Новата власт в КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата власт в КТБ

Въпреки широката подкрепа за промените, председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова призна, че е скептична за резултата от тях

Новата власт в КТБ

До дни в банката ще влезе синдик с правомощия да охранява активите и отменя сделки, но набързо приетите промени пораждат и много въпроси

Николай Стоянов
17853 прочитания

Въпреки широката подкрепа за промените, председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова призна, че е скептична за резултата от тях

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Връщането на откраднатото имущество и максимално възстановяване на средства в Корпоративна търговска банка е кауза, около която има толкова силен обществен консенсус, че едва ли има политик, който би гласувал против. Затова и в рамките на тази седмица успешно и практически единодушно бяха прокарани промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат кредитна институция с отнет лиценз от БНБ още преди да е обявена в несъстоятелност (и вероятно още следва седмица) да се управлява от временен синдик. Той ще може да иска от съда да се отменят сделки, да се вписват обезпечения и да се връща имущество с "произход от банката" независимо в чии ръце се е озовало.

Накратко - законът измества по-напред във времето охраната на имуществото от синдици. А най-често заявената цел на промените е да се развалят вече осчетоводените прехващания за над 800 млн. лв.

При цялото бързане всичко това да се случи светкавично (по желание на премиера Бойко Борисов) между четенията и без дебат нормално изникват проблеми. Единият е, че действието е ретроактивно, което винаги поражда въпроса доколко е конституционно. Друг е, че при цялото закъснение и бързина, с което се прави, изниква трудно оборимото подозрение, че накрая може да се окаже, че промените са в полза на някоя от страните, борещи се за овладяване на отломките от империята КТБ. И не на последно място според експерти някои текстове не просто не са прецизирани, ами и пораждат правни абсурди.

"Не може цялата банкова несъстоятелност да се пренаписва на коляно, да се предлагат текстове ad hoc, неосмислени от цялостна концепция и логика", обобщава Стефан Стефанов, главен асистент в Софийския университет.

Временният властелин

Юристите, до които "Капитал" се допита, не виждат непосредствен проблем във фигурата на временния синдик. Те са склонни да го разглеждат като своеобразна обезпечителна мярка.

"От гледна точка на европейското право вече имаше подобен случай, при който спрямо исландска банка, която е била в производство, което може да се определи като "оздравително производство" (т.е. сходно на специалния надзор у нас), с извънреден закон се приложиха всички последици от несъстоятелността, въпреки че не е било открито производство по несъстоятелност", обяснява адвокат Цветан Крумов от Schoenherr.

В този случай е възникнал спор дали това производство може да се признае като оздравително производство или производство по несъстоятелност в други държави - членки на Европейската икономическа общност. "По спора Съдът на ЕС в решение от 24.10.2013 (Case C-85/12) реши, че такова производство въпреки извънредния закон подлежи на автоматично признаване в други държави членки. В случая с КТБ, доколкото временният синдик ще се назначава от съд, последиците от действията, инициирани от него, щe подлежат на признаване в други държави членки, въпреки че са уредени със специален закон", обяснява Крумов, като според него новите текстове осигуряват допълнителна ефективност на действията на временния синдик, като позволи да се възстановява и имуществото на КТБ и на територията на други държави членки.

По-спорен е въпросът какво ще стане с действията на синдика при хипотеза, че впоследствие съдът реши, че лицензът на банката е отнет неправомерно и не се влезе в процедура по несъстоятелност. Според проф. дюн Ангел Калайджиев те няма да бъдат засегнати. За Стефан Стефанов обаче има проблем и ако например се заведе отменителен иск за милиони, а процедура по несъстоятелност не бъде открита. Тогава искът ще бъде отхвърлен, а разноските ще бъдат "за сметка на масата на несъстоятелността" - каквато няма.

Безкрайните вериги от лица

Експертите виждат проблем и с почти необятната дефиниция на трети лица, спрямо които синдиците могат да искат възстановяване на имущество.

"Този текст е напълно абсурден. Законът изобщо не дефинира вида му. Какъв е този иск - осъдителен, конститутивен, съчетание между конститутивен и осъдителен? И какъв е проблемът на банката, ако някое десето или двадесето лице по веригата не е изпълнило насрещната си престация спрямо контрагента си? По какъв начин това уврежда банката", пита Стефан Стефанов.

Подобни въпроси си задава и Ангел Калайджиев: "За мен чл.60а е неясен, тъй като не разбирам какви са тези трети лица. Те може обаче да са  "четвърти", "пети" и т.н. И за тях ли се прилагат тези правила? И ако са последващо приобретатели, с оглед на кои отношения ще се изследва липсата на възмездност?"

В интерес на кого

Промените в Закона за банковата несъстоятелност в България не са някакъв световен прецедент. И в много други държави през кризата в хода на процедурите се откриваха пропуски и те бяха закърпвани със специално законодателство. Въпросът е обаче да се уцели баланс, като се минимизира рискът те да бъдат използвани за конкретни частни цели, вместо какъвто е логическият замисъл за надделяващия обществен интерес.

Депутатите все пак се предвидили и малко механизми в тази посока. Предвижда се синдикът да се отчита всяка седмица, като публикува ежеседмични доклади, изчистени от всичко, което е банкова тайна. За пръв път ще стане официално публичен и списъкът на одобрените от БНБ банкови синдици, сред които Фондът за гарантиране на влогове ще избере и две лица, които да изпълняват тази функция в КТБ. Друг е въпросът, че за разлика от обикновените синдици по търговска несъстоятелност въпреки много по-големия публичен интерес тук изискванията са доста по-занижени. Председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова дори заяви, че няма информация как е попълван той и дали е имало реално някакъв изпит или събеседване.

Мажоритарният акционер в КТБ "Бромак" възрази остро срещу промените заради въвеждането им реално със задна дата - така че да важат и за висящото дело срещу отнемането на лиценза на банката. Според компанията на Цветан Василев те противоречат на конституцията и правото на ЕС, като сравнението е с "промяна на правилата на играта на полувремето на футболния мач, така че след почивката мачът да се доиграе на една врата". Така и не става ясно кои отбори се визират и дали Василев вижда като противник съда, държавата или някогашния си партньор, депутата Делян Пеевски, когото публично обвинява за срутването на КТБ.

В обвинението обаче има основание и проф. Калайджиев също смята, че оспорването на сделки, които към момента на извършването си са били действителни, е нарушаване на принципа за правовата държава. "Всъщност според мен проблемът не е толкова в закона, колкото в прилагането му и в това кой ще бъде синдикът (както и кои са квесторите)", казва той.

И вероятно няма да са нужни много техни стъпки, за да проличи дали това ще е поправката "КТБ" в защитата на данъкоплатеца, или поправката "Анти-Василев" в атака срещу в последните дни разбързалия се да продава активи банкер.

По темата работиха Росен Босев и Гергана Михайлова

Връщането на откраднатото имущество и максимално възстановяване на средства в Корпоративна търговска банка е кауза, около която има толкова силен обществен консенсус, че едва ли има политик, който би гласувал против. Затова и в рамките на тази седмица успешно и практически единодушно бяха прокарани промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат кредитна институция с отнет лиценз от БНБ още преди да е обявена в несъстоятелност (и вероятно още следва седмица) да се управлява от временен синдик. Той ще може да иска от съда да се отменят сделки, да се вписват обезпечения и да се връща имущество с "произход от банката" независимо в чии ръце се е озовало.

Накратко - законът измества по-напред във времето охраната на имуществото от синдици. А най-често заявената цел на промените е да се развалят вече осчетоводените прехващания за над 800 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Закона за КТБ го писаха специално за мен,така както им го исках. Ако " Капитал " преди да публикуват статията ме бяха попитали щях да им кажа и спестя напъна ::-)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    abygale avatar :-|
    abygale

    "В обвинението обаче има основание и проф. Калайджиев също смята, че оспорването на сделки, които към момента на извършването си са били действителни, е нарушаване на принципа за правовата държава...."

    То пък една правова държава нашта...

  • 4
    xzk39309305 avatar :-|
    Иван55

    Хипотеза:
    Владетел /КТБ/ разпродава предмета на владението /парите на кредиторите/. Собствениците /кредитори/ са ощетени, но застраховани /фонда/. Застрахователят - фонда, чрез временния синдик открива предмета на владението в N-ти добросъвестен приобретател. Типична застрахователна измама, реализирана при сговор между владетел и първи приобретател. Как отсъжда съдът?

    Сега за владетеля КТБ - двама са, УС /Ц.Василев/ и квестурата /Искров/. Приказките за войната между Ц.В. и Д.П. /или Искров/, според мен, само се опитват да ни правят разногледи. Резултатът от действията и на двамата владетели е един и същ. Сменят се играчите и методите, но целта е една и съща. Естествено, вкупом с добросъвестните приобретатели са срещу действията на застрахователя /фонда и временния синдик/. Въпросът е дали двамата владелци действат в сговор. Последните събития сочат ДА. Имат си общо ръководство. Проектът не е Василев срещу..., проектът е Василев&Искров.

  • 5
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Има специализирани фирми в тази област.По-евтино щеше да ни излезе като държава да потърсим някоя от тях за проследяването на парите,изчезнали от КТБ.За целта,обаче,начело на държавата трябваше да бъдат хора,които да не са намесени по никакъв начин с този крупен грабеж.В нашия случай не става.

  • 6
    abira avatar :-|
    Реми

    Сигурна съм че след няколко години, аферата КТБ ще влезе в графата Обир на века. Проектиран години преди 2014 и реализиран в подходящия момент. Подозирам, че е замесен и Южен поток и големите играчи в него. За мен това беше и все още е заплаха за националната сигурност. Не без участието на Путин.

  • 7
    silent_step avatar :-|
    silent step

    Ще хванат на босия цървулите. Влязоха в обран бостан. Някой вярва ли че ще намерят парите. Едва ли. Всичко е прах в очите и имитиране на дейност.

  • 8
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    [quote#7:"silent step"]Някой вярва ли че ще намерят парите.[/quote]
    Те не ги търсят.Нали намериха други пари.Станеш ли й веднъж Вълко Червенков на тази държава,пари се намират лесно.

  • 9
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    До коментар [#7] от "silent step":

    И аз мисля ,че вече всичко е приключило.Сега замазват очи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK