С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 5 авг 2015, 12:44, 6241 прочитания

Ева Венциславова: Българският бизнес търси специализирани услуги за събиране на дълговете си много след просрочването им

Мениджърът проекти на компанията за събиране на междуфирмени вземания Smart Collect пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ева Венциславова

Фотограф: Цветелина Белутова
Визитка

Ева Венциславова е завършила международен бизнес в България в Международно висше бизнес училище и има бакалавърска степен по финанси от St. Francis College в Ню Йорк. Има осемгодишен мениджърски опит в продажбите на финансови услуги. В момента е мениджър проекти на компанията за събиране на междуфирмени вземания Smart Collect, част от Агенция за събиране на вземания (АСВ). С нея разговаряме за развитието на този сегмент от пазара, който по данни на Асоциацията на колекторските агенции в България е пораснал трикратно през първото полугодие на 2015 г. спрямо година по-рано.
Една компания може да е на печалба и в същото време поради несъбрани вземания да изпадне в несъстоятелност.
Как се развива до момента пазарът на събиране на междуфирмени задължения в България?
Както се вижда от данните на Асоциацията на колекторските агенции в България, в която членуваме, обемът на възложените вземания през първото полугодие на тази година се е повишил трикратно спрямо същия период на миналата година. За януари - юни 2015 г. възложените вземания са в размер на 74 млн. лв. в сравнение с 23 млн. лв. за първото полугодие на 2014 г. Трикратен ръст имаше и през периода 2013-2014 г. Пазарът се развива динамично и очакваме тази тенденция да продължи и в бъдеще, тъй като има достатъчно потенциал за това. Все още много малка част от компаниите в България търсят външни услуги за управление и събиране на своите вземания. В Европа това го правят една пета от компаниите, докато в нашата страна този показател все още е значително по- нисък.

На какво го отдавате?
От една страна на консервативните подходи за фирмено управление в България. Много дружества считат, че ако възложат вземанията си на външна професионална компания, това би се отразило на имиджа им. Всъщност е точно обратното – по този начин компанията показва на своите клиенти несъгласието си да им бъде кредитор и защитава своя авторитет. Прехвърляйки за събиране просрочените си вземания на колекторската агенция, поръчителят запазва както имиджа си, така и и добрите взаимоотношения с контрагентите си. Това е в основата на работата ни – чрез водене на преговори да мотивираме длъжниците да погасят задължението си в добър бизнес тон и в съответствие с най-добрите практики, които се ползват в бранша.


От друга страна лошата репутация на колекторските агенции в миналото води до това част от бизнеса все още да подхожда недоверчиво по отношение на услугите ни.

Какви ползи носи използването на услугите на колекторска агенция?
На първо място повишава ликвидността на компанията, което е от основно значение за доброто й представяне и за развитието на бизнеса й. Една компания може да е на печалба и в същото време поради несъбрани вземания да изпадне в несъстоятелност. За да се избегне този проблем, е препоръчително процесите по събиране на вземанията да се контролират своевременно.

На второ място като предимство бих посочила възможността компанията да се фокусира върху основната си дейност и да не влага ресурс в нетипична за нея дейност, каквато е събирането на вземанията. Много често фирмите се опитват да го правят на вътрешно ниво, като създават вътрешни отдели или назначават хора и влагат ресурс, но това най-често води до доста по-голям разход в сравнение с ползването на външна професионална компания.



Каква е цената да се ползва такава услуга?
При междуфирменото възлагане на вземания комисионата за услугата е базиран само върху събраните суми. Тоест, ако не успеем да постигнем ефективност, компанията не ни дължи нищо, независимо от поредицата действия, които сме предприели в процеса на събиране. Комисионата варира в зависимост от просрочието и от размера на възложените суми. Много важен е периодът на просрочие, тъй като едно просрочие, което е възложено на третия месец, се събира много по-бързо и ефективно, с много по-малък разход от страна на компанията, която го събира, в сравнение с вземане, което е над една година. В първия случай комисионата би била приблизително наполовина.

В какви граници варира?
Индикативно до 18% от обема на събраните вземания в зависимост от дните просрочие и сумите.

Компании от кои сектори се обръщат най-често към вас?
От секторите търговия на едро и дребно. Също и компании, доставчици на услуги.

На какъв етап обикновено ви подават вземанията си за събиране?
Практиката ни показва, че дружествата в България го правят значително по-късно в сравнение с развитите държави в ЕС например. Българските компании възлагат вземанията си средно десет месеца след просрочието, което е късен етап. Световната практика е да се възлага на третия месец след просрочието – тогава ефективността от събирането е двойно по-голяма, а комисионата – значително по-малка.

Компаниите в България първо се опитват сами да управляват вземанията си, тъй като имат притеснения да не загубят клиентите си, ако възложат тази дейност на външна специализирана компания. Това е най-честата причина да правят компромиси по отношение на периода на събиране. Но имаме и възложители, които продължават да работят с контрагентите си към настоящия момент, но ни възлагат за събиране стари вземания, които компаниите просто игнорират и не приоритизират – тук ние можем ефективно да се включим и да съберем вземането, като запазим дългосрочно добрите взаимоотношения между двете компании.

Какви са основните причини фирмите да не плащат на контрагентите си?
Основната причина е липсата на ликвидност. Финансови трудности могат да изпитват фирми, които имат ограничен достъп до финансиране. По-рестриктивните условия за финансиране на малки и средни компании от банковия сектор, както и трудният достъп до извънбанково финансиране или твърде високите лихвени нива при него оказват съществено влияние върху ликвидността на компаниите и върху възможностите им да поемат разплащанията си. Много често фирмите не плащат на контрагентите си поради забавени плащания към тях и по този начин се получава ефектът на доминото. Влияние върху платежоспособността на бизнеса оказва и икономическото развитие в страната и региона или конкретни икономически събития. Като пример бих дала фалита на КТБ, който доведе до финансови затруднения за част от бизнеса в България.

Друга важна причина дружествата да не плащат на контрагентите си е умишлен отказ поради липса на желание за плащане.

Има ли българският бизнес финансовата култура да управлява ликвидността си адекватно?
Тенденцията е тази култура да се повишава. Все повече компании гледат глобално на пазарите и търсят възможности и алтернативи за повишаване на финансовата си култура и за оптимизиране на паричните си потоци. В общия случай големите дружества имат по-висока финансова култура и са по-отворени по отношение на международните практики в сравнение с малките и средни фирми. Целта ни е да достигнем до повече на брой компании, без значение от размера им, и да ги информираме за възможностите да управляват вземанията си по-добре.

Проучването на асоциацията показва също така, че почти няма продажби на междуфирмен дълг към колекторски агенции?
Така е. Засега виждаме съществен риск в купуването на единични дългове от компании или пакет от такива, поради трудната им диверсификация. Търсенето на тази услуга от страна на дружествата ще определи въвеждането на подобна практика и в България за в бъдеще. Към момента се въздържаме, тъй като и за компаниите е доста по-рентабилно да възлагат за събиране вземанията си на доста по-ранен етап , като разходът за събирането в този случай е средно 10%. За сравнение - купуването на този дълг би довело до значително по-малка ликвидност за дружествата.

Колко компании събират междуфирмени задължения в България?
Основният фокус на компаниите в бранша е изкупуването на вземания от физически лица, но неминуемо растящата потребност на бизнеса от услуги по събиране на вземания стимулира доста от компаниите да предлагат и тази услуга, като по този начин затварят пълния цикъл от услуги.

Бариерите за влизане на нашия пазар са много ниски и на практика всеки в България би могъл да събира или да изкупува вземания. Поради това при избора на колекторска агенция от изключително значение е репутацията на компанията, която е избрана, за да бъдат защитени изцяло интересите и имиджа не само на възложителя, но и на компанията длъжник.

Какъв е процесът на събиране на едно вземане и колко време отнема за фирмата?
Процесът за извънсъдебно събиране на вземания включва възлагане, обработване на информацията, адаптиране на тази информация към специално разработен софтуер, разработване на индивидуален подход и алгоритъм от действия, включващи изпращане на писма, изпращане на съобщения, водене на кореспонденция, водене на преговори по телефона. Обикновено, за да се извърши целият този пълен цикъл, отнема до шест месеца. След това aнализираме конкретните случаи и препоръчваме на възложителя, ако може да бъде приложимо, съдебно събиране. Имаме изградена структура и за съдебното събиране, така че да оптимизираме процеса и да постигнем ефективност във възможно най-кратки срокове.

Интервюто взе Мария Иванова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БОРИКА започва да работи по проект за незабавни плащания БОРИКА започва да работи по проект за незабавни плащания

От първото тримесечие на 2021 г. потребителите ще могат да превеждат средства между банкови сметки в рамките на секунди

27 яну 2020, 1586 прочитания

Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г. 2 Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г.

Растежът на жилищните заеми продължава да се ускорява и през декември

25 яну 2020, 3002 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Пощенска банка насочва 30 млн. лв. към малки и средни компании

Банката става партньор на ББР в отпускането на нисколихвено финансиране

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10