Страните от Източна Европа в ЕС печелят от слабото евро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страните от Източна Европа в ЕС печелят от слабото евро

Страните от Източна Европа в ЕС печелят от слабото евро

Страните от региона са облагодетелствани от политиката на ЕЦБ

3162 прочитания

© LASZLO BALOGH


Правителствата на страните - членки на ЕС, от Източна Европа, изглежда, не се притесняват от поскъпването на валутите в региона спрямо еврото, след като Европейската централна банка стартира мащабната си програма за печатане на пари. Някои наблюдатели са изненадани от тази пасивност, но според анализаторите от ING Groep и Citigroup това е лесно обяснимо предвид особеностите на местната икономика, пише Bloomberg.

Верига за доставки

Експертите изтъкват, че освен към източноевропейските валути еврото поевтинява и спрямо долара, което стимулира износа на еврозоната към САЩ и други големи пазари. Голяма част от източноевропейските продукти се изнасят към компании от еврозоната, които ги преработват и на свой ред ги експортират. Така тези икономики на практика са облагодетелствани от слабия курс на еврото, вместо да са ощетени от него.

По същество ролята, която играят икономики като Полша, Унгария, Чехия и Румъния във веригата на доставки в ЕС, ги прави де факто членове на еврозоната по отношение на износа. Това означава, че тези страни печелят от политиката на ЕЦБ наравно с членките на валутния съюз.

Полската злота е поскъпнала със 7.1% спрямо еврото от началото на 2015 г. и достига най-високите си стойност от четири години. Унгарският форинт е поскъпнал с 5% и през април достигна 1.5-годишен връх. Румънската лея и чешката крона са поскъпнали със съответно 1.3 и 0.8% и доближават ограниченията, определени от централните банки.

"Ние сме част от веригата за доставки и печелим от ефектите на евтиното евро и повишената конкурентоспособност на еврозоната", отбелязва Пьотр Калиш, главен икономист на полското подразделение на Citigroup. "Централните банкери в развиващата се част на ЕС не трябва да се притесняват особено за курса на валутите им спрямо еврото. Слабата единна валута им прави голяма услуга, тъй като повишава конкурентоспособността както на еврозоната, така и на нейните основни търговски партньори", изтъква от своя страна Якоб Сейдлер, главен икономист в пражкото бюро на ING.

Парична политика

През март централната банка на Полша понижи основната си лихва до рекордните 1.5%, но през този месец заяви, че няма да разхлабва повече паричната политика и очаква дефлацията да бъде преодоляна чрез икономическия растеж. Румънската централна банка обяви, че ще се въздържа от въвеждане на нови стимули, а тази на Чехия - че не вижда нужда да сваля ограниченията за курса на кроната на по-ниско ниво, тъй като потребителското търсене се покачва.

По-рано този месец полското финансово министерство обяви, че по-нататъшен прекомерен ръст на златото спрямо еврото би могъл да навреди на икономиката. Същевременно институцията изтъква, че ефектът от поскъпването спрямо единната валута е бил частично неутрализиран от спада с 3.9% спрямо щатския долар. Според прогнозите на Bloomberg валутите на четирите източноевропейски държави ще се наредят след най-големите губещи спрямо долара през тази година.

Правителствата на страните - членки на ЕС, от Източна Европа, изглежда, не се притесняват от поскъпването на валутите в региона спрямо еврото, след като Европейската централна банка стартира мащабната си програма за печатане на пари. Някои наблюдатели са изненадани от тази пасивност, но според анализаторите от ING Groep и Citigroup това е лесно обяснимо предвид особеностите на местната икономика, пише Bloomberg.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK