Как се обира обрана банка

След десет месеца на институционална немощ най-накрая Корпоративна търговска банка е в несъстоятелност. Предизвестеното решение на Софийския градски съд от сряда не променя нищо фундаментално за затворената от 20 юни и останала без лиценз на 6 ноември 2014 г. банка, освен че приема втората дата за начало на неплатежоспособността. А това означава и че в този прозорец от близо пет месеца, през които регулаторът така и не предприе нужните бързи и решителни действия, всички сделки по прихващания за над 850 млн. лв. получават допълнителна доза сигурност, че няма да бъдат развалени от съда. Чрез тях множество депозанти на КТБ ефективно са прередили останалите и след процедурата по несъстоятелност Фондът за гарантиране на влоговете и останалите кредитори вероятно ще получат още по-малка част от вземанията си от и без това скромните очаквания.

Хорът на отричащите

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това, което генерираха финалните акорди на стопанския живот на банката обаче, е нова какофония от мнения в духа на "Обират активите на КТБ пред очите ви". В статия за "Банкеръ" единият изпълнителен директор на банката Илиян Зафиров за пореден път разви тезата за специалните проектни компании, контролиращи активи за милиарди. В интервю за същия вестник и обвиняемият бивш подуправител на БНБ Цветан Гунев също като ехо пригласяше за това колко нормална практика е това и как банката никога не е декларирала големи експозиции, надвишаващи регулаторния лимит от 25% от собствения й капитал. През новия си омбудсман - сайтът "Гласове", мажоритарният акционер на КТБ Цветан Василев публикува и правото си на отговор към предаване на Нова телевизия отпреди месеци, в което, анализирайки участието на главния изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, той също описва напоително своята версия за устойчивия бизнес модела на банката. Разбира се, всичко това си намери и очакван контрапункт в медиите, собственост на Ирена Кръстева, майката на депутата Делян Пеевски. Някогашният партньор на Василев сега е посочван от банкера като организатор на фалита на банката и желаещ да придобие заветните ценни активи.

Защитната теза звучи нелепо на фона на всичката налична информация за очевидно източване, призната от три одиторски компании, ръководството на БНБ (което с това собственоръчно погребва репутацията си), практически всички банкери в страната, както и политици от всички парламентарни партии. Явно или цялата държава е в конспирация срещу Цветан Василев, или банката му наистина е била по-скоро пирамида. Практиката е доказала, че обикновено простото обяснение е вярното. А то означава, че ако сега наистина някой извършва твърдения обир, то той не е спрямо активите на КТБ, а спрямо активите, усвоени от Цветан Василев и приближените му лица. Само за справка, преди по-малко от месец именно банкерът беше посочен за продавач (и той не отрече) за 1 евро на цялата група компании, длъжници на банката начело с БТК, на мистериозната LIC33 - което директно значи, че КТБ е финансирала контролирани от него компании.

Не толкова стандартна банкова практика



Нека предположим, че Цветан Василев наистина е действал добронамерено и инвестирал парите на вложителите в свои проекти с намерение да ги умножи и да ги върне. Дори и в този благовиден случай пак имаме законов проблем - допусната е непозволена концентрация на големи експозиции, като смисълът на закона е заобиколен. А вероятно и буквата, но за това е било нужно усилие от страна на банковия надзор да го установи. Имаме и морален проблем, измерващ се в конфликт на интереси - да предположим, че някои от тези инвестиции се окажат неуспешни, какво ще предприеме КТБ? В нормални условия банката, като види, че кредит няма изгледи да може да се обслужва, ще започне принудително изпълнение и ще се опита да си върне максимално вложеното, но ако е замесен собственикът, по-вероятно е да отпусне още средства, да рефинансира и да поеме още по-голям риск.

Одиторите и БНБ изнесоха доста сведения, че в КТБ се е случвало именно това. Но и нещо повече - кредитите на КТБ към всички тези специални проекти не са били надлежно обезпечени, което е и основната причина сега банката да няма контрол над реални активи и да трябва да се бори чрез вкарване на кухи дружества в несъстоятелност. Обяснението, че специалните проектни компании са стандартна банкова практика, звучат хубаво и, разбира се, са истина, но само малка част от нея. Това, че един инструмент съществува, не значи, че той е използван законно. Обичайната практика да се създава специално дружество, поемащо риска и оптимизиращо данъчно конкретен проект, не включва то да е контролирано от собственика на банката, която го финансира. Симулираните опити на всевъзможни държавни институции сега да налагат запори с цел да връщат активи трудно ще произведат нещо освен правна несигурност и основания за съдебни дела срещу България. Което наистина може и да се окаже още един обир за данъкоплатците.

Отдавна несъстоятелна

И така стигаме до момента, в който вече няма много какво да се обира. Освен вложителите да се обират един друг - чрез спорните прихващания по-бързите и съобразителни от тях са се свързали с малкото платежоспособни кредитополучатели и са спасили част от вземанията си. Развалянето на тези сделки ще е сложно. Причината е, че по закон, за да се считат тези сделки за недействителни,  трябва кредиторът да е знаел, че банката е неплатежоспособна, което ще е по-трудно да мине през съда, ако сделката е сключена преди обявената дата на неплатежоспособност. По данни от годишния отчет на КТБ огромната част от прихващанията (близо 800 от общо 947) са заявени именно през октомври и първите дни на ноември - след поисканата от БНБ дата 30 септември 2014 г., към която е установено, че банката има отрицателен капитал. Въпреки това все още има несигурност, защото чрез приетите в края на миналата година промени в Закона за банковата несъстоятелност те може да се считат за недействителни и след датата на поставяне под специален надзор - 20 юни 2014 г.

Така посочената от съда дата може да има юридически последици и да преразпредели огризките в чинията, но не и да ги превърне в цели ябълки. Защото банката реално е била несъстоятелна много преди това, но просто БНБ не искаше да го установи въпреки медийните публикации по темата. Не само схемите със заемите към свързани лица са от години, но и КТБ е финансирала практически всичките си увеличения на капитала в последните години със средства, произхождащи от самата нея. А това означава че тя е била капиталово неадекватна поне от март 2014 г. (когато е вписано увеличение с подчинен срочен дълг, което БНБ отмени), а дори и от пролетта на 2013 г., когато емисия акции беше записана от кредитирани от КТБ дружества.

Всички тези системно трупани нарушения говорят за умисъл. И за това, че доколкото е имало обир на банката, той се е случвал бавно и поетапно в годините допреди 20 юни 2014 г. съвместно от тогавашния тандем Василев-Пеевски, който не успя да си подели имущестото. И да, наистина обирът ставаше пред очите на всички.