Евентуално излизане на Гърция от еврозоната не би създало проблеми за банките в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евентуално излизане на Гърция от еврозоната не би създало проблеми за банките в България

Карло Вивалди

Евентуално излизане на Гърция от еврозоната не би създало проблеми за банките в България

казват Карло Вивалди, директор за ЦИЕ, и Мауро Марано, зам.-директор "Стратегически анализи за ЦИЕ" в Unicredit, в интервю за Капитал Daily

Мария Иванова
4507 прочитания

Карло Вивалди

© Unicredit


Карло Вивалди
Фотограф: Unicredit

Карло Вивалди е директор на италианската финансова група Unicredit за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) от февруари 2015 г. Кариерата му е преминала изцяло в структурата на групата – започва през 1991 г. като касиер в базираната в родния му град Тревизо банка Cassamarca, която е една от четирите финансови институции, които през 1998 г. се сливат и формират Unicredit. Впоследствие работи за развитието на бизнеса на групата в ЦИЕ, а по-късно е главен финансов директор последователно на Unicredit Bank Austria и на турската Yapi Kredi, на която от януари 2011 г. е и заместник главен изпълнителен директор. С него и с Мауро Марано, който е заместник-директор на "Стратегически анализи за ЦИЕ" на Unicredit, разговаряме по време на проведената в средата на май годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Тбилиси, Грузия.

Мауро Марано
Фотограф: Unicredit

Европейската комисия повиши очакванията си за икономиките в еврозоната – какви са вашите прогнози за еврозоната и за ЕС за тази и следващата година?

Карло Вивалди: Действително забелязваме подобрение и смятам, че негов двигател е намесата на ЕЦБ и програмите й за подкрепа на икономиката. Мисля, че това ще има положителни ефекти в средносрочен план не само в еврозоната, но също така и в други страни в разширения ЕС, в това число и в Централна и Източна Европа.

Мауро Марано: Очакванията на икономистите на Unicredit  са растежът в еврозоната, който през миналата година беше 0.9%, през тази да се ускори до 1.4%, а през 2016 г. да достигне 1.8%. Определено има знаци за подобрение – публикуваните данни за първото тримесечие също показаха 0.4% ръст, което е добър резултат – при това подобрение в редица страни, в това число и Франция, която леко изоставаше, показа доста добър растеж.

Дефлацията като че ли също отшумява...

М.М.: Нашите икономисти не очакват дефлация. Активните мерки, които ЕЦБ предприе, бяха доста ефективни.

А какво бихте казали за съживяването на кредитната активност в региона?

М.М.: Това, което наблюдаваме, е свързано с икономическата обстановка. Като цяло очакваме през следващата година кредитният растеж да се подобри във всички страни. В Централна и Източна Европа в страните с по-стабилна икономика растежът ще е по-ясно изразен, докато в останалите ще е по-бавен. Но като цяло с подобрението на икономиката очакваме и известно възстановяване на кредитирането.

Как се отразяват отрицателните лихвени проценти на междубанковия пазар и по депозитите на финансовите институции в ЕЦБ на този процес?

М.М.: Винаги трябва да отчитате причината защо ЕЦБ играе тази роля. Очевидно това е акт на паричната политика, с който се адресират опасенията по отношение на инфлацията и се цели подобряването на вътрешното търсене. Очевидно има отрицателен ефект върху бизнеса на банките, тъй като всички лихвени проценти оказват влияние върху приходите им. Но въпреки това целта на ЕЦБ е да повиши вътрешното търсене, така че това е положително от гледна точка на подкрепата за икономиката.

Смятате ли, че нормализирането на паричната политика в САЩ може да окаже отрицателно въздействие върху ръста на БВП в ЦИЕ?

М.М.: Според икономическите анализи на "Уникредит" повечето страни в региона са защитени от това, при условие че липсват големи дисбаланси в съответната икономика. Има някои страни, които имат известни дисбаланси, като например Турция, която има дефицит по текущата сметка и в голяма степен зависи от краткосрочните входящи капиталови потоци – те са потенциално по-уязвими. Но повечето страни в региона е малко вероятно да бъдат засегнати.

Как би се справила еврозоната с евентуален Grexit?

К.В.: На първо място, бих искал да кажа, че всички наистина се надяваме, че Гърция ще остане в еврозоната. Иначе смятаме, че подобно развитие би имало много по-голямо въздействие върху Гърция и гръцкото население, отколкото върху всички останали. Излизането на страната от еврозоната вероятно би довело до волатилност в краткосрочен план и начинът банковата система и банките извън Гърция да се защитят от тази волатилност е да бъдат силни по отношение на ликвидността си.

В България голяма част от банките са собственост на гръцки майки – смятате ли, че подобно развитие на нещата би могло да доведе до съществени размествания на пазара и бихте ли участвали в евентуална последваща консолидация в сектора?

К.В.: Действително има някои гръцки банки, които присъстват в България, но не смятам, че това ще създаде проблеми за страната – ликвидната позиция на страната е добра, имате и стабилна капиталова позиция. Наскоро наблюдавахме и пример за проблем. Така че това, което е важно в такива случаи, са не само инструментите, с които разполага, но и способността на местната централна банка да реагира на промените. И смятам, че те са добре подготвени да се изправят пред такава потенциална промяна.

От друга страна обаче, в България има известни притеснения по отношение на качеството на регулациите заради случилото се с Корпоративна търговска банка, както и известни негативни настроения по отношение на централната банка...

К.В.: Бих казал, че сме уверени, че в случай на възникването на проблем централната банка ще подходи към него по правилния начин.

Ако погледнем по-общо на региона, имате ли планове за експанзия в него?

К.В.: В момента регионът преминава през трансформация, тъй като на пазара има много играчи, които обмислят да напуснат или да намалят присъствието си тук, като свият част от бизнеса си в региона (т.нар. deleverage). Ние нямаме подобни намерения, искаме да продължим да присъстваме в Централна и Източна Европа и по възможност да растем. Растежът, разбира се, ще е органичен – както сме демонстрирали, ние сме в състояние да увеличаваме пазарния си дял и да печелим клиенти от конкурентите си, които искат да свият бизнеса си в региона. И също така сме готови да оценим евентуални възможности, ако и когато се появят такива – към момента няма такива, които да разглеждаме.

Интервюто взе Мария Иванова

Карло Вивалди
Фотограф: Unicredit

Карло Вивалди е директор на италианската финансова група Unicredit за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) от февруари 2015 г. Кариерата му е преминала изцяло в структурата на групата – започва през 1991 г. като касиер в базираната в родния му град Тревизо банка Cassamarca, която е една от четирите финансови институции, които през 1998 г. се сливат и формират Unicredit. Впоследствие работи за развитието на бизнеса на групата в ЦИЕ, а по-късно е главен финансов директор последователно на Unicredit Bank Austria и на турската Yapi Kredi, на която от януари 2011 г. е и заместник главен изпълнителен директор. С него и с Мауро Марано, който е заместник-директор на "Стратегически анализи за ЦИЕ" на Unicredit, разговаряме по време на проведената в средата на май годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Тбилиси, Грузия.

Мауро Марано
Фотограф: Unicredit

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK