БНБ се връща на печалба през 2014 г.

Подобряването на финансовия резултат се дължи основно на поскъпването на златото

Българската народна банка (БНБ) приключва 2014 г. с печалба от 529.99 млн. лв. в сравнение със загуба в размер на 977.2 млн. лв., отчетена година по-рано. Това става ясно от годишния финансов отчет на институцията, който беше внесен в парламента на 30 април.

Печалбата на централната банка се формира от превишението на приходите над разходите й. Основното приходно перо са постъпленията от управлението на валутните резерви, с които се гарантира и стабилността на валутния борд, а разходите се формират предимно от административни и транзакционни плащания. Влияние, макар и по-малко, имат и дъщерните й дружества – "Печатница на БНБ" и "Монетен двор".

Отново на плюс

След като през 2013 г. отчете първата си годишна загуба от над 15 години, през 2014 г. централната банка отново завършва годината с положителен резултат. И в двата случая основната причина за това са извършените преоценки на злато. През 2013 г. цената на златото на международните пазари се понижи с над 30% спрямо края на 2012 г. и в резултат на това БНБ отчете нереализирана загуба в размер на 982.9 млн. лв. от преоценката му. През 2014 г. обаче пазарната цена на ценния метал се повиши с близо 12%, вследствие на което централната банка реализира печалба в размер на 261.7 млн. лв. от преоценката му. Така към края на изминалата година стойността на инструментите в злато и други благородни метали в баланса на БНБ се повишава до 2.495 млрд. лв.

Централната банка отчита и нетна печалба 195.2 млн. лв. от преоценката на ценни книжа при загуба от 19.3 млн. лв. година по-рано. Нетният резултат от операциите с ценни книжа през 2014 г. обаче остава отрицателен, както и през 2013 г. – загубата е съответно 273.1 млн. лв. и 357.1 млн. лв. Основният фактор за това е понижената пазарна доходност на ценните книжа, в които БНБ инвестира – през миналата година тя се е понижила с 20 и 140 базисни точки за различните сектори и емитенти, а тъй като е по-ниска от купонната им доходност, те се продават с премия над номиналната им стойност.

По-малка вноска в бюджета

Финансовият резултат на БНБ е важен и за бюджета на страната, защото след заделянето на провизии в специалния резерв (който се попълва от формираната от преоценки част от печалбата на централната банка) в бюджета се превеждат 75% от чистото превишение на приходите (основно от лихви) над разходите. Това е задължително по закон и се случва всяка година през април. Тази година вноската на БНБ към бюджета е 48.6 млн. лв., което е с 22% по-малко спрямо 2013 г., което затвърждава установената в годините на кризата тенденция на понижение на средствата, които централната банка внася в бюджета.

Надзорни мерки

През 2014 г. БНБ е приложила надзорна мярка за нарушения на една банка, а към други три са били отправени предписания за подобряване на управлението на рисковете и цялостната дейност. В тази група не се включват поставянето под специален надзор и последвалото отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ), както и поставянето под специален надзор и на дъщерната й "Креди агрикол България" (по-късно ТБ "Виктория"). Съгласно практиката си обаче централната банка не посочва имената на провинилите се банки и детайли около естеството на нарушенията и около издадените заповеди или препоръки. В отчета си БНБ отбелязва, че обект на надзорно въздействие най-често са били проблеми при управлението на кредитния риск и риска от концентрации, пазарния и операционния риск, способността да се генерира печалба, състоянието на капитала, качеството на управлението и усъвършенстване на вътрешния контрол в институциите, се посочва в доклада.

През 2014 г. БНБ е открила 36 формални нарушения на регулаторната рамка в банковия сектор (същият брой както и през 2013 г.). Към мениджърите на съответните финансови институции са били направени общо 118 препоръки за подобряване на дейността и управлението на поетите рискове.