Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции вече работи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции вече работи

Финансовият министър на Китай Лю Живей очаква AIIB да започне да функционира до края на 2015 г.

Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции вече работи

Първоначално Китай ще има възможност за вето по ключови решения

6782 прочитания

Финансовият министър на Китай Лю Живей очаква AIIB да започне да функционира до края на 2015 г.

© JASON LEE


В понеделник официално бе открита водената от Китай Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). Банката, която ще бъде конкурент на доминираните от САЩ финансови институции като Световната банка и Азиатската банка за развитие, бе организирана за по-малко от две години и привлече огромен международен интерес. Тя представлява крайъгълен камък в стремежа на Пекин да заеме лидерска позиция в света, но тепърва предстоят важните тестове за това как институцията ще оперира на практика и как ще се съобразява с международните стандарти, пише Wall Street Journal.

Основни акционери

На откриването в Пекин присъстваха представители на 57 държави, включително съюзници на САЩ като Великобритания, Германия, Италия, Южна Корея и Австралия, които станаха членове на банката въпреки изразеното от Вашингтон недоволство. Пекин ще е най-големият акционер в банката с дял от 30.34%, или 26.06% от акциите с право на глас. В понеделник споразумението за AIIB бе подписано от 50 държави, тъй като останaлите седем – Дания, Кувейт, Малайзия, Филипините, Холандия, ЮАР и Тайланд, още не са получили вътрешно одобрение.

Сред акционерите на второ място се нарежда Индия със 7.5% от акциите с право на глас, следвана от Русия с 6%. Други основни акционери са също така Германия и Южна Корея. Първоначалният капитал на банката ще възлиза на 100 млрд. долара, който ще бъде разделен на акции със стойност по 100 хил. долара. Китайският министър на финансите Лю Живей изрази увереност, че AIIB ще може да започне да функционира още преди края на тази година.

Скрито право на вето

Делът от над една четвърт от акциите на практика ще даде на Китай право на вето по ключови решения, макар Пекин да бе обявил, че няма да си дава такива правомощия, отбелязва Reuters. Част от решенията на банката ще изискват "супермнозинство" от 75% от правата на глас, което означава, че Китай ще може да ги блокира със своите 26%. Този тип решения включват избирането на президент на банката, осигуряване на финансиране извън Азиатския регион и разпределението на приходите.

Зам.-министърът на финансите Ши Яобин коментира, че Китай не цели да има право на вето в банката и първоначалното разпределение на дяловете е естествен резултат от текущите правила. От финансовото министерство също така заявяват, че първоначалните права на глас на членките основателки ще бъдат постепенно намалявани с присъединяването на нови държави към банката.

След решение на борда капиталът може да бъде увеличаван, но делът на страните от Азиатския регион не може да спада под 70% спрямо 75% сега. Централата на AIIB ще се намира в Пекин, а работният език за служителите й ще бъде английският. За първи президент на банката се очаква да бъде избран сегашният й временен ръководител Джин Ликун, който се радва на висока репутация в чужбина.

Влиянието на Пекин в новата институция бе сред опасенията, изразени от САЩ, редом със съмнения, че банката ще следва установените международни финансови, социални и екологични правила. Самите САЩ имат ограничено право на вето в Световната банка. Сред големите икономики, които не се включиха в AIIB, освен САЩ са Канада и Япония.

"Предложението за създаването на AIIB бе насочено към посрещане на инфраструктурните нужди на Азия и да задълбочи регионалното сътрудничество в името на развитието", заяви при откриването китайският президент Си Дзинпин, който обяви идеята за новата банка през 2013 г. "За относително кратко време ние успяхме да постигнем споразумение за създаване на AIIB. Това е доказателство за сериозния ангажимент на страните за развитие на банката", добавя той.

В понеделник официално бе открита водената от Китай Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). Банката, която ще бъде конкурент на доминираните от САЩ финансови институции като Световната банка и Азиатската банка за развитие, бе организирана за по-малко от две години и привлече огромен международен интерес. Тя представлява крайъгълен камък в стремежа на Пекин да заеме лидерска позиция в света, но тепърва предстоят важните тестове за това как институцията ще оперира на практика и как ще се съобразява с международните стандарти, пише Wall Street Journal.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK