Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С гласовете на 130 депутати финансистът Димитър Радев бе избран за управител на БНБ

БНБ: Още от същото

Желанието на новия гуверньор Димитър Радев да запази сегашния управленски екип ще му попречи за най-важната задача - връщане на доверието

Гергана Михайлова
12231 прочитания

С гласовете на 130 депутати финансистът Димитър Радев бе избран за управител на БНБ

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Новият гуверньор на БНБ Димитър Радев пропусна добър шанс. Той можеше да получи в аванс щедър кредит на доверие, като измете старите муцуни от кожените им кресла в централната банка - обществото очакваше това от година насам. В първия си ден на поста обаче Радев амнистира досегашния управителен съвет от отговорност за изграждането и рухването на "пирамидата КТБ", както вече е наречена съвсем официално от депутатите. С аргументи за експертност и приемственост той предложи двамата досегашни подуправители Калин Христов (управление "Емисионно", отговарящо за валутния борд) и Димитър Костов да останат във висшето ръководство, като последният ще смени ресора и ще поеме парещия банков надзор. А за третия овакантен от Костов пост за човек начело на управление "Банково" (отговарящо за платежните системи) номинацията е отново на старо лице - главният юрист на БНБ Нина Стоянова.

Така още първият ход на Радев породи съмнението, че е влязъл в сделка с кръговете, за които запазването на статуквото е въпрос на живот и смърт. Това усещане се изостря от изтънялата политическа подкрепа за трите номинации, която засега се намира основно в ГЕРБ и (вероятно) в ДПС. Най-малкият проблем тук е безпринципността - така цялата морална отговорност за грешките на БНБ през последните години се хвърля на досегашния управител Иван Искров и на бившия ръководител на надзора Цветан Гунев, но не и на останалите от екипа. По-голям проблем е начинът, по който това толкова важно решение ще бъде наложено. Ако депутатите на ГЕРБ останат изолирани от своите партньори в управлението и наложат волята си въпреки тях, това ще е доста показателен знак. През февруари кандидатурата на същия Димитър Костов за същия пост беше оттеглена именно заради недоволството на Реформаторския блок, докато сега изведнъж изглежда, че това не е спънка. Така ГЕРБ може да се принуди да разчита само на токсичните гласове на ДПС, в чиито редове продължава да е и Делян Пеевски - бившият бизнес партньор на собственика на КТБ Цветан Василев, който пряко (чрез обвинения, че банкерът е готвил убийството му и чрез публикации в семейните му медии), а и косвено (чрез лостовете си в прокуратурата) изигра огромна роля за сриването на банката. Това повдига резонните въпроси срещу какво е изтъргувана подкрепата на ДПС, дали тези кандидатури са удобни на движението и дали се търгува засилено влияние в БНБ и/или в други сфери, където партията и в частност Пеевски имат интереси.

Този ход поставя на карта шансовете за скорошно оздравяване на финансовия сектор и превръщането му в независим и добре регулиран източник на стабилност и икономически растеж. Ако, както се заканват, политиците в парламента не одобрят предложения от гуверньора втори ешелон в БНБ, регулаторният вакуум, в който се намираме от една година, ще се запази. Това става особено опасно в момент, в който гръцката криза съвсем не е утихнала, глобалните пазари продължават да са турбулентни, предстоят тежки международни одити в банките, а рискът от ново разпалване на притеснения около банки с местни собственици например, макар и малък, не е изключен. В случай че все пак се приеме предложеният екип, има реална опасност страховете от задкулисните игри да се материализират. Дори в най-добрия вариант - тези страхове да се окажат безпочвени и БНБ да започне конкретно и принципно да адресира трупаните проблеми, доверието пак ще се възстановява бавно. И междувременно всяка евентуална разразила се нова криза ще бъде трудно да се тушира от същите хора, които са били от години насам в БНБ и последните 12 месеца бяха принудени да обясняват, че КТБ е изолиран случай.

Затова е важно какво върши 59-годишният Димитър Радев с огромната власт и отговорност, които получи. А първото нещо, което направи, бе да се пусне по течението на вътрешните интриги, взимайки непопулярното решение да запази всички подуправители без отстранения Цветан Гунев, срещу когото има повдигнати обвинения. На този етап това не може да се приеме като проява на твърд характер, какъвто безспорно е нужен в борбата за отвоюването на БНБ. Нещо повече - първата стъпка на Радев отключи повече страхове, отколкото бяха преборени с новината, че новият гуверньор идва след успешна кариера в чужбина, чист и неопетнен от политически и икономически зависимости.   

