Седемте неща, които така и не се промениха след КТБ

1. Искров е още в БНБ

Нежеланието му да напусне централната банка допълнително ерозира доверието в нея и цялата система

Вероятно има само една тема, която може да постигне пълен консенсус в иначе доста шарения български парламент. И това е оставката на Иван Искров. На думи няма нито едно публично лице, което да е излязло с различно мнение по въпроса. И това е разбираемо. Надзорният провал на БНБ по "Казуса КТБ" може да има много обяснения, подлежащи на изследване и разследване - започващи от политически натиск и стигащи до корупция. Но със сигурност освен преките надзорни отговорности стои въпросът и за моралната отговорност, която трябва да бъде понесена. На практика обаче това не се случи и изборът на нов гуверньор предстои.

По тази тема в рамките на една година позицията на Искров еволюира на няколко пъти. Още през лятото, в последните дни на управлението на кабинета "Орешарски", той предложи оставката си за пръв път, но под условие - да му бъде избран заместник преди разпускането на парламента. Проблемът с това, освен ултимативния тон, беше, че подобен избор щеше да страда от непреодолим първоначален грях. Гласуване на сляпо, без кандидатури, без визия какво трябва да се промени, само на базата на набързо скалъпени задкулисни договорки. Политиците отхвърлиха офертата и темата за нужните промени в БНБ се превърна в добре захаросана предизборна дъвка.

След изборите обаче политическият натиск се изгуби в коалиционните страсти. При всеки удобен повод политици от всички партии споменаваха, че продължават да искат оставка, но някак мимоходом, без особено усещане а спешност. А условията на Искров продължиха - да има стабилно правителство, да се изплатят депозитите в КТБ… А след като това се случи, отново да има подкрепа за негов наследник.

Обяснението на Искров защо въпреки липсата на политическа подкрепа не напуска поста обикновено е в духа на личната отговорност и "защото прекалено обичам БНБ и България". В думите му има някаква теоретична логика - наистина оставянето на централната банка без управител насред процедура по банкова несъстоятелност изглежда рисковано. Практически обаче оставането му на поста по никакъв начин не успява да вдъхне доверие, че нещата са под контрол.

Под неговото ръководство БНБ за тази една година така и не намери сили да признае дори капка вина заради КТБ. "Оставка се подава от гузност и от страх, аз не изпитвам нито едно от двете", обясни Искров пред депутатите, когато последно ги призова да му намерят наследник. С това твърдение обаче гуверньорът показва, че отказва да приеме може би най-важната причина за оставката му - защото така би било най-добре за самата институция.

Прокуратурата до момента е повдигнала обвинения както на подуправителя, отговарящ за "Банков надзор" по време на гръмването на КТБ Цветан Гунев, така и на предшественика му Румен Симеонов. През април 2015 г. обвинение получи и ръководителят на надзорния екип в КТБ Славияна Данаилова-Велева, която при затварянето й за три дни беше назначена и за квестор в банката. Самата БНБ в своя доклад за работата по КТБ преди отнемането на лиценза й признава, че е установила, че от края на 2011 г. всички увеличения на капитала на КТБ са били с пари от самата нея, голяма концентрация на кредити към свързани лица, отпускане на заеми на дружества, използвани, за да се погасяват кредити към други...

Така или иначе поне за пред широката публика тази една година управителят на БНБ показа най-много активност не да засили надзора, а да не бъде отстранен. От една година практически няма и отговорник за банковия надзор. Според източници на "Капитал" това се отразява деморализиращо и в екипа на централната банка. В последните месеци надзорът е сведен до санитарния минимум и нормално без гръб на силен подуправител никой експерт не желае да си жертва кариерата, като се хвърли в задълбочена проверка. Липсата на подуправител реално забавя работата и по планираните стрес тестове, които трябва да покажат състоянието на банките.