КТБ я няма, моделът е жив
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КТБ я няма, моделът е жив

След като вложителите в банката получиха гарантираните си до 196 000 лева, натискът върху институциите отслабна

КТБ я няма, моделът е жив

Година след рухването на банката нито един от проблемите, които излязоха на повърхността, не е решен

Николай Стоянов
10725 прочитания

След като вложителите в банката получиха гарантираните си до 196 000 лева, натискът върху институциите отслабна

© Велко Ангелов


Когато отваряте страниците на този вестник, вече ще се е навършила една година, откакто контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка (КТБ) беше затворена. Това обаче не е нито единствената, нито най-съществената годишнина. През седмицата станаха също така и две години, откакто започнаха многохилядните протести срещу назначението на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Тези две лица и тези две събития, макар и разделени от 365 дни, са преплетени в най-голямата организирана кражба през последните години. Цветан Василев и Пеевски се превърнаха в символите на финансовия и политическия гръб на една корпорация, създадена с цел публичен ресурс да се канализира за съвсем частно придобиване на ключови активи в държавата. Първоначално бяха използвани парите на държавните компании, а после чрез високи лихви бяха привлечени и депозитите на гражданите, за да се стигне до институция с над 7 млрд. лв. активи. Тази схема беше изградена порочно, като за да е възможна, бяха овладени, подчинени или - когато трябва - изключени всички институции, които можеха ефективно да попречат. И тя работеше като перфектно смазан механизъм, който през годините засмука компании като "Булгартабак", БТК, "Техномаркет", "Петрол", "Дунарит"... А двете шокови събития за страната, белязали началото и края на кабинета "Орешарски", всъщност представляваха просто големите пукнатини в корпорацията, образувани от собствената й тежест и от безграничната алчност.

Затова и всъщност истински важните години са седем. Макар и без конкретна гръмко звучаща дата като 14 юни 2013 или 20 юни 2014 г., от толкова време медиите, поне тези, които не бяха пряко купени или финансово подчинени, отразяваха раждането на тази политико-финансова пирамида стъпка по стъпка. От създаването на вестникарска империя, ръководена от майката на депутата Ирена Кръстева, с пари от КТБ, през осребряването на това влияние (за предлагане на политически комфорт, разгромяване на корпоративни противници и осигуряване на евтин ресурс за КТБ), за да се стигне до изключването на регулаторите, които биха спрели неконтролируемото разрастване на банката и канализирането в нарушение на закона на милиарди към мрежа от свързани лица.

Веднъж допусната, тази дълго изграждана паяжина не можеше да се разпадне отведнъж с гръмването на една банка. Цветан Василев наистина е обвиняем, в изгнание и да се бори отчаяно да запази частица от завладяното, но Пеевски продължава да е депутат и по нищо не личи влиянието му да е отслабнало. Така всъщност за активите на корпорацията може и да се водят войни, но ядрото й не е разбито. Политическият гръб си е цял и, изглежда, просто търси нови финансисти. КТБ я няма, но системата, която позволи тя да се появи и стане толкова голяма, все още е непокътната.

Равносметката една година след като КТБ обслужи последните си клиенти, не е особено радостна. Вместо уроците да са научени, моделът да е разграден, а институциите - оздравени, продължаваме да сме на същото мястото, където бяхме и преди година. Нито една от важните промени, които изглеждаха неизбежни при фалита на КТБ, не се е случи.

Пленените държавници

Това бездействие е необяснимо и непростимо. КТБ беше толкова скандален случай и струваше толкова много пари на всички ни, че можеше да се очаква да има поне изкупителни жертви. Вместо това досега няма обвинения, стигнали до съд, няма оставки в нито една институция. Едва през последните месеци започна неубедително симулиране на действия за връщане на парите и за прозрачност на това какво е ставало през годините.

Държавата се провали в опита си да санкционира регулатора, одитора или който и да било директно замесен в казуса. И не само това - до търсене на корупцията по високите етажи въобще не се е и стигна. КТБ все пак нямаше как да се роди и разрасне без политическа подкрепа. За създаването й има съвсем конкретни виновници, но те излязоха от тази афера напълно безнаказани и вероятно много, много богати.

Цялата история с банката - не само възходът и падението й, но и случилото се през последната година, е доказателство за това доколко държавата е била и продължава да е пленена от частни интереси. Корпорацията, менажирана от Пеевски - Василев, започна своето развитие поне от 2007 г. и обхвана правителства с всякакви окраски и в различни конфигурации. И това прави кръга на съучастниците толкова широк, че донякъде става ясно защо реакциите по темата са толкова приглушени.

При всяка власт тандемът от банкер и политик имаше пълен комфорт. Единственото (кратко) изключение беше периодът на служебното правителство на Марин Райков, което с изричен мандат от президента Росен Плевнелиев прокара правила, за да се ограничи концентрацията на парите на държавните дружества в КТБ. За което си понесе и своята доза "разследвания" от медиите на Пеевски. В момента няма политическа сила (с изключение може би на Реформаторския блок), която може да критикува схемата, без това да звучи лицемерно.

И ако преди последните парламентарни избори поне реториката беше остра, след това градусът съвсем падна и потъна в протяжни изслушвания в различни комисии. На думи всички партии продължават да настояват за оставката на управителя на БНБ Иван Искров. Но дори и тази консенсусна теза не постигна някакъв резултат и се превърна във водевил, в който гуверньорът почти като в гръцки мит поставяше нови и нови задачи пред политиците, за да благоволи да се оттегли. Да има правителство, да се разреши казусът с КТБ, да има едва ли не избран наследник… Сага, чието разрешение се вижда чак сега, когато вече има процедура за избор на нов управител.

Страхът от модела

Трудно е да се отсее кои фактори повлияха най-силно за това през тази година реално напредъкът да е нулев. За част от политическите игрaчи това може и да е съвсем рационален страх от сблъсъка с целия прокурорско-медиен апарат на все още мощната клика около Пеевски. По времето на възхода на КТБ редовно виждахме как публичният образ на неудобни хора беше смазван в калта с помощта на медии и магистрати. По времето на предишните парламентарни избори видяхме как симбиозата между контролирана прокуратура и сервилни журналисти взриви самите основи на демокрацията - аферата "Костинброд" беше опит вотът да бъде решен с манипулации и злоупотреби с власт. Подобен механизъм - обединяването на сили на съдебната власт и медиите от задкулисен властови център, видяхме и по времето на срутването на КТБ. Разбира се, тогава ДПС беше във властта, което даваше възможност за действия с доста по-твърда ръка. Но дори и хватката оттогава да е отслабнала, все пак за всеки политик е въпрос на преценка с какви карти може да влезе в подобна схватка.

И сега се вижда ясно, че малцината даващи индикации за опити за реформиране на сектори от сферата на интереси на Пеевски бързо попадат под обстрел. Правосъдният министър Христо Иванов например в момента е основна мишена. Кандидатът за управител на БНБ Димитър Радев също превантивно получава по някой и друг изстрел. Дори румънският евродепутат и бивш правосъден министър, прокарал голяма част от съдебната реформа там, Моника Маковей, която просто посети страната като лектор в публична дискусия за корупцията, в рамките на две седмици се превърна в обект на особено медийно внимание и се сдоби с разследване от "Телеграф" за участие в имотна далавера.

Медийната машина на Кръстева сега се ползва доста по-умерено и разнообразно. Например Гриша Ганчев, с когото Пеевски води битка за овладяването на "Петрол", по-често се оказва мишена на  "Труд", редактиран от Петьо Блъсков - един от най-големите индивидуални кредитополучатели от КТБ. Медиите, които открито се свързват с депутата от ДПС, вече не са толкова активни разпространители на опорните точки. Изпълнителите са други, но механизмът е същият.

Със сигурност има и други фактори за бездействието. Може би част от тях се крият в тези прословути сейфове, които Цветан Василев размахва из интервютата си. А може би друго е в съвсем искреното притеснение, че след годините на затворени очи, ако се разровят проблемите, ще стане публично достояние, че КТБ макар и най-фрапантен случай далеч не е била уникален. Нещо, което след годините на мълчание, прикрито зад кухите фрази, величаещи уникалната финансова стабилност, може да се окаже неконтролируемо.

Умората на съпротивата

За липсата на промяна има и друго обяснения - уморяването на публиката от темата. Уличните протести са силен механизъм за въздействие, но те не могат да продължават вечно и да избухват за всяка нередност. Ако никоя институция не подеме енергията за реформи, тя просто се изгубва в атмосферата.

Усещането, че проблемът е отминал, обаче е много измамно. Проблемите, които запалиха пожара в КТБ, не са решени и за едната година бездействие доверието в БНБ е ерозирало дотам, че и при най-лекия проблем тя няма да има полезен ход да го спре. А в момента в съседна Гърция, изглежда, се завихря финансово торнадо. И ако не поправим причините, довели до аферата КТБ, следващата буря може да ни струва още по-скъпо. А ако не сме подготвени, тя почти сигурно ще дойде.

Когато отваряте страниците на този вестник, вече ще се е навършила една година, откакто контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка (КТБ) беше затворена. Това обаче не е нито единствената, нито най-съществената годишнина. През седмицата станаха също така и две години, откакто започнаха многохилядните протести срещу назначението на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Тези две лица и тези две събития, макар и разделени от 365 дни, са преплетени в най-голямата организирана кражба през последните години. Цветан Василев и Пеевски се превърнаха в символите на финансовия и политическия гръб на една корпорация, създадена с цел публичен ресурс да се канализира за съвсем частно придобиване на ключови активи в държавата. Първоначално бяха използвани парите на държавните компании, а после чрез високи лихви бяха привлечени и депозитите на гражданите, за да се стигне до институция с над 7 млрд. лв. активи. Тази схема беше изградена порочно, като за да е възможна, бяха овладени, подчинени или - когато трябва - изключени всички институции, които можеха ефективно да попречат. И тя работеше като перфектно смазан механизъм, който през годините засмука компании като "Булгартабак", БТК, "Техномаркет", "Петрол", "Дунарит"... А двете шокови събития за страната, белязали началото и края на кабинета "Орешарски", всъщност представляваха просто големите пукнатини в корпорацията, образувани от собствената й тежест и от безграничната алчност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    alexsilver avatar :-?
    alexsilver

    "....Пленените държавници

    Това бездействие е необяснимо и непростимо. КТБ беше толкова скандален случай и струваше толкова много пари на всички ни, че можеше да се очаква да има поне изкупителни жертви. Вместо това досега няма обвинения, стигнали до съд, няма оставки в нито една институция....."

    Миша Глени го е написал от ясно по-ясно в книгата си "Мафията":
    "В Италия държавата си има мафия. В България мафията си има държава".
    Това обяснява всичко... ;)

  • 2
    dimko avatar :-|
    dimko

    Пазене на статуквото е това, Авторе - повече какво, че и за кого ??? ...

  • 3
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Дори Ленин, бил той зъл гений, е прозрял със сифилистичния си мозък, че политиката е концентриран израз на икономиката. При нас, в България, е обратното! И още - за да се занимаваш с икономика, разбирай - да правиш пари, трябва да минеш през политиката, иначе си извън играта! И няма да направиш пари, а само дългове!
    А, както призна и Татяна Дончева, след като вкара поправката "Ванко 1", у нас политиката е мръсна работа!

  • 4
    mammita avatar :-|
    mammita

    А, чакайте сега. За Радев не съм много съгласна. Менда го доведе за ръчичка в Парламента, каза той ще бъде и толкова. Точно от Капитал не съм очаквала да подкрепите този цирк, който ни се разиграва. Къде е изборът и прозрачността? С голям зор успяха да се светнат от ГЕРБ, че малко е нагло да докарат човек и да си го сложат на поста. Не води ли според вас подобен подход до съмнения, че се назначава поредната калинка? Да, работил е в МВФ, ама то и Дянков беше голяма работа в Световната банка, ама видяхме колко компетентен е всъщност. Ако беше някой друг дали така щяхте да приемете с ухота този подход на назначения? Според мен е ясно, че ще се избере Радев, а другите кандидатури ги обявиха, колкото да ни замажат очите, че победата му не е, защото тича сам. Защо от Капитал не попитате Менда Стоянова, кога смята да развежда и останалите 3-ма кандидати из политическите партии, за да се запознаят с тях? Не е ли малко неравнопоставено това състезание?

  • 5
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Браво за статията!

  • 6
    bojko84 avatar :-(
    Компетентен

    Добре де, какво искат тия хова в крайна сметка? Всички работещи и справящи се с живота хора в България да емигрират ли? За какво би им била нация от цигани, нискограмотни хора и пенсионери /при цялото ми уважение към последните/. Не разбирам дълбоката философска идея на това управление последните 25 години

  • 7
    jozi81 avatar :-|
    Мафията си има държава

    "Изкуственият фалит на КТБ не е просто кражба. Това е добре организиран сценарий, който ограбва нашето бъдеще. Ние не само и просто ще трябва да плащаме за обезценените предприятия, за банкрутиралити фирми и за пропадналите покрай този фалит проекти. Освен всичко ще трябва да се примирим и с пладнешкото завличане на огромни предприятия, на цели структури от българската икономика, които сега попадат в незнайни, но едва ли доброжелателни ръце. Като голямата скрита придобивка на Пеевски - респективно на ДПС: Булгартабак, предприятието, чрез което държат във феодално подчинение своя електорат..." Едвин Сугарев, "Аферата КТБ"

  • 8
    jozi81 avatar :-|
    Мафията си има държава

    "Тази банка беше доведена до фалит със задружните усилия на държавните институции и подкрепящите я довчера олигарси. Чрез нея се начена един нелицеприятен и демаскиращ процес, който просто ни задължава да се замислим дали българската прокуратура, БНБ и тайните ни служби са институции, работещи в полза на държавния интерес призвани да се борят с октопода на корупцията - или са просто ПИПАЛА

  • 9
    jozi81 avatar :-|
    Мафията си има държава

    [quote#8:"Мафията си има държава"]или са просто ПИПАЛА [/quote] на същия този ОКТОПОД...

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    Русия и руските служби установиха много твърда и жестока диктатура в България на 9 септември 1944 г. с окупацията от Червената армия чрез руската агентура, в която влизат българи, работещи и безпрекословно подчинени на Москва и службите й - КГБ.
    След падането на стената с оглед на променената обстановка по света, СССР и в България управляващата с комунистическите репресивни служби върхушка мимикрира и имитира промени, за да избегне отговорнос за безчетните си безобразия, престъпления и предателства срещу Род и Родина. Имитираха реформи и фиктивна демокрация, докато водеха прикрита война срещу държавата, българския народ, държавността и институциите - особено репресивните, МВР, службите, прокуратурата и съдебната система, като откритата преди 1989 г. диктатура бе подменена с прикрита олигархо-монополистична на новия, подбран и назначен от тази върхушка псевдоелит.
    За осъществявяне на всичко това - на всяка диктатура - са изключително важни фактори страхът и зависимостта, и при невъзможността ДС и МВР, службите и прокуратурата да играят тази роля докрай поради имитациите на демокрация и ориентирането и влизането на България в ЕС след 10 ноември тази роля бе отредена на създадената от червената върхушка и нейните ДС и МВР, ръководители там организирана престъпност, грижливо отгледана, лансирана, утвърждавана и напътствана - борци, мутри, криминални типове и рецидивисти, освободени от затворите, амнисторани,...все техен контингент.
    Превърнаха България в притегателен центер, в рай за престъпниците, мошениците, измамниците, крадците и корумпираните типове и в кошмар на гражданите, обикновените хора, почтените, прокудиха ги. При отсъствието на правосъдие, държавност и държава вакуумът естествено бързо бе запълнен - организираната престъпност се разви, възмъжа, обвърза се с международната и особено руската, най-вече на основата на контактите и връзките на ДС и КГБ и прерастна в мафия, която тотално превзе и овладя всички институции и власти и завърши процеса на консолидацията й на най-високите нива в държавата и съдебната система.
    Случаят КТБ е еманация, концентриран израз на тоталната доминация на организираната престъпност, сляла се с властта, на мафията, която си има държава в България.
    КТБ е конструкция, наследила банката на руското външно разузнаване, с участие и на подчиненото му българско - 1-во ГУ на ДС.
    Цветан Василев е техен възпитаник!
    Делян Пеевски е момче на Ахмед Доган, който също е подготвян, възпитаник на ДС, респ. КГБ. Самото Д(П)С е тяхна конструкция, безспорно незаконно регистрирано като противоконституционна етническа партия с цел да разделя, конфронтира и Зманипулира българите на етническа и религиозна осножа!
    От малка България за четвърт век са откраднати над 100 милиарда долара пари и активи, а точно менторът на Пеевски (и Цветан Василев) гордо се провикна преди време, че ... "ТОЙ Е ГЛАВНИЯТ БАКАР НА РЕПУБЛИКАТА", че той разпределял порциите на държавата, и ... НИКОЙ НЕ ГО ОСПОРИ, НИКОЙ НЕ МУ ВЪЗРАЗИ, ДОРИ И ОТ ЛИДЕРИТЕ НА ПАРТИИТЕ И УПРАВЛЕНИЯТА НАПРОТИВ!
    И няма основание да се съмбяваме в това, още повече, че преди КТБ държавата мощно се разграбваше от Илия Павлов и руската "Мултигруп", чието политическо представителство бе точно хидромелиораторът Доган и шайката, нарекла се ДПС...
    В този ход на всеизвестни факти и събития статията и разсъжденията в нея не ми се струват много сериозни и задълбочени, и честно казано адекватни.
    Първият постинг го казва съвсем точно и лаконично - МАФИЯ!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK