Банките трупат мускули за стрес тестовете догодина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките трупат мускули за стрес тестовете догодина

Банките трупат мускули за стрес тестовете догодина

Печалбата в сектора през първото тримесечие се покачи до 285 млн. лв. благодарение на повече лихвени приходи и по-малко обезценки

Гергана Михайлова
6954 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Банките в България са започнали подготовката си за стрес тестовете догодина, като отсега работят върху повишаване на приходите и печалбите си. Такъв извод налагат резултатите им в края на първото тримесечие на годината.

Очаквано се наблюдава подобрение на нетния лихвен доход, който за системата се покачва с 5%, а ако се изключи КТБ - с 8.6%. Това се дължи на резкия спад на лихвите по депозити през миналата година, съпътстван с доста по плавно понижение по кредити. Този ефект се съпътства и от покачване на приходите от такси и комисиони - с 8.8%. За сметка на това едно от основните пера по разходите, върху което мениджмънтът може да има влияние - начислените обезценки, се свива с 8.7% за цялата система (7.3% без КТБ).

Така поне на хартия в края на март секторът се показва по-добре капитализиран, рентабилен и още по-ликвиден, отколкото към същия период на миналата година, когато проблемите в Корпоративна търговска банка (КТБ) все още не бяха се проявили. Фалитът й, както и ликвидната криза са довели до чувствителни размествания на пазара.

По-ликвидни и рентабилни

Според данните на Българската народна банка (БНБ) в края на март активите в банковия сектор са 86.1 млрд. лв., при 85.1 млрд. лв. в края на 2014 г. и почти без промяна спрямо година по-рано, когато обаче на пазара все още беше четвъртата по големина КТБ със 7.3 млрд. лв. активи. От тях 54.4% са формирани от петте най-големи банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Юробанк България. Ликвидността продължава да се повишава, като за три месеца сумата на ликвидните активи се вдига с 2.5 млрд. лв. до 24.7 млрд. лв. Това отговаря на коефициент на ликвидност от 33.17%.

В края на март общо кредитите в системата са 62.3 млрд. лв. От тях 33.9 млрд. лв. са изтеглени от бизнеса, а 18.2 млрд. лв. - от домакинствата. За сравнение, към март миналата година кредитите и авансите в банковата система бяха 69.03 млрд. лв., от които 18.4 млрд. лв. бяха експозициите на дребно.

Депозитите в края на март тази година са 73.1 млрд. лв., от които 17.3 млрд. лв. са на бизнеса, а 42.2 млрд. лв. на домакинствата. За сравнение, към същия период на миналата година привлечените средства са 74.57 млрд. лв., от които 40.28 млрд. лв. на граждани и домакинства.

Въпреки че номинално са имали повече кредити през миналата година, тази е по-печеливша за банките, показва още статистиката. За три месеца те са спечелили общо 285 млн. лв., което е с 61 млн. лв. повече, отколкото за времето от януари до март на миналата година. "Подобрената доходност на годишна база отразява както промяната в ценовите стратегии на банките, така и понижените разходи за обезценка", пише в анализа на банковия регулатор.

Това ясно проличава, когато данните се гледат банка по банка. ДСК например за първото тримесечие практически не е начислявала обезценки, което изстрелва печалбата й нагоре с 60% до 103.6 млн. лв., или над 1/3 от тази за цялата система. Именно тези стратегически решения в кой момент точно да се отчетат обезценки до голяма степен диктуват резултатите. Така например някои от банките с гръцки собственици като ОББ и "Пиреос", както и ПИБ, която ползва държавна подкрепа и е под пряко наблюдение от Европейската комисия, продължават по-активното разчистване на балансите си. Докато други като Райфайзенбанк и Сосиете женерал Експресбанк, които правеха това в миналите години, сега забавят темпа на отписване на лоши кредити и съответно отчитат скокове в печалбите, измерващи се в стотици проценти. Според данните обезценките на кредити и вземания общо са 173 млн. лв. при 192 млн. лв. година по-рано.

По-любопитен обаче е ефектът на подобрените приходи от лихви и такси и комисиони, тъй като през периода продължи тенденцията на спад при лихвите по депозити и кредити. Ножицата обаче продължава да е достатъчно широко разтворена, за да позволява на сектора да реализира стабилни приходи. Сумарно доходът от лихви е бил 938 млн. лв., а приходът от такси и комисиони - 238 млн. лв. С по-голямото повишение на нетния доход от такси и комисиони се открояват банки като БАКБ, Алфа банк, Инвестбанк. Последната е и уникална с това, че нетният й доход и от такси надвишава 3.6 пъти този от лихви, т.е. банката е изключително зависима от обслужваните от нея държавни институции и минаващите през нея плащания към тях.

Ефектът КТБ

Статистиките на БНБ за първото тримесечие на годината правят видими и ефектите от затварянето на четвъртата по големина банка - КТБ. След фалита й и изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити се наблюдава преливане на депозити към банките с най-големи активи - Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Сумата на депозитите в първата достига до 12.7 млрд. лв., а във втората 8.3 млрд. лв. Година по-рано те държат съответно 10.3 млрд. лв. и 7.3 млрд. лв.

В същото време ПИБ отчита 7.6 млрд. лв. депозити, от които 815 млн. лв. са държавните средства, с които институцията бе подкрепена при засиленото теглене на депозити през миналото лято. Към същия период на миналата година банката има 7.9 млрд. лв. привлечени средства. Свиването обаче се дължи основно на корпоративните клиенти, като при домакинствата дори се отчита близо 350 млн. лв. ръст спрямо година по-рано, което 6.3%.

В подготовка за стрес тестовете

Представянето на банките дотук е показателно за това, че секторът се подготвя за предстоящата догодина оценка на активите в банковия сектор. Ключовият момент е банките да съумеят да натрупат максимално печалба през 2015 г., която да бъде капитализирана и така да се осигури буфер при необходимост от отписване на лоши кредити. Същевременно намалените обезценки биха могли също да са част от този процес, особено за институции, които планират да ги изнесат от балансите си и да ги прехвърлят в специални дружества от групата си.

Изпълнителният директор на Общинска банка Сашо Чакалски е съгласен, че безспорно подготовката за стрес тестовете е водещ момент. "Смятам, че банките се отнасят изключително сериозно към този процес - финансово и чисто като методологическа подготовка", каза той.

Дирижираният от Брюксел преглед се очаква да започне от началото на следващата година и да приключи през юли 2016 г., с което играчите на пазара получават достатъчно време да се подготвят за своеобразните стрес тестове. Макар все още да няма официална информация какви ще са сценариите, при които ще се проверява стабилността на всяка от 28-те банки, в средите се коментира, че параметрите ще са същите, които бяха ползвани преди две години при оценката на системно важните банки в Европа.

Преглед на оригинала

Банките в България са започнали подготовката си за стрес тестовете догодина, като отсега работят върху повишаване на приходите и печалбите си. Такъв извод налагат резултатите им в края на първото тримесечие на годината.

Очаквано се наблюдава подобрение на нетния лихвен доход, който за системата се покачва с 5%, а ако се изключи КТБ - с 8.6%. Това се дължи на резкия спад на лихвите по депозити през миналата година, съпътстван с доста по плавно понижение по кредити. Този ефект се съпътства и от покачване на приходите от такси и комисиони - с 8.8%. За сметка на това едно от основните пера по разходите, върху което мениджмънтът може да има влияние - начислените обезценки, се свива с 8.7% за цялата система (7.3% без КТБ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    greenday avatar :-P
    greenday

    След като е толкова добра печалбата на банките, време е да им се увеличат вноските във Фонда за гарантиране на влоговете...

  • 2
    ariella avatar :-P
    ariella

    Банките ,тези с българска собственост са затънали до уши в същите ...... и схеми с престъпления както при КТБ .
    Просто няма кой да извика и да каже ,че Царят е абсолютно Гол !!!
    Подозирам след смяната на Искров ,че веднага ще гръмне и някоя друга,други банки.
    Няма да конкретизирам заподозрени ,но трябва да си пълен наивник да не виждаш връзката м/у ликвидните позиции на Българските банки
    начинът им на функциониране който не може да се нарече банкиране .
    а по скоро тип заложни къщи и пълното информационно затъмнение налагано от БНБ КФН с техните безбожно безогледно тъпи 3 месечни отчети в които няма никакъв един смислен ред по реалните фискални налични позиции на банките днес .
    Банките могат да правят един куп манипулации с статистката както се видя от КТБ
    Отсега мога да ви кажа ,че стрес тестовете ще покажат наличие не на банкова система у нас ,а на токсичен боклук.
    ЕЦБ понеже не сме пълноправни членове ще си изтупа ръцете и ще ни остави да си сърбаме попарата.

  • 3
    moon744 avatar :-|
    moon744

    Банките трупали мускули... Не трупат мускули те, а изкуствени печалби трупат на гърба на народа и под благия поглед на БНБ и Комисията за защита на потребителите... Вече пет години го правят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK