С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 10 юли 2015, 15:04, 3618 прочитания

В България планираме да растем заедно с нашите клиенти

Главният изпълнителен директор на Citi за Европа, Близкия изток и Африка Джим Коулс пред "Капитал""

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил:
Джим Коулс е главен изпълнителен директор на Citi за Европа, Близкия изток и Африка от началото на 2013 г. Преди това той е бил оперативен директор за същия регион, който обхваща 55 от 101 държави, в които оперира банката. През 2010-2013 г. Коулс е в борда и изпълнителния комитет на Асоциацията на финансовите пазари в Европа. С него разговаряме за перспективите пред банките в региона в светлината на кризата в Гърция и новите регулации, както и за плановете на Citi за България 15 години след откриването на клона й в София.
В началото въпросът, който вероятно всеки банкер, а и политик получава напоследък – Гърция. Какви са очакванията ви и как се отразява случващото се на Европейския съюз и на банковия сектор?

Ще започна с по-обща оценка на това какво е състоянието на банките. Добрата новина е, че последните 4-5 години банките в ЕС, и в това число и Citi, подобриха рисковия си профил. Нашата експозиция към Гърция е незначителна. Това важи и за другите банки в Европа. Затова мисля, че каквото и да стане – дали Гърция ще излезе от еврозоната, или ще остане, рискът от финансова зараза е относително нисък.
Следим реакциите на международните финансови пазари последните седмици и те бяха най-силни в понеделник след затварянето на банките (бел. ред. - интервюто е взето преди резултатите от референдума в Гърция). Еврото изгуби около 1.5% от стойността си срещу щатския долар, но впоследствие се търгуваше около нивата отпреди това. Спредовете по държавни облигации в еврозоната също се разшириха, но и в последствие се свиха. Засега реакцията на пазарите е доста приглушена.
Как ще се развият нещата не се наемам да прогнозирам. От гледна точка на банките те са подготвени при всякакъв сценарий. Ако това се случваше преди 4-5 години, ефектът щеше да е много по-силен. Затова мисля, че извън Гърция въпросът не е толкова финансов, нито икономически, а по-скоро политически.

Казвате, че сега банките са по-подготвени, но, изглежда, политическата нестабилност се надига навсякъде в региона – не само Гърция, а и Русия, Украйна… Как тази политическа несигурност се отразява на банковата стабилност?


Мисля, че отново добрата новина е, че банките са по-стабилни отпреди няколко години. Това е най-вече заради навлизането на по-строги регулации – не само въведените от ЕС, но и тези по BASEL III. Очевидно имаме по-стабилни банки - с по-голяма капиталов база, значително по-нисък ливъридж, по-високи нива на ликвидност. Но няма съмнение, че при политическия риск в региона банките трябва да са по-предпазливи. Те трябва да следят по-внимателно оперативната среда и да се съобразяват с нея, като планират и инвестират.
Ние имаме бизнес и в Русия, и в Украйна и тези пазари са много важни за нас. Продължаваме да обслужваме клиентите си, да подкрепяме служителите си и да сме отговорна банка в региона. Искаме, когато нещо стане в някоя страна, хората да знаят, че не сме хедж фонд – няма да прекратим дейността си и да се върнем, когато нещата се оправят. Нашето послание към клиентите ни е, че сме последователни в това, което им предлагаме – продукти, услуги, подкрепа. В Гърция също ограничихме дейността си, но продължаваме да обслужваме клиентите си. В Русия продължаваме да развиваме бизнес – имаме 4000 служители, хиляди институционални клиенти, както и над милион клиенти на дребно. Разбира се, ще спазваме всички санкции, но ще продължим да обслужваме клиентите си.

Несигурността само причина за притеснение ли е или и за експанзия в региона?

Това е вечният въпрос за всеки банкер и за всеки инвеститор – волатилността възможност ли е или риск. В началото на кризата в еврозоната естествено намалихме рисковия профил, но в началото на 2014 г. взехме решение, че моментът е подходящ да инвестираме, да увеличим капитала, който предоставяме на клиенти си. Но направихме това по много дисциплиниран начин. Страна по страна, клиент по клиент, продукт по продукт преценявахме как да увеличим експозицията си. През септември 2014 г. отново взехме такова решение и прегледахме възможностите. Така че, като гледаме Европа, Близкия изток и Африка – над 55 страни, търсим къде има възможности. Така че на въпроса – да, виждаме възможности, дори и в периферните страни на еврозоната. Португалия, Испания, Ирландия са държави, предприели правилните фискални мерки и други реформи, и затова виждаме по-висок растеж, спадаща безработица, а оттам и възможности в някои от тях.

Как банковият съюз в ЕС промени правилата на играта? Стана ли банкирането по-стабилно или... по-скучно?

Стабилността е хубаво нещо, а понякога и скуката също не е лошо нещо. Мисля, че банковият съюз е добра идея на първо място заради единния надзор, което означава прилагането на еднакви стандарти за всички. И мисля, че това носи еднакви правила и възможност за честна конкуренция между банките. Освен това е по-лесно да се регулира секторът с едни и същи правила и единен регулатор. По-лесно е и за инвеститорите – и в акции, и в облигации. Те могат по-лесно да разберат и да сравнят банките. Така че пазарът е по-ефективен.
Но освен това заради засилената регулация и BASEL III банките са по-дисциплинирани. При свитите им баланси те трябва внимателно да избират в кои бизнеси искат да са. И затова последните две години европейските банки набраха много капитал и преминават през процес на прецизиране на стратегиите си. Някои излизат от определени страни, други излизат от определени продукти или типове клиенти. Тъй като ресурсите на банките са ограничени, те се фокусират в тези страни, продукти или клиенти, където могат да добавят стойност.
За мен това е здравословно, защото преди кризата балансите се разширяваха, ливъриджът се покачваше, много банки навлизаха в нови страни, но не предлагаха нищо, което да ги различава от конкурентите. А ако не даваш нещо уникално на клиентите, се конкурираш само по цена. И ако една банка се конкурира по цени, има голяма вероятност да недооценява риска. А тогава обикновено се стига до ситуацията преди 4-5 години.

Но това води до по-малко рентабилност. Капиталът е скъп и това не е ли предизвикателство? Европейските политици като че ли искат банките едновременно да са по-стабилни, но и да раздават повече кредити и да раздвижат икономиката.

Въпрос на баланс е. Ако увеличиш капитала, естествено при равни други условия възвращаемостта му спада. Но понеже си по-стабилен и изискванията за възвращаемост трябва да са по-ниски.
Но сте прави. Като гледате банките, и си казвате, ако увелича капиталовите изискванията към всеки кредит и за по-рисков кредит ще трябва да заделя повече капитал, ще трябва да се замисля дали сметката ми излиза. Затова са важни и другите участници на капиталовите пазари. В Европа големите компании се финансират 90% от банки, докато в САЩ преобладава финансирането чрез дългови инструменти. Сега, понеже банките са изтласквани от част от този пазар, капиталовите пазари трябва да започнат да запълват тази празнина. И вече се вижда развитие на дълговия пазар и според мен това е здравословно, защото диверсифицира източниците на финансиране на компании. Не мисля, че ще стане като в САЩ и не е нужно.

При цялата фрагментация на Европа мислите ли, че програмата за изкупуване на активи (
quantitative easing - QE) от ЕЦБ ще е ефективна като тази в САЩ?
Основния ефект на QE в еврозоната досега е поевтиняването на еврото спрямо долара. За страните от еврозоната по-евтиното евро, комбинирано с по-ниски цени на енергията, е голямо предимство и дава тласък на икономиката. Както се видя и в САЩ, QE има намаляваща ефективност с времето – най-силният положителен ефект беше в началото. В САЩ програмата започна, когато лихвите бяха по-високи и съответно ефектът за икономиката беше по-голям. В еврозоната лихвите вече бяха ниски и затова и ефектът няма да е толкова чувствителен. Ако мога да взема заем примерно на 0.5% вместо на 0.75%, това няма да повлияе толкова на инвестиционното ми решение.

А тези политики, пригодени за нуждите на Западна Европа, как се отразяват на Центр
aлна и Източна Европа?
За страните в региона, които ползват еврото или са вързани към него, ще е положително заради обезценяването на валутата. Според мен страните в ЦИЕ като цяло се развиват добре – наблюдаваме стабилен растеж – средно по-висок от този в Западна Европа. Виждаме и по-нисък дълг към БВП, което дава гъвкавост. Много от страните имат инвестиционен рейтинг – включително и България.

П
о-строгите регулации не намаляват ли подкрепата за тях от централите им?
Да, някои банки се оттеглят от някои страни от региона и това е тяхна стратегия. За Citi мога да кажа, че и ние минахме през същия процес. Преди финансовата криза балансовото ни число достигаше 3 трлн. долара. Създадохме Citi Holdings, отделихме много бизнеси в него – това бяха активите, за които казахме, че не са ни основна част от стратегията. Сега балансът ни е 1.9 трлн. долара - все още е голям, но не толкова. Едно от стратегическите ни решения беше да запазим бизнеса си с институционални клиенти във всички страни, където сме представени – общо 101 държави по света, а регионът, за който отговарям, са 55. Анализирахме всички 55 страни в ЕМЕА и стигнахме до извода, че е важно да останем във всяка страна. Зададохме си въпроса какво предлагаме, в какво сме добри. И си отговорихме, че за институционалните клиенти това е тази глобална мрежа от 101 държави. Така че сме поели ангажимент и ще останем.

А конкретно за България – тук сте от доста време, какви са плановете?

Да, отпразнувахме 15 години от създаването на клона в България. Бизнесът ни в страната е много успешен. Вярвам, че ще продължим да растем заедно с нашите клиенти. В България, както и в останалите страни, където обслужваме институционални клиенти, имаме четири типа клиенти. На първо място публичния сектор – работим с правителството, бяхме мениджър по пласирането на глобалната емисия по-рано през годината. След това са мултинационални компании, които обслужваме в много страни по света и в България. Имаме бизнес и с местните банки и другите финансови институции. И накрая има и големи местни компании, с които работим. Често това, което им предлагаме, е достъп до финансиране и услуги в други страни по света.
Така че в този контекст, в рамките на дисциплината, виждаме възможност за растеж с тези клиенти. Търсим растеж в страните, където оперираме, и в продуктите, които предлагаме. И искаме да продължаваме да ги иновираме и да се развиваме заедно с клиентите ни.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

13 март 2019
София Ивент Център

capital.bg/fintech

Annual FinTech Summit


Запазете своето място сега


Теми в програмата:


  • Тенденции и двигатели за растеж на финтех индустрията
  • PSD2 и възможностите за бизнеса
  • Мобилни плащания и дигитални портфейли
  • Кои са последните технологични иновации на пазара
  • InsureTech: дигиталната трансформация в застраховането
  • Международно сътрудничество и възможности за растеж на екосистемата

Към регистрацията

Прочетете и това

Печалба с подобрители Печалба с подобрители

Рекордните 1.67 млрд. лв. идват и от еднократни ефекти при Уникредит, BNP, ПИБ и Инвестбанк

8 фев 2019, 2964 прочитания

Как ПИБ се готви за изпит 13 Как ПИБ се готви за изпит

Преди прегледа банката подсили отчета си с продажба на част от "Кремиковци" и промени в големи кредитополучатели

8 фев 2019, 10502 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Каква е ползата от обучението на юристите

По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности

Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Пазарите си отдъхват след сделката за Гърция

За разлика от акциите единната валута отбелязва спад

Жилищен живот за терена на безалкохолния завод в София

Пловдивската фирма за метали "Хъс" строи комплекс върху 50 дка до Ловния парк в София

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете