С най-добри намерения

Според документа, помощ от държавата ще се дава само на хора, "които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия". Това би трябвало да са най-бедните, хората с много ниски или никакви доходи. Не особено ясни са критериите, по които ще се отпускат помощите. Агенцията за социално подпомагане ще преценява кои собственици трябва да получат помощ, защото са нямали възможност да се застраховат.

Парите за помощите ще бъдат осигурени от централния бюджет, през Министерство на труда и социалната политика.

Според правителството новият модел, който предстои да бъде обсъден и от парламента, ще стимулира косвено имущественото застраховане.

И с неясни резултати

Съвсем различно е мнението на застрахователните – според тях е много пресилено да се очаква силно повишаване на интереса към доброволните застраховки. Всъщност някои от компаниите, които потърсихме за мнение, изобщо отказаха официално да коментират действията на правителството. Една от големите фирми в сектора ги определи като лишени от смисъл, тъй като няма ясни критерии кой ще взема пари, а преценката на държавни чиновници крие силен риск от корупция.

Орлин Пенев, изпълнителен директор на "Алианц България", също коментира, че посочените критерии за получаване на помощи не са ясни и това е един от големите проблеми на проекта. Оценяването от комисия дава много възможности за субективност. Не е ясно как ще се определи, че си беден и не си имал пари за застраховка, посочи Пенев. Той даде за пример имуществени полици срещу основни природни бедствия, които срещу 5 или 10 лв. годишна премия осигуряват покриване на щети до 5000 или 15 хил. лв.

Много важно е да се каже, че ще се дават обезщетения само за имоти, които имат акт 16, обясни Пенев. По време на миналогодишните наводнения "Алианц" и други застрахователи разказаха, че са изплатили много полици в Мизия и за други пострадали от Северозападна България, докато във Варна и Добрич плащанията са много малко. Причината е, че там пострадаха предимно незаконни постройки. На законните застраховани домове и фирмени постройки, обезщетенията отдавна са платени.

Не всички са песимисти. От ДЗИ приветстваха запазването на доброволния принцип при застраховането на имуществото и коментираха, че е нормално държавата да се погрижи за социално слабите.

"От застрахователна гледна точка е важно да се види какъв точно ще бъде този механизъм. Ако се дефинира ясно и точно групата хора, които попадат в обхвата на подпомагането, както и по какъв начин ще се обезщетяват, ще очакваме че всички останали, които не подлежат на социална помощ, ще се погрижат за имуществата си – особено след сериозните природни бедствия и не само в последните месеци", коментираха от ДЗИ. Според тях ще има косвено стимулиране на интереса.

Колко е скъпо да се защитиш 

В последните години почти всички дружества пуснаха нови продукти в имущественото застраховане в много широк ценови диапазон – от такива за най-евтините жилища, до полици за луксозни имоти. Почти няма продукт, който да не се предлага и на разсрочено плащане, което прави премия от 5-10 лв. на три или шест месеца, осигуряваща например 10 хил. лв. покритие за жилища в малки населени места. В много случаи това е достатъчно и за апартаментите и в големите градове, или застраховката би покрила поне част от щетите. Или както сравни Пенев – цената за една вноска е колкото кутия цигари или бутилка алкохол.

Според него за увеличаване на интереса е необходима повече разяснителна дейност, а не нормативни промени.

Наводненията, пожарите и локалните земетресения от последните години така и не научиха масово българите да сключват застраховки. Увеличение на полиците имаше в годините с увеличено ипотечно кредитиране, където се изисква застраховане на ипотекираното имущество.

Въпреки многото бедствия от миналата година, общо премиите от имуществено застраховане бяха 266.95 млн. лв., с 1.7% ръст спрямо 2013 г. Изплатените обезщетения са нараснали с над 50%, до 91.2 млн. лв. 

Защо не се застраховаме

Причините за слабото застрахователно проникване в България са няколко, и решението на проблема няма как да бъде само едно действие.

Една от пречките е слабата финансова култура, което се вижда и от други области на личното финансово планиране. Например - предпочитанието да се разчита на държавата за пенсии и помощи, както и високият дял на депозити на домакинствата в сравнение с алтернативни източници на спестяване.

Друга причина за малкото застраховани жилища са и застрахователните посредници и брокери, много от които нямат особено висока грамотност и предпочитат да продават полици с висока комисиона, вместо това, което е нужно на клиента.

Трудната защита на потребителите е друг фактор - в последните години времето за отговор на жалби от потребители пред Комисията за финансов надзор се удължи, а воденето на дела в съда продължава да е бавно и в някои случаи - скъпо. Така един недоволен потребител, на когото е отказано плащане, може да разубеди много от познатите си, че няма смисъл от застраховки и няма регулатор, който да защити интереса му. За сравнение - в САЩ е масова практика да се оспорват откази по застрахователни договори и едни от най-големите обезщетения са присъждани точно по такива дела.