Кредитираме български компании на германски лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кредитираме български компании на германски лихви

Кредитираме български компании на германски лихви

Кристоф Фрайтаг, член на управителния съвет на ПроКредит банк Германия пред "Капитал Daily"

Гергана Михайлова
6739 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Кристоф Фрайтаг е един от основателите на Procredit Bank в България през 2001 г., а днес е член на надзорния й съвет и член на управителния съвет на банката майка в Германия. Има повече от 19 години опит в сферата и е един от експертите на групата за региона, развил бизнеса й и в Сърбия. В средата на миналата година Фрайтаг представи пред Германо-българската индустриално-търговска камара възможностите за трансгранично финансиране на бизнеса. Няколко месеца по-късно резултатите показват, че българските предприемачи активно се възползват от тях. Пред "Капитал" банкерът обяснява това с условията, при които се отпускат този тип заеми - те са при лихва около 3%, а обезпечението е около и под 80% от стойността на кредита.

В края на миналата година ПроКредит банк Германия започна да предлага кредити на бизнеса в България. Какъв е размерът на средствата, които отпуснахте на местните предприемачи по тази линия?

Това е нова дейност на банката, към която ние подходихме в момент, когато бизнесът не проявява особен апетит за инвестиции. На практика ние използваме финансовите ресурси, които имаме в Германия, за да ги предоставяме на нуждите на българските клиенти. Кредитите, които отпускаме, са структурирани така, че да отговарят на германските регулаторни стандарти. Отне ни време да пристъпим към този проект, но сме доволни от резултатите. Дотук в България сме раздали 22 млн. евро по тази програма. В Сърбия бизнесът е малко по-активен и там бе отпуснато финансиране за 35 млн. евро. Все още не сме стартирали с програмата в Румъния, но работим за това.

Какъв тип бизнес проекти подкрепихте в България по тази програма?

Има много проекти в областта на селското стопанство. Няколко от кредитите са за покупка на земя, за увеличаване на производителността. Кандидатстват компании, които искат да растат или имат капацитет да обработват по-големи земеделски площи. Има и дружества, които предпочитат да притежават земята, която стопанисват, а не просто да са наематели. Имаме проекти по производствените технологии в хранително-вкусовата промишленост. Това е много интересна тенденция, а именно желанието да се създават български брандове на хранителни стоки и да се търси възможност да бъдат предлагани и изнасяни на външни пазари. Ние много бихме искали да подпомагаме тази тенденция.

Проекти имаме и от текстилната индустрия. Почти всички раздадени кредити са в областта на земеделието и производството, много малка част са насочени към областта на услугите.

Какво е атрактивното на тези заеми?

Това са дългосрочни заеми, отпускани за 4-5 и дори до 10 години. Голямото предимство е, че имаме възможност да предложим фиксирани лихви за целия период, и то на цени, които биха ползвали немски компании в Германия, обичайно значително по-ниски от предлаганите в България. Обезпечението по кредитите е под формата на недвижими имоти най-често, също машини и оборудване.

А кое е по-различното при тези заеми в сравнение със стандартните продукти, предлагани в банковата ви група?

Различното е, че освен в България анализираме кредитния риск и в Германия. Макар да имаме достатъчно голямо доверие на колегите си в България, провеждаме същата оценка на проектите и в Германия, тъй като тези кредити се отпускат по германското законодателство. За целта цялата документация се превежда на немски език, което малко оскъпява и забавя процеса, но така или иначе това е наш ангажимент, не на клиентите.

Колко се забавя?

В най-общия случай се нуждаем от около 5-10 дни повече, отколкото ако този кредит се уреждаше само в България. Средно от подаването на заявлението за кандидатстване до взимането на решение за одобрение или отхвърляне на искането минават между две и шест седмици. За усвояването вече зависи от индивидуалните особености на сделката, така че го съобразяваме с проекта на клиента.

<#text>

Каква е стратегията за продължаване на тази трансгранична форма на финансиране?  

Имаме капацитета да финансираме значително повече проекти. Дотук средният размер на кредитите, които предоставяхме, бе между 1 и 2 млн. евро. Вече смятаме да гледаме в по-голям мащаб и търсим по-големи проекти. Едновременно с това работим активно по предоставянето на допълнителни услуги за нашите клиенти, които имат бизнес в Германия и в Европа. Подготвяме да предложим на пазара разплащателна сметка от банката ни в Германия, която да се ползва от български фирми. Така паричните трансфери и разплащанията ще се извършват при по-ниски разходи и трансферите ще се таксуват като местни преводи.

Към какъв тип клиенти е насочена тази услуга?

Не гледаме на този продукт като на масов продукт. Той е подходящ за малки и средни предприятия, които имат значителен бизнес в еврозоната. Така че по-скоро от него ще се възползват по-големи компании, които имат клиенти в Германия, Франция, Испания и за които икономията от разходите за банкови преводи ще е по-съществена. В момента проектът е в тестова фаза. Очакванията са да се пусне на пазара до края на годината.

Какво още подготвяте да предложите на пазара през тази година?

Друга иновация, която разработваме, е по линия на желанието ни да подпомогнем регионалната интеграция. Исторически нашата банка е била фокусирана върху германския пазар. Но виждаме, че има много компании, които не просто търсят да установят взаимоотношения с германски дружества, но търсят и бизнеса в съседните страни. Данните за състоянието на икономиката ясно показват, как регионът се интегрира икономически. Все повече се увеличава стокообменът между България и Румъния, България и Сърбия. В тази връзка се опитваме да уеднаквим тарифите на услугите в съседните страни. Желанието ни е да дадем възможност на клиента, който има одобрен определен кредитен лимит в България, да може да си го използва във всяка друга страна, в която има ПроКредит банк.

Какви са предложенията ви към домакинствата?

Ние инвестираме много в технологични иновации. Имаме зони за 24-часово обслужване и смятаме, че сме пионери в това да пренасяме западните технологии в банкирането. Те дават бързина, благонадеждни са и преди всичко ефективни.

В момента наблюдаваме тенденция голям дял от услугите в банкирането да се пренасят в интернет. Банковите клонове започват да губят позиции за сметка на мобилното и интернет банкирането. Появяват се много небанкови IT компании, които предлагат банкови услуги, при това го правят добре от гледна точка на потребителите. Така че банките трябва да се префокусират от първоначалната им роля на институция, която има капацитета да управлява пари, в това да е и съветник, и предлагаща услуги, добавящи стойност за клиентите.

Как се отразява върху банките в България този конкурентен натиск на технологичните компании, който идва на фона на понижаващи се лихви и след шока от затварянето на четвъртата по големина банка през миналата година?

Преди всичко ще кажа, че банковият сектор е добре капитализиран, много ликвиден, представляван е от много стабилни банки, установили добри бизнес практики. Събитията от миналата година с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) значително се отразиха върху доверието, затова намирам за много важна работата на регулатора в заздравяването на доверието възможно най-бързо. Надявам се, че тази година ще е година на прозрачност и стабилност.

А на въпроса ви, макроикономическата среда за банките е трудна: лихвите намаляват, което оказва натиск върху бизнес модела на някои банки. Това ще доведе до консолидация в сектора. Много банки ще свият дейността си, просто ще им бъде трудно да покриват разходите си. В същото време големите банки са добре позиционирани. Има институции, които поддържат специален фокус, намерили са своите ниши. Други, които не са успели да намерят своите ниши, ще имат трудности. В тази очаквана консолидация регулаторът трябва да следи ситуацията отблизо.

В последния си доклад за България Европейската комисия отбеляза, че банковият сектор в страната върви на две скорости с ясно обособени отбори на банките с чужди собственици и банките с местни собственици. Споделяте ли това виждане?

Голямото предимство на банките, които са част от международни групи, е това, че оперират в няколко страни, имат повече ресурси и по-големи възможности да инвестират в обучение на служителите си и в риск мениджмънт. Това е голямо предимство, което създава ефективност. Банките с български собственици трябва да са по-тясно обвързани с местната общност и с клиентите.

Какво показват наблюденията ви върху потребителите на банкови услуги - по-склонни ли са да търсят кредити от банките вече?

В момента виждаме, че има много клиенти, които имат готовност да инвестират, за да осъществят идеите си, да модернизират производството с нови машини или да стъпят на нови пазари. Но още се чака нещо да отключи този потенциал. Новите програми на Европейския съюз ще помогнат това да се случи. Развитието на икономиката в еврозоната също ще окаже влияние. Събитията при курса на еврото към долара, падащите цени на петрола и горивата, политическата стабилност - всичко това ще помогне. Очаквам още тази или пък следващата година компаниите да станат по-оптимистични.

Причината за този оптимизъм е, че има конкретни трендове, които наблюдаваме в Германия и които очакваме да се отразят върху бизнеса в България. На първо място, това е ефектът на глобализацията. Все повече малки и средни компании се опитват да установят международни отношения, да изнасят продукция или да поемат поръчки за производство от чужбина. Това е тенденция, която ще продължи поради втория тренд, който наблюдаваме, а именно демографския. Населението на Германия намалява. В следващите 10 години ще имаме 5 млн. по-малко работници. Това означава, че страната или трябва да привлича имигранти, или да премести производства извън Германия, в други страни. И третата тенденция е желанието на бизнеса да се развива устойчиво. В момента 30% от електроенергията в Германия е произведена по екологичен начин. В същото време 30% от храната, която хората консумират, е био или органична. България би била идеален износител на биологични храни. Тази възможност обаче не е ефективно използвана от бизнеса. Готови сме да финансираме компании от този сектор и да помогнем да затвърдят отношенията си с клиенти зад граница. 


1 коментар
  • 1
    bulgarian_lev avatar :-|
    bulgarian_lev

    Кредитите се отпускат по германското законодателство. А не по Цецо Василевското и Цацаровото законодателство...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK