязват, че след кризата с КТБ може да се очаква затягане на надзора в страната, включително и чрез по-строги правила за класифициране на проблемните заеми. Сигнал в подобна посока преди дни даде и финансовият министър Владислав Горанов, който обяви, че качеството на активите на банките в страната ще бъде подложено на външна одиторска оценка. 

Погледнато напред, случаят с КТБ трябва да дисциплинира сектора и местният надзор от БНБ към нарушителите да се засили. А събраните вече евтино депозити да се превърнат в добри кредити към работещия бизнес.

Все така замръзнало кредитиране, растящи разходи за обезценки, минимален ръст на нетните лихвени доходи и свиване на постъпленията от такси и комисиони. На този фон банките в България успяха да приключат 2014 г. на печалба, при това доста по-висока от тази за 2013 г. Миналата година обаче беше и доста различна - четвъртата по големина банка затвори, а около 4 млрд. лева депозити от КТБ се преляха към конкуренти. Лятната паника обхвана и втора банка и така се стигна до държавна подкрепа за ПИБ. Но трусовете не са довели до отлив на депозити към края на годината, дори напротив. Ако обобщим: изчезването на КТБ направи големите банки по-големи, като институциите с чужда собственост растат повече от тези с българска.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


58 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Депозитите и печалбите се концентрираха в институциите с чужди собственици..."
    И какво се оказа: проблемът бил в българските собственици на банки...

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Нормално, хората вече предпочитат да си държат парите в голяма истинска банка, макар и на по-ниски лихви.

  • 3
    mammita avatar :-(
    mammita

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Хахаха много забавно ми е това с чуждите и българските банки. Я се върнете 7 години назад като чуждите банки майки ги разтресе яко кризата и те не можеха да се вредят за пари от ЕЦБ. Тогава хората ги беше страх от тези банки, защото майките им са зле и ще почнат да прехвърлят пари от тукашните си поделения, за да се спаси майката. Тогава всички ми се надпреварваха да ни обясняват, че то всъщност нямало чужди банки. Всички били български, защото работили по законите на страната. Сега като след проблема с КТБ почнаха всички начело с Левон да се обясняват, че били чужди банки и били мноооого стабилни. Смешно е.
    Кое им е стабилното? "БНП Париба и УниКредит са взели най-големи кредити от ЕЦБ през 2014 г. ... От представената по-горе графика на топ 10 банки, взели най-големи кредити от ЕЦБ през 2014 г., виждаме, че 5 от тях имат свои клонове и представителства в България. Това са БНП Париба, УниКредит, ИНГ Банк, КБС Банк (собственик на СИБАНК). " http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4549002 Пощенска и Алфабанк преди 2 седмици взеха пари от ЕЦБ, защото не спират тегленията на пари в Гърция след победата на Сириза.

    Ама давайте си парите на чуждите банки бе. "Така например над 73% от общата печалба всъщност е постигната от три големи финансови институции – Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка." Еми как да не правт такива печалби при положение, че Уникредит взимат парите на 0,25% лихва и ни ги шитват на по 6-7% и нагоре в България. За това и Левончо прави по 200 млн. лв. печалби всяка година. Слушайте го и му вЕрвайте, че при него много добре спинкат парите ви на смешните му лихвички.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "mammita":

    Глупаво е да си мислите, че някой ще се вслуша във финансови съвети на някоя си във форума. Пък и по това, което чета, не си и заслужава...

  • 5
    mammita avatar :-|
    mammita

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Аз не давам финансови съвети. Просто си изказвам мнението, нали все пак за това е форумът. :)

  • 6
    simo87 avatar :-|
    simo87

    До коментар [#3] от "mammita":

    Да, големите банки заемат парите ни на лихви под 1 %, а кредитите са в пъти по-скъпи - 3-4 % за бизнес, 6-7 % ипотечните, 10 - за потребителските и нагоре за овърдрафт и кредитни карти. А после химика доволно потрива ръчички и обяснява колко е велик, назначеният за банкер инженер химик.

  • 7
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Банките са свръхликвидни.Много депозити,малко търсене,затова лихвите са такива.

  • 8
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    До коментар [#5] от "mammita":

    проблемът на банките българска собственост се състои във факта, че бай Ганю е нетърпелив и източва набързо банката си... както беше през 90-те, така и сега...
    бай Ганю е проблемът - запишете си го в тефтерчето.

  • 9
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    "А събраните вече евтино депозити..."
    .. неуко становище на автора, когато лихвите в Европа са около нулата, а лихвите на много български банки са над 2% - това не е евтино ...

  • 10
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Нали това беше целта на активното мероприятие! Да се разчисти теренът за некадърници като Левон Хампарцумян, Виолина Маринова, Стилиян Вътев и фалиралите гръцки банки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход