Привилегировани по всички линии

Сто милиона лева на фона на разход от 3.6 млрд. лв. звучи незначително. Толкова, по изказване на премиера Бойко Борисов са загубите за държавата от платеното на специалните спестители във фалиралата КТБ. Дори сумата да е в обявените малки граници, тези 3% екстра разход показват няколко проблема.

Първо, хилядата облагодетелствани получатели на 100-те милиона по логиката на закона са предпочели да получат по-висока лихва от всички останали, но, рискувайки парите си, като се отказват от бонуса покритие при фалит. През годините те са се радвали на добрата доходност, а сега поне временно са излъгали системата, останалите клиенти на КТБ и данъкоплатците и са получили нещо вместо нищо.
Извън спасяването на тази привилегирована група по-същественият проблем е, че институциите отново не са работили. При пълно информационно затъмнение по темата за медиите централната банка и Фондът за гарантиране на влоговете в банките са бълвали тълкувания към квесторите на затворената КТБ. Които са отворили врата за разнообразен прочит. А ако законовата основа е била неясна, БНБ (която при липсата на експертен капацитет в парламента отдавна е основен творец на банковото законодателство) не го е забелязвала с години и така е оставила дупка, която да служи за поредно, макар и не огромно разграбване. И не на последно място - всичко засега завършва с добре познат опит вината да се подхвърля наоколо, докато темата утихне, като се посочат като изкупителни жертви единствено квесторите, които набързо се оказаха разследвани.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Примерът на премиера

Първото публично говорене по темата с преференциалните депозити се появи с ядосаните думи на премиера преди две седмици. С участието си в радиопредаване предшественикът му от годините на демократичните промени Иван Костов онагледи с личен пример схемата, по която е можело да става това - подавани са уведомления, с които едностранно е развалян договорът за депозит и след заплащане на наказателна такса той е бил причисляван към стандартните, които са гарантирани до 100 хил. евро. "Изпратих уведомление, че развалям договора, и парите останаха на обикновен влог", разказа експремиерът, който е имал 155 хил. лв. по сметката си в КТБ и е успял да си ги изтегли.
Прокуратурата скочи по команда на премиера и образува досъдебно производство, за да установи дали тази схема е незаконна. Двамата квестори в КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев са проверявани за умишлена безстопанственост, а наред с техните се преглеждат и действията на подуправителя на БНБ Нели Кордовска заради подписа й под инструкция, която регулаторът е дал на квесторите по деликатната тема със специалните депозити. 

Тайната кой и колко



Официална информация колко и на каква сума са били при затварянето влоговете с щедри лихви няма. Липсват публични данни и колко точно са преоформени в стандартни до започването на плащанията през декември миналата година. По информация на "Капитал" в деня преди да започне плащането на гарантираните влогове, към фонда са подадени данните на 341 неподлежащи на изплащане депозита и 219 293 броя на вложители, които имат право на обезщетение.

Още през миналия август БНБ съобщи, че гарантираните депозити са за 3.6 млрд. лв., колкото са изплатени и до момента, а негарантираните са за 2 млрд. лв. Тези откъслечни числа не дават представа за това какъв е броят на привилегированите депозити и размерът на средствата по тях към 20 юни, когато КТБ бе поставена под специален надзор. Тази информация бе многократно търсена от "Капитал" след затварянето на банката и не бе предоставена, включително и през изтеклата седмица, от синдиците на КТБ и фонда за гарантиране на влоговете. Няма и официални данни на какви лихвени нива са били хилядата избраници, но според информация на "Капитал" към началото на 2014 г. е имало и депозити при над 10%. Вероятно само мажоритарният собственик Цветан Василев е знаел и дали те са били давани за привлечени нетрадиционно високи суми, или пък са били награда за извършени други услуги.

Първата вратичка

Спирането на операциите в банката на 20 юни 2014 г. направи така, че суми от множество депозити са оставали да висят необработени в платежната система. Как да процедираме в тези случаи е бил един от първите въпроси на квесторите към БНБ, а отговорът на регулатора е бил, че тези суми следва да се върнат в служебно открити разплащателни сметки на лицата в КТБ, за да може тези клиенти да имат вземане от банката. То се признава за гарантирано от фонда за сумата до 196 хил. лв. Така всеки с лихва над стандартната, който е опитал да си извади парите, е бил награден с изплащане на сумата.

Кореспонденция между квесторите и регулатора по тази тема е особено интензивна в късната есен. На 10 ноември на конкретен въпрос Лютов и Костадинчев са получили указания, в които се казва, че "разпоредителните сделки в посочените категории вземания, извършени в периода на специалния надзор, не се покриват от гаранцията и не се включват в списъка на вложителите". Девет дни по-късно на повторно запитване инструкцията потвърждава с подписа си и Нели Кордовска, която е главен директор "Банков надзор" в БНБ и понастоящем изпълнява оперативно функциите на ресорния подуправител. В отговора се посочва, че в случаите преди поставянето на банката под специален надзор, "ако вложителят при прекратяването на договора е платил наказателна лихва за предсрочното му прекратяване, влогът е гарантиран". Указанията и прочитът им от квесторите бе тема на разследване в парламентарната комисия за КТБ, чийто председател Десислава Атанасова изрази съмнение, че е имало разминаване между инструкциите.

"Категорично не отговаря на истината подобно твърдение", коментира в телефонен разговор Нели Кордовска, която каза, че е автор и на двете инструкции, в които се търси противоречие. "Факт е, че включително указанията, подписани от управителя на БНБ и бившия председател на фонда Росен Николов, които бяха публично коментирани, са изготвени по мое предложение, съгласувано с главния юрист на БНБ. Така че e абсурдно да се твърди, че седмица по-късно, уточняващите отговори по конкретните питания на квесторите, които аз подписвам от името на фонда в качеството си на упълномощен представител на тази институция, се разминават с дадените седмица преди това по мое предложение указания", заяви Кордовска пред "Капитал". Тя настоя, че въпросните инструкции засягат конкретни действия в периода преди квестурата и че Лютов и Костадинчев не са питали какво да правят с молбите за разваляне на депозити, постъпвали след 20 юни.

Запознати със ситуацията в банката твърдят, че е имало такива случаи и те са 12 на брой. Депозантите са се възползвали от текст в Закона за гарантиране на влоговете, който казва, че фондът изплаща задължения на банката към нейни вложители, когато БНБ отнеме лиценза й. Законът бе преправен през лятото, като новите текстове въведоха ограничения от момента на специалния надзор. Те обаче влязоха в сила чак през ноември, тоест депозантите са имали възможност за разваляне на депозитите си до 6 ноември. Юристи, до които "Капитал" се допита, считат, че вложителите са имали право на това дори без да посочват причина, стига изрично да посочат, че се отказват от начислената лихва и дават съгласие да им се приспадне наказателна такса, с което депозитът се счита за гарантиран до сумата от 196 хил. лв. Аргумент в тяхна полза е, че банката първа е развалила ангажимента си по договора, сваляйки служебно лихвите на 30 юни, с което преференциалните депозити са изгубили специалното си качество пред останалите. Според експертите заявлението за разваляне на депозита е можело да бъде подадено дори и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка и е следвало да бъде изпълнено веднага щом се заведе в деловодството на КТБ.