България изтегли ударно 3.1 млрд. евро външен дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България изтегли ударно 3.1 млрд. евро външен дълг

Пласирането на еврооблигациите се извърши при възможно най-добрите условия на международните пазари - германските облигации са на исторически ниски равнища, ЕЦБ стартира програмата си за изкупуване на правителствени книжа, а ФЕД заяви, че няма да вдига лихвите до края на годината

България изтегли ударно 3.1 млрд. евро външен дълг

Страната взе почти цялото количество външен дълг, което е планирано за годината

Гергана Михайлова
18230 прочитания

Пласирането на еврооблигациите се извърши при възможно най-добрите условия на международните пазари - германските облигации са на исторически ниски равнища, ЕЦБ стартира програмата си за изкупуване на правителствени книжа, а ФЕД заяви, че няма да вдига лихвите до края на годината

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


България изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, с което постави рекорд в историята си като емитент, изненада инвеститорите и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината. Заемът бе изтеглен на три транша, с падежи след 7, 12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%, по предварителни данни към 17:30 ч. в четвъртък. Финансисти определиха резултата като успешен за България, но не крият изненадата си от това, че правителството не изпълни първоначалните си намерения да вземе заемите на два пъти през годината. Според тях, ако дългът беше взет чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат и още по-изгодни условия. Факторите за успеха на емисиите сега са няколко - лихвите по света са рекордно ниски и има жажда за риск и за по-доходни инструменти, както и високата ликвидност у инвеститорите заради политиката на централните банки. Новият дълг ще се използва за рефинансиране на стари задължения и за покриване на бюджетен дефицит. До края на деня от Министерството на финансите отказваха всякакъв коментар и обещаха такъв, след като приключи цялата процедура.

Бързо и ударно

Емитирането на облигациите беше направено в последния ден на роудшоуто в чужбина. То започна в понеделник и премина през Лондон, Париж, Мюнхен и Франкфурт. Още след първия ден на срещите с инвеститори стана ясно, че България ще предложи за записване книжа в три матуритета: 7, 12 и 20 години, което бе прието добре от участниците на пазара, тъй като няма да доведе до струпване на падежи и ще тества интереса на международните инвеститори към по-рискови (дългосрочни) облигации.

Подаването на поръчки за записване на книжата е започнало в четвъртък сутринта, разказаха дилъри, участвали в процедурата. На старта бе обявено, че правителството ще търси доходност на базата на mid swap (стандартен лихвен бенчмарк) плюс надбавка от 195 базисни точки, 225 базисни точки и 260 базисни точки за трите вида ценни книги (тя се влияе от рисковата премия, съобразно кредитния рейтинг на емитента, който е Baa2 по Moody's, BB+ по S&P и BBB- по Fitch). Това се равняваше на доходности съответно от 2.3%, 2.9% и 3.4% при трите заема. По 10-годишни ДЦК на вътрешния пазар например държавата последно се финансира при около 3%, а преди 2-3 години по външните емисии лихвите бяха около и над 4%, което също е доста ниско ниво. Например погасените през януари облигации, емитирани преди повече от 10 години за замяна на брейди дълга, бяха с лихва от над 8%.

Заради големия интерес и подадените поръчки за над 5 млрд. евро към 14 ч. емитентът, посъветван от мениджърите си Citibank, HSBC, SG и Unicredit, е поискал намаление на доходността с 0.05%, потвърдиха дилъри и добавиха, че при затварянето на процедурата предварителните данни са били за одобрени поръчки за 1.25 млрд. при 7-годишните еврооблигации, 1 млрд. евро 12-годишни книжа и 850 млн. евро при най-дългите инструменти, които ще падежират през 2035 г. Така общата сума на емитирания дълг достига 3.1 млрд. евро, което е почти на тавана на допустимия нов външен дълг за годината от 3.5 млрд. евро и е най-големият заем, теглен наведнъж от България за годините на прехода. Най-големият досега бе изтегленият през лятото на миналата година за 1.4 млрд. евро.

Успех, но с резерви

Според експерти от финансовите пазари интересът към предлагането на български еврооблигации е бил сериозен, като в най-късия сегмент, при 7-годишните облигации, основно са се конкурирали офертите на банките. При по-дългосрочните книжа заявките са били основно от пенсионни фондове и институционални инвеститори и там презаписването е по-ниско. Предлагането не бе ограничено за участниците от България и те са били активни в подаването на поръчки, като предстои да се разбере каква част от новите облигации ще им бъдат разпределени.

В мненията си експертите са категорични, че предлагането на български дългови книжа е преминало успешно, но въпреки това не крият и резерви към решението да се тегли всичко наведнъж. "Издаването на тези книжа се прави при възможно най-благоприятните условия за всички времена", смята Емил Аспарухов, началник управление "Трежъри и капиталови пазари" на Банка ДСК и уточнява, че сутринта, в която започна пласирането, германските облигации постигнаха нови рекордно ниски доходности и това се отрази върху всички останали инструменти, измерващи фиксираните лихви за дълги периоди. "Минусът за мен е това решение, да се направят трите емисии наведнъж. За мащабите на България тези 3.1 млрд. евро са огромна сума", смята експертът.

Подобни съмнения изказват и други колеги от дилърските отдели на банките, според които половината от дълга можеше да се пласира през септември. И тогава щеше да продължава програмата на Европейската централна банка по изкупуване на правителствени облигации, а Федералният резерв на САЩ вече обяви, че няма да предприема повишение на основните лихви до края на годината, тоест обстановката е предвидима и щеше да продължи да е благоприятна. Специалистите обръщат внимание и върху това, че презаписването на българските еврооблигации е около два пъти, което е добър знак, но несравним с постиганите презаписвания от 3, 5 и даже 10 пъти на емисии, предлагани от държави от региона със сравним с българския кредитен рейтинг. Освен това поемането на толкова голямо количество дълг отвън означава, че вътрешният пазар на държавни ценни книжа (ДЦК) ще бъде практически блокиран до края на годината - от началото. Ето защо експертите заключават, че пласирането на дълга е успех, но оптимизмът от това не трябва да е прекален, а умерен.

За какво ще се ползват парите

С паричните постъпления финансовото министерство ще може да погаси мостовия заем към четирите международни банки, отпуснали 1.3 млрд. евро през декември за справяне с последствията от кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) и по-високия от планираното бюджетен дефицит. Дългът към Citi, HSBC, SG и Unicredit е 6-месечен, но с опция за удължаване с една година, която най-вероятно няма да бъде използвана. Излизането на България на международните пазари е тест за инвеститорското доверие и риска, който те виждат в държавата. Остава обаче основният проблем - държавата рефинансира стари задължения с нови, паралелно с трупане на нови дефицити, вместо да прави истински реформи, които да осигуряват условия за растеж и оттам излишъци, с които да покрива задълженията си.

България изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, с което постави рекорд в историята си като емитент, изненада инвеститорите и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината. Заемът бе изтеглен на три транша, с падежи след 7, 12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%, по предварителни данни към 17:30 ч. в четвъртък. Финансисти определиха резултата като успешен за България, но не крият изненадата си от това, че правителството не изпълни първоначалните си намерения да вземе заемите на два пъти през годината. Според тях, ако дългът беше взет чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат и още по-изгодни условия. Факторите за успеха на емисиите сега са няколко - лихвите по света са рекордно ниски и има жажда за риск и за по-доходни инструменти, както и високата ликвидност у инвеститорите заради политиката на централните банки. Новият дълг ще се използва за рефинансиране на стари задължения и за покриване на бюджетен дефицит. До края на деня от Министерството на финансите отказваха всякакъв коментар и обещаха такъв, след като приключи цялата процедура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • -112
    • +69

    Изумен съм, че някой може да смята за успех тегленето на огромен дълг с неясни цели: "финансиране на бюджетния дефицит"?!
    Ами че през февруари като имаше излишък, защо го насипаха за пенсии, а не го скътаха за гасене на дефицита?

    Апропо, чете ли някой?
    Просто за статистиката - ако четете, пишете ми "-", моля, за да знам колко са читателите.

  • 2
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Въпросът е, че с тези пари няма да се постигне нищо особено! Няма да бъдат инвестирани в нещо полезно за хората. С 3 млд. можеше да се направи цялата магистрала Хемус!

  • 3
    vlad1 avatar :-|
    vlad1

    Е ..та за какво са по късно?!! Стартират еврофондовете, има избори за общини... наште са глаДни... е те за тва са ...тези си париции ..нашите ще ги дават на нашите .. боже мили

  • 4
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Е, поне сме първи в нещо ...

  • 5
    velikabulgaria avatar :-|
    velikabulgaria

    Да, и аз не разбирам за какво ще отидат всички тези пари... Пак за жадните ни политици,които си нямат представата, че един ден ще им се върне и че ще гният в ада и след време няма да има къде да се скрият :) !

    Прочел статията +

  • 6
    t_ avatar :-|
    t_

    Хора, вие май доста избирателно четете. С изтеглените 3 млрд ще се финансира бюджетен дефицит, който ще е май около 1 млрд. Останалите пари рефинансират падежиращ през тази година дълг. Няма три милиарада да харчи правителството, щото двата от тях са отдавна изхарчени от минали правителства. Е , и реформи трябва да се правят.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    Доходът по германските 20г книжа е 0.49%...
    Успех щеше да е за българия ако бяхме кандидатствали за еврозоната където лихвите са 6-7 ПЪТИ по-ниски, но уви явно не е иизгодно на управляващите политици...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    fiona avatar :-|
    fiona

    До коментар [#6] от "t_":
    Да, предишните правителства доста изхарчиха и вземаха кредити. Сегашното ги изплаща, покрива натрупващия се бюджетен дефицит, за да може на свой ред спокойно да харчи още и да увеличава дефицита. Все повече задлъжняваме, но на кого му пука.

  • 9
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    записване книжа в три матуритета
    ---
    матуритетите мнооо ги уважавам, просто са прекрасни, едни такива сочни, дълготрайни....

    журналя! стига вече с тази неграмотност, не сте ли ходили в часове по български?

  • 10
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    "Дългът ще се използва за рефинансиране на стари задължения..." , тоест, това не е заем с който ще се направи нещо конкретно свързано с мен или с вас, визирам реформи. Просто едно отлагане на плащането на миналия заем от 1.4 милиарда, като в следствие на това отлагане , сега е 3.1 милиарда, тоест, двоен.

    Ясно, че държавата няма откъде да си плати миналите заеми, и взима нови, но ако сегашните управляващи не искат да останат в историята като безотговорници, трябва да се заемат с реформи, конкретно с акумулирането на средства, не с харченето им при първа възможност. Иначе заминаваме, не може еврофондовете да са единствения ни свеж полъх!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK