С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 май 2015, 10:52, 20926 прочитания

Когато банките в Атина кихат...

Четирите български институции с гръцки майки са изгубили близо 1 млрд. лв. депозити от началото на годината, но запазват висока ликвидност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От 2011 г. насам София периодично се появява в радара на световните новини, фокусирани върху дълговата криза в не толкова далечната Атина. И, донякъде обяснимо, при всяко ново разпалване на притесненията на инвеститорите за фалит на Гърция заваляват и предупреждения, че икономиката и финансовия сектор на България са от тези, които най-силно ще пострадат. Последното такова се появи само преди десетина дни от Morgan Stanley. Разбира се, връзки има, но за тези вече четири години голяма част от опасността от директна зараза или естествено е стихнала (бизнесът и износът са се пренасочили към други пазари, които не са в рецесия) или е изолирана (банките с гръцка собственост са задължени от БНБ да свият до минимум експозициите си към Гърция).

Това, което не може да се изолира обаче, са чисто човешките притеснения за сигурността на спестяванията. А поводите за тях са много - цялата несигурност около идването на власт на СИРИЗА с обещания да прекрати болезнените реформи, трудните преговори на правителството й с Европейския съюз, постоянните новини за масови тегления на депозити и за това как банковата система на Гърция се държи на ликвидната подкрепа на ЕЦБ, която при фалит на държавата може да изчезне...


Затова не е толкова необяснимо, че за пръв път от началото на дълговата епопея на Атина четирите български банки с майки от Гърция (Алфа банк, ОББ, Пиреос банк и Пощенска банка) реално трябва да посрещат отлив на клиенти. Данните на БНБ за първото тримесечие на годината показаха, че на фона на продължаващия ръст на депозитите в системата те са изгубили общо близо 1 млрд. лв. депозити, които са се насочили към други институции. Числото звучи леко стряскащо, като за някои от институциите отливът се равнява на 7% от активите им. Въпреки това при свръхликвидността на банковата система засега то не изглежда да е проблем - показателите за ликвидност на четирите банки остават солидни, повечето от тях през миналите години вече отчетоха загуби и изчистиха голяма част от лошите кредити и сега са на печалба, зависимостта от финансиране от централите отдавна е минимализирана и макар и да избягват официално коментари, представители на институциите споделят, че засега нямат особени притеснения. С уговорката, че изненадващите новини от Гърция могат да променят настроенията буквално за дни.

Какво показват данните

Спадът на привлечените средства през първото тримесечие не идва толкова от домакинствата, колкото от бизнеса. От малко над 930 млн. лв. намаление на активите на четирите банки с гръцка собственост едва 267 млн. лв. идват от пазара на дребно. Всъщност "Пиреос", която е и сред институциите, предлагащи от по-високите лихви на пазара, дори нетно е привлякла повече депозити от индивидуални клиенти.



Анализът на данните показва, че на пазара ясно се сблъскват две тенденции - към търсене на доходност и към търсене на сигурност. От една страна, има ръст при банките (предимно с местна собственост), които предлагат високи, макар и спадащи, лихви. От друга страна, има и силен приток към банките със собственици от Западна Европа, които се приемат за по-стабилни най-малкото заради неограничената ликвидна подкрепа от ЕЦБ, която е дала заявка че поне до есента на 2016 г. ще печата пари и ще поддържа рекордно ниски лихви.

Иначе няма особени основания тегленията да се драматизират на този етап. При замръзналото кредитиране в страната и продължаващия ръст на депозитите (и особено след изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити в КТБ) банките не само че поддържат високи коефициенти на ликвидност, но и те се покачват. Коефициентът на ликвидните активи общо за всички институции в страната е малко над 33%, като при ОББ той дори е доста по-висок - 37%. При Пощенска банка е близо до средното, а при останалите две е чувствително под средното за системата.

Въпреки това и средните нива трябва да се приемат с доза скептицизъм - вътре влизат и различни финансови активи, класифицирани като държани за търгуване и за продажба. Това могат да са ликвидни ДЦК, но при някои банки могат и да са инвестиции в труднопродаваеми акции и облигации на местния пазар - понякога и такива, емитирани от свързани лица. Така, ако се вземат само наистина незабавно ликвидните активи (парите в брой и резервите в БНБ) "Алфа банк" и "Пиреос" показват чувствително по-ниски стойности, но това се дължи на факта, че в по-голяма степен разчитат на ресурс от централите си в Атина - за привлечените от чужбина средства задължението на банките е да поддържат минимални задължителни резерви 5%, а не 10% както за ресурса от местния пазар.

Друг показател, показващ по-малка опасност проблемите в Гърция да се пренесат директно в България, е именно по-ниската зависимост от централите. Съотношението кредити към депозити за цялата банкова система падна чувствително под 100% в последните години, което показва, че кредитният портфейл е изцяло финансиран от местния пазар. При банките с гръцка собственост това не е напълно така, като "Алфа банк" и "Пиреос" продължават да са с едни от най-високите нива на пазара и те се покачат заради тегленията. И МВФ в последния си доклад за България отбелязва, че въпреки големия пазарен дял финансирането на дъщерните на гръцки банки е почти изцяло местно. Всъщност по този показател други страни в региона като Сърбия и Румъния изглеждат по-застрашени. А и при кризисна ситуация и БНБ и другите централни банки в региона имат доста регулаторни правомощия да задържат ликвидността в страната и да не допуснат изтичане към централите.

Затова и по-съществен риск е, че при ускоряване на тегленията от България вероятността липсващото финансиране да се замести с ресурс от банката майка е по-малка и може да се наложи външна подкрепа. Добрата новина е, че покритието на депозити с ликвидни активи е високо, а при "Алфа банк" е почти 100%. А ако не се стигне до крайности, тегленията дори са позитивни за резултатите на банките - свръхликвидността в епохата на отрицателните лихви в Европа е скъпо удоволствие и в последните месеци резкият спад на лихвите по депозити е ясен показател, че банките не само не се борят за ресурс, но и се чудят как да не привличат повече.

Къде са неизвестните

Първият неясен момент е какво се е случвало в изминалите вече месец и половина от края на март, към когато са данните. От тогава новините от Гърция не са особено позитивни и тегленията на гърци от банките продължават, което може и допълнително да е притеснило клиенти. По повод доклада на Morgan Stanley, който вижда най-голям риск от зараза именно в депозитни тегления от гръцките поделения в региона, директорът на отдел "Трежъри" в ОББ Пламен Маджаров коментира цитиран от Bloomberg, че излизане на Гърция от еврозоната не би имало последствия за българската банкова система. "Нямаме гръцки активи и не би трябвало да има шокове. Трябва да отчитаме настроенията на вложителите. Следим ситуацията и засега няма напрежение", казва той.

Но истинската неизвестна е как ще реагират българските депозанти, ако не се стигне до споразумение между Гърция и ЕС. Тогава правителството на Ципрас ще е принудено да национализира банките и като минимум да въведе ограничения за тегления по подобие на Кипър. А сценарият за изход от еврозоната вече не само че не е тема табу, а и открито се говори за подготовка за него. В анализ на Moody's от 20 май перспективата пред банковия сектор се очертава като негативна, отливът на депозити от декември се оценява на 30 млрд. евро и се залага като не особено вероятно напрежението да спадне в следващите 12-18 месеца.

Тук е и ключовият момент българските институции да имат ясен план за действие и най-вече да съумеят ясно да го комуникират. Правителството все още има предимството на относително нисък дълг и предварително финансирани плащания по бюджета за цялата година. Така при готовност то може лесно да осигури ликвидна подкрепа, като заеме ресурс от останалите банки (по подобие на операция с ПИБ от миналата година), а също и заедно с БНБ да форсира продажба. Анализатори, с които "Капитал" разговаря, не изключват опция и някои от вече присъстващите на пазара чужди банкови групи да бъдат "окуражени" да увеличат дела си чрез придобиване. За добро или за лошо обаче избраната досега стратегия не е на комуникация, а на пазене на пълно мълчание по темата да не би някой да се притесни. Нещо, което предвид на надзорните провали при съвсем местната банкова криза около КТБ (която също беше обгърната в сакрално мълчание) преди година, само по себе си може да е не по-малко притеснително.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Unicredit отвори вратата за първо обратно изкупуване на акции от 10 години Unicredit отвори вратата за първо обратно изкупуване на акции от 10 години

Италианската банка отчете солидно увеличение на печалбата през третото тримесечие

11 ное 2019, 1434 прочитания

Арно Льоклер: Консолидацията в банковия сектор носи ползи за клиентите 1 Арно Льоклер: Консолидацията в банковия сектор носи ползи за клиентите

Членът на управителния съвет на Банка ДСК и Експресбанк пред "Капитал"

11 ное 2019, 1693 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Най-големите банки са платили 235 млрд. долара за глоби и компенсации

Разходите се очаква да растат заради разкритите нарушения

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10