Когато банките в Атина кихат...

Четирите български институции с гръцки майки са изгубили близо 1 млрд. лв. депозити от началото на годината, но запазват висока ликвидност

Засега в българските поделения са спокойни и не виждат напрежение в депозантите
Засега в българските поделения са спокойни и не виждат напрежение в депозантите    ©  Надежда Чипева
Засега в българските поделения са спокойни и не виждат напрежение в депозантите
Засега в българските поделения са спокойни и не виждат напрежение в депозантите    ©  Надежда Чипева

От 2011 г. насам София периодично се появява в радара на световните новини, фокусирани върху дълговата криза в не толкова далечната Атина. И, донякъде обяснимо, при всяко ново разпалване на притесненията на инвеститорите за фалит на Гърция заваляват и предупреждения, че икономиката и финансовия сектор на България са от тези, които най-силно ще пострадат. Последното такова се появи само преди десетина дни от Morgan Stanley. Разбира се, връзки има, но за тези вече четири години голяма част от опасността от директна зараза или естествено е стихнала (бизнесът и износът са се пренасочили към други пазари, които не са в рецесия) или е изолирана (банките с гръцка собственост са задължени от БНБ да свият до минимум експозициите си към Гърция).

Това, което не може да се изолира обаче, са чисто човешките притеснения за сигурността на спестяванията. А поводите за тях са много - цялата несигурност около идването на власт на СИРИЗА с обещания да прекрати болезнените реформи, трудните преговори на правителството й с Европейския съюз, постоянните новини за масови тегления на депозити и за това как банковата система на Гърция се държи на ликвидната подкрепа на ЕЦБ, която при фалит на държавата може да изчезне...


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се