Вината не е важна

В изказванията на новия управител досега той нито веднъж не хвърли упрек към досегашните ръководители на централната банка. За него явно репутационният проблем, свързан с моралната отговорност, която Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова носят заради това, че години наред са си затваряли очите за проблемите в КТБ, а и заради грешните им решения около фалита на банката, са по-малък проблем от този, който може да се отвори, ако подуправителските постове бъдат поверени на хора с по-малък опит от техния. В ситуация, при която е необходимо бързо взимане на решения и всяка грешка струва скъпо, в управлението са нужни хора, които имат експертизата и авторитета на ръководители, обяснява мотивите си Радев. Той не пропуска да спомене, че в собствените си ресори и тримата са постигнали безупречни резултати. "Знанието за централната банка е натрупвано в продължение на много години и е съсредоточено именно в централната банка. Всяка погрешно или некомпетентно управленско решение би могло да застраши финансовата стабилност и да разруши постигнатото в сферите, в които отчитаме положителни резултати", пише в предложението му до депутатите, които ще трябва да одобрят кадровата схема.

Тя предвижда Калин Христов да остане начело на подразделението, което отговаря за стабилността на валутния борд и ежедневно управлява международни валутни резерви за над 37 млрд. лв. Главният юрист на БНБ Нина Стоянова, която е автор на множество закони, включително този за оздравяването и преструктуриране на банки, ще бъде издигната до подуправител, ръководещ управление "Банково", където ще може да прилага собствените си нормативни актове. Това е секторът в централната банка, който служи и като кредитор от последна инстанция при системна банкова криза. Най-трудният ресор, "Банков надзор", в който светкавично трябва да започнат реформите, ще бъде поверен на подуправителя с най-дълъг стаж в централната банка. "В резултат на отправена от мен покана досегашният подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково", Димитър Костов изрази съгласие да бъде предложен за тази длъжност, като в случай че бъде избран, той ще подаде молба да бъде освободен от длъжността подуправител, ръководител на управление "Банково", пише Радев в мотивите си, за го запази в екипа. Това не е неочаквано, тъй като двамата се познават отлично от времето в средата на 90-те, в което Костов бе министър на финансите, а Радев - негов заместник. Период, изпълнен с не по-малко банкови турбуленции.

Аргументът, че няма кой друг, обаче не е убедително оправдание. Новият гуверньор можеше да избере и друга схема за екипа си. Можеше да издигне някой от главните експерти в трите управления до подуправителски ранг. Както за управителския пост се намери алтернатива на Иван Искров, така и за другите ръководни позиции можеше да се потърсят възможности извън БНБ, включително от чужбина. Мениджъри на търговските банки не са съгласни с тези опции, защото за тях управителят е по-скоро лицето, определящо политиката на банката, докато подуправителските функции са от компетенциите на хора с тясна специализация и опит, какъвто тесен кръг лица притежават. Те смятат, че си струва рискът да бъде даден втори шанс на Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова, тъй като те може да взимаха и грешни решения по линия на КТБ, но едновременно с това натрупаха безценен опит, който може да се окаже полезен при следваща подобна криза. Както един от тях каза неофициално, "няма да са по-големи дяволи от сегашните, защото са същите дяволи".

Калин Христов е подуправител, отговарящ за валутния борд. Предложен е за нов 6-годишен мандат
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Вместо наказание - втори мандат подарък

Има повече от достатъчно аргументи против този избор. Макар да не са били пряко отговорни за случващото се в КТБ, което е от отговорностите на "Банков надзор", и тримата са членове на управителния съвет на БНБ, като Нина Стоянова е присъствала на всички заседания на управителния съвет без право на глас и е съветвала досегашните членове. Наивно е да се твърди, че те не са имали идея какво се случва. Те са можели да поискат проверка по публикациите, с които още преди три години "Капитал" описа схемите, констатирани официално след фалита на банката (впоследствие потвърдени и от самия регулатор). Няма данни да са го правили и всички индикации са, че не са се противопоставяли на Искров, по чиито твърдения всички решения последните години са взимани единодушно. В същото могат да бъдат упрекнати и още редица институции, както и политиците, които както могат да избират ръководство на централната банка, така можеха да й поискат отчет по темата с КТБ при всички сигнали за нередности в нея през няколко поредни правителства. 

По-опасната теза е, че за безкритичността на подуправителите в БНБ може да има и други причини, извън липсата на характер. През последните години моделът #Кой показа как медии и прокуратура могат да смажат неудобните, без оглед на ранг и положение в обществото. Но ако мълчанието на Христов, Костов и Стоянова е следствие от някаква зависимост, то няма никаква гаранция, че те не продължават да страдат от същия порок. Ако приемем, че вече няма кой "да ги страхува", биха могли поне публично да признаят морална вина за КТБ. Вместо това се излъчват оправдания колко безупречно са си гледали работата в собствените ресори.

Това не е напълно вярно за Калин Христов, който освен да контролира валутния борд, бе и личен съветник на Искров в цялостната му политика. В това му качество няма как да не е знаел за евентуални проблеми в КТБ. Според източници на "Капитал" вътрешните червени лампички и притесненията за финансовата стабилност в страната и в частност за практиките в конкретни банки са били игнорирани и смачквани от ръководството далеч не само в рамките на "Банков надзор". Същото се отнася и за Димитър Костов, под чието управление се намира Централния кредитен регистър. По всяко време е можел да провери истината в журналистическите разследвания за раздаваните от КТБ необезпечени кредити на свързани лица, в пъти над законовите ограничения. Главният юрист на банката Нина Стоянова защитаваше твърдо тезата, че началната дата на неплатежоспособността на КТБ трябва да бъде определена на 30 септември 2014 г., което, ако беше станало, щеше да потули редица неправилни действия на регулатора покрай фалиралата банка. Съдът обаче реши друго и постанови по-ранна дата, 20 юни. Това практически означава, че миналата година управителният съвет на БНБ е взел неправилно решение да постави банката под специален надзор и да я държи шест месеца в кома, вместо веднага да отнеме лиценза и да се тръгне към производство по несъстоятелност. Тази "грешка" доведе до пълна какофония с цесиите и прехващанията, създаде правна несигурност за фирми, депозанти и длъжници.

Калин Христов заедно с Искров бяха и основните радетели, че България не бива да се присъединява към Единния надзорен механизъм. Основният аргумент, че така се губи суверенитет, без да се ползват пълните облаги (достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ), е философски издържан. Практически обаче вкарването на външен надзор (директно и чрез подобряване на практиките) можеше да пресече много от пробойните, които за широката публика станаха ясни с КТБ, но за ръководството на БНБ няма как да са били невидими. Христов и Костов отнесоха критики и покрай събитията след ликвидната криза в ПИБ и последвалия уикенд на преговори, в който е имало и опция за обявяване на банкова ваканция. Според различни източници тяхната роля варира от автори на идеята до основни нейни двигатели. Банкери обаче споделят пред "Капитал" и друга версия - че тя е била просто техническо приготовление, ако кризата ескалира, и е ползвана основно за плашило, което да форсира политиците да вземат решение да подкрепят банковата система.

Нина Стоянова е главен юрист на БНБ и автор на редица закони. Кандидатства за подуправител, ръководител на управление "Банково"
Фотограф: Капитал

Да гласувам или да не гласувам

Оставането на Нина Стоянова и Калин Христов в БНБ не среща толкова голям отпор, колкото това на Димитър Костов, който е предложен да поеме най-ключовото в момента управление - "Банков надзор". Хора, които го познават професионално, предполагат, че той не би проявил нужната смелост да разписва тежки планове за преструктуриране на банки, каквито най-вероятно предстоят. Във финансовите среди никой не си прави илюзии, че подобни на тези в КТБ практики, макар и може би в по-ограничен мащаб, са прилагани и в други банки и те може да се окажат с проблем заради раздадени необезпечени кредити на свързани лица. Очакванията са, че това ще се види при прегледа на активите в банковата система, насрочен за догодина. Друга причина за неодобрение на Костов е миналото му на финансов министър в кабинета на Жан Виденов, когато имаше масови фалити на банки.

Не на последно място фактът, че Димитър Костов е най-желаният от мениджърите на търговските банки наследник на ресорното управление в БНБ, което пряко се меси в работата им, е донякъде притеснително. Добрият регулатор по правило е мразеният регулатор, който стои равно отдалечен от всички страни.

Още през януари, когато се направи опит да заеме вакантния пост в "Банков надзор", се видя, че Костов не събира необходимата подкрепа. От тогава до сега позициите в партиите само са се втвърдили. В момента само ГЕРБ и ДПС дават индикации, че биха подкрепили този вариант за екип. Гласовете им заедно са общо 120 от общо 240 имащи право на вот, но може да се окажат достатъчни в зависимост от кворума. Фактът, че Реформаторският блок призова Радев да отмени номинациите, а ДПС звучи и изглежда особено задоволено от тях, е достатъчен повод за притеснение предвид досегашното преплитане на политическо-икономически интереси в банковия сектор. Евентуална договорка вероятно е станала доста по-рано, защото още преди изслушванията ГЕРБ и ДПС отхвърлиха предложението на РБ да не могат да се номинират хора от екипа на Искров. Според запознати дори водещата процеса от страна на ГЕРБ Менда Стоянова е останала изненадана от това развитие, но, изглежда, се е съгласила с него, тъй като защити избора на Костов. Няколко души казаха пред "Капитал", че ДПС също не са получили точно това, което са искали, но със сигурност не са недоволни от сегашното развитие. Ако е имало някаква договорка, то тя е включвала явно само част от ГЕРБ и ДПС, защото БСП също открито се противопостави на кандидатурите.

Гласуването следващата седмица ще узакони няколко неща. Подкрепяйки този екип и влизането му в банката по този начин, депутатите ще преустановят практиката да има разминаване на мандатите между отделните подуправители. Този механизъм бе въведен след банковата криза през деветдесетте години, за да няма възможност за политическо влияние върху централната банка и всеки от автономните й ръководители да е избиран от различен парламент. Затова сега с влизането на четирима души от седемчленния съвет това оставя в партиите, които ги назначават, сериозна отговорност. След гласуването, което се очаква да се проведе през следващата седмица, нито депутатите, нито протестите ще могат да променят нещо в начина, по който действа (или бездейства) БНБ. Ако тя продължи да разпъва чадъри над сенчести практики, моделът #Кой ще продължи да намира откъде да се захранва.

Всъщност първата контрола за работата на Радев ще дойде още в средата на следващата година, по линия на международните проверки във финансовия сектор, в това число и на регулатора. Дотогава полезните му ходове минават през отваряне на капсулираната от Искров БНБ. Единственият начин да се възстанови доверието е абсолютна прозрачност и откритост в действията.


27 коментара
  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#2:"fme07469975"]Моите коментари получават по 10-40 минуса за 10 минути от засегнатите. [/quote]
    Нищо чудно, особено когато не са по темата и са написани на на маймуница.....

  • 7
    mammita avatar :-|
    mammita

    Според мен така ще има приемственост. Ако тръгне да слага нови хора влизаме в ситуацията на политическите договорки, на коя партия човек да се сложи. Това с новите лица и новия морал го гледахме вече при Царя и се оказа, че не върши никаква работа. Проблемите на БНБ бяха в банковия надзор, останалите функции на централната банка са изпълнени без никакви забележки, защо тогава хората, които са си вършили добре и съвестно работата през всичките тези години да бъдат махани, а не запазени? Това че някои хора си търсят само поводи да се събират по улиците, за да пият бира и с това да смятат, че са извършили някакъв грандиозен подвиг, не би трябвало в една нормална страна да бъде повод да се съсипва най-важната й институция.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "mammita":


    [quote#7:"mammita"]Проблемите на БНБ бяха в банковия надзор, останалите функции на централната банка са изпълнени без никакви забележки[/quote]

    Вие внушавате, че БНБ е някакво ТКЗС, където всеки си оре нивата и сее и жъне каквото Бог дал, а председателят - кара колело.

    Ами да осъдят на доживотен Гунев и да му секвестират имуществото, а останалите - "Стара планина" с лента.
    Решенията/НЕрешенията в БНБ се взимат от управителният й орган, а канкретния подпредседател отговаря провеждането за конкретна функция на централната банка.
    Нищо неправенето от страна УС на БНБ по казуса КТБ и по-скоро паническо-хаотичните действия и крайният резултат, за мен са достатъчно основание да се съмнявам не в експертността на подпредседателите, а в тяхната склонност да се съобразяват преди всичко с политически "съвети".

    Независимостта им от политическите фактори трябва да е единственият критерии при техния избор. А е точно обратното - колкото по-послушен, толкова по-дълго на яслата.

  • 9
    nikolai_petrov avatar :-|
    FanFan - la tulipe

    В Франция, Германия, Англия, Холандия, Белгия, Швеция, Дания, Норвегия ..................... след афера като КТБ, въпросните щяха да са си подали оставките на мига!

    Просто обществата в тези страни няма да допуснат друг изход. А тука, заради ниското IQ на целокупния български народ тези въртели минават като стой тъ гледай.

    Единствения ни шанс да се оправим е драстично покачване нивото на образованието, за да може народа да разсъждава и да има мнение и да го отстоява!

  • 10
    Stabilnost avatar :-|
    ТиквунскаСтабилност

    няма по-абсурдно решение на новия управител - да иска приемственост, ако всичко е било наред със стария мандат - ОК, ама при положение, че са осра.ни до ушите и тоя да ми ги запазва

    изобщо това отново показва празноумието на БГ политиците - в момента ни трябва стабилност и сигурност в БНБ с оглед на ситуацията в Гърция, ама не - ние си играем игричките и схемичките на онова прас.е Кой - никога няма да се оправи тая държава


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK