В България планираме да растем заедно с нашите клиенти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В България планираме да растем заедно с нашите клиенти

Страните в Централна и Източна Европа като цяло се развиват добре – наблюдаваме стабилен растеж – средно по-висок от този в Западна Европа.

В България планираме да растем заедно с нашите клиенти

Главният изпълнителен директор на Citi за Европа, Близкия изток и Африка Джим Коулс пред "Капитал""

Николай Стоянов
4461 прочитания

Страните в Централна и Източна Европа като цяло се развиват добре – наблюдаваме стабилен растеж – средно по-висок от този в Западна Европа.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Профил:

Джим Коулс е главен изпълнителен директор на Citi за Европа, Близкия изток и Африка от началото на 2013 г. Преди това той е бил оперативен директор за същия регион, който обхваща 55 от 101 държави, в които оперира банката. През 2010-2013 г. Коулс е в борда и изпълнителния комитет на Асоциацията на финансовите пазари в Европа. С него разговаряме за перспективите пред банките в региона в светлината на кризата в Гърция и новите регулации, както и за плановете на Citi за България 15 години след откриването на клона й в София.

В началото въпросът, който вероятно всеки банкер, а и политик получава напоследък – Гърция. Какви са очакванията ви и как се отразява случващото се на Европейския съюз и на банковия сектор?

Ще започна с по-обща оценка на това какво е състоянието на банките. Добрата новина е, че последните 4-5 години банките в ЕС, и в това число и Citi, подобриха рисковия си профил. Нашата експозиция към Гърция е незначителна. Това важи и за другите банки в Европа. Затова мисля, че каквото и да стане – дали Гърция ще излезе от еврозоната, или ще остане, рискът от финансова зараза е относително нисък.
Следим реакциите на международните финансови пазари последните седмици и те бяха най-силни в понеделник след затварянето на банките (бел. ред. - интервюто е взето преди резултатите от референдума в Гърция). Еврото изгуби около 1.5% от стойността си срещу щатския долар, но впоследствие се търгуваше около нивата отпреди това. Спредовете по държавни облигации в еврозоната също се разшириха, но и в последствие се свиха. Засега реакцията на пазарите е доста приглушена.

Как ще се развият нещата не се наемам да прогнозирам. От гледна точка на банките те са подготвени при всякакъв сценарий. Ако това се случваше преди 4-5 години, ефектът щеше да е много по-силен. Затова мисля, че извън Гърция въпросът не е толкова финансов, нито икономически, а по-скоро политически.

Казвате, че сега банките са по-подготвени, но, изглежда, политическата нестабилност се надига навсякъде в региона – не само Гърция, а и Русия, Украйна… Как тази политическа несигурност се отразява на банковата стабилност?

Мисля, че отново добрата новина е, че банките са по-стабилни отпреди няколко години. Това е най-вече заради навлизането на по-строги регулации – не само въведените от ЕС, но и тези по BASEL III. Очевидно имаме по-стабилни банки - с по-голяма капиталов база, значително по-нисък ливъридж, по-високи нива на ликвидност. Но няма съмнение, че при политическия риск в региона банките трябва да са по-предпазливи. Те трябва да следят по-внимателно оперативната среда и да се съобразяват с нея, като планират и инвестират.

Ние имаме бизнес и в Русия, и в Украйна и тези пазари са много важни за нас. Продължаваме да обслужваме клиентите си, да подкрепяме служителите си и да сме отговорна банка в региона. Искаме, когато нещо стане в някоя страна, хората да знаят, че не сме хедж фонд – няма да прекратим дейността си и да се върнем, когато нещата се оправят. Нашето послание към клиентите ни е, че сме последователни в това, което им предлагаме – продукти, услуги, подкрепа. В Гърция също ограничихме дейността си, но продължаваме да обслужваме клиентите си. В Русия продължаваме да развиваме бизнес – имаме 4000 служители, хиляди институционални клиенти, както и над милион клиенти на дребно. Разбира се, ще спазваме всички санкции, но ще продължим да обслужваме клиентите си.

Несигурността само причина за притеснение ли е или и за експанзия в региона?

Това е вечният въпрос за всеки банкер и за всеки инвеститор – волатилността възможност ли е или риск. В началото на кризата в еврозоната естествено намалихме рисковия профил, но в началото на 2014 г. взехме решение, че моментът е подходящ да инвестираме, да увеличим капитала, който предоставяме на клиенти си. Но направихме това по много дисциплиниран начин. Страна по страна, клиент по клиент, продукт по продукт преценявахме как да увеличим експозицията си. През септември 2014 г. отново взехме такова решение и прегледахме възможностите. Така че, като гледаме Европа, Близкия изток и Африка – над 55 страни, търсим къде има възможности. Така че на въпроса – да, виждаме възможности, дори и в периферните страни на еврозоната. Португалия, Испания, Ирландия са държави, предприели правилните фискални мерки и други реформи, и затова виждаме по-висок растеж, спадаща безработица, а оттам и възможности в някои от тях.

Как банковият съюз в ЕС промени правилата на играта? Стана ли банкирането по-стабилно или... по-скучно?

Стабилността е хубаво нещо, а понякога и скуката също не е лошо нещо. Мисля, че банковият съюз е добра идея на първо място заради единния надзор, което означава прилагането на еднакви стандарти за всички. И мисля, че това носи еднакви правила и възможност за честна конкуренция между банките. Освен това е по-лесно да се регулира секторът с едни и същи правила и единен регулатор. По-лесно е и за инвеститорите – и в акции, и в облигации. Те могат по-лесно да разберат и да сравнят банките. Така че пазарът е по-ефективен. Но освен това заради засилената регулация и BASEL III банките са по-дисциплинирани. При свитите им баланси те трябва внимателно да избират в кои бизнеси искат да са. И затова последните две години европейските банки набраха много капитал и преминават през процес на прецизиране на стратегиите си. Някои излизат от определени страни, други излизат от определени продукти или типове клиенти. Тъй като ресурсите на банките са ограничени, те се фокусират в тези страни, продукти или клиенти, където могат да добавят стойност.

За мен това е здравословно, защото преди кризата балансите се разширяваха, ливъриджът се покачваше, много банки навлизаха в нови страни, но не предлагаха нищо, което да ги различава от конкурентите. А ако не даваш нещо уникално на клиентите, се конкурираш само по цена. И ако една банка се конкурира по цени, има голяма вероятност да недооценява риска. А тогава обикновено се стига до ситуацията преди 4-5 години.

Но това води до по-малко рентабилност. Капиталът е скъп и това не е ли предизвикателство? Европейските политици като че ли искат банките едновременно да са по-стабилни, но и да раздават повече кредити и да раздвижат икономиката.

Въпрос на баланс е. Ако увеличиш капитала, естествено при равни други условия възвращаемостта му спада. Но понеже си по-стабилен и изискванията за възвращаемост трябва да са по-ниски.

Така че в този контекст, в рамките на дисциплината, виждаме възможност за растеж с тези клиенти. Търсим растеж в страните, където оперираме, и в продуктите, които предлагаме. И искаме да продължаваме да ги иновираме и да се развиваме заедно с клиентите ни.

Профил:

Джим Коулс е главен изпълнителен директор на Citi за Европа, Близкия изток и Африка от началото на 2013 г. Преди това той е бил оперативен директор за същия регион, който обхваща 55 от 101 държави, в които оперира банката. През 2010-2013 г. Коулс е в борда и изпълнителния комитет на Асоциацията на финансовите пазари в Европа. С него разговаряме за перспективите пред банките в региона в светлината на кризата в Гърция и новите регулации, както и за плановете на Citi за България 15 години след откриването на клона й в София.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.