Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
117 6 фев 2015, 15:52, 23489 прочитания

Три провала и много лъжи

КФН не вижда, че няколко пенсионни фонда инвестират главно в собствениците си. Какво правим?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Инвестициите на пенсионни фондове в свързани лица

Защо Мавродиев е лично отговорен?

С промени във вътрешния правилник и поредица свои действия председателят стана едноличният заповедник на небанковия сектор

Къде са връзките?

Инвестициите на пенсионни фондове в свързани лица

Оплетени в "невидими" връзки

Инвестициите на пенсионни фондове в близки компании, които КФН игнорира, дори не са особено старателно прикрити

"Установят ли се нарушения и в КФН, мисля, че никой не би пожалил никого след това, което се случи в КТБ. Повече държавата няма ресурс да плаща, нито хората имат търпение. Компромис с никого не би трябвало да се прави... Ще си довършим работата докрай, за да гарантираме на хората, че всичко там е наред, където е наред, а където не е, ще се вземат мерки."

Бойко Борисов

Изявлението на премиера е от миналия петък, ден след изслушването на ръководството на Комисията за финансов надзор (КФН) пред парламентарната комисия по бюджет и финанси. Въпросът беше качествен ли е надзорът на частните пенсионни фондове и има ли нарушения в управлението на активите им. Решението, което предстои да бъде взето, е да се предприемат ли персонални (и структурни) промени в ръководството на КФН с цел да се избегне в областта на пенсионните фондове същото, което другият финансов регулатор БНБ допусна с КТБ. За оставката на председателя на КФН Стоян Мавродиев официална позиция зае Реформаторският блок, част от управляващата коалиция. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде срок от две седмици - ако приемем заявката му буквално, срокът изтича другия петък, 13-и.


И въпреки че Стоян Мавродиев определи работата на комисията си като "пунктуално перфектна" във всяко едно отношение, а сам даде срок от две години да се провери сигналът на четири пенсионни фонда, че има нарушения в други, провалът на институцията няма нужда тепърва да се констатира. Подробности са, че законовият срок на КФН да отговори на сигнала вече е изтекъл, а въпросните две години са отвъд мандата на Мавродиев. Не само заради това провалът на КФН вече е факт - ще го докажем в тази статия. Единствената причина този провал да не е крещящо видим, е, че за разлика от КТБ, където вложителите поискаха парите си веднага и се установи, че ги няма, в частните пенсионни фондове те влизат по-неусетно (не ги внасяш, а се удържат от заплатата) и седят по задължение, докато дойде време за пенсия.

Фондовете са във фаза на натрупване, изплащат малко пенсии (предимно наследствени) и вноските всеки месец надвишават чувствително изходящите им потоци. В системата от 9 частни фонда има натрупани активи за над 8 млрд. лв. и постоянният приток вноски на осигурени лица е около 900 млн. лв. годишно (вижте приложените таблици за пенсионните дружества и техните инвестиции). След 2020 г. обаче все повече техни клиенти ще се пенсионират и входящите суми ще започнат да се балансират с изходящите. Тогава хартиената доходност, около която се фокусира дебатът през последните седмици, няма да има такова значение. Ще бъде важно имат ли пенсионните фондове реален паричен поток - от дивиденти по акции, от лихви по облигации или от продажба на финансови инструменти. Тогава ще стане ясно, че към днешна дата важният въпрос е бил кои фондове колко качествени инвестиции са правили.  

Окопната стратегия на Мавродиевото КФН торпилира тази съществена част от дебата. По време на изслушването в бюджетната комисия ръководството на КФН, представено в пълния му блясък, не направи подобна оценка, не говориха с имена на дружества, вместо това бълваха статистика за извършвани проверки и наложени санкции. Неслучайно. Тук се състои техният



Провал №1 - не забелязват свързани лица

КФН не прави спрямо пенсионните фондове точно това, което БНБ не направи спрямо КТБ и други банки. И двете институции остават слепи за факта, че част от парите на осигурените и вложителите отиват за инвестиции в проекти на собствениците на финансовите институции. Това са т.нар. инвестиции в свързани лица. БНБ и КФН се оправдават, че нямат законови инструменти да ги забележат и затова ги надзирават формално. Но както се видя от случая КТБ, това формално не изплаща депозити и пенсии, като опре до кеш. А рисковите, неоправдани и незабелязани от регулаторите инвестиции накрая ги покриват всички данъкоплатци.

Притесненията са повече от основателни. В сигнала, който четири от деветте пенсионни дружества са подали, се обяснява как отчитаната доходност от портфейлите е на книга, защото част от инвестициите са в компании на борсата - свързани със собствениците на някои от фондовете, чиито цени на акциите в края на всеки отчетен период буквално се манипулират (даваме конкретни примери в следващия текст).  

Някои от дружествата, в които се инвестира, даже са специално създадени и качени на борсата с цел пенсионни фондове да вложат пари в тях. С книжата им практически няма търговия, няма акционери извън свързаната група и пазарната цена на акциите може с няколко фиктивни сделки да се докара до желаното ниво. Въпреки че говорим за публични дружества, за дейността им се знае малко. Ако се вгледаме в отчетите им, дейност всъщност липсва или е невзрачна на фона на пазарните им оценки. Някои са хронично на загуба и няма ясна перспектива как инвестицията в тях ще се изплати.

Както с КТБ, говорим за публична тайна, премълчавана с години. Съществен дял от новопостъпващите осигурителни вноски в част от пенсионните фондове се насочват към близки до собствениците й компании. Това не са задължително лоши инвестиции, но цялата конструкция съдържа конфликт на интереси и рискове за осигурените. Точно затова по закон е забранена. Например в Кодекса за социално осигуряване е категорично забранено пенсионните фондове да инвестират в дружества на свързани с управляващите ги лица. Не може над 5% от активите на фонда да отиват у един емитент и над 10% да отиват у група свързани фирми и лица. Е, обратното се случва и въпреки че КФН има ангажимент и правомощия да надзирава цялата тази екосистема от пенсионни фондове и борсови дружества, да оценява инвестициите им, да предписва промени в поведението им, тя не го е направила. И не забелязва.

Ако надзорът си беше на мястото

По изчисления на "Капитал", които при автентично старание г-н Мавродиев също можеше да направи, вложенията в инструменти на свързани лица (акции, облигации, взаимни фондове) на четири от деветте пенсионни дружества са близо половин милиард (от общо 8 млрд. активи в системата). При някои фондове те надхвърлят половината от активите. Вижте в таблиците как изглежда структурата на инвестициите на двете пенсионни дружества, контролирани от "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" - твърде много компании от същата група. Също на фонд "Бъдеще" - концентрация на инвестиции в групата на "Еврохолд". "Топлина" на Христо Ковачки, което в последните години купува качваните на борсата емисии облигации на различни топлофикации и ТЕЦ-ове под негов контрол. И да, една икономически обвързана група като тази около "Химимпорт" по закон не може да има повече от един пенсионен фонд, но изключението от правилото го вижда цяла България без Стоян Мавродиев. И да, Христо Ковачки контролира парламентарна група в сегашното Народно събрание (групата на неслучилия се политик Николай Бареков) и понякога удобно подпира с гласовете си мнозинството. Като в случая с набързо лансираната от финансовия министър преди Коледа промяна в пенсионния модел, чийто страничен ефект в някой от всичките й варианти можеше да бъде национализация на загубите в проблемните пенсионни фондове. Случайност? Едва ли.

Горния анализ правим на база данните от 2013 и частично предоставените на депутатите от бюджетната комисия данни за 2014 г. за инвестициите в акции на универсалните фондове. Но между двете години няма голяма динамика.

"Капитал" и други медии са описвали нееднократно тези тревожни данни, без да последва реакция от страна на КФН. Оправданията им с несъвършеното законодателство звучат плоско - дори и да има трудности при доказването на свързаност, КФН е длъжна да е идентифицирала проблема, да го е анализирала, да може да говори открито за него. И на база на всичко това да настоява за законови поправки.

Но КФН е част от проблема

С поведението си комисията го доказа и пред бюджетната комисия. Например реакцията по сигнала на четирите пенсионни фонда. В разигран синхрон депутатът от ДПС Йордан Цонев призовава подателите на сигнала да бъдат разследват за картел, а КФН размива проблема с уверения, че проверката за манипулираната доходност ще обхване и тях.

"Тези четири дружества, подали това писмо, от 2010 до 2014 г. са също санкционирани по отношение на сделки със свързани лица. Две от тях са санкционирани с 5 наказателни постановления. Аз не бих могъл да направя извода, че има добри и лоши фондове", казва Мавродиев и добавя, че не може да се прави разграничение между пенсионните фондове с български собственици и тези с чуждестранни акционери (каквито са подалите сигнала) по отношение на склонността им към нарушаване на правилата за инвестиране в свързани компании. Синдромът е същият като от лятото на миналата година, когато покрай фалита на КТБ и кризата в Първа инвестиционна банка на спешни заседания из офисите на властта едва не се стигна до катастрофичния сценарий за обявяване на всеобща "банкова ваканция". Депутатът Цонев тогава също е бил "за" - зад превръщането на проблема във всеобщ удобно се прикриват залитанията на единици. 

Ако се върнем на обещанието дейността на КФН да бъде анализирана в рамките на две седмици, ето още два аргумента, които може да са от полза за мисловния процес.  

Провал №2 - КФН не разкри реалните собственици в пенсионния сектор

Това беше заявка, дадена още със законовите поправки, внесени от самия Стоян Мавродиев още като депутат от ГЕРБ - със същите поправки през 2010 г. беше прекратен предсрочно мандатът на предшественика му Петър Чобанов и той зае поста. Ако не са установени реалните собственици, няма как да бъдат открити свързаните с тях фирми - логично. Всичко, до което КФН стигна през септември 2010, беше една таблица, кръстена "информация, предоставена от поднадзорните лица" - оттогава не е обновявана. Точно в нея не се вижда публичната тайна, че собствеността на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" е в едни ръце на групата около "Химимпорт" - забранено по закон. Междувременно в други пeнсионни дружества има съвсем реални акционерни промени, останали неотразени във въпросната таблица, като например изкупуването на "Бъдеще" - първоначално от група компании, близки до "Еврохолд", а скоро след това от офшорна компания, зад чиято собственост се заявява адв. Тодор Табаков. Фондовете на дружеството продължават да инвестират голяма част от активите си в свързани с "Еврохолд" компании.

Провал №3 - КФН не осъществи контрол и при инвестиционния надзор

КФН допусна листване на акции и облигации на дружества с неясно оценени активи и с влошено финансово състояние. По закон с малки изключения пенсионните фондове могат да инвестират само в публично търгувани емисии акции и облигации. Стойността на понятието публично дружество обаче доста се обезцени в България и за това вина има и другата ръка на КФН - надзорът над инвестиционната дейност. Основната идея при създаването на единна комисия беше именно да се интегрира надзорът над небанковия финансов сектор и трите основни направления в него да си съдействат. Това обаче явно не се случва. Според Закона за КФН за целите на осъществявания надзор ресорният заместник-председател може да назначи външни одитори и независими оценители и така може да се ограничи създаването на балони още при качването им на борсата или постфактум. На практика почти не го прави.

Но балони има, видно от този текст. И решението, което политическата власт предстои да вземе, е кога да посегне с карфицата към тях - сега, променяйки статуквото в КФН и давайки шанс за нормализация на пенсионния сектор, или през безопасната за политическия хоризонт 2020 г. Тогава балоните ще са се надули като КТБ-та.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи 4 Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи

Според управителя на БНБ отлагане за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл

30 мар 2020, 1968 прочитания

Банките: Истинският стрес тест Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 6568 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Оплетени в "невидими" връзки

Инвестициите на пенсионни фондове в близки компании, които КФН игнорира, дори не са особено старателно прикрити

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10