Петър Андронов: Лихвите по кредитите ще продължат да падат, по депозитите вече са на дъното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петър Андронов: Лихвите по кредитите ще продължат да падат, по депозитите вече са на дъното

Петър Андронов: Лихвите по кредитите ще продължат да падат, по депозитите вече са на дъното

Председателят на Асоциацията на банките в България пред "Капитал"

Николай Стоянов, Гергана Михайлова
15196 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Петър Андронов е главен изпълнителен директор на СИБанк и регионален мениджър за България на белгийската KBC Group. От 2008 година е член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, а на 3 април тази година бе избран да оглави браншовата организация. Освен в частния банков сектор Андронов има опит в регулаторните институции. Бил е главен директор в управление "Банков надзор" на Българската народна банка (БНБ) в периода 2002 - 2007 година, а преди това и в други подразделения на централната банка. Членувал е Европейския банков комитет и Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия, както и в Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка.

Вече наближава година от затварянето на КТБ и минаха четири месеца от изплащането на гарантираните депозити в нея. Според вас научени ли са уроците от случилото се?

Времето ще покаже, още е рано е да се каже. А иначе уроци има за всички.

Преодолени ли са негативите за банковия сектор и какво трябва да предприемат банките, за да възстановят напълно доверието на потребителите?

Срещахме се преди дни с представители на Европейската комисия и техният екип настояваше, че банките трябва да направят нещо, за да преодолеят недоверието. В същото време нали знаете каква е статистиката на изплатените гарантирани депозити от КТБ? Колко от средствата, които бяха изплатени, останаха извън банките? Около 1.5%. Колко трябва да е голямо доверието, за да се случи това? Това число не показва ли, че все пак е останало достатъчно доверие и онова, което банките трябва да направят, е убедително да покажат, първо, че случая с КТБ е научен урок. Второ, че той е по-скоро специален случай. Което не означава, че не си даваме сметка, че отделни елементи на някои от практиките в КТБ вероятно съществуват и на други места в една или друга степен, но целият случай КТБ все пак има характеристики, които в съвкупност не се повтарят в нито една друга банка. И аз мисля, че обществото си дава сметка за това.

През последната година хората научиха много за банките. Макар че онова, което ме разочарова през декември месец миналата година, когато се плащаха депозитите, е, че въпреки, че имаше толкова болезнен 5-6 месечен период на неплащане на гарантирани депозити, да не говорим за загубените негарантирани депозити, един от водещите мотиви на вложителите при избора на влог, на който да си оставят парите, след като получат гарантираната сума, отново бе размерът на лихвения процент. Тоест, въпреки че хората си дават сметка за риска, който поемат с един или друг избор, моралният хазарт или склонността да се поеме прекомерен риск остава заради това, че има гарантирана сума. Навремето, когато се гласуваше тази директива за гарантираните депозити, се дискутираше дали да няма самоучастие в риска на гарантираните вложители. Те да поемат примерно  5 - 10%, тоест гарантират се 100 хил. евро, но от тях 10 хил. евро да са за твоя сметка, за да имаш някаква съпричастност към загубата, която се създава.  Особеното е, че 100 хил. евро за един германски вложител е само част от неговата вложена сума и той бездруго ще понесе някаква загуба и ще е внимателен, но 100 хил. евро за повечето български вложители на практика са всичките им вложения. И чувството, че ще понесат загуба, не съществува поне теоретично. Така че тяхната поука след случая КТБ, тяхната нагласа ми се струва, че още не е достатъчно сериозно узряла.

В последния си доклад за макроикономическите дисбаланси ЕК беше доста критична, набеляза сериозни проблеми и практически раздели банковия сектор в България на банки с местни и чужди собственици. Какъв е вашият прочит на доклада, с какво от него сте съгласен и какво отхвърляте?

Въпреки че те изразяват правилни тези и казаното не е валидно само за България, има детайли, които са убегнали в анализа им, но те имат съществено значение, когато се правят такива обобщения. Когато са писани сегашните банкови регулации, са разглеждани общовалидни принципи. А именно, че когато имаш банков и небанков бизнес едновременно, вероятността да използваш първия в подкрепа на втория и да направиш зависимостта на банковия от останалия си бизнес е голяма. Другият мотив в доклада им е свързан с лихвените проценти, които в някакъв период от развитието на банковия сектор са били различни при двете групи банки, и третият мотив е свързан със скоростта на растеж на отделните банки в периода от 2008 година до днес. Впрочем един от сериозните дефекти на техния анали, е разделянето на банките само на такива с български и чуждестранни собственици.

Мога да ви кажа, че чуждестранните банки не се държаха еднакво в този период и има обективни причини за това. Просто първоначалната криза, която беше свързана с притежаването на портфейли от ABS и CDO от най-рисковите категории от ценни книжа на пазарите, най-силно удари западноевропейските банки, които имаха преки експозиции към такива книжа. Втората вълна на глобалната криза беше превръщането на корпоративната в суверенна криза, защото следващата грижа на инвеститорите на пазарите беше дали държавите, от които произхождат тези банки, са достатъчно солидни, за да ги подкрепят. Започна да се гледа на самите държави, дори даже изолирано от банките, дали са достатъчно солидни, за да издържат. И тогава част от чуждестранните банки в България имаха нова ситуация. Говоря за банките от южната ни съседка. Те пък поеха втория удар от тази вълна, докато първия не го усетиха, защото не бяха толкова зависими от американски ипотечни облигации. Тоест в различни етапи на тази глобална криза различните банки се държаха по различен начин. Резултат от първата контракция със западноевропейските банки и втората с гръцките банки беше, че и кредитирането, и изобщо активността на тези банки в различни моменти силно се ограничи по тези причини.

През този етап българските банки за известно време бяха оставени без конкуренция. Има обективни предпоставки за техния бърз растеж, но и не всички са расли с еднаква скорост, нито пък само здравословно. Това също трябва внимателно да се анализира. Да има български банки изобщо не е лошо, стига банковият надзор да функционира нормално. Представете си какво би се случило, ако 100% от банките бяха чуждестранни при аналогични обстоятелства? При затягане на кризата навън и пренасянето й вътре в страната всичко би замръзнало в един малък период от време. А и нали големите банки във Франция са френски, в Германия - германски, а Холандия – холандски?

Какво трябва да се промени в банковия надзор? Структурно и законово има ли нужда от някакви промени?

Не мисля. На банковия надзор му трябва независим лидер с достатъчно автономност и политическа подкрепа, за да подреди и реконструира обратно машината и тя да работи нормално. Нито законът пречи, нито нищо друго. Ако държавата е на държавата и на централната банка, в частност на шефа на банков надзор се осигури необходимата самостоятелност и свобода да си свърши работата и ако е избран правилният човек, нищо друго не трябва да се прави.

Какво мислите за специалните законови поправки, които се правят сега заради КТБ, които засягат цялата банкова система?

Много трудно е да се направи точна преценка, но изначално идеята да се възстанови максимален размер от оказаната подкрепа от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и косвено от държавата за изплащане на депозитите естествено трябва да се подкрепи. Само че винаги след екстремна криза следва екстремно законодателство. Нищо екстремно не е хубаво и винаги трябва да се внимава да не се премине мярата.

Според вас има ли място за повече саморегулация в банковата сфера? Тоест банките, като забележат лоши практики, сами да сигнализират?

Нали всички ние финансираме публичната администрация, която се занимава точно с това? Именно защото съм бил в ръководството й (бел. авт. - на БНБ), аз ви уверявам, че тя може да функционира перфектно и да свърши сама тази работа. Не е необходимо още 50 други да се занимават и да й помагат. Няма нужда банките да се шпионираме едни-други, а и за да направя оценка, аз трябва да получавам отчетите, които влизат в "Банков надзор" с всичките им детайли. Това не ни е работата. Ние сме конкуренти в края на краищата и това най-малкото не е нормално.

Каква подготовка тече за цялостния преглед на банковата система, който се подготвя за края на тази или началото на следващата година?

Големият въпрос тук е, че не само банките трябва да се подготвят, а също и централната банка и държавата, защото последствията от това asset quality review (преглед на качеството на активите) са национални. Важното е, когато се направи този преглед, банковият надзор да може да поеме фактите от него и да поддържа това ниво, което е установено. Второто важно нещо е капиталовата подготовка на институциите и на самата държава да е налице предварително, преди да се оповестят резултатите. Защото, ако помните как се съобщиха резултатите от стрес тестовете в Европа - няколкото банки, които имаха недостатъчен капитал при стрес тестовете, имаха съответно между 6 и 9 месеца да наваксат дефицита на капитал, който се установи. Банките, които оперират в България, няма да имат и 6 часа за подобно нещо. Българската публика няма търпение вече да чака. Тя ще поиска резултати веднага. И ако оповестиш капиталов недостиг в една, втора или трета институция, без моментално да кажеш, че той вече е компенсиран с осигурен капитал, рискуваме много.  

Банките в България през последните години винаги са твърдели, че са свръхликвидни, и това е още повече факт след изплащането на гарантираните депозити. Как се управлява цялата свръхликвидност, която има цялата банкова система, и при отрицателните в Европа това не е ли предизвикателство?

Прието е да се смята, че липсата на ликвидност е огромен проблем за банките. Но и другата крайност - свръхликвидността, също е предизвикателство, и то не само за българските банки. Днес това е европейски и даже световен феномен с гигантски последици и с много непознати измерения. Безпрецедентна ситуация с отрицателни лихви не помня да е имало през последните десетилетия в такива мащаби.

На практика една голяма част от свободните средства не могат да се инвестират в нищо. Нещо повече, възможностите навън са с отрицателна доходност. Ние естествено не можем да разсъждаваме за инвестиции в свръхрискови активи, защото днес дори те са със символична доходност. Българската държава също няма кой знае каква нужда от финансиране на фона на нашите възможности. Остава кредитирането, но, уви, то не може да нарасне изведнъж. И, нормално, в такава ситуация първото коригиращо измерение на усилието на банките за ефективност са лихвите по депозитите. Видяхте какво се случи само за 2-3 месеца паднаха с близо 50 - 60 базисни точки, което показва желанието на банките някак си да компенсират обемите, които не вървят паралелно в депозитите и в кредитите. Кредитите са с почти нулев ръст или даже отрицателен в определени месеци. Депозитите трайно растат с по няколко процента на тримесечие. Няма друго финансово решение, освен да намалиш разхода по привлечените си финансови средства краткосрочно и да забавиш свиването на лихвения марж по някакъв начин.

Следващото дългосрочно решение, когато маржовете изтънеят критично, е да се опиташ да наваксаш с обеми кредити. Но обемите не са под контрола на банките, те зависят от други обстоятелства, като например стабилността. Ако го няма фактора стабилност, каквито и лихви да предложиш, ако щеш, и отрицателни, няма да се вземат кредити. Лихвите през 2015 година са съществено по-ниски от тези през 2007 година. Растежа при кредитните портфейли почти го няма, а през 2007 година беше 70%. Тоест условията на банките сами по себе си не са достатъчна предпоставка за кредитен растеж.

Смятате ли, че БНБ ще бъде принудена да въведе отрицателни лихви?

Не мога да предвидя това. Но ако минималните задължителни резерви в БНБ са в рамките на обичайните размери без свръхрезерви, тогава няма основание да се прави това.

В началото на годината доста се вдигнаха свръхрезервите...

Защото се платиха парите от КТБ. Дали ще ги сложиш на отрицателна лихва някъде в чужбина или на нулева лихва в България... май няма кой знае какъв избор. Плюс това депозитите бяха в левове. По този повод свръхрезервите не би трябвало да са упрек към банките, защото те се получиха конюнктурно. Но ако банките умишлено започнат да претоварват сметките си в БНБ със свръхрезерви, използвайки лихвения диференциал между външна отрицателна лихва и нулева лихва тук, не изключвам реакция на БНБ.

Какви са възможностите за подобрение на рентабилността?

Резервите за ефективността на банковия сектор са в различни посоки. Едната са разходите за обезценки. Пикът им мина през 2010 година и те вече намаляват. Паралелно с това върви неизбежната необходимост от оптимизиране на разходите за издръжка на банките. При условие че активите нараснаха с над 30%, при положение че депозитите нараснаха с много голяма сума, разходите останаха сравнително константни в целия период на кризата. Третият път за подобрение на рентабилността са лихвените проценти. Може да смятате, че лихвените проценти по депозитите наближават предела си на поевтиняване. При повечето банки вече лихвените проценти по едногодишни депозити са в рамките на 1%. Това е съотносимо с обичайното за Централна Европа. Лихвените проценти по кредити обаче ще продължат да падат. И заради това, че са закачени като методика към тези за депозитите, и заради конкуренцията, и заради липсата на растеж в кредитния сегмент. Това ще натисне маржа надолу и ще го стопи доста сериозно. Разбира се, дългосрочно решение за ефективността е консолидацията, но новите капиталови изисквания ще са препятствие и за това.

От началото на годината бюджетът изглежда доста по-добре от очакванията. Като цяло показателите са подозрително стабилни. Дали това го виждате като някакъв еднократен ефект или като някакво съживяване, което може да раздвижи кредитирането?

Мисля, че нищо подозрително няма в това. Прекалено дълго време икономиката, стопанството, предприемачеството, хората са в позиция на изчакване. В някакъв момент всички си дават сметка, че не можем да очакваме перфектен комфорт, в който нищо да не ни притеснява. Не можем завинаги да отложим всичките си начинания. Все някога трябва да си купим жилището. Няма да го купим, когато нашите деца станат родители. Все някога трябва да обновим и разширим производството си. Впрочем това вече се случва. Като че ли излизаме пълната безтегловност и неяснота на посоката. Установена е някаква политическа стабилност, задържаното потребление се отключва, ние не може да сме само в ниската фаза на цикъла. В някакъв момент естествено очакваме икономическият цикъл да тръгне нагоре и мисля, че е време, защото предпоставките за това са налице - евтино финансиране, капиталовото обезпечение на банките е сравнително високо, банковият сектор е готов да финансира растеж. Предприемачите и населението имат идеи какво да правят, имат планове какво да се случи. Единствено трябва усещането за стабилност да се затвърди и задълбочи още известно време. Ако това се случи, аз съм оптимист, че икономиката ще ускори растежа си.

Петър Андронов е главен изпълнителен директор на СИБанк и регионален мениджър за България на белгийската KBC Group. От 2008 година е член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, а на 3 април тази година бе избран да оглави браншовата организация. Освен в частния банков сектор Андронов има опит в регулаторните институции. Бил е главен директор в управление "Банков надзор" на Българската народна банка (БНБ) в периода 2002 - 2007 година, а преди това и в други подразделения на централната банка. Членувал е Европейския банков комитет и Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия, както и в Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    lumina avatar :-|
    Тя

    Има един урок, който трябва да научите от Цецо по въпроса за отношенията ви (на банките) с вложителите и той е: баланс на взаимната изгода така, че и двете страни да са доволни - всеки според положението си. Въпреки че формално банката е задължена на своите депозанти, практически тя се намира в по-силна позиция и изгодата е винаги много повече в нейното поле/джоб. В такава ситуация по-силният е хубаво да прави реверанс към по-слабия по такъв начин, че хем да не компрометира своя интерес, хем обаче да създаде у отсрещната страна усещането за справедлива размяна. Ето това нещо вие не го можете - нямате фината настройка на добри търговци, а сте едни лихвари-дървари, които просто гледате да одерете колкото се може повече от колкото се може повече хора, по най-грубия възможен начин, след като ви е паднало. При Цецо се танцуваше елегантно, а при вас бизнесът прилича на немско порно - просто постъпателно движение навън-навътре. Между другото, на всички трябва да им е ясно, че системата на Цецо е била проектирана така, че да работи и да се самозахранва, само че това е изисквало определено технологично време за затваряне на веригата, което именно беше преждевременно осуетено. Ако властимащите бяха проявили далновидност и не бяха изхвърлили бебето с водата, централната част от тази система (банката) заедно с парите на вложителите щеше да съществува и да продължава да генерира стойност, вместо да бъде превърната в черна дупка, в която се анихилираха безвъзвратно както собствената й стойност, така и нейният потенциал, така и още незнайно колко и какви други производни стойности. Когато в стъкларски магазин влязат едни хора с чукове, които в желанието си да овладеят магазина, вземат, че го изпотрошат и така го съсипят, катастрофата не е настъпила поради чупливостта на стъклото, господа!

  • 8
    ariella avatar :-?
    ariella

    С този спад на депозитните лихви в състояние на тотален бардак в който се намират финансите на държавата,българските банки съдебната власт , здравеопазването ...... всичко ще се отрази скоро отрезвяващо на мнозина самозвани банкови експерти,химици,директори,мениджъри и шефове на Асоциации.

    Икономическият срив с банков фалит проговори на всички световни кредитни агенции които изявиха желание да си бършат **** с извинение с вашата хартия която гръмко Горанов емитира.
    Нещо повече ,обявиха всички ,че дори и за това не стават бг облигациите ключовата дума е ДЪЛГОСРОчНО !
    В такъв момент Г-ДА БАНКЕРИ тръбите ,че сваляте лихви ,биете се в гърдите с Българ ..Булгар ,а е дошъл момента на отрезвение за вас .
    На инвеститорите започнат да им идва в много вашата простотия и некадърност а им идват и падежите ;-)
    В същото време в хилядите ви клонове в които не стъпва жив човешки крак кредит лихвата Ви не пада под реалните 17 % на годишна база.
    В такава ситуация да вуи се чуди чове на кого да вярва на очите сиили на волеизявленията на маститият Българският банков мениджмънт .Ояден,неграмотен,неквалифициран селски персонал дошъл в столицата за да прави кариера по роднинска линия .
    :-)

  • 9
    tet avatar :-|
    tet

    Човекът е резонен. Освен професионалист е и премерен в изказ и поведение.
    Докато той беше директор в Банков надзор БНБ доста добре се справяше в надзорния ресор.

  • 10
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    Това е истината за проблема: "Лихвите през 2015 година са съществено по-ниски от тези през 2007 година. Растежа при кредитните портфейли почти го няма, а през 2007 година беше 70%. Тоест условията на банките сами по себе си не са достатъчна предпоставка за кредитен растеж." С други думи казано проблема е в рестриктивната парична политика.

    Накрая обаче се казва нешо което не се вързва по никакъв начин с горното. " Единствено трябва усещането за стабилност да се затвърди и задълбочи още известно време. Ако това се случи, аз съм оптимист, че икономиката ще ускори растежа си."

    Да не би до 2008г. държавата да беше супер стабилна и от 2009г. изведнъж да сме станали супер нестабилни и съответно вече 6 години да сме в криза. Любимата на всички "стабилност" освен че не обяснява кризата в България не обяснява и по никакъв начин и защо във всички останали страни в еврозоната започна по едно също време същата тази криза. Никой до сега не се намери да обясни как тази прословута "стабилност" изчезна изведнъж от толкова много държави.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK