Охраната на огризките от КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Охраната на огризките от КТБ

Охраната на огризките от КТБ

С девет месеца закъснение политиците трескаво се забързаха да опазват активите на банката. Доколкото такива са останали

Гергана Михайлова
12872 прочитания

© Анелия Николова


Едно от първите неща, които току-що назначените квестори в КТБ правят, когато влизат в централата й на площад "Гарибалди" в столицата, е да запечатат касите, трезорите, директорския кабинет и да наемат нова охранителна фирма за сградата. Девет месеца по-късно това не изглежда да е помогнало в опазването на остатъците от банката. Последните отчети на КТБ показват, че активите й са се стопили до сума, много по-малка от онова, което имат да вземат вложителите й, кредиторите й, а вече и Фондът за гарантиране на влоговете. И това не е станало, защото някой физически е отнесъл бюрото на Атанас Буров или картините - подарък от Ирена Кръстева, а заради счетоводното отразяване на действия, започнали много преди банката да бъде затворена - кредити на свързани лица без дейност и без качествени обезпечения, позволяващи всичко ценно и възстановимо да потегля в неизвестни посоки...

След месеци бездействие управляващите с огромно закъснение окачествиха случилото се като грабеж и вдигнаха рамене, че били безсилни да го спрат, защото имало дупки в законите. Освен че е невярно, това оправдание отклонява вниманието от истинската причина за случващото се. А то не е, че "лошите" са бързи и действат ловко, а че "добрите" не правят нищо да ги спрат. Така банкерът Цветан Василев и депутатът Делян Пеевски раздуха балона КТБ, така сега се разпилява империята, изградена около банката, така се изплъзват и виновните.

Хем грабеж, хем законен

"Имуществото на банката се разграбва." "Забавянето с три-четири месеца означава квесторите и всички останали там да разпродадат имуществото и ние да нямаме никакви възможности да отреагираме." "Правомощията на кредиторите са недостатъчни, за да се гарантира, че с определени допустими от закона действия няма да се извърши допълнително ограбване на КТБ." Цитатите са от премиера Бойко Борисов и от финансовия министър Владислав Горанов, които през седмицата се активизираха да преправят Закона за банковата несъстоятелност. Целта е в КТБ да влезе временен синдик, който да развали стари сделки, увредили масата на несъстоятелността. Не че и квесторите нямат подобни правомощия, но контролиращата ги БНБ явно не е счела за нужно да ги насърчи да са по-активни. С влизането на синдици контролът над нещата ще поеме държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Синдиците обаче ще охраняват много по-скромно по размер имущество, отколкото изглеждаше, че има КТБ при затварянето й. Само допреди година банката бе четвърта в страната по големина на активите и се знаеше, че е кредитирала покупката и дейността на империя от работещи бизнеси като БТК, "Петрол", "Булгартабак холдинг", инфраструктурни компании и промишлени заводи. Последният консолидиран отчет към края на декември обаче показа, че връзките на КТБ с тази империя са почти заличени. Според неодитираните данни активите на банката са се свили с повече от 70% до 1.8 млрд. лв. Основната причина за това е, че кредити за 4.3 млрд. лв. се приемат за несъбираеми и биват отписани. Потвърждава се писаното от "Капитал", че са отпускани милиони левове на компании без активи и реален бизнес, които са погасявали заемите си с нови кредити, теглени от свързани дружества.

На следващо място причина КТБ да изглежда опоскана са стотиците цесии и прехващания за близо 800 млн. лв., сключени между клиенти с кредити и клиенти с депозити в банката. Това са сделките, които държавата ще търси начин да развали, за да може Фондът за гарантиране на влогове в банките да си върне поне част от дадените дотук 3.5 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити.

Най-емблематичният пример за цесии, на базата на които са извършени прехващания с депозити в банката, е русенският завод за боеприпаси "Дунарит". Той е имал кредит от 24.55 млн. евро от банката, но през октомври фирми на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио го изкупуват и така встъпват в задълженията на завода и подсигурява контрол върху него, като получава залог върху търговското предприятие "Дунарит". Тъй като Миролио има и депозити в КТБ за близо 90 млн. лв. (негарантирани), той най-вероятно е поискал от квесторите да му направят приспадане на задължението към банката за сметка на онова, което тя му дължи като депозант, и така да се защити от загуби. Проблемът за КТБ от тази сделка е, че на практика тя не получава пари в брой, а отписва кредит от активите си, което води до намалението им. Едновременно с това губи възможност да се разпорежда с имуществото на дружество, което развива стабилен бизнес. По подобен начин Миролио процедира с веригата за търговия на дребно с електроуреди "Техномаркет", но там директно придоби собственост върху половината от дружеството, като погаси с прехващане кредита му за 25 млн. евро в КТБ.

Тези сделки сами по себе си не са незаконни, но пренареждат масата на несъстоятелността. Например в конкретния случай, ако ги нямаше, Едоардо Миролио щеше да загуби достъп до голяма част от парите си и щеше да чака събирането на вземанията ("Дунарит", "Техномаркет" и всички останали да си изплатят кредитите) или разпродажбата на активите (продажбата на кредитите на някоя друга финансова институция, както стана с "Виктория"). Всъщност, ако кредитният портфейл на КТБ беше здрав, нямаше да има никакво значение от цесии и прихващания. Но когато не е, негарантираните депозанти се спасяват заедно с малкото платежоспособни длъжници, а за останалите остават само лоши активи. И така по отчет към края на 2014 г. 97% от портфейла на КТБ е с просрочия... Същевременно обаче досега по регистрите не се вижда КТБ да опитва по съдебен ред поне да замрази каквото има в тях със запори. Напротив - някои от дружествата след различни прехвърляния на бушони сами поискват несъстоятелност.

Голямото изплъзване

Не е трудно да се намерят и други клиенти на КТБ с цесии и прехващания, като по-любопитното е дали след такива операции са вдигани запорите над активи, служили като обезпечение по заемите. Това е вторият голям проблем, който този тип сделки създават, тъй като веднъж отблокирано, заложеното имущество може да се препродава, което ще усложни евентуалните бъдещи опити за връщането му. Големи кредитополучатели от банката са "Корект фарм" и "Алфа кепитъл", които са основните акционери на дистрибутора на горива "Петрол" и притежаваните пакети ценни книжа са най-ценният им актив. Според имотния регистър "Корект фарм" е сключила договор за цесия, но от декември е в процедура по несъстоятелност и синдик е наложил запор върху имуществото на компанията. Вписаната ипотека в полза на КТБ остава.  

Дружество, което успя да заличи ипотеката на КТБ върху активите му, е инфраструктурната компания "Водстрой 98". Тя е уредила задължението си чрез нов кредит за 46 млн. лв. от Българската банка за развитие и така се е подсигурила, че при бъдещо дело за несъстоятелност на КТБ няма да има претенции към имуществото й. За вложителите в КТБ обаче това няма негативен ефект - в банката са влезли реално дължимите средства.

Изброените дотук операции не са незаконни и затова думичката грабеж не им приляга съвсем. Доколкото има грабеж, то той е в това, че парите на вложителите са отишли в едни дружества, които са отишли в други, в трети и т.н., с които са придобити редица апетитни активи и предприятия. И докато банката може да сложи ръка на кухите служебни фирми (които подозрително предвид белградската уседналост на Цветан Василев често напоследък се озовават прехвърлени на сръбски граждани), достъпът до същинските активи е невъзможен и контролът над тях се сменя. Безпроблемно или след съдебни схватки и боричкания подобни на тези, довели до срутването на КТБ. В този смисъл е важно да се види дали скорострелно приетите текстове в законите не се прокарват толкова заради "грабежа", колкото за да не отидат ценни активи в грешни ръце.

Дрямката на квесторите

Квесторите можеха да блокират много от изброените операции, като сезират съда със съмнения, че така се уврежда масата на несъстоятелността. Няма никакви индикации Станислав Лютов и Елена Костадинчев да са били особено активни срещу теча на активи. Няма и основания да им се търси отговорност за случилото се, тъй като те действат по указания на независимата БНБ. "Капитал" изпрати въпроси до квесторите и до централната банка в неуспешен опит да получи информация за мерките, които са предприели по опазване на имуществото на КТБ. Единственото, което редакцията получи като отговор с конкретика, бе по въпроса защо се бави назначаването на международна компания, която да разследва случая. "Доколкото КТБ все още, вече трети месец след отнемането на лиценза, не е обявена в несъстоятелност и с цел предотвратяване по-нататъшно отлагане на дейностите по проследяване и възстановяване на имуществото на банката, в момента се изследват правните възможности за най-ефективно използване на подобна разследваща компания и съответно възможността такава да бъде наета от квесторите на КТБ", написаха от БНБ.

По неофициална информация на "Капитал" поне осем са чуждите forensic компании, които са декларирали готовност да поемат разследването и с някои от тях вече са осъществени по няколко срещи. Фондът за гарантиране на влоговете е почти готов с правното оформление на договора, който да им предложи, както и с параметрите на заданието, по което ще работят. Източници от фирмите кандидатки предполагат, че заданието им ще бъде ограничено само до средствата, изтекли в чужбина, тъй като държавата ще разчита на собствения си капацитет да проследи транзакциите в страната. Смята се, че чрез офшорни дружества зад граница са източени около 20% от липсващите пари в банката, или около 1 млрд. лв. Разплитането на схемите и връщането на тези средства обаче ще отнеме години и ще струва десетки милиони левове.

През седмицата премиерът Бойко Борисов обяви, че се надява да се съберат поне милиард и половина, което е твърде малко в сравнение със световната практика. При ликвидирането на Lehman Brothers в Америка данъкоплатците си върнаха повече от 50% от предоставените суми. В случая на КТБ може да се окаже, че дори и тези минимални надежди са твърде оптимистични. Голяма е вероятността следващият отчет да покаже ново свиване на активите на банката заради още отписани кредити. Проследявайки падежите на по-големите кредити след затварянето й, се вижда, че те са били дължими от дружества от схемата на Цветан Василев. По информация на "Капитал" големи погашения е трябвало да направят през последните месеци на 2014 г. фирми като "Критие", "Булит 2007", "Инфраструктурна компания", "Никкомерс 01", които нямат кой знае какви активи и дейност и досега са разчитали на нови заеми от банката чрез свързани компании, с които да погасяват дълговете си. БНБ в официалните си доклади при отнемането на лиценза директно заяви, че компании като ТЦ-ИМЕ са били използвани именно за това - да преразпределят ресурс из плетеницата от фирми.

Друга причина за скептицизъм е, че дори и при експресно преработено законодателство възможностите за замитане на следи остават, а именно това е най-голямото предизвикателство в момента. Няма гаранции, че двамата синдици, които ще влязат в банката, ще действат прозрачно. Няма гаранция и че няма всъщност да се наклонят везните в определена посока, като просто канализират разграбването. Списъкът, от който ще бъдат избрани, се изготвя от БНБ, а имената в него са тайна. Фондът за гарантиране на влоговете има право да избере синдици от списъка, а формално контролът върху тях се упражнява от съда. По информация на "Капитал" в списъка, от който ще бъде направен изборът, фигурират около 20 имена.

След дъжд, качулка

Притеснения, че агонията след КТБ ще бъде дълга и няма да доведе до възмездие, се подхранват и от правната каша, която се сгъстява с всеки изминал ден. Първоначално управляващите преправиха закона така, че да блокират цесиите и прехващанията, но се оказа, че поправката им не спря тези сделки. Делото за несъстоятелността на банката не може да започне, защото Върховният административен съд не се произнесъл по делото, с което акционерите на КТБ оспорват отнемането на лиценза й. Първата му инстанция отказа да разгледа иска, защото акционерите нямали правно основание, и това произведе юридически скандал. Втората инстанция, където се намира делото в момента, пое ангажимент да се произнесе по него до средата на април. А не е за пренебрегване и опасността акционерите на банката да потърсят правата си в Международния съд за правата на човека.

Затова е особено важно закъснелият напън за решителни действия на държавата сега да е внимателно премислен и юридически подкован. За девет месеца вече можем да предположим, че ако някой е искал да заграбва активи (а нито Горанов, нито Борисов се наемат да кажат КОЙ), то той вече има достатъчно преднина. И ако политиците се опитат просто популистки да извличат дивиденти с цената на недообмислени мерки със задно действие, спокойно може да се окаже, че те единствено ще вдигнат още повече цената на "кражбата КТБ" за данъкоплатеца с разходи за съдебни дела срещу държавата. Още повече ако усилията не се насочат и в правилната посока - към наказване на виновниците. Дотук нямаше да се стигне, ако години наред банковият и финансовият регулатор не държаха очите си широко затворени. Бездействието, включително след поставянето на КТБ под специален надзор, също трябва да бъде санкционирано и трябва да се гарантира, че повече такива схеми няма да бъдат допускани. За което е нужно воля да се погледне внимателно не само в отлетелите (без да броим бюрото) активи на КТБ, а и в кредитите и обезпеченията на действащите банки. Нещо, което уж ни е обещано, че някога към края на годината ще се случи.

Едно от първите неща, които току-що назначените квестори в КТБ правят, когато влизат в централата й на площад "Гарибалди" в столицата, е да запечатат касите, трезорите, директорския кабинет и да наемат нова охранителна фирма за сградата. Девет месеца по-късно това не изглежда да е помогнало в опазването на остатъците от банката. Последните отчети на КТБ показват, че активите й са се стопили до сума, много по-малка от онова, което имат да вземат вложителите й, кредиторите й, а вече и Фондът за гарантиране на влоговете. И това не е станало, защото някой физически е отнесъл бюрото на Атанас Буров или картините - подарък от Ирена Кръстева, а заради счетоводното отразяване на действия, започнали много преди банката да бъде затворена - кредити на свързани лица без дейност и без качествени обезпечения, позволяващи всичко ценно и възстановимо да потегля в неизвестни посоки...

След месеци бездействие управляващите с огромно закъснение окачествиха случилото се като грабеж и вдигнаха рамене, че били безсилни да го спрат, защото имало дупки в законите. Освен че е невярно, това оправдание отклонява вниманието от истинската причина за случващото се. А то не е, че "лошите" са бързи и действат ловко, а че "добрите" не правят нищо да ги спрат. Така банкерът Цветан Василев и депутатът Делян Пеевски раздуха балона КТБ, така сега се разпилява империята, изградена около банката, така се изплъзват и виновните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    jozi81 avatar :-|
    Мафията си има държава

    Правителството иска назначаване на временен синдик за да опази близо 2 млрд лв. активи на банката – толкова били останали от близо 5 млрд. лв. към 30.06.14г. Дотук цесиите и прихващанията в КТБ разрешени от квесторите са над 1 млрд. лв.т.е. имаме общо едни 3 млрд. лв реални пари. Може ли някой от одиторите, извършили „консултацията” за финансовото състояние на КТБ, на базата на който бе отнет лиценза й /Делойт, Ърнст & Янг и Афа/ да обясни на нас, простосмъртните, как така обезцениха и отписаха 4,222 млрд. лв от портфейла на банката? Защото обезценка на Х сума или активи, означава, че са равни на 0. Като извадим от 5 млрд. лв тия 4,222млрд. лв. остават 0,778 лв или под 1 милиард. В същото време имаме цесии за 1 млрд /явно за няКой активите на банката си заслужават/, останали активи за спасяване - 2 млрд, още поне 1 млрд. изпарили се депозити над 100 000 евро за които депозантите духат супата… Нещо сметката не излиза нито на одиторите, нито на Капитал - май всичките ви твърдения през годините за активите на банката са ялови! Време е за лавина от дела към съда в Страсбург.

  • 2
    jozi81 avatar :-|
    Мафията си има държава

    "Едно от първите неща, които току-що назначените квестори в КТБ правят..."

    Така, така...я да видим какво са свършили прескъпо платените с парите на КТБ квестори, нзаначени от БНБ да упражняват специалния надзор? По своята същност тоя надзор е оздравителна процедура траеща седмица-две, която трябва да изправи на крак банка в ликвидна криза. В случаят с КТБ централната банка не само я постави под най-жестоката форма на надзор, която се прилага при банка с капиталова неадекватност, но де факто чрез квесторите досъсипа банката в многомесечната си прегръдка. Никакво оздравяване нямаше, а планомерно източване на активите на банката, които от над 6,8 млрд. към 30 юни се стопиха до 1,8 млрд. към 31 декември /вижте иконографиката към сатията/. Цената на това грандиозно престъпление, режисирано от #КОЙ, са не само тия 3,5 млрд. лв, изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете, но и ония милиарди които тепърва ще плащаме на акционерите на банката. Защото нали не се съмнявате, че при същития с бели конци фалит на КТБ същите безпроблемно ще осъдят държавата в Страсбург? И познайте кой ще плати сметката - определено не ТОЙ...

  • 3
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Фирмите с нови сръбски собственици са фирми на крадците Бисер Лазов и Веселин Бушев! Основните активи на КТБ са опоскани скоропостижно от Делян Пеевски, Александър Сталийски, Бисер Лазов, Теодора Танева, Венета Николова и Юлия Илиева. Първите двама са идеолози и поръчители , а останалите - извършители на обира на КТБ. Прокуратурата знае ли или... знае и си трае?

  • 4
    jozi81 avatar :-|
    Мафията си има държава

    До коментар [#3] от "lefkovitz":
    [quote#3:"lefkovitz"] Прокуратурата знае ли или... знае и си трае? [/quote]

    Знае, знае Цацаратурата - та нали и те активно участваха в бутането на КТБ , а сега удобно си траят за кражбите на активите й от страна на #Кой и "защитените свидетели" - крадците Бисер Лазов и Теодора Танева. Мафията си има държава, има си и прокуратура...

  • 5
    shushis avatar :-|
    shushis

    "На следващо място причина КТБ да изглежда опоскана са стотиците цесии и прехващания за близо 800 млн. лв., сключени между клиенти с кредити и клиенти с депозити в банката. Това са сделките, които държавата ще търси начин да развали, за да може Фондът за гарантиране на влогове в банките да си върне поне част от дадените дотук 3.5 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити."
    Струва ми се, че вместо да правят такива еквилибристики трябваше да дадат шанс на акционерите да стабилизират банката. Но това не се хареса на Свиня, Сокол и Буда. И активите на банката щяха да са налице, и цесии нямаше да има, които сега да се чудят как да променят закона за да ги развалат.

  • 6
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    "Няма никакви индикации Станислав Лютов и Елена Костадинчев да са били особено активни срещу теча на активи"
    Е как ще има? Нека си припомним функцията на специалния надзор. А тя е: "да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност". И каква я свършиха квесторите: фалираха банката. Защо да спират течовете като изпълняваха точно задачите, поставени от БНБ. Те пък, от своя страна реализираха стратегията на #КОЙ.

  • 7
    franklin avatar :-|
    franklin

    "И ако политиците се опитат просто популистки да извличат дивиденти с цената на недообмислени мерки със задно действие, спокойно може да се окаже, че те единствено ще вдигнат още повече цената на "кражбата КТБ" за данъкоплатеца с разходи за съдебни дела срещу държавата."


    Горко ни!

  • 8
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Кой фалира КТБ,кой продължи да я източва и след затварянето, и кой
    толкова месеци не си мръдна пръста да защити интересите на вложителите и на държавата.Сега,след като уредиха,които трябва,всички се разбързаха.

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    Тъй като явно повечето от политиците - и визирам най-вече досега управялвалите - да ги изброя - тези от БСП, ДПС и ГЕРБ обичат да се правят на шапшали и да хвърлят димки обвинявайки другите, ЗАБРАВЯЙКИ ЧЕ ТЕ ВСИЧКИ, АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ НОСЯТ ОГРОМНА ВИНА (но различна, разбира се) ЗА КРАЖБИТЕ И БЕЗОБРАЗИЯТА В БАНКОВАТА СИСТЕМА И БЪЛГАРИЯ, в частност и КТБ, аз се почувствах провокиран да поприпомня някои от ФАКТИТЕ И СЪБИТИЯТА В НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА Т.Н. ПРЕСТЪПЕН БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД.
    И така - до ден днешен и безобразията и престъпленията в КТБ.

    Помните ли го "невинния" и "честния" Жан Виденов? (надявам се да ми стигне времето да опишем и "подвизите" на Орешарски - малцина българи си дават реална сметка за каква голяма серия от престъпления, в които е замесен и този става дума при него...)
    Виденов обясняваше, че "проблемите в банковия сектор през 1995-1996 год. се дължали на няколко фактора - подновяването на обслужването на външния дълг от края на 1994 г., сложната политическа обстановка, и по-конкретно въвличането на някои банки в предизборните кампании през 1995-1996 г., както и общото недоволство към банковата система тогава".

    КАКВА Е ИСТИНАТА ОБАЧЕ?
    ИМЕННО КАБИНЕТЪТ НА ЖАН ВИДЕНОВ ЗАГРОБИ СУМА ТИ ЧАСТНИ БАНКИ ЗАЕДНО С ДЪРЖАВНИТЕ! Как?
    Вие сте банка и искате (евтино) рефинансиране? НЯМА ПРОБЛЕМ! Само при едно "малко" условие - ЩЕ ТРЯБВА ДА ОТПУСНЕТЕ КРЕДИТ (с част от парите) НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (а тези държавни предприятия пък бяха "убеждавани" доброзорлем да превеждат суми в един уж държавен фонд, изграден от Климент Вучев, КОЙТО СЛЕД ТОВА СЕ ОКАЗА ... ПРИВАТИЗИРАН (или по-точно парите в него чрез съответните фокуси...)
    Ама нямало как тези държавни предприятия да си върнат кредитите, ако им дадете заем?
    ЧЕ КАКВО ВИ БЪРКА ВАС ТОВА? КАКВО ВИ ИНТЕРЕСУВА?!?
    Именно така кабинетът "Виденов" загроби българските банки, А СРЕЩУ НЯКОИ ОТ ТЯХ ПЪК ЗАПОЧНА И ОТКРИТА ВОЙНА!?!?
    КАТО БЗК - БАНКА ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ КРЕДИТ, например!

    Но да се върнем още малко по-назад.

    ======================================

    БАНКОВИТЕ АФЕРИ - ЛЮПИЛНЯ НА ОЛИГАРХИЯТА

    ТАЙНИЯТ СЪЮЗ МЕЖДУ ПОЛИТИКАТА И ПАРИТЕ ОТГЛЕДА МАФИИ, КОИТО КОНСУМИРАТ България

    Григор Лилов

    Между 15 и 18 милиарда долара бяха задигнати от България за последното десетилетие. ТЕ “ЗАХРАНИХА” МАФИОТСКИТЕ “НАКАЗАТЕЛНИ ОТРЯДИ”, както личи от личната кореспонденция на покойния Луканов с премиера, и напълниха списъците на мъртвите финансисти.

    ОБАЧЕ ОГРОМНИТЕ СУМИ НЕ ПАДНАХА ОТ НЕБЕТО. ТЕ СА ОГРАБЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА И СПЕСТЯВАНИЯТА НА ГРАЖДАНИТЕ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДОБРА ПРЕДВАРИТЕЛНА РАБОТА И ОРГАНИЗАЦИЯ!?!?!?!?!?!?

    КАК СТАНА ТОВА?

    СОЦИАЛИЗМЪТ ЗАСИЛИ КРАЖБАТА...

    С ДВЕ РЕШЕНИЯ НА Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет ЗАПОЧВА БАНКОВАТА “РЕФОРМА” В СТРАНАТА. ПРЕДИ ТОВА ФИНАНСОВИЯТ КАПИТАЛ У НАС СЕ ВОДИ ПО ЗАКОНА КАТО “ОБЩОНАРОДНА СОБСТВЕНОСТ”.

    ПЪРВАТА КРАЧКА КЪМ ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ СЕ ПРАВИ ОЩЕ ПРЕЗ 1987 г. ТОГАВА СЕ СЪЗДАВАТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОТРАСЛОВИ БАНКИ. ЗА ТЯХНА НОРМАТИВНА ОСНОВА СЛУЖИ НОВИЯТ Правилник на банките. ТОЙ ПРОКЛАМИРА “СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА АКЦИОНЕРНА СОБСТВЕНОСТ"!?! АБСУРДНА ПРАВНА ФОРМА, КАКВАТО НЯМА НИКЪДЕ ПО СВЕТА, Е УДОБНАТА ДРЕХА, В КОЯТО СЕ ОБЛИЧА ХЕМ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ДЪРЖАВАТА ОТ БАНКИТРЕ, ХЕМ И ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЧАСТНО УЧАСТИЕ В ТЯХ. НАПРИМЕР В “Минералбанк” ДЯЛОВЕ И АКЦИИ СА РАЗПРОДАДЕНИ ПОЧТИ ВЕНАГА СЛЕД ТОВА. (тоест някой е бил много добре подготвен...)

    ЗАМИСЪЛЪТ Е МНОГО ПРОСТ - ВИСШАТА КОМУНИСТИЧЕСКА НОМЕНКЛАТУРА ДА ЗАПОЧНЕ ДА ПРЕБАРВА ПАРИТЕ НА България, СПЕСТЯВАНИЯТА НА ГРАЖДАНИТЕ Й И ОТПУСКАНИТЕ ОТ ЧУЖБИНА ЗАЕМИ. ЕСТЕСТВЕНО ДО ТОЗИ ГРАБЕЖ ЩЕ БЪДАТ ДОПУСНАТИ САМО ТЯ И НЕЙНИТЕ ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА!?!?!?!?!?!?!?

    =====================================

    Постановлението от 19 май и Протокол 19 от 28 август 1989 г. на Министерския съвет. ТАКА Е ОДОБРЕНА “Концепция за приватизация на държавните банки със 100 процента държавно участие”. НАБЛИЖАВАТ ГОЛЕМИ СЪБИТИЯ - ПРЕДИЗВИКАНИТЕ ИЗКУСТВЕНО “РЕВОЛЮЦИИ” ОТ ВЪРХА НА БСП И ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ НЯМА. ЗАТОВА ТОЗИ ПЪТ ИЗПОЛЗВАНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ Е ОТКРОВЕНА ПОЧТИ ДО БРУТАЛНОСТ!!!!!!!!

    ДРУГАТА “РЕВОЛЮЦИОННА” НОВОСТ В НЕГО Е ИДЕЯТА ЗА РАЗПРОДАВАНЕ НА БАНКИТЕ НА “ТРУДЕЩИТЕ СЕ”, КОИТО ЩЕ ВЛЯЗАТ В ТЯХ БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС. БЛЕСТЯЩИЯТ МАНЬОВЪР ПО-КЪСНО БЕ ПРИЛОЖЕН ОТ ПОЧТИ ВСИЧКИ ЧАСТНИ БАНКИ. НАПРИМЕР, ПРИ КАПИТАЛ ОТ 1 млрд. лева, НАБРАН ОТ ХОРАТА, САМО 1 до 5% - НО С ГЛАС, СТИГАШЕ ЗА ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД ФИНАНСОВАТА ИНСТИТУЦИЯ.

    ДНИ ПРЕДИ ИСТОРИЧЕСКИЯ 10 ноември 1989 г. СЕ ПРЪУКВА ПОРЕДНОТО РЕШЕНИЕ – на 25 октомври 1989. ТО ДАВА ПРАВО НА НОВОУЧРЕДЕНИТЕ БАНКИ ДА ПРОДАВАТ ДО 80 НА СТО ОТ КАПИТАЛА СИ. СЛЕД КАТО ОСНОВИТЕ НА “ПАЗАРНАТА" ИКОНОМИКА ЗА СВОИТЕ ХОРА БЯХА ПОЛОЖЕНИ, ДОЙДЕ И РУХВАНЕТО НА ВЕЧЕ БЕЗПОЛЕЗНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ ( и широко разпространената опорна точка на тези за ... РАВНИЯ СТАРТ, която отлично показва и огромната наглост и цинизъм на тези!)

    ...И САМИЯТ ТОЙ Я ОСЪЩЕСТВИ

    ЧРЕЗ СКРОЕНИЯ В ДВАТА ДОКУМЕНТА ТЕРТИП, БИВШИТЕ КЛОНОВЕ НА БНБ в София И НАВСЯКЪДЕ ПО СТРАНАТА ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПРЕОБРАЗУВАТ В САМОСТОЯТЕЛНИ БАНКИ. ОТ ТАЗИ КРАЧКА ЗАПОЧНА ГОЛЕНИЯТ ГРАБЕЖ!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!
    МНОГО ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ БАНКИ РАЗДАВАТ НА ПОРАЗИЯ КРЕДИТИ НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ И ПОСОЧЕНИ ОТ ПАРТИЯТА И КУКЛОВОДИТЕ Й ЛИЦА!

    От онази година – 1987, до март 1991 г. са купени акции от различни лица – фирми, граждани и кооперативи, за 243 млн. тогавашни левове. Български и небългарски резиденти прибират още 118 млн. лева капитал. Общата сума представлява една четвърт от размера на банковия капитал у нас – без БНБ, ДСК и Булбанк.

    ЗА ШЕСТ ГОДИНИ ДЕМОКРАЦИЯ (към онзи момент) НИТО ЕДИН РЕД И НИТО ЕДНА ЦИФРА ДОСЕГА НЕ БЯХА ОПОВЕСТЕНИ ПУБЛИЧНО!!! ЗАЩОТО ”СВЕТАЯ СВЕТИХ" НА ЗАГРАБВАНЕТО НА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА ПАРИТЕ НЕ БЕШЕ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИКТАТОРСКА ВЛАСТ В МНОГО ПО-ЗДРАВАТА И СИГУРНА ИКОНОМИЧЕСКА ВЛАСТ НА БОГАТСТВОТО!!!!!!

    -------------------------------------

    СТАРТЪТ НА ГОЛЕМИТЕ ПАРИ

    В схемата на ограбване на националното богатство останаха неизвестни още няколко кадъра.

    СРЕДСТВАТА ОТ ТАЙНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БАНКИТЕ ТРЯБВАШЕ ДА ПОСТЪПВАТ В БНБ КАТО ТЕХЕН ОСНОВЕН АКЦИОНЕР. ПРАВИЛОТО Е ЗАПИСАНО В чл.2, ал.2, т.2 НА ЦИТИРАНОТО ВЕЧЕ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОТ 19 май 1989 г.

    =====================================

    ЗАСЕГА НИКОЙ НЕ Е НАУЧИЛ ВНЕСЕНИ ЛИ СА НАИСТИНА ПАРИТЕ ИЛИ НЕ? СУМАТА Е ОКОЛО 362 млн. ТОГАВАШНИ ЛЕВА. ПО ОНЗИ БЛАГОДАТЕН КУРС ТЕ БЯХА РАВНИ НА ПОВЕЧЕ ОТ 100 млн. долара! ПРЕЗ 1990 г., В НАВЕЧЕРИЕТО НА МОНЕТАРНАТА РЕФОРМА, УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЕ ОТКАЗАХА ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПАРИЧНА РЕФОРМА, ТЯ БЕ ПРЕДЛОЖЕНА ОТ МВФ. МОТИВИТЕ ЗА ОТКАЗА БЯХА ДВА: ТОТАЛИТАРНА МЯРКА И НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОПАЗИ ТАЙНАТА.

    Като резултат през 1991 г. инфлацията скочи, вместо на 360%, на повече от 700%, изчислени по тогавашната методика. ОКАЗА СЕ, ЧЕ В СТРАНАТА ИМА НЕОТЧЕТЕНА ПАРИЧНА МАСА (БАНКНОТИ) ЗА ПОВЕЧЕ ОТ 12 млрд. лева. СТРАННО Е КАК БНБ НЕ Е ЗНАЕЛА КОЛКО ЛЕВЧЕТА Е НАПЕЧАТАЛА И ПУСНАЛА В ОБРЪЩЕНИЕ. НЯМА ОТГОВОР НА ВЪПРОСА КЪДЕ БЯХА ТЕЗИ ПАРИ И КОЙ ГИ ИЗСИПА НА ПАЗАР СРЕЩУ ПОКУПКИ НА ВАЛУТА ОТ СПЕШНО ОТПУСКАНИТЕ ЗАЕМИ.

    ЗАБРАВЕНО Е И ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ РАЖДАНЕТО НА КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ ЗАПОЧНА ОЩЕ ТОГАВА. СПОРЕД ПРИЕТИТЕ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ ОТ НАЧАЛОТО НА 1989 г. ДО НАЧАЛОТО НА 1991 г., ЗАЕМИ ОТ БАНКИТЕ ЗА ТЪРГОВСКА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ СЕ ОТПУСКАХА САМО ПРИ ГАРАНЦИЯ ОТ ДЪРЖАВНА ФИРМА. НОВИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ИЗТЕГЛИХА ПАРИТЕ И НЕ ПЛАТИХА. ПОСЛЕ ДЪРЖАВНИТЕ ФИРМИ И БАНКИ ПОЕХА БОРЧОВЕТЕ ИМ.

    НАКРАЯ ВСИЧКО БЕШЕ ЗАМАЗАНО С ОПРОЩАВАНИЯТА НА НАТРУПАНИТЕ ДЪЛГОВЕ С РЕД МИНИСТЕРСКИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ОТ РЕД ПРАВИТЕЛСТВА. КАПАКЪТ ВЪРХУ ДАЛАВЕРАТА ПОХЛУПИ ПРИЕМАНЕТО НА Закона за обслужване на неуредените до 1990 г. КРЕДИТИ. ТОЙ ОФОРМИ ДЪЛГА КАТО ДЪРЖАВЕН И ГО ПОКРИ С ОБЛИГАЦИИ – т.нар. ЗУНК. ДНЕС ГИ ПЛАЩАМЕ ВСИЧКИ НИЕ КАТО ДАНЪКОПЛАТЦИ.

    Източник:
    сп. “Борба”, издание на БНФ, година 51, брой 6, кн.144, ноември 2002.

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#3] от "lefkovitz":
    Дрън-дрън.
    Българските милиционери, назначени за "банкери" няма как да вдяват от банково дело.
    В ранните години на демокрацията руските мафиоти цапсаросаха с някъв узбекистанки дребен мафиот Чьорни няколко милиона долара, комуникациите и футболен отбор.
    Сетне при Жан Виденов огрибаха спестяванията на българите от банките.
    Сетне извъртяха милиардна врътка по дълга с някви блещещи се комсомолци по телевизиите като Милен Велчев и Нкикито Василев - Малкия Мук. По време на борда им трябваше малко време да нагласят апарата с Цецо Мустака, прокурорите и оня тъп дебелак дето са го заплюли за КОЙ, кланяха им де що има каки - министерки и журналистки от радия и телевизии и хоп още - два-три милиарда дръннаха в московските касички.
    Български дудуци, болни и прочие депесета си играеха на политика.
    Ще има и още, нима не знаете коя е следващата българска банка която ще гръмне?
    Кой се усетил-усетил.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK