С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 13 апр 2015, 13:17, 14804 прочитания

Петър Андронов: Лихвите по кредитите ще продължат да падат, по депозитите вече са на дъното

Председателят на Асоциацията на банките в България пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Петър Андронов е главен изпълнителен директор на СИБанк и регионален мениджър за България на белгийската KBC Group. От 2008 година е член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, а на 3 април тази година бе избран да оглави браншовата организация. Освен в частния банков сектор Андронов има опит в регулаторните институции. Бил е главен директор в управление "Банков надзор" на Българската народна банка (БНБ) в периода 2002 - 2007 година, а преди това и в други подразделения на централната банка. Членувал е Европейския банков комитет и Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия, както и в Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка.

Вече наближава година от затварянето на КТБ и минаха четири месеца от изплащането на гарантираните депозити в нея. Според вас научени ли са уроците от случилото се?


Времето ще покаже, още е рано е да се каже. А иначе уроци има за всички.

Преодолени ли са негативите за банковия сектор и какво трябва да предприемат банките, за да възстановят напълно доверието на потребителите?

Срещахме се преди дни с представители на Европейската комисия и техният екип настояваше, че банките трябва да направят нещо, за да преодолеят недоверието. В същото време нали знаете каква е статистиката на изплатените гарантирани депозити от КТБ? Колко от средствата, които бяха изплатени, останаха извън банките? Около 1.5%. Колко трябва да е голямо доверието, за да се случи това? Това число не показва ли, че все пак е останало достатъчно доверие и онова, което банките трябва да направят, е убедително да покажат, първо, че случая с КТБ е научен урок. Второ, че той е по-скоро специален случай. Което не означава, че не си даваме сметка, че отделни елементи на някои от практиките в КТБ вероятно съществуват и на други места в една или друга степен, но целият случай КТБ все пак има характеристики, които в съвкупност не се повтарят в нито една друга банка. И аз мисля, че обществото си дава сметка за това.



През последната година хората научиха много за банките. Макар че онова, което ме разочарова през декември месец миналата година, когато се плащаха депозитите, е, че въпреки, че имаше толкова болезнен 5-6 месечен период на неплащане на гарантирани депозити, да не говорим за загубените негарантирани депозити, един от водещите мотиви на вложителите при избора на влог, на който да си оставят парите, след като получат гарантираната сума, отново бе размерът на лихвения процент. Тоест, въпреки че хората си дават сметка за риска, който поемат с един или друг избор, моралният хазарт или склонността да се поеме прекомерен риск остава заради това, че има гарантирана сума. Навремето, когато се гласуваше тази директива за гарантираните депозити, се дискутираше дали да няма самоучастие в риска на гарантираните вложители. Те да поемат примерно  5 - 10%, тоест гарантират се 100 хил. евро, но от тях 10 хил. евро да са за твоя сметка, за да имаш някаква съпричастност към загубата, която се създава.  Особеното е, че 100 хил. евро за един германски вложител е само част от неговата вложена сума и той бездруго ще понесе някаква загуба и ще е внимателен, но 100 хил. евро за повечето български вложители на практика са всичките им вложения. И чувството, че ще понесат загуба, не съществува поне теоретично. Така че тяхната поука след случая КТБ, тяхната нагласа ми се струва, че още не е достатъчно сериозно узряла.

В последния си доклад за макроикономическите дисбаланси ЕК беше доста критична, набеляза сериозни проблеми и практически раздели банковия сектор в България на банки с местни и чужди собственици. Какъв е вашият прочит на доклада, с какво от него сте съгласен и какво отхвърляте?

Въпреки че те изразяват правилни тези и казаното не е валидно само за България, има детайли, които са убегнали в анализа им, но те имат съществено значение, когато се правят такива обобщения. Когато са писани сегашните банкови регулации, са разглеждани общовалидни принципи. А именно, че когато имаш банков и небанков бизнес едновременно, вероятността да използваш първия в подкрепа на втория и да направиш зависимостта на банковия от останалия си бизнес е голяма. Другият мотив в доклада им е свързан с лихвените проценти, които в някакъв период от развитието на банковия сектор са били различни при двете групи банки, и третият мотив е свързан със скоростта на растеж на отделните банки в периода от 2008 година до днес. Впрочем един от сериозните дефекти на техния анали, е разделянето на банките само на такива с български и чуждестранни собственици.

Мога да ви кажа, че чуждестранните банки не се държаха еднакво в този период и има обективни причини за това. Просто първоначалната криза, която беше свързана с притежаването на портфейли от ABS и CDO от най-рисковите категории от ценни книжа на пазарите, най-силно удари западноевропейските банки, които имаха преки експозиции към такива книжа. Втората вълна на глобалната криза беше превръщането на корпоративната в суверенна криза, защото следващата грижа на инвеститорите на пазарите беше дали държавите, от които произхождат тези банки, са достатъчно солидни, за да ги подкрепят. Започна да се гледа на самите държави, дори даже изолирано от банките, дали са достатъчно солидни, за да издържат. И тогава част от чуждестранните банки в България имаха нова ситуация. Говоря за банките от южната ни съседка. Те пък поеха втория удар от тази вълна, докато първия не го усетиха, защото не бяха толкова зависими от американски ипотечни облигации. Тоест в различни етапи на тази глобална криза различните банки се държаха по различен начин. Резултат от първата контракция със западноевропейските банки и втората с гръцките банки беше, че и кредитирането, и изобщо активността на тези банки в различни моменти силно се ограничи по тези причини.

През този етап българските банки за известно време бяха оставени без конкуренция. Има обективни предпоставки за техния бърз растеж, но и не всички са расли с еднаква скорост, нито пък само здравословно. Това също трябва внимателно да се анализира. Да има български банки изобщо не е лошо, стига банковият надзор да функционира нормално. Представете си какво би се случило, ако 100% от банките бяха чуждестранни при аналогични обстоятелства? При затягане на кризата навън и пренасянето й вътре в страната всичко би замръзнало в един малък период от време. А и нали големите банки във Франция са френски, в Германия - германски, а Холандия – холандски?
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Директорът на ING поема управлението на UBS Директорът на ING поема управлението на UBS

Ралф Хамерс ще застане начело на швейцарската инвестиционна банка от есента

23 фев 2020, 531 прочитания

Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара

Американската инвестиционна банка придобива един от най-големите онлайн брокери в света по приходи в сделка с акции

23 фев 2020, 868 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Новият силен в БНБ

Българин с успешна кариера в МВФ е най-вероятният наследник на Иван Искров в централната банка

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10