Когато банките в Атина кихат...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато банките в Атина кихат...

Засега в българските поделения са спокойни и не виждат напрежение в депозантите

Когато банките в Атина кихат...

Четирите български институции с гръцки майки са изгубили близо 1 млрд. лв. депозити от началото на годината, но запазват висока ликвидност

Николай Стоянов
21246 прочитания

Засега в българските поделения са спокойни и не виждат напрежение в депозантите

© Надежда Чипева


От 2011 г. насам София периодично се появява в радара на световните новини, фокусирани върху дълговата криза в не толкова далечната Атина. И, донякъде обяснимо, при всяко ново разпалване на притесненията на инвеститорите за фалит на Гърция заваляват и предупреждения, че икономиката и финансовия сектор на България са от тези, които най-силно ще пострадат. Последното такова се появи само преди десетина дни от Morgan Stanley. Разбира се, връзки има, но за тези вече четири години голяма част от опасността от директна зараза или естествено е стихнала (бизнесът и износът са се пренасочили към други пазари, които не са в рецесия) или е изолирана (банките с гръцка собственост са задължени от БНБ да свият до минимум експозициите си към Гърция).

Това, което не може да се изолира обаче, са чисто човешките притеснения за сигурността на спестяванията. А поводите за тях са много - цялата несигурност около идването на власт на СИРИЗА с обещания да прекрати болезнените реформи, трудните преговори на правителството й с Европейския съюз, постоянните новини за масови тегления на депозити и за това как банковата система на Гърция се държи на ликвидната подкрепа на ЕЦБ, която при фалит на държавата може да изчезне...

Затова не е толкова необяснимо, че за пръв път от началото на дълговата епопея на Атина четирите български банки с майки от Гърция (Алфа банк, ОББ, Пиреос банк и Пощенска банка) реално трябва да посрещат отлив на клиенти. Данните на БНБ за първото тримесечие на годината показаха, че на фона на продължаващия ръст на депозитите в системата те са изгубили общо близо 1 млрд. лв. депозити, които са се насочили към други институции. Числото звучи леко стряскащо, като за някои от институциите отливът се равнява на 7% от активите им. Въпреки това при свръхликвидността на банковата система засега то не изглежда да е проблем - показателите за ликвидност на четирите банки остават солидни, повечето от тях през миналите години вече отчетоха загуби и изчистиха голяма част от лошите кредити и сега са на печалба, зависимостта от финансиране от централите отдавна е минимализирана и макар и да избягват официално коментари, представители на институциите споделят, че засега нямат особени притеснения. С уговорката, че изненадващите новини от Гърция могат да променят настроенията буквално за дни.

Какво показват данните

Спадът на привлечените средства през първото тримесечие не идва толкова от домакинствата, колкото от бизнеса. От малко над 930 млн. лв. намаление на активите на четирите банки с гръцка собственост едва 267 млн. лв. идват от пазара на дребно. Всъщност "Пиреос", която е и сред институциите, предлагащи от по-високите лихви на пазара, дори нетно е привлякла повече депозити от индивидуални клиенти.

Анализът на данните показва, че на пазара ясно се сблъскват две тенденции - към търсене на доходност и към търсене на сигурност. От една страна, има ръст при банките (предимно с местна собственост), които предлагат високи, макар и спадащи, лихви. От друга страна, има и силен приток към банките със собственици от Западна Европа, които се приемат за по-стабилни най-малкото заради неограничената ликвидна подкрепа от ЕЦБ, която е дала заявка че поне до есента на 2016 г. ще печата пари и ще поддържа рекордно ниски лихви.

Иначе няма особени основания тегленията да се драматизират на този етап. При замръзналото кредитиране в страната и продължаващия ръст на депозитите (и особено след изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити в КТБ) банките не само че поддържат високи коефициенти на ликвидност, но и те се покачват. Коефициентът на ликвидните активи общо за всички институции в страната е малко над 33%, като при ОББ той дори е доста по-висок - 37%. При Пощенска банка е близо до средното, а при останалите две е чувствително под средното за системата.

Въпреки това и средните нива трябва да се приемат с доза скептицизъм - вътре влизат и различни финансови активи, класифицирани като държани за търгуване и за продажба. Това могат да са ликвидни ДЦК, но при някои банки могат и да са инвестиции в труднопродаваеми акции и облигации на местния пазар - понякога и такива, емитирани от свързани лица. Така, ако се вземат само наистина незабавно ликвидните активи (парите в брой и резервите в БНБ) "Алфа банк" и "Пиреос" показват чувствително по-ниски стойности, но това се дължи на факта, че в по-голяма степен разчитат на ресурс от централите си в Атина - за привлечените от чужбина средства задължението на банките е да поддържат минимални задължителни резерви 5%, а не 10% както за ресурса от местния пазар.

Друг показател, показващ по-малка опасност проблемите в Гърция да се пренесат директно в България, е именно по-ниската зависимост от централите. Съотношението кредити към депозити за цялата банкова система падна чувствително под 100% в последните години, което показва, че кредитният портфейл е изцяло финансиран от местния пазар. При банките с гръцка собственост това не е напълно така, като "Алфа банк" и "Пиреос" продължават да са с едни от най-високите нива на пазара и те се покачат заради тегленията. И МВФ в последния си доклад за България отбелязва, че въпреки големия пазарен дял финансирането на дъщерните на гръцки банки е почти изцяло местно. Всъщност по този показател други страни в региона като Сърбия и Румъния изглеждат по-застрашени. А и при кризисна ситуация и БНБ и другите централни банки в региона имат доста регулаторни правомощия да задържат ликвидността в страната и да не допуснат изтичане към централите.

Затова и по-съществен риск е, че при ускоряване на тегленията от България вероятността липсващото финансиране да се замести с ресурс от банката майка е по-малка и може да се наложи външна подкрепа. Добрата новина е, че покритието на депозити с ликвидни активи е високо, а при "Алфа банк" е почти 100%. А ако не се стигне до крайности, тегленията дори са позитивни за резултатите на банките - свръхликвидността в епохата на отрицателните лихви в Европа е скъпо удоволствие и в последните месеци резкият спад на лихвите по депозити е ясен показател, че банките не само не се борят за ресурс, но и се чудят как да не привличат повече.

Къде са неизвестните

Първият неясен момент е какво се е случвало в изминалите вече месец и половина от края на март, към когато са данните. От тогава новините от Гърция не са особено позитивни и тегленията на гърци от банките продължават, което може и допълнително да е притеснило клиенти. По повод доклада на Morgan Stanley, който вижда най-голям риск от зараза именно в депозитни тегления от гръцките поделения в региона, директорът на отдел "Трежъри" в ОББ Пламен Маджаров коментира цитиран от Bloomberg, че излизане на Гърция от еврозоната не би имало последствия за българската банкова система. "Нямаме гръцки активи и не би трябвало да има шокове. Трябва да отчитаме настроенията на вложителите. Следим ситуацията и засега няма напрежение", казва той.

Но истинската неизвестна е как ще реагират българските депозанти, ако не се стигне до споразумение между Гърция и ЕС. Тогава правителството на Ципрас ще е принудено да национализира банките и като минимум да въведе ограничения за тегления по подобие на Кипър. А сценарият за изход от еврозоната вече не само че не е тема табу, а и открито се говори за подготовка за него. В анализ на Moody's от 20 май перспективата пред банковия сектор се очертава като негативна, отливът на депозити от декември се оценява на 30 млрд. евро и се залага като не особено вероятно напрежението да спадне в следващите 12-18 месеца.

Тук е и ключовият момент българските институции да имат ясен план за действие и най-вече да съумеят ясно да го комуникират. Правителството все още има предимството на относително нисък дълг и предварително финансирани плащания по бюджета за цялата година. Така при готовност то може лесно да осигури ликвидна подкрепа, като заеме ресурс от останалите банки (по подобие на операция с ПИБ от миналата година), а също и заедно с БНБ да форсира продажба. Анализатори, с които "Капитал" разговаря, не изключват опция и някои от вече присъстващите на пазара чужди банкови групи да бъдат "окуражени" да увеличат дела си чрез придобиване. За добро или за лошо обаче избраната досега стратегия не е на комуникация, а на пазене на пълно мълчание по темата да не би някой да се притесни. Нещо, което предвид на надзорните провали при съвсем местната банкова криза около КТБ (която също беше обгърната в сакрално мълчание) преди година, само по себе си може да е не по-малко притеснително.

От 2011 г. насам София периодично се появява в радара на световните новини, фокусирани върху дълговата криза в не толкова далечната Атина. И, донякъде обяснимо, при всяко ново разпалване на притесненията на инвеститорите за фалит на Гърция заваляват и предупреждения, че икономиката и финансовия сектор на България са от тези, които най-силно ще пострадат. Последното такова се появи само преди десетина дни от Morgan Stanley. Разбира се, връзки има, но за тези вече четири години голяма част от опасността от директна зараза или естествено е стихнала (бизнесът и износът са се пренасочили към други пазари, които не са в рецесия) или е изолирана (банките с гръцка собственост са задължени от БНБ да свият до минимум експозициите си към Гърция).

Това, което не може да се изолира обаче, са чисто човешките притеснения за сигурността на спестяванията. А поводите за тях са много - цялата несигурност около идването на власт на СИРИЗА с обещания да прекрати болезнените реформи, трудните преговори на правителството й с Европейския съюз, постоянните новини за масови тегления на депозити и за това как банковата система на Гърция се държи на ликвидната подкрепа на ЕЦБ, която при фалит на държавата може да изчезне...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    bookworm avatar :-|
    bookworm

    Да има изненадани от факта, че хората ги е страх и си теглят парите? Кризата с Гърция ще стане учебникарски пример как не трябва да се решават проблеми, които засчгат цяла Европа - на "обикновените" хора не се дава никаква информация какво се случва и защо. Даже експерти, които следят нещата, не могат да изберат между два-три еднакво вероятни, но съвсем противоположни сценария.

  • 2
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    От около няколко месеца върви капания, която за мен е нещо като естествено продължение на кампанията срещу КТБ и ПИБ, водена от хора които нямат нищо против да се разклати финансовата система и валутния борд. Залога е много голям, веднъж да се получи обезценяване на днешните кредити и от друга да се сложи ръка на огромния ресурс в банките под формата на депозити и други вложения.
    Към хора на тези заинтересовани сили се присъединяват и различни отделни групи, които разчитат да си получат своя дял при евентуално засилено теглене от гръцките банки, средства които хората така както беше и в случая с КТБ ще трябва да пренасочат в други банки или да държат под дюшека.
    За съжаление, даже и Икономедия, има известен дял в тази пропаганда.
    Погледнато в чисто икономически и финансов план, аз не виждам реални причини, гръцките банки - майки на нашите, защо ще изтеглят ( друг е въпроса и как??) средства и ще ги внесат в Гърция, ако и като предстои излизане от еврозоната. Поне докато у нас е налице валутния борд и има относителна финансова стабилност, активите им в нас са по-скоро някакъв резерв и гарант. Така че, поне на мен, задавания тон, че видиш ли, ако се случи нещо с дадена банка в Гърция, това трябва непременно да доведе до фалит на филиала и у нас. Това може да се случи, ако почнат да изнасят парите в чували, каквато смехотворна схема ни се предложи около сагата КТБ.

  • 3
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Хубаво е ясно да се отбележи, че банките са с гръцка собственост, но не са скачени съдове със собствениците си. Депозитите и кредитите им са местни, нямат право да пращат ликвидност към майките, така че фалит на майката значи най-много продажба на дъщерното дружество. Единственият риск е психологическия, ефекта от който наблюдаваме в статията.

  • 4
    lollymajik avatar :-|
    michael

    [quote#3:"mrvip"]Хубаво е ясно да се отбележи, че банките са с гръцка собственост, но не са скачени съдове със собствениците си. Депозитите и кредитите им са местни, нямат право да пращат ликвидност към майките, така че фалит на майката значи най-много продажба на дъщерното дружество. Единственият риск е психологическия, ефекта от който наблюдаваме в статията.[/quote]


    ++++++++++++++++++++++++++

  • 5
    freakecon avatar :-|
    FvH

    До коментар [#3] от "mrvip":

    Дефакто единствения проблем би бил паниката по подобие на ПИБ. БНБ е взела мерки до някаква степен, правителството също има много какво да направи.

  • 6
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Финалът на статията е най-силен...пълно мълчание по темата от отговорната институция БНБ, впрочем това нали не ни учудва?

  • 7
    labybamapa avatar :-|
    Labybamapa

    Добре е да се допълни статията, че една от упоменатите банки на практика не оперира в България с лиценз, а като клон на дружеството в Гърция. Това означава, че депозитите, които събират са гарантирани в Гърция, защото вноските се правят там /не че във Фонда за гарантиране на депозитите има нещо, но../.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK