България е един от най-бързо растящите пазари на Visa
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е един от най-бързо растящите пазари на Visa

"Най-голямото предизвикателство са навиците на потребителите и на търговците", посочват Марк Антипоф и Красимира Райчева

България е един от най-бързо растящите пазари на Visa

Марк Антипоф, главен директор "Маркетинг и продажби" - Visa Европа, и Красимира Райчева, мениджър на Visa за България

Мария Иванова
8982 прочитания

"Най-голямото предизвикателство са навиците на потребителите и на търговците", посочват Марк Антипоф и Красимира Райчева

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Визитка

Марк Антипоф e главен директор "Маркетинг и продажби" на Visa Европа от май 2014 г., като отговаря за всички 37 пазара, в които технологичната компания оперира. Преди това за кратко е бил изпълнителен директор, както и директор "Развиващи се пазари". Сред отговорностите му са подпомагането на местните офиси на дружеството в отделните страни, както и на банките - членове на организацията, в развитието на електронните разплащания и въвеждането на нови услуги. Преди да стане част от екипа на Visa Европа, Антипоф е бил бизнес директор на компанията за услуги и IT решения в туристическата индустрия Burgundy Global. Работил е и за компании като италианския оператор на платежни картови услуги Applied Communications и френското дружество за потребителски и бизнес анализи Equifax Europe.

Марк Антипоф беше в България в средата на февруари по повод представянето на годишните резултати на Visa Европа за 2014 г. "Капитал Daily" разговаря с него за случващото се на пазара на разплащанията през последните години и за очакванията му за 2015 г. На въпросите за българския пазар отговаря мениджърът на Visa Европа за страната Красимира Райчева.
В резултат на промените картовите разплащания ще бъдат много по-евтини от плащанията в брой.
Мобилните разплащания стават с повече възможности, сигурни и защитени.

Кои бяха тенденциите, които характеризираха пазара през 2014 г., и какви са очакванията ви за 2015 г.?

Марк Антипоф: Имаше два основни двигателя. Първият и най-важният бяха регулациите. През 2014 г. генералните дирекции по конкуренцията и по вътрешния пазар в Европейската комисия (ЕК) се събраха, за да дефинират и създадат обща рамка за цяла Европа. Тя се състои от две части – регулациите за междубанковите такси и новата Директива за платежните услуги (PSD2), която е насочена предимно към потребителските аспекти на разплащанията. Когато съберете тези две регулации, получавате обща рамка с доста фундаментални последствия за сектора на разплащанията.

Visa винаги е била доста готова за сътрудничество с регулаторите, така че бяхме силно ангажирани в работата си с тях. Последствията ще окажат въздействие върху финансовите резултати на банките, тъй като междубанковите такси ще се понижат до 30 базисни пункта за кредитните карти и 20 базисни пункта за дебитните. Това беше мащабно усилие, което обхвана значителна част от сектора и за което сега вече има политическо решение, и ще бъде прилагано през 2015 г. Много от банките и ние самите обръщаме внимание на настройването на дейността ни спрямо тези нови правила, така че фокусът на 2015 г. до голяма степен ще е съобразяването с регулациите. Visa е в относително добра позиция, имаме и нашите ангажименти, чието изпълнение започна през януари с трансграничната ни програма, така че вече до голяма степен сме се съобразили с тях.

В резултат на промените картовите разплащания ще бъдат много по-евтини от плащанията в брой, така че се надяваме това да увеличи обемите на безналичните разплащания. Като цяло обаче това е труден период, през който трябва да преминем, а и банките също трябва да се приспособят. Както за тях, така и за нас промяната на технологията и адаптирането й е най-трудната част, а когато това се случва в условията на бърз спад на печалбата, това оказва влияние и върху приоритизирането на инвестициите.

Ако добавите и останалите аспекти – новите технологии, дигиталните нововъведения, може да добиете представа колко динамична е ситуацията. През 2014 г. беше поставено силно ударение върху наистина новите технически аспекти, особено по отношение на мобилните разплащания. Имахме няколко интересни новости, една от които е Apple Pay – нещо, което се случи в САЩ и би трябвало да дойде и в Европа. Другата е около токенизацията (за по-висока степен на сигурност), която е важен аспект от сигурността, тъй като на практика изолира всички чувствителни финансови данни и всичко се криптира, което означава, че потребителите и търговците ще имат много повече сигурност. Цялата идея е да запазим тази екосистема да функционира гладко.

Същевременно Visa адаптира бизнес модела си, така че да стане много по-локален. Така например мениджмънтът ни в България се опитва да постигне по-голяма употреба, по-висока сигурност, ускоряване на платформата за инвестиции. Европа се опитва да изглежда като единен пазар, но всяка страна е различна – тук например говорим за потребителски разход 1 евро на всеки похарчени 20 евро, което е разплатено с Visa, докато във Великобритания става дума за 1 на всеки 2.5 – т.е. не можете реално да прилагате същите принципи, макар че това се опитва да прави ЕК.

Как влияят върху системата другите нови бизнес модели, като например Netflix, Spotify, както и новите методи за разплащане като биткойн?

- Осигуряват избор и възможности, които са интересни. Трудно е да се предскаже накъде ще тръгнат нещата, но при такива нови модели наистина трябва да сте сигурни, че всяка част от веригата работи добре и по абсолютно същия начин навсякъде по света, както и че е гарантирано по абсолютно същия начин. Говорим за потребителско преживяване, а последното нещо, което искате като потребител, е да ползвате система, която работи само в малка част от света.

A какво е мнението ви за виртуалните валути?

- Някои правителства започват да обмислят валути като биткойн и да си дават сметка, че трябва да огледат какво следва да се направи от гледна точка на законодателство и регулации – което обаче почти oбезсмисля саморегулиращите се дейности на биткойн. Електронните пари съществуват от много време и не са се разпространили бързо. Проблемът с тях е, че заради виртуалната си същност са доста нетрайни, така че могат да изчезнат много бързо. Ако сте голям ритейлър и зависите в силна степен от електронните пари и те изчезнат, какво ще направите, ако нямате осигурена от регулациите възможност да ви бъдат върнати? Да, страхотно е, вълнуващо е, ново е, но в крайна сметка в основата си има недостатъци, освен ако не е гарантирано обезпечение – а когато обезпечението е гарантирано, вече не е толкова вълнуващо. Ако регулирате биткойн, каква е разликата, след като може да използвате и евро?

Когато iTunes се появи, стана едно от най-големите неща в електронната търговия и един от най-големите канали за музика наистина бързо. Растеше с феноменални темпове. Spotify дойде и започна да подяжда този растеж. Сега виждаме, че дори iTunes се опитва да ревизира модела си. Така че просто трябва да се адаптираме към тези нововъведения, но това е бъдещето. А мобилните разплащания стават функционално все по-богати, с повече възможности и сигурни, и защитени. И когато съберете всичко това, може да започнете да си представяте как ще се развива платежната система.

Говорим и за употребата на данните...

- Да, най-чувствителната тема в света. Да уточня – Visa не съхранява лични данни, ние осъществяваме само транзакцията. Но комбинацията от ритейл данни, банкови данни и данни от транзакциите дава изобилие от информация, която би могла да бъде използвана по положителен или по отрицателен начин. Като казвам отрицателен, имам предвид да се гарантира, че не се извършват нерегламентирани действия. Например за целите на предотвратяване на измамите регистрирането за уведомления ще ви даде много повече увереност като клиент, че ако нещо се обърка, може да бъде спряно незабавно. Ако има случай на измама, можете да отидете в банката си, да кажете "не бях аз" и да си получите парите обратно ,защото пътят на парите може да бъде проследен.

От положителната страна, ако позволите тези данни да бъдат използвани, започвате да получавате по-персонализирани предложения, базирани на това, което харесвате и не харесвате – малко прилича на социалните медии. Много банки предлагат различни програми за награди, cash back – ако според вас това има смисъл, се регистрирате. Така че смятам тази информация за много полезна, но и носеща огромна отговорност.

Недоверието на хората не е ли една от спирачките за развитието на дигиталните разплащания?

- Не става въпрос толкова за това, че хората не искат да предоставят данните си, а за това доколко защитени са тези данни. Повечето хора имат профил във Facebook и с готовност публикуват там лична информация, компрометиращи снимки и т.н., понеже си мислят "какво толкова, че някой ще ги види, след като не може да ги използва". Когато става въпрос за финансови инструменти обаче, става дума за парите, които сте изкарали с труд, за банковата ви сметка – и това се нуждае от по-голяма сигурност. Ето защо е важно да предадем посланието, че парите ви са защитени с Visa. От наша гледна точка вие като потребител сте защитени независимо какво се случва, защото отивате в банката си и тя ви връща парите. Като търговец също – ако сте получили транзакцията и тя е верифицирана и заверена, си получавате парите. Правим това от години, от доста време преди дигиталните разплащания и продължаваме и при тях – това е част от дейността ни.

Традиционно смятаме българския пазар за още по-скептичен, тъй като имаме лоша слава по отношение на измамите...

- Да. Интересното е, че те не са в България. Равнищата на измами тук са много ниски. Тази репутация е по-скоро слух, отколкото реалност. Ако погледнете фактите, действително няма измами в България.

Какви са равнищата тук?

Красимира Райчева: Пет пъти по-ниски от средното за Европа.

М.А.: За Европа те са 5 евроцента на всеки 100 евро, за България – 1 евроцент за всеки 100 евро. Което е удивително. Сигурността на банковата инфраструктура е една от най-добрите в Европа.

Извън това как гледате на местния пазар? Картите тук се използват средно за 11 транзакции годишно – т.е. имаме 3 млн. карти, но те не се използват активно?

- Има две неща, които помагат на един пазар да се развива с бързи темпове и да достигне зрелост. Едното е приемането на картовите разплащания от търговците. Проблемът е, че не всеки търговец приема разплащания с карта, но с регулациите това ще изчезне. Другото е достъпът до банкови продукти и предложения за даден клиент. Банките обикновено издават дебитна карта заедно с разплащателната ви сметка – т.е. ако приемем, че имате разплащателна сметка и дебитна карта, трябва да е гарантирано, че търговците приемат картата, защото в противен случай отивате на банкомат. Това също са транзакции с Visa карти, но тях не ги включваме в сметката, защото на практика не става дума за замяна на парите в брой. Тоест трябва да се уверите, че двете - картата и сметката - работят заедно и това е може би и най-сложният процес за даден пазар, за да достигне зрелост – проникването на приемането в различни сегменти. Когато влезете в супермаркетите и в големите вериги за търговия на дребно, тогава нещата се преобръщат и инерцията се задейства. Във Великобритания буквално не ви е нужно да имате пари в брой, тъй като всички приемат карти, така че дори не ви хрумва да отидете до банкомат.

Кр.Р.: Увеличаването на приемането на картовите разплащания от търговците е една от областите, върху които се фокусираме – особено при малките и средните търговци. Но в този сектор има и доста специфични теми, тъй като, както знаете, имаме голям дял на сивата икономика.

М.А.: Някои търговци все още предпочитат плащанията в брой очевидно. Но едно от интересните неща, които се случват, например е Uber. Таксиметровите шофьори предпочитат този модел, защото осигурява потвърждаване на плащането и им дава възможност да са по-ефективни в управлението на оперативните си разходи. Тоест дори този най-малък възможен търговец вижда ползите от управлението на разходите, рационалното използване на времето и разрастващия се бизнес. Обслужването за клиентите също е чудесно – влизате в таксито, излизате от него, не ви се налага да чакате да платите, получавате електронна фактура, виждате къде е таксито и колко време ще отнеме. Сравнете това с таксито, което трябва да спрете на улицата, после да намерите кеш, шофьорът да няма ресто и т.н. Защо бихте използвали нещо друго? Ето как мислим по отношение на преживяването за потребителите и това е и причината мобилните плащания наистина да променят начина, по който се случват нещата.

Как се развиват те на българския пазар?

Кр.Р.: Въведохме безконтактните разплащания през 2012 г. На първо място, банките трябва да вземат решението и да направят инвестиция в безконтактните разплащания, тъй като това е огромна инвестиция за тях, още повече че за разлика от някои други пазари банките тук са собственици и на инфраструктурата при търговците. В момента имаме 13 хил. безконтактни терминала, което е около 16% от всички терминали, а плановете за следващите няколко години са още по-големи. Може би ще достигнем 50% проникване в рамките на следващите три години по отношение на терминалите. Разбира се, това върви ръка за ръка и с мигрирането на картите към безконтактни. Смятам, че най-голямото предизвикателство е в поведението на потребителите и на търговците.

Интервюто взе Мария Иванова

Визитка

Марк Антипоф e главен директор "Маркетинг и продажби" на Visa Европа от май 2014 г., като отговаря за всички 37 пазара, в които технологичната компания оперира. Преди това за кратко е бил изпълнителен директор, както и директор "Развиващи се пазари". Сред отговорностите му са подпомагането на местните офиси на дружеството в отделните страни, както и на банките - членове на организацията, в развитието на електронните разплащания и въвеждането на нови услуги. Преди да стане част от екипа на Visa Европа, Антипоф е бил бизнес директор на компанията за услуги и IT решения в туристическата индустрия Burgundy Global. Работил е и за компании като италианския оператор на платежни картови услуги Applied Communications и френското дружество за потребителски и бизнес анализи Equifax Europe.

Марк Антипоф беше в България в средата на февруари по повод представянето на годишните резултати на Visa Европа за 2014 г. "Капитал Daily" разговаря с него за случващото се на пазара на разплащанията през последните години и за очакванията му за 2015 г. На въпросите за българския пазар отговаря мениджърът на Visa Европа за страната Красимира Райчева.
В резултат на промените картовите разплащания ще бъдат много по-евтини от плащанията в брой.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Всеки пазар расте бързо от стойности близки до нулата. Ако имаш 1000 клиента и ги направиш 2000 това си е 100% ръст...

    Дрън-дрън

  • 2
    blackmore_more avatar :-|
    Could_Fly

    За увеличаване на картовите разплащания в България основно даде тласък приемането на Закона за ограничаване на плащанията в брой през 2011 година. Въпреки, че беше осакатен от законодателите /като се прие горна граница на плащане в брой от 15000 лв. вместо предложената в проектозакона 5000 лв./,този закон беше едно от средствата за борба със сивата икономика и изваждане на светло на укрити доходи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK