С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 13 мар 2015, 17:00, 12251 прочитания

Охраната на огризките от КТБ

С девет месеца закъснение политиците трескаво се забързаха да опазват активите на банката. Доколкото такива са останали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едно от първите неща, които току-що назначените квестори в КТБ правят, когато влизат в централата й на площад "Гарибалди" в столицата, е да запечатат касите, трезорите, директорския кабинет и да наемат нова охранителна фирма за сградата. Девет месеца по-късно това не изглежда да е помогнало в опазването на остатъците от банката. Последните отчети на КТБ показват, че активите й са се стопили до сума, много по-малка от онова, което имат да вземат вложителите й, кредиторите й, а вече и Фондът за гарантиране на влоговете. И това не е станало, защото някой физически е отнесъл бюрото на Атанас Буров или картините - подарък от Ирена Кръстева, а заради счетоводното отразяване на действия, започнали много преди банката да бъде затворена - кредити на свързани лица без дейност и без качествени обезпечения, позволяващи всичко ценно и възстановимо да потегля в неизвестни посоки...

След месеци бездействие управляващите с огромно закъснение окачествиха случилото се като грабеж и вдигнаха рамене, че били безсилни да го спрат, защото имало дупки в законите. Освен че е невярно, това оправдание отклонява вниманието от истинската причина за случващото се. А то не е, че "лошите" са бързи и действат ловко, а че "добрите" не правят нищо да ги спрат. Така банкерът Цветан Василев и депутатът Делян Пеевски раздуха балона КТБ, така сега се разпилява империята, изградена около банката, така се изплъзват и виновните.


Хем грабеж, хем законен

"Имуществото на банката се разграбва." "Забавянето с три-четири месеца означава квесторите и всички останали там да разпродадат имуществото и ние да нямаме никакви възможности да отреагираме." "Правомощията на кредиторите са недостатъчни, за да се гарантира, че с определени допустими от закона действия няма да се извърши допълнително ограбване на КТБ." Цитатите са от премиера Бойко Борисов и от финансовия министър Владислав Горанов, които през седмицата се активизираха да преправят Закона за банковата несъстоятелност. Целта е в КТБ да влезе временен синдик, който да развали стари сделки, увредили масата на несъстоятелността. Не че и квесторите нямат подобни правомощия, но контролиращата ги БНБ явно не е счела за нужно да ги насърчи да са по-активни. С влизането на синдици контролът над нещата ще поеме държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Синдиците обаче ще охраняват много по-скромно по размер имущество, отколкото изглеждаше, че има КТБ при затварянето й. Само допреди година банката бе четвърта в страната по големина на активите и се знаеше, че е кредитирала покупката и дейността на империя от работещи бизнеси като БТК, "Петрол", "Булгартабак холдинг", инфраструктурни компании и промишлени заводи. Последният консолидиран отчет към края на декември обаче показа, че връзките на КТБ с тази империя са почти заличени. Според неодитираните данни активите на банката са се свили с повече от 70% до 1.8 млрд. лв. Основната причина за това е, че кредити за 4.3 млрд. лв. се приемат за несъбираеми и биват отписани. Потвърждава се писаното от "Капитал", че са отпускани милиони левове на компании без активи и реален бизнес, които са погасявали заемите си с нови кредити, теглени от свързани дружества.



На следващо място причина КТБ да изглежда опоскана са стотиците цесии и прехващания за близо 800 млн. лв., сключени между клиенти с кредити и клиенти с депозити в банката. Това са сделките, които държавата ще търси начин да развали, за да може Фондът за гарантиране на влогове в банките да си върне поне част от дадените дотук 3.5 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити.

Най-емблематичният пример за цесии, на базата на които са извършени прехващания с депозити в банката, е русенският завод за боеприпаси "Дунарит". Той е имал кредит от 24.55 млн. евро от банката, но през октомври фирми на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио го изкупуват и така встъпват в задълженията на завода и подсигурява контрол върху него, като получава залог върху търговското предприятие "Дунарит". Тъй като Миролио има и депозити в КТБ за близо 90 млн. лв. (негарантирани), той най-вероятно е поискал от квесторите да му направят приспадане на задължението към банката за сметка на онова, което тя му дължи като депозант, и така да се защити от загуби. Проблемът за КТБ от тази сделка е, че на практика тя не получава пари в брой, а отписва кредит от активите си, което води до намалението им. Едновременно с това губи възможност да се разпорежда с имуществото на дружество, което развива стабилен бизнес. По подобен начин Миролио процедира с веригата за търговия на дребно с електроуреди "Техномаркет", но там директно придоби собственост върху половината от дружеството, като погаси с прехващане кредита му за 25 млн. евро в КТБ.

Тези сделки сами по себе си не са незаконни, но пренареждат масата на несъстоятелността. Например в конкретния случай, ако ги нямаше, Едоардо Миролио щеше да загуби достъп до голяма част от парите си и щеше да чака събирането на вземанията ("Дунарит", "Техномаркет" и всички останали да си изплатят кредитите) или разпродажбата на активите (продажбата на кредитите на някоя друга финансова институция, както стана с "Виктория"). Всъщност, ако кредитният портфейл на КТБ беше здрав, нямаше да има никакво значение от цесии и прихващания. Но когато не е, негарантираните депозанти се спасяват заедно с малкото платежоспособни длъжници, а за останалите остават само лоши активи. И така по отчет към края на 2014 г. 97% от портфейла на КТБ е с просрочия... Същевременно обаче досега по регистрите не се вижда КТБ да опитва по съдебен ред поне да замрази каквото има в тях със запори. Напротив - някои от дружествата след различни прехвърляния на бушони сами поискват несъстоятелност.

Голямото изплъзване

Не е трудно да се намерят и други клиенти на КТБ с цесии и прехващания, като по-любопитното е дали след такива операции са вдигани запорите над активи, служили като обезпечение по заемите. Това е вторият голям проблем, който този тип сделки създават, тъй като веднъж отблокирано, заложеното имущество може да се препродава, което ще усложни евентуалните бъдещи опити за връщането му. Големи кредитополучатели от банката са "Корект фарм" и "Алфа кепитъл", които са основните акционери на дистрибутора на горива "Петрол" и притежаваните пакети ценни книжа са най-ценният им актив. Според имотния регистър "Корект фарм" е сключила договор за цесия, но от декември е в процедура по несъстоятелност и синдик е наложил запор върху имуществото на компанията. Вписаната ипотека в полза на КТБ остава.  

Дружество, което успя да заличи ипотеката на КТБ върху активите му, е инфраструктурната компания "Водстрой 98". Тя е уредила задължението си чрез нов кредит за 46 млн. лв. от Българската банка за развитие и така се е подсигурила, че при бъдещо дело за несъстоятелност на КТБ няма да има претенции към имуществото й. За вложителите в КТБ обаче това няма негативен ефект - в банката са влезли реално дължимите средства.

Изброените дотук операции не са незаконни и затова думичката грабеж не им приляга съвсем. Доколкото има грабеж, то той е в това, че парите на вложителите са отишли в едни дружества, които са отишли в други, в трети и т.н., с които са придобити редица апетитни активи и предприятия. И докато банката може да сложи ръка на кухите служебни фирми (които подозрително предвид белградската уседналост на Цветан Василев често напоследък се озовават прехвърлени на сръбски граждани), достъпът до същинските активи е невъзможен и контролът над тях се сменя. Безпроблемно или след съдебни схватки и боричкания подобни на тези, довели до срутването на КТБ. В този смисъл е важно да се види дали скорострелно приетите текстове в законите не се прокарват толкова заради "грабежа", колкото за да не отидат ценни активи в грешни ръце.

Дрямката на квесторите

Квесторите можеха да блокират много от изброените операции, като сезират съда със съмнения, че така се уврежда масата на несъстоятелността. Няма никакви индикации Станислав Лютов и Елена Костадинчев да са били особено активни срещу теча на активи. Няма и основания да им се търси отговорност за случилото се, тъй като те действат по указания на независимата БНБ. "Капитал" изпрати въпроси до квесторите и до централната банка в неуспешен опит да получи информация за мерките, които са предприели по опазване на имуществото на КТБ. Единственото, което редакцията получи като отговор с конкретика, бе по въпроса защо се бави назначаването на международна компания, която да разследва случая. "Доколкото КТБ все още, вече трети месец след отнемането на лиценза, не е обявена в несъстоятелност и с цел предотвратяване по-нататъшно отлагане на дейностите по проследяване и възстановяване на имуществото на банката, в момента се изследват правните възможности за най-ефективно използване на подобна разследваща компания и съответно възможността такава да бъде наета от квесторите на КТБ", написаха от БНБ.

По неофициална информация на "Капитал" поне осем са чуждите forensic компании, които са декларирали готовност да поемат разследването и с някои от тях вече са осъществени по няколко срещи. Фондът за гарантиране на влоговете е почти готов с правното оформление на договора, който да им предложи, както и с параметрите на заданието, по което ще работят. Източници от фирмите кандидатки предполагат, че заданието им ще бъде ограничено само до средствата, изтекли в чужбина, тъй като държавата ще разчита на собствения си капацитет да проследи транзакциите в страната. Смята се, че чрез офшорни дружества зад граница са източени около 20% от липсващите пари в банката, или около 1 млрд. лв. Разплитането на схемите и връщането на тези средства обаче ще отнеме години и ще струва десетки милиони левове.

През седмицата премиерът Бойко Борисов обяви, че се надява да се съберат поне милиард и половина, което е твърде малко в сравнение със световната практика. При ликвидирането на Lehman Brothers в Америка данъкоплатците си върнаха повече от 50% от предоставените суми. В случая на КТБ може да се окаже, че дори и тези минимални надежди са твърде оптимистични. Голяма е вероятността следващият отчет да покаже ново свиване на активите на банката заради още отписани кредити. Проследявайки падежите на по-големите кредити след затварянето й, се вижда, че те са били дължими от дружества от схемата на Цветан Василев. По информация на "Капитал" големи погашения е трябвало да направят през последните месеци на 2014 г. фирми като "Критие", "Булит 2007", "Инфраструктурна компания", "Никкомерс 01", които нямат кой знае какви активи и дейност и досега са разчитали на нови заеми от банката чрез свързани компании, с които да погасяват дълговете си. БНБ в официалните си доклади при отнемането на лиценза директно заяви, че компании като ТЦ-ИМЕ са били използвани именно за това - да преразпределят ресурс из плетеницата от фирми.

Друга причина за скептицизъм е, че дори и при експресно преработено законодателство възможностите за замитане на следи остават, а именно това е най-голямото предизвикателство в момента. Няма гаранции, че двамата синдици, които ще влязат в банката, ще действат прозрачно. Няма гаранция и че няма всъщност да се наклонят везните в определена посока, като просто канализират разграбването. Списъкът, от който ще бъдат избрани, се изготвя от БНБ, а имената в него са тайна. Фондът за гарантиране на влоговете има право да избере синдици от списъка, а формално контролът върху тях се упражнява от съда. По информация на "Капитал" в списъка, от който ще бъде направен изборът, фигурират около 20 имена.

След дъжд, качулка

Притеснения, че агонията след КТБ ще бъде дълга и няма да доведе до възмездие, се подхранват и от правната каша, която се сгъстява с всеки изминал ден. Първоначално управляващите преправиха закона така, че да блокират цесиите и прехващанията, но се оказа, че поправката им не спря тези сделки. Делото за несъстоятелността на банката не може да започне, защото Върховният административен съд не се произнесъл по делото, с което акционерите на КТБ оспорват отнемането на лиценза й. Първата му инстанция отказа да разгледа иска, защото акционерите нямали правно основание, и това произведе юридически скандал. Втората инстанция, където се намира делото в момента, пое ангажимент да се произнесе по него до средата на април. А не е за пренебрегване и опасността акционерите на банката да потърсят правата си в Международния съд за правата на човека.

Затова е особено важно закъснелият напън за решителни действия на държавата сега да е внимателно премислен и юридически подкован. За девет месеца вече можем да предположим, че ако някой е искал да заграбва активи (а нито Горанов, нито Борисов се наемат да кажат КОЙ), то той вече има достатъчно преднина. И ако политиците се опитат просто популистки да извличат дивиденти с цената на недообмислени мерки със задно действие, спокойно може да се окаже, че те единствено ще вдигнат още повече цената на "кражбата КТБ" за данъкоплатеца с разходи за съдебни дела срещу държавата. Още повече ако усилията не се насочат и в правилната посока - към наказване на виновниците. Дотук нямаше да се стигне, ако години наред банковият и финансовият регулатор не държаха очите си широко затворени. Бездействието, включително след поставянето на КТБ под специален надзор, също трябва да бъде санкционирано и трябва да се гарантира, че повече такива схеми няма да бъдат допускани. За което е нужно воля да се погледне внимателно не само в отлетелите (без да броим бюрото) активи на КТБ, а и в кредитите и обезпеченията на действащите банки. Нещо, което уж ни е обещано, че някога към края на годината ще се случи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Ранна регистрация до 02.09.2019 г.

Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 3069 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 2050 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
"Евроинс" е увеличила успешно капитала си

Компанията е набрала 5.7 млн. лв. с издаването на новите акции, част от планираните над 14 млн. лв.

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица