Райна Миткова-Тодорова: Подаваните от банките дългове за събиране спадат, от телекомите леко растат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Райна Миткова-Тодорова: Подаваните от банките дългове за събиране спадат, от телекомите леко растат

"Приемането на закон за личния фалит би било добра стъпка, но е важно да се разпишат ясни и добри критерии, които да не дават възможност за манипулации."

Райна Миткова-Тодорова: Подаваните от банките дългове за събиране спадат, от телекомите леко растат

Управителят на "ЕОС Матрикс" пред "Капитал Daily"

Мария Иванова
10751 прочитания

"Приемането на закон за личния фалит би било добра стъпка, но е важно да се разпишат ясни и добри критерии, които да не дават възможност за манипулации."

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Кризата се отрази доста отрезвяващо и на кредитиращите институции, и на гражданите.

Визитка

Райна Миткова-Тодорова е управител на компанията за събиране на вземания "ЕОС Матрикс" от 2004 г. Дружеството е част от базираната в Хамбург, Германия, EOS Group, която е една от най-големите компании за финансови услуги в света, която се занимава се с управление на вземания в Югоизточна Европа. Бизнесът на групата в България включва услуги по управление на вземания, в това число и изкупуване на вземания и събиране на дългове на банки, небанкови финансови институции, телекомуникационни оператори, търговски компании и комунални дружества. Освен управител на "ЕОС Матрикс" Райна Миткова-Тодорова е и председател на специализираната Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ) от създаването й през 2011 г.

Как се развива пазарът на лошите дългове през изминалата година и какви са очакванията ви за тази?

По отношение на обема дълг, който се подава за събиране, наблюдаваме спад, който идва най-вече от банките и от финансовите институции, който е съвсем естествен – когато обемът на кредитирането е малък, намалява и обемът на лошите заеми. Обемът, който се подава от телекомите, остава стабилен, дори има известен растеж. По отношение на продадения дълг миналата година беше на нивото на 2013 г. Имаше една много голяма сделка – продажбата на портфейла от "БНП Париба Лични финанси", който беше близо 100 млн. лв. Иначе по отношение на пазара на изкупени вземания имаме индикации, че тази година той ще бъде доста по-активен. Банките, имайки предвид и по-стриктните регулации, които идват от Брюксел, вземат мерки да изчистят портфейлите си.

По отношение на събирането не очакваме нещо друго по-различно да се случи. Кредитните портфейли намаляват, което се отразява и при работата при нас. Хубавото обаче е, че са с по-добро качество, т.е. вече отминаха портфейлите, събрани в бума на кредитирането, 2007-2008 г., когато и критериите бяха доста по-релаксирани, което пък се отрази в това, че когато се появи кризата, голяма част от хората, които бяха преценили недобре възможностите си, изпаднаха в невъзможност да плащат. Тези портфейли се поизчистиха и новите, които обработваме, вече са доста по-добре преценени. Ако мога да обобщя, кризата се отрази доста отрезвяващо и на кредитиращите институции, и на гражданите – и двете страни започнаха да си правят много по-добре и разумно преценката.

Отмина ли пикът на лошите кредити – и банкови, и небанкови?

Бих казала да. Ако гледаме статистиката на БНБ, те си стоят горе-долу на едно и също ниво. Това, което виждаме ние, е, че вече портфейлите са с много по-добре качество. В периода 2007-2008 г. ножицата беше много широко отворена и всеки, който пожелаеше, можеше да си вземе кредит. Този лесен достъп до кредити, съчетан с нашето неумение да ги ползваме, доведе до това, че много хора взеха и лекомислено такъв тип решение. И после, когато дойде по-тежката икономическа ситуация, някои хора останаха без работа, а за болшинството, които работят, пък спряха непрекъснатото увеличаване на заплатите, допълнителните възнаграждения и т.н., с които бяхме свикнали. Така че това резултира действително в невъзможност на прослойка от населението да погасява задълженията си. Докато в момента виждаме точно обратното, хората си правят много добра преценка, така че, ако не могат да заплатят, това действително е някаква временна невъзможност, т.е. настъпило е някакво непредвидено обстоятелство, което е нарушило техния ритъм на плащания.

Тоест можем ли да кажем, че финансовата грамотност е по-добра, или по-скоро е въпрос на по-трезва преценка?

По-скоро е по-трезва преценка. Финансовата грамотност си е дълъг път. Ние трябва да свикнем първо как да си управляваме личните финанси, после как да ползваме тези много финансови продукти, които изведнъж се нароиха на пазара. Хубавото е, че има много инициативи от различни институции. В много европейски страни и в Щатите финансовата грамотност е включена и в училищата, т.е. децата се учат на това как да си управляват джобните пари, как се ползва този или онзи продукт, какво да си позволим, как да спестяваме и т.н., което вярвам, че в един момент ще дойде и в България, защото това е изключително необходимо умение.

Извън банките и телекомите останалата част от бизнеса по-наясно ли е вече с услугите, които предлагате, и увеличава ли се ползването им?

Има положителна тенденция. Това, което виждаме, поне по първоначалните цифри, е, че действително обемът, който бизнесът възлага за събиране, е по-висок. Не говорим за някакви огромни промени, но поне започват да се замислят за ползване на такъв тип услуги. Ние правим и много образователни инициативи и семинари просто за да обясним, че тези пари трябва да се събират навреме. Типичният пример е, че бизнесът идва при нас след 2-3 години или пък когато вече има изпълнителен лист, изпълнително дело и не постъпват никакви пари, т.е. трудно можем да помогнем. Така че нашата основна задача е да обясним, че това са си техните пари, че те трябва да се събират от ден първи. И нещо много важно, което повтаряме на бизнеса – че в първите девет месеца, ако не бъдат събрани тези пари, вероятността после, на който и да дадат да ги събира, е изключително ограничена.

Компаниите започнаха да се чувстват и по-комфортно с нашата индустрия, което го отдавам много и на работата на асоциацията. Искаме бизнесът и гражданите да видят, че това е нещо съвсем нормално – на всеки може да се случи да изпадне в ситуация, в която не може да плати временно задълженията си, така че е най-нормалното кредиторът да предприеме някакви стъпки, за да ги събира – дали да се обади, дали да изпрати писмо – и това не е нещо страшно. Виждаме положителна тенденция, но още сме далеч от масовото използване, както например в Германия, където над 40% от бизнеса ползват на много ранен етап услугите на колекторски агенции, докато тук сме горе-долу на 18%.

С каква давност са портфейлите от вземания, които се продават?

Обикновено са много стари – в най-добрия случай около тригодишни. При банки и други финансови институции обикновено вече са отписани, задбалансови, т.е. направени са редица усилия вземанията да бъдат събрани, в голямата си част вече са и съдебни, така че, общо взето, се използва периодът в оставащата давност портфейлът да бъде продаден и да бъдат реализирани някакви средства. Има много малко кредитори, които продават на много ранен етап. Най-ранните продажби, които сме виждали, са след 180-ия ден – кредиторът вече си е направил стъпки, направил е опити да ги събере по телефона, чрез писма, но е преценил, че не е удачно да прави други стъпки, и пристъпва направо към продажба. Но това е по-скоро изключение.

Необходимо ли е да има регулация за свърхзадлъжнялост на физическите лица и разпоредби за т.нар. личен фалит?

Това би било една добра стъпка, въпреки че и в момента законът гарантира запазване на някакъв екзистенц-минимум. Въпросът е, че такава законова уредба е добре да бъде в унисон както със съществуващото законодателство, така и с местния манталитет. Не можем просто да вземем наготово например американската практика – това няма как да работи, защото ние мислим по различен начин и действаме по различен начин. Проектозаконът, който е предложен в момента от парламентарната група на АБВ, в този му вид има редица несъвършенства и смятаме, че много от нещата трябва да се прецизират, тъй като се създава много широка рамка. По този проектозакон с минимални усилия от моя страна аз също мога да се обявя във физически фалит, тоест, имайки едно наум нашия манталитет на Андрешко, това би отворило врата за много злоупотреби. Само за пример – такъв закон е приет в Швейцария 2013 г., като за момента има два случая на обявен личен фалит, във Великобритания за последните няколко години случаите са пет или шест, т.е. това действително е една защита, когато сме в много тежко състояние, а не някаква масова панацея за опрощаване на дълговете. Ето защо за нас действително е въпрос на по-добра дефиниция – да се дефинира в какви точно случаи човек може да се ползва от тази защита. Също така нашето мнение е, че законът трябва да е балансиран и да защитава еднакво добре интересите на всички засегнати страни, докато в този случай той е силно в ущърб на кредиторите.

Много детайлно разгледахме този проектозакон и в момента подготвяме становище с предложения, които да внесем. Със сигурност е добре да има такъв механизъм за хората, които са в състояние нa трайна невъзможност да си плащат, но все пак трябва да има и ясни и добри критерии, които да не дават възможност за лавиране и за манипулации.

Досега като асоциация и преди това като индивидуални дружества имало ли е търсене от страна на законодателя на вашето мнение по въпроса?

Нашите впечатления са, че законодателят не е много инициативен да търси обратна връзка, общо взето, ние сме проактивната страна. Когато се обсъжда и има идея да се приеме закон, който касае дадена индустрия, даден бранш, най-естественото е всички засегнати страни да бъдат поканени, за да кажат становищата си. За мен един закон трябва да има здравословен баланс между интересите, а не да бъде използван за популистки цели. Какво значи "сега ще защитим една част от хората, които не могат да си плащат"? Ами то е много естествено – всичките тези разноски и цената на кредита ще бъдат поети от всички останали, които си плащаме.

Друга идея, която се обсъждаше доста, особено преди кризата, беше за създаването на кредитно бюро – как стоят нещата там?

За мен това е феномен, защото ние сме в ЕС, подчиняваме се на европейското право и в повечето европейски страни съществуват кредитни регистри – дали ще са под егидата на държавата, дали ще са публично-частни партньорства, такъв тип институции има. При нас за съжаление тази идея така и не тръгна. Единственият действащ и с що-годе пълна информация е Централният кредитен регистър към БНБ, който за съжаление не обхваща всички играчи на пазара, т.е. кредиторът не може да получи изчерпателна информация за поведението на плащане на съответния човек. Което също е една от причините тук цената на кредита да продължава да е толкова висока. За мен е въпрос на политическа воля такъв тип кредитно бюро да бъде факт. Има и частни инициативи, но за съжаление те не успяват да пробият и да съберат критична маса. Тук сме много чувствителни кой и как ми ползва личните данни, но в крайна сметка функционираме в едно общество, което си има правила, така че заинтересованите страни трябва да имат достъп до тази информация. Понеже обичаме да се сравняваме с германци и с американци – ами в Америка само бебетата нямат кредитен рейтинг, за всички останали е ясно какво е поведението им и има диференциация спрямо риска, който всеки носи. Докато при нас има една уравновиловка под признака всички сме потенциални лоши платци, така че всички плащаме висока цена.

Как гледате на идеята, лансирана от финансовия министър преди дни, да се създаде регистър на банковите сметки на гражданите?

Принципно би следвало да сме защитени от закона за банковата тайна, така че не знам каква добавена стойност би дал този регистър. За мен е по-скоро мярка с неясни позитиви, по-скоро с негативи по линия на притесненията на гражданите, че тази информация може да попадне не в правилните ръце.

Има ли място за нови играчи на пазара на колекторските компании?

Ние сме малък пазар, който така или иначе в момента е доста наситен. Винаги има място под слънцето за хора, които знаят какво правят, въпреки че за съжаление пазарът вече не предлага кой знае колко възможности, така че би било трудно на всеки нов играч. Моето чувство е, че по-скоро вървим към консолидация в един момент, защото на пазара сме над 80 фирми, които декларират, че правят такава дейност. Много от тях са малки регионални играчи, а клиентите обичат да получават интегрирана услуга, т.е. те не искат да ви възложат да събирате дългове само в Бургас, те искат да ви дадат целия си портфейл, който е от Бургас, Русе, Пловдив, Елхово и т.н. Така че според мен би било трудно на компания, която не може да предложи този подход.

Интервюто взе Мария Иванова

Кризата се отрази доста отрезвяващо и на кредитиращите институции, и на гражданите.

Визитка

Райна Миткова-Тодорова е управител на компанията за събиране на вземания "ЕОС Матрикс" от 2004 г. Дружеството е част от базираната в Хамбург, Германия, EOS Group, която е една от най-големите компании за финансови услуги в света, която се занимава се с управление на вземания в Югоизточна Европа. Бизнесът на групата в България включва услуги по управление на вземания, в това число и изкупуване на вземания и събиране на дългове на банки, небанкови финансови институции, телекомуникационни оператори, търговски компании и комунални дружества. Освен управител на "ЕОС Матрикс" Райна Миткова-Тодорова е и председател на специализираната Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ) от създаването й през 2011 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK