Държавата срещу Цветан Василев

Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се включиха в битката за опазване на останките от КТБ със спорни и хаотични действия

Данъчните наложиха над 10 запора на дружества на Василев
Данъчните наложиха над 10 запора на дружества на Василев    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Данъчните наложиха над 10 запора на дружества на Василев
Данъчните наложиха над 10 запора на дружества на Василев    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Активността на институциите около казуса КТБ явно страда от някаква загадъчна цикличност. След като банката беше затворена на 20 юни 2014 г., последва дълго затишие от над четири месеца, за да й бъде отнет лицензът. А след като БНБ се задейства и гарантираните влогове бяха изплатени, последва нова четиримесечна пауза, преди държавата да се включи на обороти.

Този път действията на пръв поглед изглеждат координирани и мащабни, като в тях групово са включени изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Само в рамките на няколко седмици вече освободените квестори на КТБ вкараха близо 30 от провъзгласените от мажоритарния й акционер Цветан Василев за специални инвестиционни дружества в процедура по несъстоятелност, НАП запорира акции и дялове на още десетина (предимно около сделката за БТК), депутатите задействаха специални правомощия за прокуратурата да се меси в сделки, а Върховният административен съд (ВАС) окончателно блокира обжалването на отнемането на лиценза от акционерите в банката и павира пътя й към несъстоятелността.

Първото впечатление обаче е доста измамно, тъй като активността изглежда хаотична. А прибързаността е доста опасна, тъй като създава правни абсурди и залага бомби от възможни искове в Страсбург, които може да се окажат много скъпи.

Изпълнителната НАП

Около седмица държавните институции бяха в ступор около мистериозната сделка, в която белгиецът с руски връзки Пиер Луврие обяви, че е купил за 1 евро от Цветан Василев БТК, военните заводи "Дунарит" и "Авионамс", телевизионните мултиплекси и пийпълметричната "ГАРБ аудиенс рисърч". Изведнъж обаче машината на властта се задвижи, макар и с действия, които не просто са противоречиви, а и трудно могат да дадат смислен резултат.

Към четвъртък НАП блокира акции в три от обектите на едноевровата сделка - БТК, "Дунарит" и НУРТС, а основанието е бъдещи данъчни задължения на собствениците на тези дружества. В повечето случаи формулировката вървеше така: "във връзка с предполагаемо публично вземане от (тук следва малко сума) е наложен запор". Уникалното в картина идва от това, че само в един случай се споменава изразът данъчна ревизия, а в останалите не е ясно на какво основание данъчните твърдят, че търсят суми.

В акцията изглежда, че е важна целта, а не средството. Например при БТК (най-големият телеком с приходи от 800 млн. лв.) предполагаемото вземане от собственика й е за 500 хил. лв., но запорът е върху 100% от акциите й. Възможното данъчно задължение на "Кен трейд" от 77 хил. лв. е употребено два пъти - за запор на микроскопичен дял от капитала на НУРТС, но със същата претенция са блокирани и почти половината от акциите на ТЦ-ИМЕ (ключово дружество на Василев с активи, доколкото може да се вярва на баланса, за почти 900 млн. лв).

Най-абсурден е запорът на "Дунарит". В случая за собственика "Кемира" дори не е посочено основание, нито пък предполагаем размер. Пише единствено - във връзка с очаквани публични задължения…

Дейността на данъчните се разгръща и към други активи на Цветан Василев. Заради предполагаемо негово задължение от 2 млн. лв. са запорирани и 100% от дяловете му в "Бромак" и "Фина Ц". Единствената спомената данъчна ревизия е при "Бромак финанс", където очакваното публично задължение е 300 хил. лв. Затова пък запорът върху "Сана Спейс хотел Хисария" е без никакво основание (за втори път е използвана дефиницията "очаквани публични задължения", като дори не е посочен броят акции, които се блокират.

Всички тези движения на данъчните по никакъв начин не спират сделката с Луврие. Първо, той твърди, че вече е купил. А дори и да не е, собствеността може да се смени при горното по веригата на собствеността дружество, което може да е и в чужди юрисдикции и да не е данъчно задължено в България.

И ако активността на НАП все пак може и да стигне до откриване на някакви задължения за данъци, то при друг държавен орган - Комисията за защита на конкуренцията, машината ще работи на празни обороти. Антимонополният регулатор също обяви, че се захваща с проверка на сделката с Луврие. Тук заноконарушение вероятно има, защото не е поискано разрешение от комисията преди сделката. Но пък ефектът ще е кръгла нула. Причината е, че глобата е 10% от оборота на купувача, а такъв няма, защото това е новорегистрирано дружество в Люксембург.

Законодателната специализация

Депутатите също дадоха своята лепта в прокламираната от премиера Бойко Борисов битка за опазването на активите на КТБ. С подозрително единодушие (вероятно под страх да не би, ако някой се противопостави, да изглежда като защитник на Василев) те първо приеха специални промени в Закона за банковата несъстоятелност, с което вкараха временни синдици с разширени правомощия в банката. А после в комисия се обединиха и около специални правомощия на главния прокурор да спира по своя преценка в изключителни случаи търговски сделки за 48 часа без съдебна санкция. В петък управляващите забавиха тази си идея, но приеха на първо четене промените в ГПК, които също разрешават прокурорска намеса в частни сделки.

И двете решения са спорни най-малкото защото се предприемат без реално обсъждане и с конкретна цел. Юристи, с които "Капитал" разговаря, разкритикуваха промените за несъстоятелността като противоречащи на принципа на правовата държава (защото са ретроактивни), недообмислени и трудно приложими в практиката. Например правото на синдика да иска от съда да се връща имущество с "произход от банката" независимо в чии ръце се е озовало ще изисква солидна аргументация да се защити в съда, при положение че то е стигнало до трети, четвърти или n-ти притежател.

По отношение на прокуратурата пък опасенията са, че се открехват врати за злоупотреба без гаранции и без контрол. "Притеснението е, че за да се справим с КТБ, ние въвеждаме една процедура, която в дългосрочен план не знаем какви ще й бъдат последствията. При едно отговорно отношение те може да функционират добре, от друга страна, в нея няма заложени достатъчно институционални гаранции срещу злоупотреба", коментира политологът Даниел Смилов пред БНР.

Всъщност мислената власт на главния прокурор не е много ясно и с какво би помогнала в конкретния казус. Например сделката между Цветан Василев и LIC33 за прехвърлянето на активите реално се случва в Люксембург, като прехвърлянето е между регистрирани там или в други юрисдикции компании. Не е ясно как такава сделка, вписана в чужди Търговски регистри и често офшорни дестинации, може да бъде осуетена с промени в българските Накзателнопроцесуален и Гражданскопроцесуален кодекс.

Съдебната каша

Ускорителят на елементарни решения по казуса КТБ не подмина и ВАС. Специално оглавеният от председателя на институцията Георги Колев петчленен състав окончателно бетонира решението на БНБ за отнемането на лиценза на банката заради отрицателния й капитал, като отказа да гледа жалбите на акционерите по същество. Така магистратите безрезервно потвърдиха спорното решение на тричленния състав от януари, че собствениците на банката и бившите й ръководители нямат правно основание да атакуват действията на БНБ.

Решението, облечено в сложни препратки към международна съдебна практика, води до абсурдна ситуация, в която реално от поставянето на банка под специален надзор решенията и мерките на регулатора стават необжалваеми. Причината е, че адресат на надзорните действията на БНБ е самата банка и те могат да бъдат оспорвани само от представляващите я, но това са назначените от същата тази БНБ квестори, които логично са зависими от избралия ги орган. В този дух беше и особеното мнение на единия от съдиите в тричленния състав - Соня Янкулова, според която, макар и поставянето под специален надзор да е станало по искане на управляващите КТБ, към датата на отнемане на лиценза квесторите я управляват против волята им и тази на акционерите. "Те не са изразили съгласие тези органи да ги представляват и по отношение на преценката да се оспори ли актът на централната банка за отнемане на лиценза. Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че си дал съгласие и да ти се ампутират двата крака", пише цветисто съдия Янкулова.

Теоретично това решение на ВАС е удар и по всички български банки, тъй като техните инвеститори в акции, облигации или други инструменти губят правна сигурност. Така при равни други условия за банките цената на финансирането чрез капиталовите пазари се вдига, като това би се усетило особено силно при такива с по-нисък рейтинг и съответно има по-голям риск БНБ да ги постави под специален надзор.

А в конкретния казус акционерите и един от бившите изпълнителни директори на КТБ настояха, че държавата погазва не само имуществените им права, но и човешките им права, защитени с международни конвенции. С тези аргументи и допълнително въоръжени с всякакви други спорни действия на държавата те биха могли да заведат дело срещу България, което според юристи има големи шансове да доведе до осъдителна присъда и нови разходи за данъкоплатеца. След скъпоструващата пирамида КТБ.